РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 2251

 

Град Пловдив, 17 ноември 2015 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и петнадесетата година в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ВЕЛИЧКА Г.А

 

при участието на секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 397 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по повод жалба на "ТЕХНОМОНТАЖ" ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.Ж., против ревизионен акт № 161202887/17.09.2012г., издаден от И.К. - старши инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с решение № 1489/03.12.2012г. на директора на  Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" – гр. Пловдив /понастоящем Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив/ при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 71 480,16лв. и прилежащите лихви в размер на 7 585,44лв.

Според жалбоподателя актът е незаконосъобразен, постановен при неправилно обсъдени факти, и при съществени нарушения на  материално-правните норми. Според твърденията в жалбата, не е начислен неправомерно ДДС от доставчика, тъй като сделките с предмет различни количества стоки са реално извършени. Доказателство за това е извършеното разплащане по доставката и извършен транспорт, документирани с надлежни писмени доказателства. Според жалбоподателя неоткриването на доставчиците на адресите за кореспонденция не може да се приравни на неизвършване на доставката, доколкото е налице последваща реализация на стоките, като същите са вложени в строителството на производствено хале. Противоречивите доказателства, събрани в хода на ревизията по отношение на произхода на стоката, извършените съхранение и транспорт на същата, както и факта на оспорване на последващата реализация на стоката не могат да обосноват неизпълнение на изискванията на чл. 68 и сл. от ЗДДС. Позовава се на практика на СЕС, в частност Решение от 12 юни 2012г. по обединени дела С-80/11 и С-142/11. Развива съображения в представена защита. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

 Ответникът по жалбата – директор на дирекция “ОДОП ”– гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Л., счита същата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето й. Излага подробни съображения по съществото на спора в представена писмена защита. Пре­тендира присъж­дане следващото се юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив не взема становище по жалбата.

Административен съд – Пловдив в настоящия си състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, намира жалбата за допустима - ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция “ ОУИ” Пловдив  при ЦУ на НАП /сега директор на дирекция ОДОП  Пловдив  при ЦУ на НАП/ резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок.

Ревизионното производство на „Техномонтаж“ ЕООД е започнало с издаване на заповед за възлагане на ревизия № 200047/05.01.2012г./л.235/, издадена от С.Ш. – началник сектор „Ревизии“ дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив , с които е възложено извършването на ревизия на жалбоподателя по данък върху добавена стойност за периода 01.03.2010г.-30.11.2011г., Срокът на извършване на ревизията е до 3 месеца, считано от датата на връчване на 30.01.2012г. С последващи ЗВР №№ 1202349/26.04.2012г. /л. 234/ и 1202887/30.05.2012г. /л. 233/ срокът на ревизията е удължен последователно до 30.05.2012г. и 30.06.2012г. Въз основа на така издадената заповед ревизиращия екип е извършил ревизия за резултатите  от която в законоустановения срок е съставен ревизионен доклад № 1202887/16.07.2012г. /л.138–231/.

По делото е представена заповед № K1202887/19.07.2012г. на компетентният за това орган, който е определил съгласно чл.119 ал.2 ДОПК /в действащата към онзи момент редакция/ компетентния да издаде ревизионния акт орган, а именно един от органите по приходите, съставил ревизионния доклад – И.К. – главен инспектор по приходите. Въз основа на същия ревизионен доклад, в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК, е издаден  процесният ревизионен акт, срещу който в срока по чл. 152 ал. 1 ДОПК е подадена жалба  с приложени писмени доказателства  В срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е издадено решение №1489 от 03.12.2012г, с което процесния ревизионен акт е потвърден в обжалваната част.

Представена е заповед № РД - 09-1  / 04. 01. 2010 г. за делегиране правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК по делото, от която е видно, че цитираните по горе ЗВР и ЗОКО са издадени от надлежно упълномощени за това органи по приходите.

По съществото на спора от фактическа страна се установи следното:

Установено е, че дейността на дружеството се изразява в извършване на довършителни строителни дейности, изработка на метални конструкции, монтаж на термопанели, изработка на врати и парапети, пълен ремонт на съществуващи халета за производство, търговия и услуги. Дружеството  осъществява  икономическата си дейност си в собствен обект – земя, складово помещение и офис в гр. Асеновград, ПЗ „Север”. В конкретния случай определените задължения са в резултат на отказано право на приспадане на данъчен на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС по фактури за покупка на стоки и строителни материали, издадени от доставчиците както следва:

1.                По пет броя фактури, издадени от “Самър С.П.С” ЕООД за данъчен период м.03/2011г. в размер на 10 013,40лв., платени в брой  с предмет на доставките арматурно желязо,сив цимент, мозайка -черна и бяла, гипс, тухли итонг. Към фактурите са приложени  касови бележки от ЕКАФП с инд. № DT325298 и ФП 02325298, издадени от  обект –офис в гр. София, бул. „Витоша”  148.

При извършена проверка в информационния масив на НАП,  документирана с протокол № 1210090/29.06.2012г. е установено, че дружеството е имало регистриран единствено ЕКАФП с инд. № ZK011001 и ФП 50016079 за обект - офис в гр. Бургас, ЖК Изгрев, бл. 28, партер, както и че фактурите не са включени в дневника за продажби на доставчика. Освен това дружеството не е подало Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2011г., както и не е обявило годишен финансов отчет за 2011г. в Търговския регистър; дерегистрирано е по ЗДДС по инициатива на орган по приходите, считано от 27.10.2011г.

В хода на извършена насрещна проверка на този доставчик е изготвено ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл.32 от ДОПК. В указания в искането срок изисканите  документи и обяснения  не са представени от. За изясняване на всички факти и обстоятелства, свързани с декларираните доставки, органите по приходите са връчили на ревизираното дружество искане, като в отговор са представени заверени копия на фактурите, издадени от „Самър С.П.С.” ЕООД, договори, справка за стоков поток, обяснения, декларация.

Според ревизиращите доставчикът и получателят по доставката не са представили доказателства откъде са доставени, съответно получени процесните строителни материали. Не са представени, също така,  документи и информация относно обекта, в който доставчикът „Самър С.П.С.” ООД е  съхранявал стоките преди да ги фактурира на „Техномонтаж” ООД. Не е представена информация за мястото на предаване стоките и материалите  на получателя по доставката, като дружеството не представя конкретна информация за мястото на закупуване стоките, съответно транспортирането им и фактическото извършване на товаро – разтоварните дейности. Декларира се, че транспорта е за сметка на доставчика „Самър С.П.С.” ЕООД, който, от своя страна, не представя никакви доказателства за осъществен транспорт на строителни материали до обект/база на ревизираното лице. Нито доставчикът, нито получателят представят документи за извършени транспортни разходи, свързани с  процесните фактури, пътни листове, товарителници или др. транспортни документи, удостоверяващи извършен транспорт на описаните във фактурите значителни количества строителни материали. Към всяка от фактурите ревизираното лице е представило сключени договори, съгласно които купувачът „Техномонтаж” ООД заявява вида, количеството и артикулите  в магазините на продавача, по телефон или факс, но такива заявки не са представени при ревизията. Посочено е, че съгласно договорите за предаването на стоката се съставя консигнационен протокол, фактура или стокова разписка, които се подписват от представител на купувача. В  договорите  е записано, че  се сключват за срок до завършване на строителния обект по чл.2 , но в чл. 2 не е посочен строителен обект. От страна на жалбоподателя не са  представени приемо-предавателни протоколи, експедиционни бележки, складови разписки или други документи, свързани с  предаване на  строителните материали от доставчика. Представено е единствено приложение 1 към договорите.

Направен е извод, че няма доказателства за прехвърляне на собствеността върху фактурираните строителни материали, поради което не е осъществена облагаема доставка и данъкът е начислен неправомерно.

2. По шест броя фактури, издадени от „Инкрес” ЕООД за данъчни периоди м.10 и 11/2011г. в размер на 11 141,33лв., платени в брой с предмет на доставките електромери, часовници, метални детайли. Приложени са касови бележки от ЕКАФП с инд. DY254477 ФП 36337909, регистриран „без стационарен обект”, гр. София, жк. Младост 2, бл. 213, вх. 1.

При извършената насрещна проверка, документирана с протокол № 1602-1200047-03/27.02.2012г., от  доставчика са изпратени заверени копия на документи и счетоводни регистри  по опис вх.№ 1553-06-271#1/23.02.2012г. При насрещната проверката е констатирано, че за м.10/2011г. предмет на доставките са извършени продажби на електромери/монофазни и трифазни/ и часовници. Представени са копия на 3 броя рамкови договори за покупко-продажба и доставка на материали от дати 10.10.2011г., 12.10.2011г. и 17.10.2011г., сключени в гр. София между „Техномонтаж” ООД като възложител и „Инкрес” ЕООД като изпълнител. Във връзка с произхода на стоките, доставчикът е представил фактура №  497/06.10.2011г. издадена от „Б 2 ГРУП” ЕООД с предмет на доставката „стоки по опис”. Не е  приложен документ за разплащане по фактурата. За м. 11.2011г. предмет на доставките са  продажби на метални детайли за стенд. Представени са копия на 3 броя рамкови договори за покупко-продажба и доставка на материали, сключени в гр. София, на дати 14.11.2011г., 16.11.2011г. и 17.11.2011г. между „Техномонтаж” ООД, като  възложител и „Инкрес” ЕООД като изпълнител. Във връзка с произхода на  стоките  са представени фактури № 3039/28.11.2011г. и  № 3034/25.11.2011г., издадени от  „ЧИНАР 2009” ЕООД с предмет на доставките „стоки по опис”. Към фактурите е приложен финансов  бон от ЕКАФП, регистриран в търговски обект -офис в гр. Велико Търново.

          Съгласно представените счетоводни справки фактурите са платени на датите на издаването им, но не са представени платежни документи- отчети от ЕКАФП и банкови извлечения. Доставчикът не е и представил доказателства за наличие на собствени или наети активи - договори за наем на офис, база  или  складово помещение, където са съхранявани материалите и стоките по процесните фактури. Не са представени доказателства за извършен транспорт, както и информация за чия сметка е транспортът на материалите. Не е посочено мястото, където е  доставена стоката и  е предадена на клиента, както и  къде е съхранявана стоката за периода от получаването й от „Инкрес” ЕООД до продажбата на „Техномонтаж”ООД. Във връзка с кадровата обезпеченост са представени  разчетно-платежни ведомости за м.10/2011г. за 3 лица  и за м.11/2011г. за 4 лица.

          Органите по приходите са извършили проверка в информационния масив на НАП, документирана с Протокол № 1210090/29.06.2012г., при която са установили, че „Инкрес” ЕООД няма регистрирани фискални устройства, както и че  посоченият за предходен доставчик „Б 2 Груп” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *** по фактура №  497 от 06.10.2011г. с предмет „стоки по опис” е дружество, дерегистрирано по реда на ЗДДС от 09.08.2011г.

          С цел изясняване на всички факти и обстоятелства свързани с декларираните доставки, на ревизираното лице са връчени  ИПДПОЗЛ с изх. № 70-00-1883/27.01.2012г. и изх. № 70-00-7504/25.04.2012г., като в отговор са представени заверени копия на фактурите, издадени от „Инкрес” ЕООД, договори, справка за стоков поток, счетоводни справки, обяснения и декларации.

          След извършен анализ на събраните доказателства при насрещната проверка на доставчика „Инкрес” ЕООД и на представените документи и обяснения от ревизираното лице, органите по приходите са направили следните изводи: Доставчикът „Инкрес” ЕООД не е представил  документи и/или писмени обяснения, за местонахождението на обекта, склада, базата, от коята  е  транспортирана стоката към „Техномонтаж” ООД, както и за чия сметка е извършен. Доставчикът не е представил информация за мястото, където са съхранявани стоките до продажбата им на жалбоподателя, както и от кого фактически са извършени товаро – разтоварните дейности. Доставчикът не притежава и не стопанисва собствена или наета складова и материална база за съхранение на стоките и материалите. В представените от него ведомости за работни заплати няма подписи на работниците, няма посочени длъжности, а е посочено, че са получени възнаграждения в брой. Същевремнно, в оборотните ведомости за месеците октомври и ноември 2011г. няма начислени и изплатени разходи за работни заплати и осигуровки.

          Доставчикът не е представил експедиционни бележки, складови разписки или други доказателства за предадени/получени стоки. Към всеки от договорите е прикрепено  приложение 1, като е записано, че е приемо- предавателен протокол, но в него  не е отразено точно кога е извършено предаването на стоките, не е  посочено мястото на предаване, няма данни за   транспортното средство, на което са натоварени стоките.

Фактури № 183/28.11.2011г., 187/29.11.2011г., 189/30.11.2011г. са с предмет на доставката „метални детайли за стенд”, но във фактурите и описите към тях детайлите не са индивидулизирани по  количество и  единична цена.

Ревизиращите органи са установили несъответствие в датите на плащане по доставките : в счетоводните регистри на „Техномонтаж” ООД е отразено, че стоките са платени в брой на 30.11.2011г. и  31.10.2011г., а в счетоводните регистри на доставчика „Инкрес” ЕООД е отразено, че доставките са платени на датите на издаване на фактурите. Установено е несъответствие и в датите на изписване на стоките от доставчика и датите на получаване на стоките от  „Техномонтаж ООД – ревизираното лице декларира, че стоките са получени на 30.11.2011г. и 31.10.2011г., докато в счеоводните регистри на доставчика „Инкрес” ЕООД е отразено, че доставките са изписани/продадени/ на „Техномонтаж” ООД на датите на издаване на фактурите: 26.10.2011г., 27.10.2011г., 31.10.2011г., 28.11.2011г., 29.11.2011г., 30.11.2011г.

Ревизираното лице декларира, че стоките са получени в гр. София, бул. „Ботевградско шосе” № 247 от работниците, назначени на трудов договор: Х.Т. /за месец октомври/ и Б.К. /за месец ноември/, а от „Икрес” ЕООД са представени приложения към договорите/приемо-предавателни протоколи/, в които са  посочени за предал: Н. В. и за приел: Г.Ж.. На следващо място се декларира, че транспортът по доставките е за негова сметка и е извършен с МПС рег. № РВ1544СН и рег. № РВ7024МТ. При преглед на представените документи  е  установено, че за посочените дати  дружеството няма закупени винетки за пътуване по пътната мрежа на България, които са необходими за посоченият маршрут София - Пловдив. Дружеството е закупвало през ревизирания период единствено дневни винетни стикери за други дати и МПС, а не за посочените. При преглед на представените пътни листове е установено, че за МПС рег. № РВ1544СН е издаден пътен лист № 043835/31.10.2011г. с направление Асеновград - София, София – Пловдив, Пловдив - Асеновград от 8,00 часа до 16,10 часа – водач Х.Т., като в пътния лист не е отразен вида на превозвания товар, няма данни за наличното и изразходвано гориво, няма  подпис на шофьора. За МПС с рег. № РВ7024МТ няма издадени пътни листове за дата 30.11.2011г. Представя се противоречива информация относно мястото на доставяне на стоките - в справката за стоков поток е посочено, че са получени в гр. Пловдив, докато в писмените обяснения - в склада на дружеството в гр. Асеновград, ПЗ Север. Ревизираното лице декларира, че стоките са натоварени от склада на „Инкрес” ЕООД в гр. София, бул. Ботевградско шосе № 247, докато при насрещната проверка от доставчика не са  представени документи  и доказателства за стопанисвана /собствена или наета/ складова база  на посочения адрес.

Въз основа на така установеното от фактическа страна е направен извод, че фактурираните от „Инкрес”ЕООД материали и стоки  не са предмет на реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, липсват  доказателства за прехвърляне на собствеността върху стоките, поради което данъкът е начислен неправомерно. на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказано  правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 141,33лв.

3. “Б 2- груп” ЕООД за данъчни периоди м.м.04., 05., 06., 07. и 08./2011г. в размер на 20 596,42 лв. по 15 броя фактури, разплатени в  брой. Предмет на доставките са стоки и материали - арматура, тухли, крепежни елементи. Към фактурите са приложени касови бонове от ЕКАФП с инд. № ED173748 и ФП44173748, без име на град, с  адрес на обект: ул. Асен Разцветников 1 А,  „без стационарен обект”.

При извършената насрещна проверка на доставчика, документирана с протокол № 1602-1200047-02/27.02.2012 г., на упълномощено лице е връчено ИПДПОЗЛ.  В указания срок от проверяваното дружество са представени заверени копия на договори, първични счетоводни документи, счетоводни справки и извлечения от банкови сметки. Представени са  4 броя рамкови договори за покупко-продажба и доставка на материали от дати 14.01.2011 г., 17.06.2011 г., 11.08.2011 г. и 15.08.2011 г. Договорите са сключени в гр. Асеновград между „ТехномонтажООД, като възложител, и „Б 2 Груп” ЕООД, като изпълнител, и са с предмет на доставки по заявки за строителни материали, в собствената на изпълнителя  база в гр. София. Договорено е всички транспортни разходи да са за сметка на възложителя „Техномонтаж ООД, като приемането и предаването на арматурата и  крепежните елементи ще се извърши в базата на Б-2 Груп гр. София, посредством приемо-предавателни протоколи, подписани от представители на двете дружества. Представени са заверени копия на издадените фактурите с получател ревизираното лице, като във фактури № 469, 470 и 471 е изписана дата 01.08.2011г. При преглед на представените доказателства се констатира непредставяне на опис на стоките и липса на приемо-предавателни протоколи за част от фактурите. Във връзка с произхода на стоките са представени фактури, издадени от „Шугър пак” ЕООД.  Не е представена справка за стоковите потоци свързана със  закупените и продадени строителни материали от „Б 2 Груп” ЕООД към „Техномонтаж ООД. Не са представени експедиционни бележки, складови разписки по фактурите, аналитичен регистър на сметки от гр. 30 „Материали, продукция и стоки”, както и информация относно плащанията по фактурите с посочените предходни доставчици на процесните стоки. Не е предоставена информация относно материално-техническата обезпеченост на доставките - документи и писмени обяснения относно бази за съхранение на строителни материали, аналитични регистри по сметки от гр. 20 „ДМА”, гр. 70 „Приходи от продажби” и др. Не са представени заверени копия на свидетелство за регистрация на ЕКАФП и съответните контролни ленти за конкретните плащания по фактурите, предмет на насрещната  проверка.  Към  доказателствения материал по ревизията органите по приходите са  присъединени документи, справки и писмени обяснения, събрани при извършена насрещна проверка на „Б 2 Груп” ЕООД по повод издадени фактури към „Еврогаз ЕООД, документирана с ПИНП № 16-02-1201023-03/16.04.2012г.

С цел установяване реалността на доставката от ревизираното лице са изискани документи и обяснения, като в отговор са представени заверени копия на фактурите, издадени от ”Б 2 груп ЕООД, договори, справка за стоков поток, счетоводни справки, обяснения и декларации.

След  анализ на събраните доказателства и присъединените такива, са констатирани следните факти и обстоятелства: доставчикът „Б 2 Груп” ЕООД е  дерегистриран по ЗДДС считано от 09.08.2011 г., т.е. фактури №№ 469/31.08.2011 г., № 470/31.08.2011 г. и № 471/31.08.2011 г. са издадени от нерегистрирано по реда на ЗДДС лице. Както доставчикът, така и ревизираното лице, не представят експедиционни бележки, складови разписки или други доказателства за предадени/приети крепежни елементи, тухли и арматура. Всеки от  договорите е комплектован с приложение 1, за което е посочено, че представлява приемо-предавателен протокол, но не съдържа реквизити кога и къде е извършено предаването на стоките, както и транспортното средство, на което са натоварени.

„Техномонтаж» ООД представя информация, че стоките са натоварени от склад на „Б 2 Груп” ЕООД в гр. София, ул. „Околовръстен път” № 2, но от доставчика не са предоставени доказателства за наличие на собствена или наета складова база  на посоченият адрес. От предоставените документи при насрещната проверка от „Б 2 Груп” ЕООД е видно, че същият не притежава и не стопанисва собствена или наета складова и материална база за съхранение на стоки.  При насрещната проверка от доставчика „Б 2 Груп” ЕООД са представени ведомости за заплати за месеците от май до август 2011 г.,  в които не са положени подписи от работниците, няма посочване на заеманите от тях длъжности, като същевременно е посочено, че са получени възнаграждения в брой. Няма представена информация за начислени и изплатени разходи за осигуровки на лицата за съответните периоди,  няма информация за начислени и изплатени разходи за работни заплати от „Б 2 груп” ЕООД,  няма доказателства за положен труд за тези месеци.  Не е представена информация от кой са извършени товаро-разтоварните работи, кога и къде са предадени стоките, от кой са получени стоките от страна на „Техномонтаж” ООД.

Жалбоподателят декларира, че транспортът по доставките е за негова сметка, но не са представени никакви документи за извършени разходи за транспорт по процесните фактури, няма издадени други съпъстващи документи, удостоверяващи извършване на транспорт между обект на доставчика и обект на ревизираното лице.

Доставчикът  „Б 2 груп” ЕООД представя противоречива и различна информация за произхода на стоките, като  към фактура № 127/14.04.2011 г., издадена от ”Шугар пак” ЕООД с предмет на доставка „частично плащане” са приложени  два различни описа на продадените стоки и материали, а именно:

- във връзка с издадени фактури на „Техномонтаж” ООД  е  представен опис на закупената стока:  болт – различни видове, описани в 45 позиции в описа, гайки М8 до М39- 9 позиции, шайба Ф 10 – 83,67кг.;

         - при насрещна проверка на „Б 2 груп” ЕООД при друго ревизионно производство /на „Еврогаз” ЕООД/  от „Б 2 груп” ЕООД е представена фактура № 127/14.04.2011г, издадена от ”Шугар пак“ ЕООД, с опис на закупената стока – крепежни елементи 1 000бр., фар 1бр., колянов вал 1бр., кардан 1 бр., обтегач – 8 бр., гуми 17 бр., платнище двойна изолация 1бр., крепеж 1 бр., предно стъкло на комион 1 бр., акумулатор 2бр., дизелова помпа 1 бр.;

Установено е несъответствие в датите на плащане на доставките – във вторичните счетоводни регистри на жалбоподателя е отразено, че стоките са платени в брой на последните дни на месеците: 30.04.2011 г., 31.05.2011 г., 30.06.2011 г., 31.07.2011 г., 30.09.2011 г., докато в счетоводните регистри на доставчика „Б 2 груп” ЕООД е отразено, че доставките са платени на датите на издаване на фактурите.

„Техномонтаж” ООД посочва, че стоките са транспортирани от София до Пловдив или Стара Загора и са получени от работниците, назначени на трудов договор: Д.В. /месец април/,  Б.К. /месец май/, Х.Т. /месец юни/, К.Д. /месец юли/, Д.В. /месец август/, а от ревизираното лице и от „Б 2 груп” ЕООД са представени приложения към договорите - приемо-предавателни протоколи за част от доставките,  в които е посочено, че предал е Н. К.  и приел Г.Ж..

На следващо място, е декларирано, че транспортът на материалите е за негова сметка, с МПС и шофьори - Д.В. /месец април/ МПС № РВ 41 66 ВМ  на 30.04.2011 г.,  Б.К. /месец май/ МПС № РВ 40 98 ВА на 21.05.2011 г. и 30.05.2011 г., Х.Т. /месец юни/ МПС № РВ 17 48 ВХ на 28.06.2011 г. и 30.06.2011 г., К.Д. /месец юли/ МПС № РВ 70 49 МК на 29.07.2011 г., Д.В. /месец август/ МПС № РВ 41 66 ВМ на 31.08.2011 г., но за посочените дати дружеството няма закупени винетки за пътуване по пътната мрежа на България. Представени са квитанции за закупените винетни стикери за 31.08.2011 г. и за 30.06. 2011 г., в коита са поправени номерата на автомобилите.

Ревизираното лице представя противоречива информация относно мястото, на което са доставени материалите. В справката за стоков поток е записано, че  материалите са получени в  гр. Пловдив и гр. Стара Загора, а в писмените обяснения е посочено, че стоките са разтоварени в склада на дружеството в гр. Асеновград, ПЗ Север или директно при получателите им по договори.

При така установеното от фактическа страна е направен извод, че фактурираните материали и стоки не са предмет на реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, поради което данъкът е начислен неправомерно.

4. “Неолит експорт” ЕООД за данъчен период м.10/2011г. в размер на 15 156 лв. по 7 броя фактури, разплатени в  брой. Предмет на доставките са строителни материали  „цимент торби 50 кг.”. Към фактурите са приложени касови бележки от ЕКАФП с инд. № DT208646 и ФП 02208646 за обект офис  в гр.  Казанлък,  ул. „Козлодуй” 26.

При извършената насрещна проверка, на доставчика е  връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл.32 от ДОПК. Изисканите документи  не са представени в указания срок.

По реда на ДОПК от ревизираното лице са изискани документи, справки и обяснения, като в отговор са представени заверени копия на фактурите, издадени от “Неолит експорт” ЕООД, справка за стоков поток, счетоводни справки, обяснения и декларации.

След  анализ на събраните доказателства, органите по приходите са установили: - доставчикът „Неолит експорт” ЕООД и ревизираното лице не са  представили сключени договори във връзка с фактурираните доставки на цимент. Ревизираното лице декларира, че е заявявало вида, количеството и дестинация на строителните материали /цимент/, но такива заявки не са представени  при ревизията. Не са представени приемо-предавателни протоколи, експедиционни бележки, складови разписки или други доказателства за предадени строителни материали от доставчика „Неолит експорт” ЕООД на клиента „Техномонтаж” ООД.

Съгласно писмени обяснения на ревизираното лице „стоките са разтоварени в базите на нашите клиенти”, но не са приложени документи, удостоверяващи предаване на стоките от доставчика  Неолит експорт” ЕООД  на „Техномонтаж ООД.

Ревизираното лице не представя конкретна информация за мястото, от където са натоварени строителните материали, от кой са получени и от кой са извършени товаро-разтоварните работи, не са  представени конкретни данни  с имена на лицата приели, предали, товарили и разтоварвали строителните материали /цимент/. Декларира, че транспортът по доставките е за сметка на доставчика, като същевременно дружеството доставчик „Неолит експорт” ЕООД не представя  доказателства за осъществен транспорт на големи количества цимент до обект /база на ревизираното лице или негови клиенти, както и за наличие на транспортни средства /собствени или наети/.

От ревизираното лице и от доставчика  не са представени документи за извършени разходи за осъществен транспорт, свързан с процесните 7 броя фактури, не са  представени пътни листове, товарителници или др. транспортни документи, удостоверяващи извършен транспорт на материалите от обект на доставчика  до обект на клиента.

Според ревизиращите доставчикът „Неолит експорт” ЕООД не посочва произход и предходен доставчик на строителни материали, описани в приложените описи към фактурите, както и не представя документи за произход на строителни материали. Не представя валидни към момента на доставките разрешителни за регистрация на търговски обекти за търговия със строителни материали, не представя доказателства за стопинисван търговски обект за търговия със строителни материали, за назначен персонал, който да е извършил приемане-предаване, товаро-разтоварни работи на строителните материали.

В процесните фактури са описани големи количества цимент - торби по 50 кг.: 1 440 бр. - 72 000 кг., 1 440 бр. – 72 000 кг., 1 180 бр. – 59 000 кг.,  1 440 бр. - 72 000 кг.,  1 320 бр. – 66 000 кг.,  1 210 бр. – 60 500 кг.,  1 380 бр. – 69 000 кг. Същевременно, дружеството доставчик „Неолит експорт” ЕООД не представя доказателства за назначени работници на трудови и извънтрудови правоотношения, които да извършват товаро–разтоварни работи, за наличие на транспортни средства с капацитет да транспортират големи по обем и количество строителни материали. От страна на ревизираното лице не се посочва конкретно място на товарене и разтоварване на цимента. Посочено е единствено, че стоките са разтоварени в гр. Брацигово, гр. Димитровград и гр. Стара Загора.

Ревизиращият  екип е  извършил проверка в информационния масив на НАП, при която е установено, че „Неолит експорт” ЕООД няма назначен персонал по трудови правоотношения, не е декларарало начислени и изплатени осигуровки за м. октомври 2011 г.,  т.е. дружеството не е разполагало с кадрова обезпеченост за извършване на товаро-разтоварни работи и транспорт на цимент през месец 10.2011 г. При извършената проверка е установено, че „Неолит експорт” ЕООД няма регистрирани  моторни превозни средства.

След направения анализ на събраните доказателства при насрещната проверка на „Неолит експорт” ЕООД, на  представената информация от „Техномонтаж” ООД и от данните в информационните масиви на НАП, органите по приходите са направили извод, че фактурираните  количества цимент - торби 50 кг., не са предмет на реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС.

5. „Нидо 61” ЕООД за данъчни периоди м.м.03., 04., 06., 10. и 11./2011г. в размер на 14 573,01лв. по 21 броя фактури, разплатени в  брой.  Предмет на доставките са материали - цимент.

В хода на ревизията органите по приходите са изискали документи, справки и писмени обяснения във връзка с доставките на цимент от „Нидо 61”ЕООД, като в указания срок са представени такива. Съгласно дадените писмени обяснения, „Нидо 61" ЕООД е дистрибутор на цимент /насипен и пакетиран/ на фирмите „Стройко 2000" ЕООД, „Холцим" АД и „Вулкан цимент" АД. За доставката и реализацията на насипен и пакетиран цимент транспортът се извършва с автомобили на транспортни фирми - превозвачи, с които посочените дружества – производители имат сключени договори. Стоките се товарят при производителя и се разтоварват на адрес, посочени в заявката, направена от „Нидо 61" ЕООД. В много случаи посредникът между дистрибутора и крайния получател определя крайната дестинация. Преставляващият „Нидо 61" ЕООД декларира, че няма фактури за транспорт, тъй като транспортът е включен в цената на стоката до последната дестинация, която е предварително известна на превозвача, както и че не притежава транспорт, с който да извършва доставки на цимент. В тази връзка няма пътни листове, товарителници и др.

Ревизиращият екип е изискал по реда на ДОПК документи и информация от посочените предходни доставчици на цимент: 

5.1. „Вулкан цимент” АД, от което са представени кантарни бележки, нареждания за експедиция и товарителници към фактури, издадени на „Нидо 61"Е00Д, декларация за извършен транспорт; писмени обяснения, че транспортът е за сметка на производителя и се осъществява от транспортна организация /приложени са  товарителници/. Стоките (цимент), предмет на доставките, са натоварени от складовете на „Вулкан Цимент" АД и съгласно възприетия пропускателен режим и начин на отчитане на реализацията, превозните средства са претеглени на кантара на дружеството, за което са издадени кантарни бележки. Експедицията се осъществява, като се издава нареждане за експедиция със съответните реквизити: транспортно средство, имена на шофьор, количество и адрес на фирмата - клиент. Съгласно товарителниците циментът е доставен в гр. Асеновград, но не е посочен адрес на обекта, където са разтоварени количествата цимент, лицето, участвало при разтоварването на цимента, както и от кой се стопанисва обекта. Транспортът  във връзка с доставката на цимент на „Нидо 61" ЕООД  е извършен от „Транс-Тракия Цимент"ЕООД - гр. Димитровград, като транспортните разходи са за сметка на „Вулкан Цимент" АД.

5.2. „Стройко 2000” ЕООД, което декларира, че извършеният транспорт е за негова сметка. Депозирани се писмени обяснения със следното съдържание: дейността на „Стройко 2000" ЕООД е продажба на едро на насипен цимент. До 01.05.2011 г. циментът се е транспортирал до обектите клиентите – заявители със собствени транспортни средства. Като превозвач „Стройко 2000" ЕООД  изисква от своите клиенти точният адрес, където  да бъде транспортиран цимента, като в конкретния случайНидо 61" ЕООД е заявил стоката да бъде доставена на  адрес гр. Асеновград, „Форум" АД, където се намира бетоновъзел. Приложени са пътни листове, товарителници и заповед за извършване на превоз на насипен цимент по фактури с получател „Нидо 61”ЕООД. Декларира се, че по четири от процесните фактури транспортът не е осъществен от „Строй ко 2000" ЕООД.

5.3. „Холсим България” АД, което представя заверени копия на фактури, издадени към Нидо 61" ЕООД с предмет на доставка цимент. Към всяка от приложените фактури са представени експедиционна бележка, товарителница и заявка за доставка. Съгласно представените писмени обяснения транспортът е за сметка на „Холсим България” АД.

От ревизираното лице са изискани документи, справки и обяснения,  като в отговор са представени заверени копия на фактурите, издадени от „Нидо 61" ЕООД, хронологични и аналитични счетоводни справки, копия на договори и актове за СМР, справка и обяснения за стоките, закупени от „Нидо 61”ЕООД,  декларации.

Ревизиращите органи по приходите са анализирали събраните документи и обяснения, при което са  направили следните изводи: „Техномонтаж ООД и „Нидо 61” ЕООД не представят доказателства за осъществени реални доставки на цимент, документирани с издадените 21 броя фактури. Представя се сключен договор с „Нидо 61” ЕООД , съгласно  който „предаването на цимента  и приемането му от превозвача се удостоверява с кантарна бележка при автомобилен транспорт /такива не са представени от „Техномонтаж ООД и от „Нидо 61” ЕООД/. Когато стоката ще се превозва с автомобилен транспорт, осигурен от продавача /„Нидо 61”ЕООД / той се заявява на база писмена заявка на купувача „Техномонтаж” ООД /такива заявки не са представени от „Техномонтаж” ООД и от „Нидо 61” ЕООД/. При пристигане на стоката на посочения в т.1 от договора адрес купувачът е длъжен лично или чрез упълномощено лице да осигури приемане на стоката, за което се подписва на товарителницата. Собствеността върху стоката се прехвърля от продавача на превозвача до предаване на стоката на купувача, което се удостоверява с датата на превозния документ. В тази връзка, от получателя по доставката – дружеството-жалбоподател не са представени никакви доказателства. Не са представени приемо-предавателни протоколи, експедиционни бележки, складови разписки или други доказателства за предадени строителни материали-цимент от доставчика „Нидо 61”ЕООД на клиента „Техномонтаж” ООД.

Съгласно представените справки от жалбоподателя стоките са разтоварени от доставчика в базите на негови клиенти в гр. Пловдив, гр. Стара Загора, гр. Димитровград и гр. Брацигово, но не са приложени документи, удостоверяващи предаване на стоки. Не се представя конкретна информация от кое лице са получени и от кого са извършени товаро-разтоварните работи. Декларира се, че транспортът е за сметка на доставчика, но дружеството - не представя доказателства за осъществен транспорт на големи количества цимент до конкретен обект /база на ревизираното лице или негови клиенти, както и за наличие на транспортни средства /собствени или наети/.

В хода на ревизионното производство е изискана информация от доставчиците на „Нидо 61”ЕООД на цимент „Холсим България” АД, „Стройко 2000” ЕООД и „Вулкан цимент" АД, за чиято сметка  е транспортът  на цимента, съгласно представена декларация от „Нидо 61”ЕООД. Съгласно съдържанието на писмените обяснения може да се приеме, че за част от стоките, транспортът не е извършен от производителите, за друга част, е постъпил в гр. Асеновград или с. Тополово, но не са представени доказателства да е извършен транспорт до последващи клиенти на «Техномонтаж» ООД в гр. Пловдив, гр. Стара Загора, гр. Димитровград и гр. Брацигово.

Предвид констатираните неточности и непълноти в представените документи, както и противоречията в писмените обяснения на участниците в стоковата верига, органите по приходите са направили извод, че не са събрани несъмнени доказателства относно факта на реално осъществяване на доставка на стоки и материали по смисъла на чл.6 от ЗДДС по процесните фактури, издадените от прикия доставчик „Нидо 61” ЕООД.

С оглед изложеното, на основание чл.70 ал.5 във връзка с чл.68 ал.1 т.1, чл.69 ал.1 т.1, чл.25 и чл.6 от ЗДДС на жалбоподателя е отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 71 480,16лв.

В хода на административното обжалване от жалбоподателя и преките доставчици са представени съпъстващи доставката доказателства, съгласно сключените договори, въз основа на които са издадени фактурите. Представени са 22 броя приемо–предавателни протоколи, 11 броя експедиционни бележки, 11 броя товарителници, 13 броя пътни листове и др. документи, подробно описани (л. 27 – 30). 

Горестоящият административен орган е приел, че поради липсата на кадрова, материална и техническа обезпеченост при доставчиците за изпълнение по договорите, ревизиращият орган правилно е констатирал, че по процесните фактури не са извършени реални облагаеми доставки на стоки с посочения. Договорът е частен документ и притежава само формална доказателствена сила. Показва, че страните по него са сключили съглашение за нещо, но без допълнителни доказателства не може да се приеме, че договорът е изпълнен. Извършването на доставки е положителен факт от обективната действителност, от възникването на който възникват и определени права за данъчния субект. В този смисъл, в тежест на ревизираното лице е да докаже факта на физическото отделяне на стоката в отделна опаковка, склад, транспортно средство или под друг начин, еднозначно сочещ за коя стока рискът се носи от купувача. В конкретния случай, отделянето на стоките чрез тяхното транспортиране и предаването им от преките доставчици на получателя по доставката следва да бъде извършено със съответните транспортни документи – товарителници, пътни листове, технически спецификации и др. Доказателства в тази насока не са представени при ревизионното производство, а едва при административното обжалване, предвид на което и същите не могат да се приемат с такива с достоверна дата по смисъла на чл.181 от ГПК. Фактът на представянето им, след запознаване на жалбоподателя с резултатите от извършената ревизия, указва на възможността за съставянето им в по-късен момент, с цел обосноваване на защитната теза на лицето.

Правото на данъчен кредит е свързано с понятието „доставка” по смисъла на ЗДДС и взаимоотношенията между две регистрирани лица - доставчик и получател. Правото на приспадане на данъчен кредит се обуславя не единствено от наличието на фактури, а зависи и от това, дали доставчикът е извършил посочените в издадените от него фактури доставки на стоки или услуги. Тъй като по своята правна същност това право представлява сложен фактически състав, то и правните последици по него могат за възникнат, само ако са изпълнени всички образуващи го елементи.

В съдебното производство процесуалният представител на жалбоподателя е поискал да бъде назначена  съдебно счетоводна  експертиза със задачи, подробно описани в (л. 1871 – 1872). Поискано е и събирането на писмени доказателства: дневник за продажба и справка – декларация по ЗДДС за данъчен период м.03/2011г. на доставчика „Самър С.П.С.“ ЕООД; ревизионни актове на доставчиците „Нидо 61“ ЕООД, „Самър С.П.С.“ ЕООД, „Б 2 груп“ ЕООД, „Неолит експорт“ ЕООД и на други дружества: „НИН транс“ ЕООД, „Мимтрейд 2010“ ЕООД, „Филипов ойл“ ЕООД и „ВДФ билд“ ЕООД.        

По делото са приети оригиналните екземпляри на писмените доказателства, намиращи се от л.30 до л.117 по делото; доказателства, подробно описани в молба–опис на л.2010–2011 по делото (л.2012–2059); дневник за продажбите и справка–декларация по ЗДДС за данъчен период м.03/2011 г. на доставчица „Самър С.П.С.“ ЕООД (л.2060–2063).

В съдебно заседание на 30.04.2013 г. е открито производство по оспорване истинността на документи, подробно описани в молба вх. № 5363/07.03.2013 г. на процесуалния представител на ответника (л.1891–1893) и в протокола от съдебното заседание (л.2064).

В съдебно заседание на 27.06.2013 г. съдът е приел заключението на вещото лице В.Б. по допуснатата ССЕ, неоспорена от страните по делото.

За изготвяне на заключението по ССчЕ, вещото лице е ползвало всички приложени по делото документи и е извършило посещение в счетоводството на дружеството-жалбподател. ССчЕ е отговорила на поставените задачи, и вещото лице е изготвило таблици–приложения с обобщени в тях данни. В констативно–съобразителната част е посочено, че са налице съпъстващи документи към всяка една от издадените фактури (приемо–предавателни протоколи), както и документи за извършения транспорт (пътни листове, с посочени в тях: - номер, дата, регистрационен номер на МПС и управляващо го лице). Налице е надлежно счетоводно отразяване на получените стоки при жалбоподателя, както и са взети съответните счетоводни операции за извършените плащания по доставките и дължимия ДДС. При непредставяне на съпъстващи доставката документи вещото лице е изградило изводите си въз основа на информация, предоставена от управителя на жалбоподателя. Движението на стоките – от момента на закупуването им до момента на последващата им реализация, е намерило отражение в справки – приложение № 2 към заключението. Последващата реализация на стоките към клиенти на „Техномонтаж“ ООД е обобщена в справки – приложение № 2 към заключението, с посочване на съответстващите фактури от доставчици и фактурите, издадени от жалбоподателя.

В разпита си по повод приемане на заключението вещото лице е уточнило, че транспортът на стоките е документиран надлежно с издадени пътни листове, в които е посочено транспортното средство и управлявалото го лице. Не е анализиран разхода за горивото, но тъй като изписването е извършено въз основа на изминати от транспортното средство километри, посочени в пътната книжка, следва да се приеме като надлежно документиран разход. По отношение на стоките с доставчик „Нидо 61“ ЕООД не може да даде заключение за последващата реализация, тъй като поставената й задача е да провери дали има наличност на стоки към 30-ти ноември 2011 г.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизионно производство, осъществено по реда на чл.112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения ревизионен акт, който е постановен в изискваната от закона форма. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация. Не се констатират нарушения и на процесуалните правила при присъединяване на събраните доказателства и установени факти. От съдържащите се документи в представената от ответния орган административна преписка е видно, че към настоящото ревизионно производство са приобщени с протоколи за присъединяване на доказателства от извършени насрещни проверки на трети лица, имащи отношение към представените от страна на ревизираното лице доказателства. Извършените действия от приходния орган в проверките по установяване на факти и обстоятелства по отношение на доставчиците на ревизираното дружество са обективирани и присъединени към административната преписка със съответните протоколи. ДОПК изрично е уредил начина на връчване на съобщения и събирането на доказателства. Видно от данните в ревизионния доклад и от коментираните в решението на решаващия орган обстоятелства и факти, директорът на дирекция "ОДОП"-Пловдив е съобразил наличието на редовни процесуални действия на ревизиращия орган. Извършените от приходния орган действия следва да се приемат за законосъобразни и документираните с тях обстоятелства могат да се ползват с доказателствена сила, тъй като отговарят на условията за събирането им по реда на ДОПК. Решаващият орган се е произнесъл по същество. С оглед осъществяване на принципа за дирене на обективната истина, в правомощията на ревизиращите органи е включена възможността да извършват насрещни проверки при други данъчни субекти за установяване на отделни факти и обстоятелства от значение за ревизията. Правото на приходния орган да извърши насрещна проверка при друг данъчен субект е част от правомощията, които придобива въз основа на акта за възлагане извършването на ревизия. Нарушения в хипотеза на извършването им в периода на ревизионното производство не се установява. По делото, каза се, са представени доказателства – протоколи от извършени процесуални действия и насрещни проверки. Видно от същите, процесуалните действия на органите по приходите по отношение на третите лица, при насрещните проверки, и от други проверки по установяване на факти и обстоятелства, са осъществени съобразно изискванията на процесуалния закон, като съдът не констатира пороци на нормативно установената процедура по чл.29 от ДОПК, като следва да се посочи, че по отношение на протоколите от насрещните проверки и присъединяване на доказателства, съдът намира, че са спазени изискванията на чл.50 ал.2 от ДОПК, а според разпоредбата на чл.50 ал.1 от ДОПК, протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установени факти и обстоятелства.

Дори обаче, да беше налице нарушение на процесуалните норми, следва се има предвид разпоредбата на чл.160 от ДОПК, съгласно която, съдът при съдебното обжалване на ревизионните актове е задължен да разреши материалноправния спор по същество. Поради това, дори и да констатира процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, съдът няма правомощието да отмени РА, само на това основание, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.

         Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, на следващо място, че фактическите констатации на органите на приходна администрация по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от доставчиците „Самърс С.П.С.“ ЕООД, „Инкрес“ ЕООД, „Б-2 груп“ ЕООД, „Неолит експрес“ ЕООД  и „Нидо 61“ са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В последващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

         Няма спор, че в конкретния случай се касае за доставка на стоки – строителни материали, а съгласно чл.6 ал.1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стока. Наличието на действително осъществе­на доставка е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл.68 ал.1 т.1 ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка.

         Съгласно чл.12 ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл.25 ал.1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги. От направения кратък нормативен анализ следва, че наличието на дейст­вително осъществена доставка е предпоставка за възникване на право­то на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъ­де направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация.

        От така цитираните законови разпоредби следва изводът, че наличието на действително осъществена доставка е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация.

Следователно, за преценката дали е осъществена реална доставка по конкретна данъчна фактура, е необходимо да се изследва дали е налице предвиденият в чл.6 ал.1 правопораждащ юридически факт, а именно, прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват и предвидените правни последици, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит.

Действията на органите на приходна администрация в обсъжданата насока, са имали за цел – да се установят несъмнени данни, за наличието на процесните стоки, като вещи – носители на правото на собственост, което пък е предмет на сделките, обективирани в процесните първични счетоводни документи.

Кое обстоятелство в случая налага установяването на безпротиворечиви данни относно физическото съществуване на процесните стоки?

Тук, на първо място, разбира се, следва да се отбележи, че това описание на стопанските операции, очевидно налага извода, че в случая  се касае за търговска покупко-продажба на стоки определени по техният род. 

Договорът за продажба е – двустранен /възникват задължения и за двете страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/. Договорът за продажба е  неформален по принцип.

Продавачът има две основни задължения: да прехвърли собствеността /чл.183 от ЗЗД/ и да предаде продадената вещ /чл.187 от ЗЗД/. Продажбата има не само облигаторно действие. Съгласно чл. 24 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. От този момент продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли собствеността. Тя е преминала върху купувача, заедно с риска от случайното погиване на вещта.

Едно от изключенията от това правило е установено в чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 288 от ТЗ, който предвижда, че при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.

Това изключение се отнася до търговските покупко-продажби, които имат за предмет вещи определени по своя род, каквито каза се, са процесните сделки. В този случай, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля, като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. Другото съществено условие от съдържанието на договора, разбира се е възнаграждението.

Или в обобщение, следва в случая да се посочи, че, за да се направи ясен извод за наличие на конкретно осъществена доставка, следва да се установи едно единствено нещо, а именно - прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

С оглед установяването на процесните стоки, като конкретни вещи – носители на правото на собственост, за което са твърди да е прехвърлено на жалбоподателя, следваше точно да се установи били ли са налични тези стоки в патримониума на ревизираното лице и неговия доставчик, съответно, били ли са реализирани впоследствие от ревизираното лице, и били ли са те предмет на последващи облагаеми доставки.

Именно съотнасянето на посочените до тук правни норми, е наложило в настоящия процес да се установи къде, кога и как стоките са били конкретно  определени, респ. индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача по сделката и били ли са налични в патримониума на ревизираното лице, респ. били ли са реализирани впоследствие, с оглед независимата икономическа дейност на ревизираното лице.

В обсъжданата насока, следваше в хода на производството да се установи къде е било местонахождението на стоката към момента, в който тя е изпратена или е започнал превозът й, кога и как и от кого е била превозена към получателя, къде и как е съхранявана и прочие.

Само и единствено, установяването на тези обстоятелства би позволило да се направи несъмнен извод, че процесните доставки са осъществени, така както предвижда правилото на чл.6 ал.1 от ЗДДС.

Наложителността на това установяване пък, произтича от това, че жалбоподателят черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит именно от тези доставки, за които  се твърди да са позитивно проявени юридически факти. Това определя и тежестта на доказване в конкретния казус.

Съотнасянето на изложените до тук съображения с фактите по делото налага да се приеме, по отношение на елементите от състава на процесните търговски  правоотношения, че не се установява основният елемент от коментирания фактически състав на чл.6 ал.1 от ЗДДС, а именно прехвърляне правото на собственост върху стоката.

Според жалбоподателя е налице реално извършена доставка на процесните стоки.

Данните по делото обаче, сочат следното:

Относно доставките от „Самърс С.П.С.“ ЕООД.

В случая, приобщените в хода на ревизионното производство доказателства, както и тези събрани при съдебното такова, налагат несъмнения извод, че по отношение на непризнатото право на данъчен кредит в размер на 10 013.40 лв. по 5 бр. фактури (№ 39/31.03.2011 г. № 40/31.03.2011 г., № 41.03.2011 г., №42/31.03.2011 г. и № 43/31.03.2011 г.), издадени от „Самърс С.П.С.“ ЕООД, поради липса на реално осъществени доставки, няма причина да не се приеме, че процесуалните действия на органите по приходите в хода на извършената спрямо жалбоподателя ревизия са осъществени съобразно изискванията на закона. Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от ревизиращите органи в издадения от тях ревизионен акт, съотнесени са спрямо останалите констатации направени в ревизионното производство и въз основа на това са определени процесните фискални задължения за жалбоподателя.

Несъмнени и безпротиворечиви доказателства, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи по отношение на доставчика „Самърс С.П.С.“ ЕООД, не се ангажираха в хода на проведеното съдебно производство от страна на жалбоподателя, който носи доказателствената тежест по общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като лице, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит.

Конкретно, относно фактурите, издадени от този доставчик, следва да се посочи, че основният предмет на обсъждане в ревизионния доклад е именно фактическото наличие, приемо-предаване и транспортиране на процесните количества стоки – арматурно желязо, цимент, итонг, мозайка, гипс, както и наличието на материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика за осъществяване на спорните доставки.

С оглед изложеното до тук, трябва да се направи констатацията, че подробно описаните по-горе в настоящото решение писмени доказателства по отношение на доставчика „Самърс С.П.С.“ ЕООД,  по никакъв начин не дават задоволителен отговор на спорните по делото въпроси – от къде, кога, как и от кого са били превозени, съответно физически предадени стоките, доставени от този доставчик до получателят им, съответно кога, как и къде са били съхранявани, респективно, били ли са реализирани впоследствие.

На първо място, търговецът не е открит на посочените адреси за кореспонденция, както и не е представил в указания срок изисканите документи и писмени обяснения.

В тази връзка е необходимо да се отбележи следното: - невъзможността, представител на това дружество-доставчик да бъде открит на съответния деклариран адрес за кореспонденция с оглед извършване на ревизия на „Техномонтаж“ ООД, е пряка индиция за наличието на противоправно поведение от страна на данъчните субект. В този смисъл същият може да се квалифицира като „липсващ търговец“, предвид факта, че при извършените 4 насрещни проверки представител на дружеството не е открит. Свидетелство за това са: - протокол № 2210-1112798/18.08.2011 г., протокол № 16-04-1113890/24.08.2011 г., протокол № 16-02-1200047/07.03.2012 г. и протокол № 10-74-00-94/13.03.2012 г., като е удостоверено, че ИПДПОЗЛ са връчени по реда на чл.32 от ДОПК. В указания срок не са представени никакви документи и писмени обяснения от този доставчик.

Достатъчно в тази насока е да се съобрази, че в чл.2 т.1 от Регламент(ЕО) № 1925/2004 на Комисията от 29 октомври 2004 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност е посочено, че - „липсващ търговец“ означава търговец, регистриран като данъчно задължено лице за целите на ДДС, което потенциално, с намерение за измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или услуги, без да заплаща ДДС и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да превежда дължимото ДДС на съответния национален орган.

Не би било неприемливо, ако само за пълнота се добави, че в пункт 15 от Резолюция на Европейския парламент от 2 септември 2008 г., относно координирана стратегия за засилване на борбата с данъчните измами (2008/2033(INI)(2009/C 295 E/04) е посочено, че – “Отбелязва все по-честите измами с липсващ търговец и преднамерената злоупотреба със системата на ДДС от страна на престъпни групи, създали такива схеми, за да се възползват от слабостите в системата; подчертава също така разследването на Евроюст във връзка с верижните измами с ДДС, което включва 18 държави-членки и се отнася до данъчни измами, възлизащи приблизително на 2,1 млрд. евро.”.

Сиреч, невъзможността търговецът да бъде открит на обявения от него адрес /липсващ търговец/ и липсата на факти за ефективно разчитане на дължимия ДДС с бюджета е пряка индиция за наличието на данни за измама и злоупотреби със системата на ДДС.

Несъмнено жалбоподателят, като лице което претендира право на данъчен кредит, следва да установи по пътя на пълно доказване реалното извършване на спорните услуги и то именно от сочения доставчик по фактурите, по които претендира данъчен кредит, което в настоящия случай не е сторено, тъй като липсват убедителни доказателства по изпълнение на доставките от „Самърс С.П.С.“ ЕООД.

На второ място, процесните пет фактури не са отразени в дневника за продажби и СД по ЗДДС за съответния данъчен период на „Самърс С.П.С.“ ЕООД.

На трето място, освен копия на фактурите и договорите за доставка, сключени между „Техномонтаж“ ООД и „Самърс С.П.С€“ ЕООД, липсват каквито и да било други съпътстващи доставките дзокументи.

         Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, на следващо място, че фактическите констатации на органите на приходна администрация по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по процесните фактури за доставка на арматурно желязо, цимент, итонг, мозайка, гипс по фактурите, издадени от „Самърс С.П.С.“ ЕООД са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон.

В този смисъл изводът на органите на приходната администрация, че в хода на ревизията не са представени доказателства за наличието на доставка на стоки по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС по отношение на доставчика, посочен по-горе, е фактически и правно обоснован.

Следва също да се посочи и следното по отношение на този доставчик.

Първо, фактурите са за различни артикули; издадени са на една и съща дата – 31.03.2011 г., а за всяка стока е изготвен и отделен договор за доставка.

Второ, в раздел I, чл.2 на всеки един договор е посочено: Стоката по настоящия договор ще бъде закупена от купувача за изграждането на следния негов строителен обект:…(търговия - ….), като всъщност не е посочен обект на дейност, а артикул - стоката по всяка една фактура, като в същото време, всеки договор е придружен от приложение към договора за продажба, в което е описана съответната стока.

Трето, съгласно раздел II, чл.4, ал.1 от всеки един договор, за вида, количеството и артикулите, купувачът (жалбоподателят) следва да направи заявка, подписана от представител на купувача, а съгласно ал.2 на същия текст– при приемането на стоката директно от производителя до купувача, е необходимо да се приеме документ за нея подписан от представител на купувача.

Четвърто, видно от приложенията към договорите, цените на стоките са без ДДС франко склада на купувача, но не са представени доказателства за транспортирането на стоките.

От анализа на представените договори, приложения и фактури, прави впечатление, че противно на всякаква житейска логика, за доставка на различни строителни материали на една и съща дата, да се съставят пет различни договора за всяка стока поотделно; прави впечатление липсата на обект, в който ще се влагат материалите, независимо, че такъв съществува в договора, а вместо това е посочена стоката по съответната фактура. Няма никакви доказателства, че са правени заявки на процесните материали, както и липсват документи за предаването им. Не са представени никакви доказателства за наличието на собствени или наети транспортни средства от доставчика, с оглед изпълнението на уговореното в договорите по отношение на доставката на материалите. Прави впечателние също така, че всички тези документи са представени само от страна на жалбоподателя, а каза се по-горе, доставчикът не е открит на посочения от него адрес и не е представил никакви доказателства относно възможностите за осъществяването на обследваните доставки.

Отделно от това, наличието на фискален бон, от ненадлежно регистриран ЕКАФП също е индиция за липса на реална доставка и това е така, защото съобразно разпоредбата на чл.118 ал.2 от ЗДДС /в приложимата редакция към ДВ, бр.37 от 08.05.2007 г./, фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация; съответно /в приложимата редакция към ДВ, бр.37 от 08.05.2007 г./ фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация. Фискална касова бележка (фискален бон) е и касовата бележка (системен бон), издадена от одобрена за съответния търговски обект интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, като съгласно ал.3 на същата правна норма “Прилагането на този член, както и условията, редът и начинът за одобряване на типа, за отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация, отчитане и сервизно обслужване, експертизите и контролът на фискалните устройства (електронни касови апарати с фискална памет, фискални принтери и електронни системи с фискална памет за продажба на течни горива), техническите и функционалните изисквания към тях, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на финансите”.

Този акт е Наредба № Н-18 от 13.12.06 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства - ДВ, бр.106 от 27 декември 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., съобразно чл.2 ал.1, от която “Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва по банков път”.

От своя страна, нормата на чл.25 ал.1 от същия акт, е категорична и, че “Независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата: - по чл.3 ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането е по банков път; ...”, като ал.3, от своя страна, ясно и категорично регламентира, че “Фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането и, че лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.”

Видно от приложените фактури плащането е извършено в брой, а фактурите са придружени с фискални бонове, издадени от фискални устройства, които не са регистрирани в ТД на НАП.

Тези констатации не са оборени в хода на настоящото съдебно производство. Или иначе казано, в този случай е налице касов бон, който не отговаря на номер на ЕКАФП, регистриран от съответния доставчик – „Самърс С.П.С.“ ЕООД, което е индиция за неизвършено плащане по процесните фактури. Но това, само за пълнота, като се държи cметка, че плащането между контрагентите не е въздигнато като условия за възникването и упражняването на право на данъчен кредит, а касае облигационните отношения между гражданско правните субекти.

Отделно от това не са представени доказателства за наличе на материално-техническа база от страна на «Самърс С.П.С.» ЕООД, предвид факта, че се касае за строителни материали, изискващи при всички случаи големи складови площи или терени; няма данни за назначен персонал за периода, липсва информация за наличие на транспортни средства с оглед осъществяване превозът на стоките.

В обобщение, следва в случая да се посочи - при положение, че процесните стоки – арматурно желязо, цимент, итонг,  мозайка и гипс са съществували като фактически наличности, както се твърди от жалбоподателя, то това обстоятелство не би създало каквито и да затруднения относно неговото установяване. В тази насока е достатъчно да се посочи, че по отношение на това дружество е констатирано, че не разполагат с материално-техническа база, кадрови потенциал, не са представили никакви документи и писмени обяснения в тази насока. От доказателствата по делото, не се установява и транспортирането на стоките по процесните фактури.

В този именно смисъл следва да се посочи, че съдебната практика на Върховния административен съд по аналогични казуси е последователна, в смисъл, че за доказване реалността на доставките, винаги следва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им.

Във връзка със спорния по делото въпрос, касаещ осъществените доставки на стоки по фактурите, издадени от „Самърс С.П.С.“ ЕООД, и оплакванията на жалбоподателя в тази насока, следва да се отбележи още и това, че съгласно константната съдебна практика на Върховния административен съд по аналогични казуси, установяването на транспортирането, също както и установяването на произхода на стоките, респ. наличието на материална и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, действително, не са елементи от фактическия състав за възникване правото на данъчен кредит, но това несъмнено са обстоятелства от значение за установяване реалността на доставките. В този смисъл, следва да се приеме, че липсата на доказателства в обсъжданата насока, не е безусловно основание за непризнаване правото на данъчен кредит, но това е така, само, ако е доказано, че стоката действително съществува и е прехвърлена собствеността върху нея по пряката доставка, която е предмет на облагане, респективно на претендираното право на приспадане на данъчен кредит – нещо, което не се установи в процесния случай.

В казуса, както вече бе казано, се касае за родово определени вещи, собствеността върху които се прехвърля чрез предаване, респективно чрез индивидуализацията им по смисъла на чл.24 ал.2 от ЗЗД. В тази насока практиката на съдилищата по такива казуси е в смисъл, че при родово определените вещи, индивидуализацията на стоките би могла да се осъществи посредством приемо-предаването или натоварването на стоките на транспортното средство, каквито доказателства липсват по делото по отношение на обсъжданите доставки. Тоест, следва да се посочи, че по делото не са налице доказателства, от кои­то да се формира безпротиворечив извод, че на съответните  дати, по­сочени във фактурите, на прак­ти­ка се е стигнало до индиви­дуали­зи­ране на ро­дово определени вещи, при което и съгласно правилото на чл.24 ал.2 предл. първо от ЗЗД, да се е прехвърлила собствеността върху тях. А именно с датата на прехвър­ля­не собствеността върху ве­щи­те, ЗДДС свърз­ва момента на възникване на данъч­но­то събитие, което е основание за начисляване на данък и съответно за приспадане на данъчен кредит.

Изложеното до тук, е пречка да се формира безпротиворечив извод, че наличието на действително осъществени доставки на стоки по фактурите, издадени от „Самърс С.П.С.“ ЕООД, по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС, е позитивно проявен факт от обективната действителност.

Налага се изводът на този съд, че процесните данъчни фактури, сами по себе си не могат да обосноват несъмнен извод, че разглежданите доставки са  осъществени от този доставчици, така, както това е обективирано в съставените първични счетоводни документи.

При това положение, след като не се установява осъществяването на въпросните юридически факти, не е възможно да се приеме, че спорното право на данъчен кредит се е породило и е налично в патримониума на жалбоподателя. 

Относно доставките от „Инкрес“ ЕООД.

На първо място, необходимо е да се анализират договорите за доставка между страните. За м.10.2011 г. са налице 3 бр. договори за идентични материали – електромер трифазен индукционен, електромер монофазен, часовник и електромер трифазен статичен, като са посочени и бройките. В същото време в договорите е посочено, че: - 1./ „Всички количества и единични цени на плащане се уточняват в Приложение № 1, неразделна част от договор“ (раздел II Цени и начин на плащане, чл.1); - 2./ доставката се осъществява до 20 дни, след подадена заявка (раздел III Срок на доставка, чл.1). В този смисъл, прави впечатление, че, от една страна, във всеки договор са посочени бройките по конкретните фактури за този месец, а в същото време, при уговорено изготвяне на приложение към договора за брой и количества, липсва такова; липсват и заявки за доставката на материалите. Аналогични са констатациите и по договорите от м.11.2011 г. за доставка на метални детайли. И тези три броя са бланкови и абсолютно формални; и тук липсват приложения към договорите; и тук липсват заявки за доставка.

На второ място, липсват доказателства за произхода на стоките у този доставчик, тъй като не са представени доказателства за разплащане между него и предходните му доставчици – „Б-2 груп“ ЕООД и „Чинар 2009“ ЕООД. Действително, това касае единствено и само облигационните отношение между контрагентите, но липсата на разплащане между тях е индиция за липсата и на доставка на стоките.

На второ място, не са представени доказателства за собствена или наета складова база, а този вид стоки предполага наличието на такава за съхранението им.

На трето място, никъде в договорите не се договоря транспортирането на материалите от склада на доставчика „Инкрес“ ЕООД до обект на жалбоподателя, нито за чия сметка е този транспорт.

На следващо място, не са представени, нито в ревизионното производство, нито в настоящото съдебно, доказателства за реалното предаване на стоките, още повече, че трите фактури от м.11.2011 г. съдържат за предмет – „метални детайли“. Представените приемо-предавателни протоколи са формални, без дата на доставяне, без обект на доставката, без дата на доставка, само с посочване към кой договор се отнасят. Горното по никакъв начин не индивидуализира материалите, предмет на стопанските операции.

На следващо място, от представените по делото разчетно-платежни ведомости не се установява, че лицата, посочени от дружеството, че са наети на трудов договор да са получили тези възнаграждения – липсват подписите им на тях.

На следващо място, налице е очевидно противоречие, което в хода на съдебното производство не е опровергано, а именно: - видно от приложените по делото приемо-предавателни протоколи за м.10. и м.11.2011 г., за приел, от страна на „Техномонтаж“ ЕООД се е подписало лицето Г.Ж., а в декларацията на последния относно получаване на стоките, са посочени лицата – Х.Т. (за м.10.2011 г.) и Б.К. (за м.11.2011 г.). Това се установява безспорно от приложените по делото пътни листове шофьор на МПС с рег. № РВ 15 44 СН е Х.Т., а вторият е назначен със заповеди на управителя на дружеството да осъществява дейността по управление на МПС с рег. № РВ 70 24 МТ. За последно соченото МПС по делото не е наличен пътен лист. Видно от пътен лист № 043835 от 31.10.2011 г., безспорно се установява, че освен наличието на начален и краен обект и час на тръгване и час на пристигане, липсват всякакви други данни – вид на товара, налично и изразходвано количество, подпис на шофьора, време на излизане от гаража, време на прибиране, подписана водача на МПС.

Отделно от горното, и тук се констатира, че „Инкрес“ ЕООД няма регистрирани фискални устройства по надлежния ред, а във фактурите е посочено, че плащанията са извършени в брой; липсват и касови бележки.

Каза се по-горе, налице са и други противоречиви данни, чието повтаряне в подробности отново, е излишно, а именно – разминавания в справките, представени от жалбоподателя и пътни листове, противоречивата информация относно мястото на доставка на стоките.  

Несъмнено жалбоподателят, като лице, което претендира право на данъчен кредит, следва да установи по пътя на пълно доказване реалното извършване на спорните доставки на стоки, и то, именно, от сочения доставчик по фактурите, по които претендира данъчен кредит, което в настоящия случай не е сторено, тъй като липсват убедителни доказателства по изпълнение на доставките от казания доставчик, и то така, както е посочено в първичния счетоводен документ.

Относно доставките от „Б-2 груп“ ЕООД.

По отношение на този  доставчик, каза се по-горе, на жалбоподателя не е признат данъчен кредит в размер общо на 20 596.42 лв. по 15 бр. фактури, разплатени в брой за периода от м.04. до м.08.-2011 г. Каза се също така, че същият е дерегистрирано по ЗДДС лице, считано от 09.08.2011 г., т.е. фактурите с №№ 469/31.08.2011 г., 470/31.08.2011 г. и 471/31.08.2011 г. са издадени от нерегистрирано по реда на ЗДДС лице.  

Според чл.68 ал.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; осъществен от него внос; изискуемия от него данък като платец по глава осма. А според чл.69, ал.1, т.1 от закона, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне: данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.

Според чл.106 ал.1 от ЗДДС, прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго, а според чл.110 от ЗДДС, датата на дерегистрация по инициатива на данъчен орган е датата на издаване на акта за дерегистрация.

Следователно, след 09.08.2011 г. “Б-2 груп“ ЕООД не е имало правото да начислява данък по фактурите, издадени след тази дата и, съответно, по фактури с №№ 469/31.08.2011 г., 470/31.08.2011 г. и 471/31.08.2011 г. данъкът се явява неправомерно начислен и за жалбоподателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 6 000.00 лв. на основание чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС. 

От анализа на представените по делото документи се установява, че представените договори за доставка от 14.01.2011 г., 17.06.2011 г., 11.08.2011 г. и 15.08.2011 г., са бланкови, аналогични на тези, представени за доставките от „Инкрес“ ЕООД и „Самърс С.П.С.“ ЕООД; към тях липсват приложения, в които да се уточни количеството и цената на стоките, така както е посочено в раздел II Цени и начин на плащане, чл.1,; липсват и заявки, съгласно раздел III Срок на доставката, чл.1. Установява се, че описите към фактурите не са подписани от страна на „Б 2 груп“ ЕООД, а приемо-предавателните протоколи са непълни и също формални – няма място на досатвка, няма дата на доставка, няма подписи на лица, извършили приемо-предаването, а фигурират подписите на представляващите двете дружества.

Установява се и, че фактурите са придружени от касови бележки, издадени за обект: ул. „Асен Разцветников“ № 1 А, без стационарен обект и без име на град. В същото време, не са представени заверени копия на свидетелство за регистрация на ЕКАФП и съответните контролни ленти за конкретните плащания по фактурите.

         Нито в ревизионното, нито в административното, както и в настоящото съдебно производство, не са представени придружаващи фактурите документи, от които да се установи действителното преминаване в патримониума на жалбоподателя, което е и най-важното условия за признаване правото на данъчен кредит – липсват експедиционни бележки, складови разписки, аналитични регистри на сметки от гр.30 Материали, продукция и стоки, както и информация относно плащанията по фактурите с посочените като предходни доставчици – „Шугър пак“ ЕООД и „Еврогаз“ ЕООД. Липсва и справка за стоковите потоци, свързана със закупените и продадени строителни материали от „Б 2 груп“ ЕООД към „Техномонтаж“ ООД.

         Нито в хода на ревизията, нито в хода на настоящото съдебно производство са представени и годни доказателства относно наличието на материално-техническа база у този доставчик, както и кадрови ресурс. От представените по делото разчетно-платежни ведомости, не може да се установи дали действително дружеството разполага с  достатъчен човешки ресурс за изпълнение на доставките, още повече, че липсват подписи, както на работниците, така и подписите на лицата, изготвили и одобрили ведомостите.

         В хода на съдебното производство не са оборени констатациите на ревизиращия екип относно липсата на разходи за транспорт от страна на жалбоподателя, тъй като не са представени документи за извършени разходи.

         Не са оборени и констатациите относно противоречивата информация за произхода на стоките по ф-ра № 127/14.04.2011 г., придружена с два различни описа на продадените стоки при насрещни проверки от две ревизионни производство, свързани с доставчика „Б 2 груп“ ЕООД – към „Техномонтаж“ ООД и към „Еврогаз“ ЕООД.

         И при тези доставки, се констатира, че приемо-предавателните протоколи са подписани от представляващите дружествата контрагенти, а не от хората осъществили действителното приемо-предаване на стоките.

         Не може да се приеме, че транспортът на стоките е осъществена, така както се сочи от жалбоподателя, тъй като на квитанциите за закупени винетни стикери за 30.06.2011 г. и 31.08.2011 г. са извършени поправки в номерата на автомобилите.

         Не е оборена и противоречивата информация относно мястото на което са доставени материалите, а именно, в справката за стоков поток е записано, че материалите са получени в Пловдив и в Стара Загора, а в писмени обяснения е посочил, че стоките са разтоварени в склада на дружеството-жалбоподател в гр. Асеновград.

В тази насока следва да се посочи, че осчетоводяването на процесните доставки, което се установява от заключението на неоспорената счетоводна експертиза, нито само по себе си, нито дори в съвкупност с останалите доказателства по делото, в случая може да обоснове категоричен извод за действителното извършване на процесните доставки. То е само косвено доказателство, което при липса на преки и непротиворечиви доказателства във връзка с изпълнение на доставките от сочения доставчик „Б 2 груп“ ЕООД, не може да обоснове безсъмнен извод за реалността им. Действително, доказателствата за осчетоводяването на доставките, ако същите бяха придружени с необходимите документи, например, успешно биха могли да подкрепят тезата за реалното им извършване, като косвено доказателство, но само, когато са налице други безспорни доказателства за това, но в случая, както вече бе казано, не са представени преки и непротиворечиви такива, годни да установят релевантните факти във връзка с реалното извършване на процесните доставки на арматура, тухли, крепежни елементи от сочения доставчик.

Въз основа на констатираните в хода на административната процедура факти и обстоятелства относно упражненото от жалбоподателя право на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчика „Б 2 груп“ ЕООД е констатирано, че същите, представляват документи, които не отразяват реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС. Последица от това е крайният извод, че в случая не е налице правно основание за начисляването на процесния косвен данък от страна на доставчика, поради което пък, не се е породило и корелативното право на данъчен кредит за получателя по доставките, т.е. налице е хипотезата на чл.70 ал.5 от ЗДДС.

Относно актурите, издадени от „Неолит експорт“ ЕООД.

От събраните по делото материали се установява, че и на този доставчик ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК и в указания срок, дружеството-досдтавчик не е представило никакви доказателства и писмени обяснения. Това от своя страна е основание да се приеме, че то също може да се квалифицира като „липсващ търговец“ и за него с пълна сила е валидно казаното по-горе в решението по отношение на „Самърс С.П.С.“ ЕООД, и което е индиця за нереалност на доставките. 

 По отношение на този доставчик прави впечателние, че доказателствата относно реаността на доставката на стоките, са представени едва на 08.10.2012 г., или, две седмици след като е подадена жалбата срещу РА до директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, което е сторено на 25.09.2012 г., без да е поискано предварително някакво удължаване на срока за представяне на доказателства, което пък е основание да се приеме, че всички те, са изготвени за целите на административното обжалване.

В тази връзка съдът намира за установено следното: - 1./ ако тези документи са съществували в счетоводството на доставчика към момента на извършване на сделките и това е сторено с грижата на добър стопанин, не би имало никаква пречка същите да бяха представени още в ревизионното производство; - 2./ с представената от „Неолит експорт“ ООД декларация, от която не може да се установи от кого точно е подписана, се твърди, че дружеството разполага с наета складова база в гр. Казанлък, ул. „Козлодуй“ № 26, използвана съвместно с фирма „Плутон груп“ ЕООД, за което е представен договор за наем от 01.01.2008 г., сключен между „Плутон груп“ ЕООД, като наемодател, и „Неолит експорт“ ООД, като наемател, но не са представени документи за заплащане на наем; -3./ от представените отчети на фискалната памет се установява, че липсва отразяване на каквито и да било данни за извършени плащания, а фигурират само общи суми – „оборот“ и „ДДС“, от които не може да се установи дали са каасе за плащания по процесните уфактури, издадени на жалбоподателя; - 4./ относно договорите за доставка, съдът намира, че те са изготвени бланкетно, без дори да са придружени от посочените в тях предварителни оферти и заявки за доставка по вид и количество; - 5./ приемо-предавателните протоколи са формални, без да се сочи къде е приета/предадена стоката, от кого точно е сторено това, независимо, че в тях са посочени товарителници с номера, в които фигурират МПС, с които се твърди, че е извършен превозът на материалите, а именно: - „МАН“ с рег. № 92 96 АС и полуремарке с рег. № СТ 86 04 ЕХ и „Волво“ с рег. № СТ 50 08 АТ и ремарке с рег. № СТ 00 97 ЕМ; - 6./ приложени са: договор за отдаване под наем на МПС  - „Волво“ с рег. № СТ 50 08 АТ,  от 28.01.2011 г., сключен между „Монолит МП“ ЕООД, като наемодател, и „Плутон груп“ ЕООД, като наемател; договор за покупко-продажба на МПС от 19.09.2011 г., сключен между „Плутон груп“ ЕООД, като продавач, и „Монолит МП“ ЕООД, като купувач, на полуремарке „Кьогел“ с рег. № 86 04 ЕХ; договор за покупко-продажба на влекач „Волво“ с рег. № СТ 50 08 АТ, от 19.08.2011 г., сключен между ЕТ „ Й.Й.“, като продавач, и „Монолит МП“ ЕООД, като купувач. Така представените документи предоставят една твърде противоречива информация относно собствеността на тези МПС, както и липсата на каквито и да било документи за плащане на наем, данъци и такси, така, както е посочено в договора за отдаване под наем на „Волво“ с рег. № СТ 50 08 АТ от 28.01.2011 г., сключен между „Монолит МП“ ЕООД, като наемодател и „Плутон груп“ ЕООД, като наемател. Същевременно са представени, каза се по-горе: - договор за покупко-продажба на влекач марка „Волво“ с рег. № СТ 50 08 АТ, от 19.08.2011 г., с който „Монолит МП“ ЕООД купувач от ЕТ „Й.Й.“ това МПС и свидетелство за регистрация на МПС от същата дата, от която се установява, че собственик е „Монолит МП“ ЕООД именно от тази дата; - 7./ в същото време, представен е договор за продажба на полуремарке „Кьогел“ с рег. № 86 04 ЕХ, с което също се твърди, че е осъществен транспорта на стоките, като договорът е от 19.09.2011 г. и продавач е „Плутон груп“ ЕООД, а купувач „Монолит МП“ ЕООД. В тази връзка следва да се посочи, че липсват каквито и да било договор за отдаване под наем на осочените МПС от страна на собствениците „Монолит МП“ ЕООД и „Плутон груп“ ЕООД на „Неолит експорт“ ЕООД за осъществяване на превоза на стоките до складовата база на „Техномонтаж“ ООД. Липсват и каквито и да било доказателства за плащане на разходи за транспорт, между никоя от сочените страни. В този смисъл изводът на съда е, че тези товарителници по никакъв начин не биха могли да се свържат именно с доставките до жалбоподателя, тъй като доставчикът не притежава транспортни средства, а както се сочи, превозът на стоките е за негова сметка; - 8./ представените пътни листове не съдържат необходимите реквизити – липсва час на тръгване,, час на пристигане, вид и количество товар, изминати километри, разходвано гориво и пр., като освен това, от така посочените дестинации, не може да се установи, че стоката е доставяна именно на „Техномонтаж“ ООД, тъй като от страна на това дружество пък, не са представени документи за ниличе на обекти в посочените в пътните листове селища; - 9./ представените фактури пък за извършени през м.10.2011 г. доставки на цимент, не съдържат нито име на съставител, нито име но получател , нито пък подпис и печат от доставчика, а само заверка „Вярно с оригинал“ и подпис на управител, поради което съдът намира, че за тях не може да се приеме, че представляват годни доказателства за реално осъществена доставка на цимент, така, както се твърди от жалбоподателя.  

Спорният между страните въпрос в казуса се концентрира именно по отношение наличието на осъществени от посочения доставчи спрямо жалбоподателя доставки цимент. Няма спор относно наличието на останалите предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, визирани в  разпоредбите на чл.69 ал.1 т.1 и чл.71 т.1 от ЗДДС – доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице, а жалбоподателят притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред.

От цитираните по-горе законови разпоредби, следва изводът, че наличието на действително осъществена доставка е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация.

Следователно, за преценката дали е осъществена реална доставка по конкретна данъчна фактура, е необходимо да се изследва дали е налице предвиденият в чл.6 ал.1 правопораждащ юридически факт, а именно, прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват и предвидените правни последици, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит.

В случая, приобщените в хода на ревизионното производство доказателства, както и тези събрани при съдебното административно производство, налагат несъмнения извод, че по отношение на непризнатото право на данъчен кредит в размер на 15 156.00 лв. по фактури, издадени от „Неолит експорт“ ЕООД, поради липса на реално осъществени доставки, няма причина да не се приеме, че процесуалните действия на органите по приходите в хода на извършената спрямо жалбоподателя ревизия са осъществени съобразно изискванията на закона. Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от ревизиращите органи в издадения от тях ревизионен акт, съотнесени са спрямо останалите констатации направени в ревизионното производство и въз основа на това са определени процесните фискални задължения за жалбоподателя. Безспорно е установено и, че „Неолит експорт“ ЕООД не разполага с необходимия кадрови ресурс, който да е в състояние да осъществи доставки в такива количества. Не е доказан транспортът на стоките, така, както се твърди от жалбоподателя. Не са оборени и останалите противоречиви констатации на данъчната администрация, чието повтаряне в настоящото решение съдът намира за излишни.

Ето защо, предвид всичко изложено по-горе по отношение на този доставчик, съдът намира, че изводите на приходната администрация за липсата на реална доставка са правилни и законосъобразни, поради което и, правилно не е признато правото на приспадане на данъчен кредит на „Техномонтаж“ ООД по доставките, осъществени от „Неолит ексорт“ ООД.        

Относно фактурите, издадени от „Нидо 61“ ЕООД.

        Няма спорно, че и в този случай се касае за доставка на стоки, и по-точно за търговска покупко-продажба, чиято правна регламентация е посочено по-горе в настоящото решение. В този случай, според изричната норма на закона, както се каза вече, собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени.

     Именно, конкретната индивидуализация на посочената по рода си стока, посредством нейното физическо предаване или определяне по волята на страните, следва да бъде установеният юридически факт, последицата от който е прехвърлянето на тази материална вещ от данъчно задълженото лице и овластяването, другото лице да се разпорежда фактически с нея, като неин собственик.

       Това точно налагаше в настоящия процес да се установи къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача по сделката.

        Само и единствено установяването на тези обстоятелства, би позволило да се направи несъмнен извод, че процесните доставки са осъществени така, както предвижда правилото на чл.6 ал.1 от ЗДДС. Наложителността на това установяване пък, произтича от обстоятелството, че жалбоподателят черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит именно от тези доставки, за всяка една от които, твърди да е позитивно проявен юридически факт. Това определя и тежестта на доказване в конкретния казус.

         Както се посочи по-горе в решението, преценката на приобщените в хода на производството доказателства, налага извода, че те не съдържат достатъчната пълнота от данни, които да дават задоволителен отговор на въпроса, кога и къде и как стоките – цимент са индивидуализирани и предадени от доставчика „Нидо 61“ ЕООД на получателя „Техномонтаж“ ООД.

         На първо място, видно от договора за продажба на цимент от 01.01.2011 г., сключен между „Нидо 61“ ЕООД, продавач, и „Техномонтаж“ ООД, купувач – разлед I Предмет на договора, чл.1 /1/:“Окончателните количества ще се определят с месечната заявка от купувача“. По делото не са представени такива заявки. Съгласно чл.2 от с.т., „Предаването на цимента и приемането му от превозвача се удостоверява с кантарна бележка при автомобилен транспорт“. Такива кантарни бележки липсват по делото. Пак според договора – чл.3 /1/, „Продавачът предоставя стоката, …., франко терминала им в Асеновград, Пловдив и Стара Загора“, а според /2/ - купувачът е длъжен при приемане на стоката на свои или осигурени транспортни средства да осигури свой представител, който я приемапо количества, опаковка, вид на марката, състояние, полага подпис на нареждането за експедиция и кантарната бележка. Кантарни и експедиционни бележки липсват. Липсва и писмена заявка от купувача за транспорт, пак така, както е според договора; липсват и предоставени седмични графици.

         На второ място, транспортът се осъществява от доставчика „Нидо 61“ ЕООД, а в същото време, представляващия това дружество – Нина А., заявява в писмените си обяснения, дадени пред приходната администрация с вх. № 70-00-9941/18.06.2012 г., че няма фактури за транспорт, тъй като „… той е включен в цената на стоката до последната дестинация, която е предварително известна на превозвача.“. Твърди също така, че няма пътни листове и товарителници. Същевременно, в договора, в раздел V Цени и плащания, никъде не е посочено, каква е точната цена, уговорена от страните, както и, че транспортът е включен в нея.

         Освен това според обясненията и документацията на предходните доставчици на „Нидо 61“ ЕООД – „Вулкан цимент“ АД, „Холсим“АД и Стройко 2000“ ЕООД, които са представили товарителници - циментът и от трите дружества е доставен в гр. Асеновград, без конкретен адрес, и в с. Тополово, без конкретни данни, че се касае именно за обекти на жалбоподателя, при положение, че същият заявява, че цимента е доставян в Пловдив, Димитровград, Стара Загора и Брацигово.

         На следващо място, не са предстяавени никакви доказателства и не са оборени констатациите на ревизиращия екип за наличието на редица разминавания в документацията и обяснения на представляващите дружествата по процесните фактури за доставка на цимент.  

          На следващо място, прави впечателние, че в приложение по делото договор № 41 за продажба на цимент от 01.01.2011 г. липсва основен елемент – цена, както за пакетирания, така и за опакования цимент. Тук е необходимо да се отбележи следното:  договорът за търговска продажба е неформален договор и съществените му елементи са същите със съществените елементи на договора за обикновена продажба по чл.183 от ЗЗД. Това са вещта, предмет на прехвърлителната сделка и цената, която купувачът поема задължение да заплати срещу прехвърленото право на собственост.

Съобразно чл.293 от ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. За обикновената търговска продажба писмена форма като условие за действителност ТЗ не изисква. Писмената форма в случая е само форма за доказване, тъй като с оглед стойността на договорите за продажба, всеки един от които е за сума над 5 000 лв., свидетелските показания са недопустими на основание чл.164 ал.1 т.З от ГПК.

По делото е безспорно установено, че страните са сключили писмен договор за продажба, но в същия няма посочена цена на цимента. Липсват и експедиционни бележки. Според жалбоподателя продажбите са обективирани в издадените от „Нидо 61“ ЕООД данъчни фактури за м.03., м.04., м.06., м.10. и м.11.2011 г., но няма обяснение, въз основа на какви данни за количества иде реч, тъй като липсват експедиционни бележки, липсват и  кантарни такива. Още повееч, че А. в обясненията си твърди, че „Невинаги плащанията съвпадат по стойност и дати с фактурите…“

         В издадените от „Нидо 61“ ЕООД фактури е посочена цена за двата вида цимент, и това според жалбоподателя е един вид твърдяната от продавача цена. Предвид факта, че липсва цена на цимента в договора, липсват кантарни и експедиционни бележки, приемо-предавателни протоколи, съдът намира, че липсва реална доставка.

Действително, липсата на определена цена при сключването на договор за търговска продажба няма тези фатални последици, както при договора за обикновена продажба. За разлика от режима на обикновената продажба при търговската продажба в отношенията между търговци е допустимо отклонение от правилото, съобразно което цената се определя от страните при сключването на договора.

Изключението е предвидено в чл.326 ал.2 от ТЗ, съгласно която разпоредба, в случаите, когато цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключване на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства. Или презумпцията на закона е, че страните, които не са определили цената на стоката към момента на сключването на продажбата биха се съгласили да приемат нормалната цена, на която се реализира същия вид стока, при подобни обстоятелства. По-точно не става въпрос за презумпция, а по скоро до установена от закона фикция, при която цената е определяема, при съществуващите пазарни условия, тъй като продажбата на цимент е напълно нормална и разпространена сделка в строителния процес.

За да бъде приложена фикцията на закона по чл.326 ал.2 от ТЗ, продавачът който на свой риск не е сключил писмен договор за доставката на цимента, следва да установи каква точно е била нормалната цена на същия за времето, когато са осъществени твърдените периодични доставки. Следва в тази цена да се включат и направените от него транспортни разходи, така, както се твърди от А..

Жалбоподателят обаче, не е ангажирал нито едно доказателство за обичайната цена на доставения от „Нидо 61“ ЕООД цимент, или иначе казано, последният изобщо е подценил доказателствения проблем свързан с липсата на предварително определена цена на цимента. При това положение и при липса на доказателства, ангажирани от страна, както на доставчика, така и на получателя на стоката, за нормалната продажна цена на доставения цимент, то продавачът не може да се ползува от фикцията по чл.326 ал.2 от ТЗ.

В заключение, при наличието на двустранен писмен договор, в който са уговорени количества, но не и  единичните цени на цимента, вкл. и цените на осъществения транспорт (така, както се твърди от доставчика), при липсата на всякакви други съпътстващи доставката документи, не може да се приеме, че е налице реална доставка на количествата цимент по процесните фактури, издадени от „Нидо 61“ ЕООД.

      При това положение, следва да се направи извод, че фактическото предаване на стоките от получателя на доставчика, така както това е отразено в обсъжданите първични счетоводни документи, останаха недоказани в процеса факти. Недоказани факти, останаха и извършването на последващи облагаеми доставки с обект, същите тези стоки. От това пък следва извода, че доколкото в процесните фактурите не става реч за извършено авансово плащане на стока /това не се и твърди от жалбоподателя/, не е възможно да се направи извод, че в случая са налице търговски покупко-продажби, като проявени юридически факти. След като тези факти не се установиха по делото, то очевидно, твърдените от жалбоподателя права, нямат материално основание и не могат да бъдат приети за налични в неговия патримониум.

        Като обощение на изложеното до тук, съдът намира за установено, че в настоящия случай, по делото не се събраха никакви доказателства, че преките дос­тавчици на жалбоподателя разполагат с материална база за съхранение на сравнително големите количества строителни материали.

         В хода на ревизионното производство е проследена цялата стокова верига от предходни доставки, включително до производители. В по-голяма част от случаите (с изключение на тези с предмет на доставката „цимент“) се констатират противоречиви данни по отношение на предмета на доставките, като същите са посочени като „стоки по опис“, без последваща конкретизация. Обстоятелството на неустановения произход на стоката не може само по себе си да обоснове извод за липса на реална доставка на стоката, доколкото липсата на доказателства за произхода на стоката, предмет на доставката, не могат да се приравнят на изпълнение на доставката въобще. Основен критерий за преценка налице ли е изпълнение на определена доставка е нейният предмет и в случай, че се касае за стока (в настоящия случай, родово определена вещ в голямо количество) следва да бъдат ангажирани доказателства за наличието й при доставчика, възможността й за съхранение при доставчика и получателя, както и за транспортирането й между „базите“ за съхранение на доставчика и получателя. В процесния случай, органите по приходите са констатирали, че индивидуализирането на стоките е извършено само въз основа на приемо – предавателни протоколи с недостоверна дата, по смисъла на чл. 181 от ГПК. Въз основа на събраните доказателства е направен краен извод за неналичие на стоките при доставчиците към момента на фактурирането им към получателя, съответно недоказването на транспорта й между тях. Фактът на използването на част от закупените материали за строителството на производствено хале, т.е. за използването на стоките за последващи облагаеми доставки, не може да се обвърже по несъмнен начин с доставките от посочените преки доставчици, доколкото се касае за родово определени вещи по смисъла на чл. 24 от ЗЗД.

         В тази връзка следва да бъде съобразено, че съпътстващи доставката доказателства са представени едва в хода на административното обжалване на РА, и предвид защитната теза на жалбоподателя, че това са именно съпъстващите доставките документи, въз основа на които следва да бъде приет за несъмнено доказан фактът на реалното им извършване, от страна на процесуалния представител на ответника е оспорена истинността на същите. В подкрепа на твърденията за неистинност на документите са представени доказателства – образци от подписите на управителите на дружества, положени върху документи, послужили за вписване на определени обстоятелства в Търговския регистър. При дадени изрични указания към жалбоподателя за ангажиране на доказателства, опровергаващи направеното оспорване и доказващи истинността на частни документи, представени от негови доставчици и ползвани от него като доказателство за реалност на доставката, такива не са представени по делото.

         Съдът не кредитира и заключението по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, доколкото експертните изводи на вещото лице се основават, от една страна, само иединствено на информацията от приложените по делото документи и такива, намиращи се счетоводството на жалбоподател, а от друга, на неистински и с недостоверна дата документи, по повод на които съдът намира за проведено успешно оспорване по реда на чл.193 от ГПК от процесуалния представител на ответника.

Следва също така да се посочи, че в казуса, не може да намери приложение разрешението, дадено в Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11 (Mahagében kft срещу Nemzeti Adóés Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (C-80/11), и Péter Dávid срещу Nemzeti Adóés Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága (C-142/11), тъй като процесният казус не разкрива сход¬ства, с основните факти в главните производства по съединените дела, поради което Съдът намира, че в настоящия случай е неотносима практиката на СЕС в цитираните решения по съединени дела С-80/11 и С-142/11, включително и последно постановеното от 13.02.2014 г. по дело С-18/13. В тази насока, и съпоставяйки фактите по главните производства по тези дела, безспорно се установява, че при тях не се оспорва извършването на отразената във фактурата сделка, като решението постановено по тези дела не дава основание да се приеме, че без доказана реалност на предмета на пряката доставка, само въз основа на данъчна фактура, в която е посочен начислен ДДС, на получателя по фактурата се следва данъчен кредит за приспадане.

Признаването на право на данъчен кредит само по данъчни фактури, при неоткриване на доставчиците и при липса на всякакви доказателства относно реалното изпълнение на доставките, противоречи, както на разпоредбите на ЗДДС, така и на тези на общностното право. Последното изисква кумулативното изпълнение на двете условия – наличие на фактура и осъществено данъчно събитие, за признаване на претендираното право. Съдебната практика на СЕС е непротиворечива, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (в този смисъл Решение от 13 декември 1989г., Genius Holding (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C - 454/98, Сборник 2000, стр. I-06973). Конкретно в т.13 на Решението по Genius Holding С-342/87 категорично се приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само, защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими.

В обсъжданата насока, без всякакво съмнение следва в казуса да се съобрази и Решение от 06 Декември 2012 г. постановено по дело № С–285/11, образувано по запитване на български съд, по което Съдът на Европейския Съюз се е произнесъл, в смисъл че “… за да се установи обаче, че на основание на тези доставки на стоки е налице правото на приспадане, ..., е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани .... за извършването на облагаеми сделки…” /т.31/.

Т.е. във всички случаи Съдът на Европейския Съюз е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, следва да е установено осъществяване на фактурираната доставка, който правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и преценката на доказателствата в тази насока е в компетентността на националния съд. С това доказване, в случая страната не се е справила по отношение на доставките по процесните фактури. Тоест, в случая не може да се приеме, че се касае до действия на доставчика, за които получателят трябва да отговаря или, че администрацията е прехвърлила върху данъчния субект собствените си задължения по осъществяване на контрола. Ако процесните доставки са реално извършени и облигаторните отношения между ревизирания субект и съответно неговите доставчици са се развили по начина, по който се твърди, то самият получател следва да притежава всички доказателства за това.

Действително, съгласно задължителната съдебна практика на СЕС по дела С-80/2011 и С-142/2011, жалбоподателят няма задължение да доказва материално-техническата обезпеченост на доставчика си, но следва да докаже самата доставка, което в условията на пълно насрещно доказване жалбоподателят не е сторил по делото.

По аргумент от т.50 от Решение от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 на СЕС, въпреки липсата на конкретни улики за наличието на измама (доказването на които е в тежест на приходния орган), съдът по същество следва да съблюдава в рамките на спора по делото дали самият издател на фактурите е извършил въпросните доставки, като за тази цел се вземат предвид всички обстоятелства, които в случая не са доказани. След като жалбоподателят претендира, че в негова полза са престирани стоки и услуги от съответния доставчик, не може да претендира, че е добросъвестен и не участва в данъчна измама, след като по необходимост би следвало в негова полза да са доставени стоките и да са  изпълнени услугите.

Ето защо, съдът намира, че процесните данъчни фактури, издадени от доставчиците: „Самърс С.П.С.“ ЕООД, „Инкрес“ ЕООД, „Б 2 грпу“ ЕООД, „Неолит експорт“ ЕООД и „Нидо 61“ ЕООД не обосновават несъмнен извод, че спорните доставки са осъществени именно от преките доставчици, така, както това е обективирано в съставените първични счетоводни документи. Доказателства за обратното не се ангажираха от страна на жалбоподателя, комуто в случая бе доказателствената тежест, с оглед общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК, приложим във връзка с нормата на §2 от ДР ДОПК да установи наличието на доставките, като проявени юридически факти, от който черпи за себе си спорното в процеса право. При това положение, в случая не е възможно да се приеме, че спорното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от посочените доставчици се е породило и е налично в патримониума на жалбоподателя. То ще следва да бъде отказано.

         С оглед изложеното, съдът намира, че органите по приходите законосъобразно са от­казали на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС  да признаят право на данъчен кредит в общ размер на 71 480.16 лв. по спорните фактури, издадени от „Самър П.С.П.“ ЕООД, „Инкрес“ ЕООД, „Б 2 груп“ ЕООД, „Неолит експрес“ ЕООД и „Нидо 61“ ЕООД.

         При този изход на делото, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК на ответника по делото следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Изчислено съобразно разпоредбата на чл.7 и чл.8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото възлиза на 2 902 лв. 

Водим от горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК Пловдивски административен съд, ХIV  състав:

 

Р Е Ш И :

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ТЕХНОМОНТАЖ" ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.Ж., против ревизионен акт № 161202887/17.09.2012г., издаден от И.К. - старши инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с решение № 1489/03.12.2012г. на директора на  Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" – гр. Пловдив /понастоящем Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив/ при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 71 480,16лв. и прилежащите лихви в размер на 7 585,44лв.

         ОСЪЖДА "ТЕХНОМОНТАЖ" ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.Ж., да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – гр. Пловдив сумата в размер на 2 902(две хиляди деветстотин и два) лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касацианна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му с препис за страните.

                                     

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :