Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   555            Година  2016, 16.03          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – І отд.,ХV състав

 

   на 30.11.2015 година

 

в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: С.С.

                                     

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 302 по описа за 2015 година и като обсъди :  

                      

                                         Производство пред първа инстанция.

Производството по делото е образувано по жалба на Д.П.Д. с адрес *** против ревизионен акт /РА/ №Р-16-1402162-091-01/13.10.2014г., издаден от Й. М.на длъж­ност Началник сек­тор „Ре­ви­зии“, в качеството и на орган възложил ревизията, и Е. Ц. – на длъж­ност Гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в ка­чеството му на Ръко­водител на ревизиращия екип, потвърден с Решение №1260/23.12.2014г. на Ди­рек­тор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ /”ОДОП”/ - Плов­див, с който на Д. са били допълни­телно установени след­ните пуб­лични за­дължения за ЗОВ на самоосигуряващо се лице: ДОО за 2008г. в размер на 2 142,33 лв. и лихви в размер на 2 140,42 лв., ДОО за 2009г. в размер на 1 589,15 лв. и лихви в размер на 1 225,95 лв., ДОО за 2010г. в размер на 2 050,80 лв. и лихви в размер на 1 587,33 лв.; вноски ЗО за 2008г. в размер на 584,27 лева и прилежащи лихви в размер на 352,83 лева, вноски за ЗО за 2009г. в размер на 725,93 лв. и прилежащи лихви в раз­мер на 348,03 лева и ЗО за 2010г. в размер на 1 516,80 лв. и прилежащи лихви в размер на 536,67 лева.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на ревизионния акт, като счита същия за незаконосъобразен по същество/т.е. унищожаем/, тъй ка­то счи­та, че органите по приходите неправилно се определили размера на задълже­ние­то, а освен това заявява погасяването по давност на задълженията за ЗОВ за 2008г.

            С оглед на това претендира отмя­ната на РА като незаконосъобразен, ведно с присъждане на сторените по де­лото раз­носки.

            Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП счита жалбата за неоснователна, поради което настоява за отхвър­лянето и. Претендира се при­съж­дане на съответното юрисконсултско въз­награж­дение.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред конт­ролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от Директора на Ди­рекция “ОДОП” – Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на пред­­видения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната про­цесуална ДОПУСТИМОСТ.

            Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ре­визия/ЗВР/ №1402162/16.05.2014г./л.249/, издадена от Г. Н. – На­чал­ник сектор “Ревизии” Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Пловдив при усло­вията на заместване на титуляра Й. М., с коя­то заповед е определен пред­метния обхват на ревизията, а именно: вноски за ДОО и за ЗО  за периода 01.01.2008г. – 31.12.2010г. на самоосигурява­щите се лица. 

Определен е краен срок за завършване на ревизията до 3 месеца, счита­но от датата на връчване на заповедта, което е редовно направено на 27.05. 2014г..

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК е бил издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16-1402162-092-01/10.09.2014г./л.62 и сл./, като в законоустановения по чл.117 ал.5 ДОПК срок не е постъпило възражение от лицето. В сро­ка по чл.119 ал.3 ДОПК/в редакция след изм. - ДВ, бр.82 от 2012г., в сила от 01.01.2013г./ от орга­на, възложил ревизията и Ръководителя на ревизиращия екип, е бил издаден и процесния Ревизионен акт №Р-16-1402162-091-01/13.10.2014г./л.55 и сл./

От представената по делото Заповед №РД-09-1301 от 01.11.2012г. и При­ложение №1 към нея/л.4-5/, издадени от Териториален Ди­рек­тор на НАП – Плов­див, се установява, че ЗВР е било издадено от компетентния за то­ва орган /т.2 от Заповедта и т.6 от Приложение №1/.

От фактическа страна настоящата инстанция приема за уста­новено следното.

Във връзка с приключило друго ревизионно производство по отношение на Д./това с ревизионен акт №161202848 от 07.08.2012г./ с обхват задъл­жения за данък по чл.48 ЗДДФЛ за периода 01.01.2007г. – 31.12.2010г. било уста­новено наличието на обстоятелства по чл.122 т.7 ДОПК, а именно че: дек­ла­рираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собст­вения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответствали на имущественото му състояние за 2008, 2009 и 2010 години, поради което била формирана основа по чл.122 ал.2 ДОПК за тези години. В крайна сметка било прието, че за посочените три го­диш­ни периода е налице превишаване на разходите над приходите на годишна база, т.е. налице е отрицателно салдо, поради което така формираните годиш­ни разлики било обложени по реда на ЗДДФЛ.

Именно и след стабилизиране на този предходен ревизионен акт, било образувано и настоящото ревизионно производство, с оглед приетото, че са нали­це облагаеми доходи от трудова дейност на лицето, поради което и на ос­но­вание новелата на чл.124а ДОПК следва да се определят на Д. и съот­ветни задължения за ДОО и ЗО за същите тези години.

В тази връзка следва да се посочи, че по отношение тези установени с оспорения РА допъл­ни­телни задължения за ДОО и ЗО за периода 2008г. – 2010г. включително така възприетият от ревизия­та подход е незаконосъобразен и РА следва да бъде отменен.

Според новелата на чл.124а.(Нов - ДВ, бр.14 от 2011г., в сила от 15.02. 2011г.) ДОПК - Разпоредбите на чл.122 – 124 се прилагат съответно и за устано­вя­ване на задължителни осигурителни вноски.

Това правило е очевидно процесуално. Наложително обаче в случая е да се съобрази, че то препраща към приложение на материалноправни разпо­ред­би.

Липсата на несъмнени данни за произхода на средства, които конк­ретен данъчен субект е добил, налага необходимостта да се прибегне до особе­ния ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл.122 и сл. ДОПК, кой­то е при­ло­жим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде оп­ре­делена по реда на съответния материален данъчен закон. Същността на този особен ред е да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоя­телства/критерии/, които са относими към ревизирания данъчен субект, като цел­­та на за­кона е да се установи възможната пълнота от данни, които се добли­жават мак­симално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нор­мално развие на правоотношението. Казано с други думи, когато поради проти­во­правно раз­витие на данъчните правоотношения, данъчната основа не може да бъде опреде­лена съобразно материалните правила, установени в ЗДДФЛ, то то­гава тази да­нъчна основа се определя съобразно материалните правила уста­новени в чл.122 ал.2 ДОПК.

Ето защо, независимо от обстоятелството, че разпоредбата на чл.124а ДОПК е процесуално правна по своя характер, то това не може да има за пос­ледица, приложение с обратна сила на материално правните разпоредби към кои­то тя препраща при положение, че това не е изрично предвидено в зако­на.

Данъчните и осигурителни отношения са регулирани с императивни прав­ни норми, поради което е изключено каквото и да е разширително тълкува­не или приложение с обратна сила в тежест на отделния правен субект. Изцяло в тази на­сока са напр. Решение №7727 от 06.06.2014г., постановено по адм. дело № 11840/ 2013г.; Решение №4550 от 02.04.2014г., постановено по адм. дело № 9082/2013г. и двете на ВАС на РБ/. Това само е достатъчно, за да се формира извод за неза­коносъобразност на ревизионния акт.

По отношение на установените с РА вноски за здравно осигуряване за процесните години, то следва да се посочи за тях липсва един от елемен­тите, поражда­щи задължението за обществено осигуряване фактически състав – осъщест­вя­ва­не­то на трудова дейност. С арг. от чл.10 ал.1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или по чл.4а ал.1 от КСО. Доходите с недоказан произход не са обвързани в РА с ни­коя от дейностите по чл.4 КСО. От обстоятелството, че Д. е бил осигурено лице по чл.4 КСО обаче не следва извод за при­върз­ване на доходите с недока­зан произход с тази дейност. Затова допълни­телно опреде­ле­ните за­дъл­жение за здравно осигуряване са незаконосъобразни изцяло и на това са­мостоя­телно осно­вание.

Консеквентно това обосновава и извода на настоящия състав за отмяна на оспорения РА изцяло като незаконосъобразен.

На Д. са дължат от Дирекция “ОДОП” – Пловдив направените по де­ло­то разноски в размер на общо 420 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – І отд., ХV състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-16-1402162-091-01/13.10.2014г., издаден от Й. М. на длъжност Началник сек­тор „Ре­ви­зии“, в качеството и на ор­ган възложил ревизията, и Е. Ц. – на длъж­ност Гл. инспектор по при­ходите при ТД на НАП – Пловдив, в ка­чеството му на Ръко­водител на реви­зиращия екип, потвърден с Решение №1260/23.12.2014г. на Ди­рек­тор на Дирек­ция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ /”ОДОП”/ - Плов­див, с кой­то на Д.П.Д. с адрес *** са били допълнително установени след­ните пуб­лични за­дължения за ЗОВ на самоосигуряващо се лице: ДОО за 2008г. в размер на 2 142,33 лв. и лихви в раз­мер на 2 140,42 лв., ДОО за 2009г. в размер на 1 589,15 лв. и лихви в раз­мер на 1 225,95 лв., ДОО за 2010г. в размер на 2 050,80 лв. и лихви в размер на 1 587,33 лв.; вноски ЗО за 2008г. в размер на 584,27 лева и прилежащи лихви в размер на 352,83 лева, вноски за ЗО за 2009г. в размер на 725,93 лв. и при­лежащи лихви в размер на 348,03 лева и ЗО за 2010г. в размер на 1 516,80 лв. и прилежащи лихви в размер на 536,67 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъч­но-осигури­тел­на практика” Плов­­­див при ЦУ на НАП да зап­ла­ти на Д.П.Д. с адрес *** сума­та от 420/четиристотин и двадесет/ ле­ва раз­носки по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :