РЕШЕНИЕ № 2172

                        гр. Пловдив, 10.11.2015 год.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ

                                                                                                   

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 332 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано  е по жалба на „Булстрой и Ко“ ООД с ЕИК 200625363 с посочен в жалбата адрес гр. Пловдив, ул. „Родопи“ № 23 против РА № 161402928/14.10.2014 г. издаден от Й. М. на длъжност началник сектор „Ревизии“, в качеството му на орган възложил ревизията, и Г. А. на длъжност гл. инспектор по приходите, в качеството й на ръководител на ревизиращия екип, потвърден с Решение № 6/07.01.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част, с която на дружеството е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 66246,77 лв. за данъчен период м. май 2013 г. – м. декември 2013 г., ведно с прилежащата лихва в размер на 7013,17 лв.

Жалбоподателят счита, че РА е издаден в нарушение на материалния закон. Оспорва се изводът на органите по приходите, че процесните фактури не обективират реално извършени облагаеми доставки, във връзка с което се позовава на редовното осчетоводяване на фактурите в счетоводствата на доставчика и представените от самото дружество съпътстващи документи. Твърди, че от ненамиране на доставчиците не може да се прави извод за нереалност на доставките.

Претендира се отмяна на ревизионния акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, чрез процесуален представител е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло в посочената негова част. Така постановения от директора на дирекция “ОДОП”, гр. Пловдив  резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Ревизионното производство, приключило с издаването на процесния ревизионен акт, е образувано с издаването от Й. М. на длъжност началник сектор „Ревизии“, на ЗВР № 1400880 от 26.02.2014 г., с която е определен предметния обхват на ревизията – ДДС за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., срокът за извършването й – три месеца, считано от датата на връчването на заповедта, което е редовно сторено на 05.03.2014 г., както и ревизиращия екип, а именно: ръководител на ревизията Г. А., на длъжност гл. инспектор по приходите и член на екипа Д. Г.. С последващи ЗВР № № 1402440/05.06.2014 г. и № 1402928/04.07.2014 г., срокът за приключване на ревизията е удължен до 04.08.2014 г.

В хода на това ревизионно производство е съставен Ревизионен доклад № 1402928/18.08.2014 г. и съответно въз основа на него от органа възложил ревизията и ръководителя на ревизиращия екип е постановен процесният Ревизионен акт № 161402928 от 14.10.2014 г.

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ДОПК на органа, възложил ревизията, е представена Заповед № РД-09-1301 от 01.11.2012 г., Заповед № РД-09-1358/12.11.2012 г., Заповед № РД-09-145/30.01.2013 г., Заповед № РД-09-338/14.03.2013 г., Заповед № РД-09-383/21.03.2013 г., Заповед № РД-09-1307/10.10.2013 г. и Заповед № РД-09-518 от 30.04.2014 г. на Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив, в едно с приложенията към тях. От изложеното следва, че обжалваният РА е издаден от компетентен за това орган по приходите и в предвидената от закона форма.

Срещу издадения РА е подадена жалба, като със свое Решение № 6/07.01.2015 г., директорът на Д“ОДОП“ – гр. Пловдив е потвърдил РА в съдебно обжалваната му част.

        От фактическа страна настоящият състав приема за установено следното:

         С РА на основание чл. 70, ал.5 във връзка с  чл. 68, ал.1,т.1;чл. 6 и чл. 9, от ЗДДС, с мотиви за липса на реално осъществени доставки, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от следните дружества:

1. „РЕЛКОМ ТРЕЙД” ЕООД по фактура № 0910001/10.09.2013г. на стойност 22500 лв. и ДДС 4500 лв. с предмет на доставки строителни материали и топлоизолация.

За резултатите от извършената на доставчика насрещна проверка е съставен ПИНП № 24-03-1400880-3336/15.05.2014 г. /л. 183/. При извършване на насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ, с което от доставчика е изискано представяне на доказателства за реалността на фактурираните доставки. Искането е редовно връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Исканите писмени документи не са представени.

Въз основа на информационната система на НАП е установено, че фактурата е отразена в дневник за продажби; дружеството не е декларирало сключени трудови договори с лица, назначени по трудови правоотношения; не е подавало справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения; за м.09.2013г. декларираният ДДС за внасяне не е внесен; няма регистриран обект за осъществяване на дейност; няма данни за регистрирани недвижими имоти и МПС. За 2013г. няма данни за подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

От „БУЛСТРОЙ И КО“ ООД е представен /л. 234 и сл./ копие от фактурата ведно с опис на стоките към него. Посочено е, че плащането е в брой, но не е приложен фискален бон. Ревизираното лице няма заведена аналитична счетоводна отчетност. Според обясненията на управителя на дружеството жалбоподател контакта е осъществен с представляващият „РЕЛКОМ ТРЕЙД” ЕООД - Р. П. Г. по телефона, транспортът на стоките, командировъчните и квартирните на работниците е задължение и за сметка на доставчика.

Относно соченият като представляващ „РЕЛКОМ ТРЕЙД” ЕООД - Р. П. Г., органът по приходи установява, че това лице е от гр. Видин. Изискано е съдействие от ОД на МВР-Видни за издирването му. Съгласно полученият отговор от РУ „Полиция” гр. Видин, лицето е издирено и е приложено сведение от него, че не знае за никакви фирми на негово име. Подписвал е документи, но не знае какви са те. Не може да представи никакви документи.

2. „КРИС-БО” ЕООД гр. Варна с БУЛСТАТ 148137166 по две фактури - № 7000000500/24.10.2013г на стойност 75000лв. и ДДС 15000лв. с предмет корекционни мероприятия на **** и № 7000000502/28.10.2013г. на стойност 75000лв. и ДДС 15000лв. с предмет изграждане на инфраструктура за предотвратяване на наводнения на р. Тунджа.

За резултатите от извършената на доставчика насрещна проверак е съставен ПИНП № 24-03-14008803338/26.05.2014 г., л. 164 и сл.

При извършване на насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ, с което от доставчика е изискано представяне на доказателства за реалността на фактурираните доставки. Искането е редовно връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Исканите писмени документи не са представени.

Съгласно съставения ПИНП фактурите са отразени в дневник за продажби. При извършени служебни проверки се установява, че за периода на издаване на фактурите в дружеството са назначени три лица на длъжности началник склад, мениджър логистика и специалист логистика. До м.04.2014г. са подавани декларации обр. 1 и 6. Дружеството има невнесени задължения за ЗОВ. Декларирана дейност – неспециализирана търговия на едро. Не са подавани справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения, няма регистриран обект за осъществяване на дейност, няма данни за регистрирани недвижими имоти и МПС.

Във връзка с издадените фактури от „КРИС-БО” ЕООД, на ревизираното лице са връчени ИПДПОЗЛ, за представяне на доказателства и писмени обяснения. В отговор /л.242 и сл./ е посочено, че фактурите ще бъдат разплащани в 2014 г. Не е установено извършено плащане. Представени са копия на фактурите, два договора, подписани с „КРИС-БО” ЕООД, приемателни протоколи, протоколи за отработени човекочасове. Посочено е, че е калкулиран само труд. Строителните машини, които са използвани са собственост на „БУЛСТРОЙ И КО” ООД и са управлявани от работници на дружеството.

3. „АНКИ-А 69” АД по фактури № 3000000141/02.09.2013г. и № 3000000142/03.09.2013г. и двете на стойност 10833.33лв. и ДДС 2166.67 лв. с предмет строителни материали. Отделно са приложени описи на материалите. 

За резултатите от извършената насрещна проверка е съставен ПИНП от № 24-03-1400880/16.05.2014 г.

При извършване на насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ, с което от доставчика е изискано представяне на доказателства за реалността на фактурираните доставки. Искането е редовно връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Исканите писмени документи не са представени.

Фактурите са отразени в дневници за продажби. При извършени служебни проверки се установява, че дружеството не е декларирало сключени трудови договори с лица, назначени по трудови правоотношения; не е подавало справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения; има задължения по ЗДДС в особено големи размери. Няма регистриран обект за осъществяване на дейност, няма данни за регистрирани недвижими имоти и МПС. Регистрирани са два ЕКАФП за обекти – тип строителни услуги и търговия на едро със зърно, семена, фуражи.

Във връзка с издадените фактури от „АНКИ А-69” ЕООД, на ревизираното дружество са връчени ИПДПОЗЛ, за представяне на доказателства и обяснения. Посочено е, че фактурите са платени в брой лично от управителя. Към фактурите са приложени касови бонове. Не са представени доказателства за транспортирането на стоките, за което е посочено, че е извършено от доставчика.

Органът по приходи е установил, че процесните две фактури са отразени по два пъти от ревизираното лице в дневника за покупки, предвид което неправомерно упражнения данъчен кредит е в размер на 8666.68лв.

4. „СХЕДИОН” ЕООД гр. София по фактура № 203100155 от 21.06.2013г. на стойност 84744 лв. и ДДС 16948.80 лв.

За резултатите от извършената на дружеството насрещна проверка е съставен ПИНП № 24-03-1400880-3340/23.05.2014 г., л. 134.

При извършване на насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ, с което от доставчика е изискано представяне на доказателства за реалността на фактурираните доставки. Искането е редовно връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Исканите писмени документи не са представени.

Фактурата е отразена в дневник за продажби. При извършени служебни проверки е установено, че за периода на издаване на фактурите в дружеството са назначени лица на длъжности счетоводител, изпълнителен директор, мениджър проекти, технически секретар, технически организатор офис и е декларирана вид дейност – консултантска дейност по стопанско и друго управление. До м. 05.2014 г. са подавани декларации обр. 1 и 6. Дружеството има невнесени задължения за ЗОВ. На 14.06.2013г. /преди датата на издаване на фактурата на ревизираното дружество/ са прекратени трудовите договори на три лица, които са били назначени до този момент на длъжност работник рибно стопанство с вид дейност – развъждане и отглеждане на риба и други водни организми в сладководни басейни. Не са подавани справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на лица по извън трудови правоотношения за 2013 г. Няма регистриран обект за осъществяване на дейност, има регистрирани две МПС – товарен автомобил нисан микра и лек - мазда.

Във връзка с издадената фактура от „СХЕДИОН” ООД, на ревизираното лице са връчени ИПДПОЗЛ, за представяне на доказателства и писмени обяснения /л. 197 и сл./. Посочено е, че фактурата ще бъде разплащана в 2014 г. Представено е копие на фактурата, договор, подписан със „СХЕДИОН” ООД, приемателен протокол от 21.06.2013 г., такъв за отработени човекочасове. Посочено е, че е калкулиран само труд и обектът, на който е осъществен е свързан с изграждане на подпорна стена  на територията на община Съединение. Обектът е собственост на общината.

5. „А.П.П. ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД е отразило в дневника си за продажби фактура № 222/02.07.2013 г. на стойност 30656.45лв. и ДДС 6131.29лв. като издадена от „БУЛСТРОЙ И КО” ООД и съответно е приспаднал данъчния кредит по фактурата.

За извършената на дружеството насрещна проверка е съставен ПИНП от 16.04.2014 г., л. 116 и сл. В хода на проверката управителя на дружеството е декларирал, че то не е издавало фактурата, а е получател по фактура № 222/02.07.2013г. с издател „БУЛСТРОЙ И КО” ООД с посочената стойност и ДДС. Представени са договор, сключен с ревизираното лице в качеството му на изпълнител, протокол за извършените работи от ревизираното дружество, приемо-предавателен протокол, сметка 401 ”Доставчици”, банково извлечение, протокол за прихващане на взаимни задължения.

         6. В о.с.з. от 23.06.2015 г. е прието заключението на вещото лице А.С. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на представените по делото доказателства, вещото лице е достигнало до следните експертни изводи:

         Вещото лице е установило, че издадените от „РЕЛКОМ ТРЕЙД” ЕООД, „КРИС-БО” ЕООД, „АНКИ-А 69” АД и „СХЕДИОН” ЕООД фактури са осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя и в отчетните регистри по ЗДДС на самите дружества /въз основа на констатациите в РД/. Вещото лице не е установило контакт с представител на „РЕЛКОМ ТРЕЙД” ЕООД, „КРИС-БО” ЕООД, „АНКИ-А 69” АД, поради липса на необходимите счетоводни документи не е установило дали те от своя страна са осчетоводили приходи от фактурираните доставки.

Осчетоводяване на приходи е установено единствено по фактурата издадена от „СХЕДИОН“ ЕООД. От счетоводството на „СХЕДИОН“ ЕООД е представен договор с подизпълнител „Екс леге фактум“ ООД от 10.05.2013 г., както и протоколи обр. 19 към него – от 20.06.2013 г.

Вещото лице не е установило по счетоводни данни на кой обект са вложени материалите по процесните фактури.

Като доказателство по делото са приети представените от процесуалният представител на жалбоподателя доказателства по опис /молба л. 402/, представляващи счетоводни документи, договори и протоколи въз основа на които е изготвена ССЕ, включително договора между „СХЕДИОН“ ЕООД и „Екс леге фактум“ ООД /л. 448 и сл./.

7. В о.с.з. от 30.09.2015 г. е разпитан Г. Д. – управител на „Схедион“ ООД. В показанията си свидетелят твърди, че за извършване на строителната услуга е ползван подизпълнител – „Екслеге Фактум“ ООД като работата се е състояла в „намирането на 10-15 работника за ръчна работа“.

При така установеното от фактическа страна, жалбата е неоснователна поради следното:

         8. За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС, следва да е изпълне­но някое от условията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване предпос­тав­ки­те за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това, налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 и чл. 9 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните пред­пос­тав­ки, регламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС.

По делото всъщност се установява от събраните доказателства при ре­ви­зията, че по отношение на всяка от доставките, с изключение касателно отказаното право на данъчен кредит по декларираната доставка от „А.П.П. ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД“ е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързано с при­те­жаването на данъчен документ /фактура/ от страна на съответния пряк дос­тавчик, който е издал същите, отразил ги е в дневника за продажби и справка­та-декларация, като не се спори, че е и начислил данъка по смисъла на чл.86 ЗДДС.

Спорна предпоставка за възникване правото на прис­падане на данъчен кредит по чл. 68 ал. 1 ЗДДС в процесния случай е нали­чието на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6 ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС.

Според легалното определение на чл. 6 ал. 1 от ЗДДС, доставка по смисъ­ла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или дру­го вещно право върху стока, респективно съгласно чл. 9 от ЗДДС Доставка на услуга е всяко извършване на услуга, а според чл.25 ал.1 от закона, данъчно съби­тие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16. Разпоредбата на чл.25 ал.2 ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху сто­ка­та е прехвър­лена или услугата е извършена.

От изложеното следва, че наличието на действително осъществена доставка по смисъла на закона е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация.

Именно в този смисъл в Решение от 06 Декември 2012г. постановено по дело № С – 285/11, Съдът на Европейския Съюз се произнесе че “за да се установи обаче, че на основание на тези доставки на стоки е налице правото на приспадане, ..., е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани .... за извършването на облагаеми сделки” /т.31/.

По отношение на начина по който следва да бъде проведено това доказ­ване в същото това решение е припомнено, “че в рамките на производст­вото, образувано на основание член 267 ДФЕС, Съдът няма компетентност да проверява, нито пък да преценява фактическите обстоятелства, свързани с делото по главното производство. Следователно, запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи дали .... може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки (вж. в този смисъл Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C 273/11, все още непубликувано в Сборника, точка 53)” /т.32/.

Като краен резултат е обобщено, че единствено и само в случаите, в които при така сторената преценка се установи, че доставките са реално осъществени и впоследствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано.

Съгласно нормата на чл.171, ал.4 от АПК, във връзка с § 2 от ДОПК, в тежест на жалбоподателя е да докаже реалността на доставките по спорните фактури. Фактическото извършване на фактурираните доставки представлява положителен факт – елемент от фактическия състав, от изпълнението на кой­то за жалбоподателя възникват благоприятни правни последици – право на приспадане на данъчен кредит.

В тази връзка следва да се съобрази и че константна, и последователна е съдебната практика, че за да се признае правото на данъчен кредит на полу­чателя по дадена облагаема доставка, е необходимо доказване прехвър­лянето правото на собствеността върху стоките, респ. извършването на услу­га­та по самата нея, като това право не е обвързано по принцип от редовност­та на която и да е предходна доставка. Разбира се, при определени условия тази “редовност” би могла да повлияе на правото на приспадане на данъчен кре­дит за получателя по пряката доставка, които хипотези и условия са разви­ти в практиката на Съда на Европейския съюз и съобразно която практика доказването им е в тежест на данъчната администрация.

В унисон с това разбиране съдебната практика нееднократно е постано­вя­вала и че установяването на произхода на стоките, също не е предпоставка за признаването на правото на данъчен кредит. Самият факт че не е доказан такъв, не означава автоматично, че стоката липсва и не може да е предмет на разпоредителна сделка.

При разрешаването на правния спор следва да се съобрази и легалната дефиниция, дадена в чл.14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година, относно общата система на данъка върху добавената стойност, според която „Доставка на стоки" означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик.

Безспорно данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъч­нозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадълже­но лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение.

Това разбиране е застъпено изрично и в Решение от 13.02.2014г. по дело С-18/13, по преюдициално запитване отправено от Административен съд – София-град, в което съдът на ЕС се е произнесъл, че “Директива 2006/ 112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на да­нъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия — посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама - нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери.”

Съобразно цитираната практика на съда на Европейския съюз, последователно проведена и в редица други решения на същата институция, фактът, че доставчикът не е доказал т.нар. кадрова, материална и ресурсна обезпеченост също не може да бъде само по себе си основание за извод, че доставката не е фактически извършена, респ. това не съставляват и обективни данни за наличието на измамни действия, съответно за знанието, или участието в тях на жалбоподателя.

Следователно за доказване наличието на реално осъществена доставка и за възникване правото на данъчен кредит следва да се установи физическото съществуване на процесните стоки като обекти, годни да бъдат прехвърлени от доставчика на получателя и съответно на овластяването на последния, да се разпорежда с тях като собственик, включително посредством предаването им; прехвърляне на стоката, включително физическото им предаване или индивидуализиране; изда­ва­нето на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред.

9. От събраните по делото доказателства се доказва, че с РА правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6131,29 лв. по отразена от жалбоподателя в Дневника за покупките и СД фактура № 222/02.07.2013 г. като издадена му от „А.П.П. ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД. Последно посоченото дружество изрично е посочило, че всъщност по фактура с посочения номер именно то се явява получател, а „Булстрой и КО“ ООД е доставчик. Представено е и копие на самата фактура. Следователно жалбоподателят претендира право на данъчен кредит по доставка, по която той е доставчик, а не получател.

10. По отношение на останалите спорни доставки правилното разрешаване на спора от значение е именно дали са налице достатъчно доказателства за физическото съществуване, предаване и транспортиране на материалите по процесните фактури, респективно за извършване на строителните услуги.

В хода на ревизионното производство е установено по безспорен начин, че преките доставчици „РЕЛКОМ ТРЕЙД” ЕООД, „КРИС-БО” ЕООД, „АНКИ-А 69” АД и „СХЕДИОН” ЕООД не разполагат с кадрова и материално-техническа обезпеченост за осъществяване на доставките.

Не се доказва, че „РЕЛКОМ ТРЕЙД” ЕООД, „КРИС-БО” ЕООД и „АНКИ-А 69” АД са разполагали със строителните материали/стоки/, собствеността върху които да прехвърли на жалбоподателя. Липсват и доказателства за собствени или наети от дружествата МПС и въобще за транспортиране на стоките.

Съгласно заключението на вещото лице по счетоводни данни не се установява на кой конкретно обект са вложени съответните материали, тъй като счетоводството не е водено със съответната степен на аналитичност.

Следователно по делото не се установява произходът на фактурираните материали, както и транспортирането им до обектите на жалбоподателя. Липсват данни за конкретните лица, които са участвали в приемо-предаването на материалите, респективно извършването на строителните услуги от „КРИС-БО“ ЕООД. „КРИС-БО“ ЕООД няма наети работници, необходими за действителното извършване на фактурираните строителни услуги.

Липсата на материална и кадрова обезпеченост на „РЕЛКОМ ТРЕЙД” ЕООД, „КРИС-БО” ЕООД и „АНКИ-А 69” АД, наред с неангажиране от страна на жалбоподателя на доказателства за начина на приемо-предаване на стоките и в частност за начина на транспортирането им, обосновават и извод, че фактурите издадени от трите дружества не обективират реално осъществени доставки.

Следва да се посочи, че напълно във възможностите на жалбоподателя е било, в случай че доставките са действително осъществени, да се снабди със съответните документи, удостоверяващи например извършването на транспорта, включително чрез посочване в съответния примо-предавателен протокол на рег. номер на МПС и на шофьора. Съответно да разполага с данни за имената на работниците извършили фактурираните строителни работи по издадените от „КРИС-БО“ ЕООД фактури, доколкото именно жалбоподателя е изпълнител на обекта и има съответните задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и съответно извършване на съответния инструктаж.

От изложеното до тук следва, че с РА законосъобразно на осн. чл. 70, ал. 5 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит по издадените от „РЕЛКОМ ТРЕЙД” ЕООД, „КРИС-БО” ЕООД и „АНКИ-А 69” АД.

11. Законосъобразно с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 16948,80 лв. и по фактурираната доставка на строителни услуги по издадената от „СХЕДИОН“ ЕООД фактура № 203100155/21.06.2013 г.

В хода на ревизията е установено, че дружеството не разполага с кадрова обезпеченост за извършване на доставката, която съгласно представения протокол от 21.06.2013 г. /л. 207/ се състои в изпълнени строително монтажни работи – общо 856 човекодни. Съгласно договора от 08.05.2013 г. предмет на доставката следва да е „Корекционни мероприятия на ****“. В съдържанието на договора от 08.05.2013 г. /л. 203/ не е посочено кой следва да осигури необходимите материали и механизация за извършване на СМР. Като предмет на договора е посочено, че „Възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни обект „Корекционни мероприятия на ****“.

Едва в хода на съдебното производство е представен договор с подизпълнител „Екс леге фактум“ ООД от 10.05.2013 г., еднотипен с договора между „Схедион“ ООД и „Булстрой и ко“ ООД от 08.05.2013 г., както и протоколи обр. 19 към него – от 20.06.2013 г. – оспорени от ответния административен орган, като частни свидетелстващи документи с недостоверна дата. И в договора не е уговорено изрично, кой следва да осигури необходимите материали и механизация за извършване на СМР. Съгласно обясненията на управителя на „БУЛСТРОЙ и КО“ ООД строителните машини, необходими за извършване на СМР, са собственост на дружеството и са управлявани от работници на  „БУЛСТРОЙ и КО“ ООД. В показанията си управителят на „Схедион“ ООД твърди, че за извършване на СМР са били необходими 10-15 човека и е ползван подизпълнител - „Екс леге фактум“ ООД.

Каза се, договорът и протоколите към него за отчитане извършените СМР с подизпълнителят „Екс леге фактум“ ООД, са представени едва в хода на съдебното производство. Същите безспорно представляват частни свидетелстващи документи и са с достоверна дата по отношение на ответника, считано от датата на представянето им – арг. от чл. 181, ал. 1 от ДОПК.

По делото не са ангажирани доказателства, че „Екс леге фактум“ ООД е фактурирало извършването на СМР. Липсват доказателства и за кадровата обезпеченост на „Екс леге фактум“ ООД, а като цяло по делото не се установява, кой е осигурил материалите за извършване на СМР и включена ли е стойността им в стойността на фактурираната строителна услуга. По делото не са ангажирани доказателства за тези обстоятелства, нещо повече – не бяха направени каквито и да било доказателствени искания за събиране на доказателства за установяване на тези обстоятелства.

Действително, получателят не може да отговаря за непредставяне на доказателства от страна на прекия или предходните доставчици. В случая обаче, управителят на „БУЛСТРОЙ и КО“ ООД твърди, че СМР са извършени с негова механизация на и работници и при неконкретизирана част на СМР, изпълнена от прекия, съответно предходния доставчик, не може да се направи обвръзка между всички услуги с предмет СМР и необходимостта от тях. Доколкото жалбоподателят е носител на доказателствената тежест на доказване на твърдяния от него факт относно необходимостта от участието на подизпълнител при изпълнението на СМР на конкретен строителен обект, дружеството не е ангажирало несъмнени доказателства, което означава, че не е оборило констатацията в ревизионния акт относно неправомерно упражнено право на приспадане на данъчен кредит по тази доставка.

12. При посочения изход на спора искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита е основателно. При съобразяване на изложеното на ответната администрация се следват разноски за осъществена юрисконсултска защита в размер на 2727,50 лв.

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Булстрой и Ко“ ООД с ЕИК 200625363 с посочен в жалбата адрес гр. Пловдив, ул. „Родопи“ № 23 против РА № 161402928/14.10.2014 г. издаден от Й. М. на длъжност началник сектор „Ревизии“, в качеството му на орган възложил ревизията, и Г. А. на длъжност гл. инспектор по приходите, в качеството й на ръководител на ревизиращия екип, потвърден с Решение № 6/07.01.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част, с която на дружеството е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 66246,77 лв. за данъчен период м. май 2013 г. – м. декември 2013 г., ведно с прилежащата лихва в размер на 7013,17 лв.

ОСЪЖДА „Булстрой и Ко“ ООД с ЕИК 200625363  да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, при Централно управление на Национална агенция по приходите разноски в размер на 2727,50 лева /две хиляди седемстотин двадесет и седем лева и 50 ст./.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                              

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :