РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                                                                             Административен съд  Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2170

гр.Пловдив,  10 . 11 . 2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен Съд – Пловдив, VI състав, в открито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:


                                                                    Административен съдия : Здравка Диева

с участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 450/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

 П.Д.С. - К.,***, представлявана от адв. Н.П. обжалва Ревизионен акт № 241402127 от 03.09.2014г., издаден от Зл.В. – началник сектор Ревизии и възложил ревизията и С.С. - ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив и ръководител ревизия, потвърден с Решение № 1178 от 28.11.2014г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр.Пловдив. С Ревизионен акт /РА/ № 241402127 от 03.09.2014г. са определени допълнително данъчни задължения по ЗДДФЛ : данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 14 359.80лв. и лихва 3 427.11лв. ; данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 9 765.42лв. и лихва 1 334.77лв.

РА е оспорен изцяло като неправилен и незаконосъобразен с искане за отмяна.

Становища на страните :

- Жалбоподателят счита, че са допуснати нарушения на процесуалните правила :

А / Доказателствата и фактите от предходна на ревизията проверка са послужили при изграждане на констатациите и изводите на приходните органи при издаване на РА, но Протоколът с резултатите от ПУФО / 17.10.2013г. не е съобщен на ревизираното лице /РЛ/. Поради това се счита, че е ограничена възможността за представяне на доказателства от значение за ревизията. По изрично искане на лицето, Протоколът от извършената проверка е изпратен, но не е достигнал до адресата.

            Б / Твърди се, че ЗВР № 1400560/07.02.2014г., с която е възложена ревизията – не е връчена на ревизираното лице. Връчена е единствено изменителна ЗВР № 1402127/15.05.2014г. Посочено е, че К. не е упълномощавала друго лице да получава документи и актове, свързани с ревизионното производство.

            Оспорено е приетото от приходните органи наличие на обстоятелства от обхвата на чл.122 ал.1 т. 7 ДОПК.

            А / Жалбоподателят поддържа, че за да е налице основанието по чл.122 ал.1 т.7 ДОПК , при съпоставка между декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал и имущественото състояние за ревизирания период, при сравнението следва да се получи несъответствие, което не трябва да е малозначително, а да насочва ясно и недвусмислено към извод, че наличното имущество и финанси не е възможно да са налични, ако лицето вярно и честно е представило своите доходи, приходи и други източници на финансиране /Решение № 1842 от 2007г. на ВАС/. В този контекст  се твърди, че в случая позоваването на нормата на чл.122 и сл. ДОПК , е формално, тъй като липсват констатации по см. на чл.122 ал.2 ДОПК и не са доказани твърденията за укрити приходи.

            Посочено е, че както в хода на проверката, така и при ревизията – не са изследвани всички суми, които са служебни и свързани с дейността на адвокат, а са приети от приходните органи за лични вноски, което не съответства с обективната истина. Твърди се, че посочените вноски съответстват на извършени преводи за такси по дела, за вещи лица, пътни разходи, за ЧСИ и др. Тоест, не е правилно приетото за разходи в паричния поток на РЛ да са включени сумите, внесени от К. в брой по банкова сметка ***. В реда на изложеното  - представен е Опис на всички извършени разходи за гориво по дела с клиенти, които разходи са за сметка на клиентите и платени изцяло от тях. В тази насока са представени и декларации /например от Ю.О., П.Т., Т.Т., Т.Т., Кр.И. и др./, според които разходите за гориво НЕ влизат в сумата по договора за правна защита и съдействие и са заплатени от клиентите в брой.  Същите касаят периода до приключване на делото, който понякога е 4 годишен.  В този см. е представено Становище вх.№ 2363/17.07.2014г., т.2 и с жалбата са приложени пояснения към вече представени описи на фактури и разписки.

            Б / По отношение отказа да бъде включена в паричния поток на РЛ сумата от 33 000лв. за 2008г. : Не е извършена проверка в АВп., както и на лицата с отношение към извършения превод за покупката на апартамент и на лицето дало по-добро предложение за покупка на апартамента и станало негов собственик. В случая обратно на приетото от приходните органи, преведените средства в брой са възстановени.

            В / Неоснователно е отказано да бъдат включени суми, възстановени от сестрата на РЛ – Г. Д.И. и нейния съпруг Т. Ж.П. : през 2009г. – 18 000лв., през 2010г. – 36 000лв., през 2011г. – 11 000лв. и други суми над тези  от сестрата. Сестрата на РЛ и съпругът й живеят и работят в САЩ дълги години и обичайно почти всяка година пътуват до България и РЛ се позовава на чл.164 ал.1  т.3 ГПК. Поддържа се за обичайно  предоставяне на паричните средства без съставяне на нарочни документи за това, поради което посочените суми е следвало да намерят отражение в паричния поток.

Г / В паричния поток неоснователно са включени разходи за дневни пари за пътувания до Република Турция, тъй като пътуванията са свързани не с командировки и почивки, а с цел – гостуване. Разходите за дневни се начисляват, ако действително са извършени и в случая не следва да намират отражение в паричния поток.

            Д / Неоснователно са включени в паричния поток фактурираните стоки по следните фактури : № 6627/19.11.2010г., изд. от Гресия-2 ЕООД на ст-ст 1 816.50лв. ; № 1000009288/30.12.2010г., изд. от Булсилва ООД на ст-ст 2 642.70лв.; № 510014888/15.12.2010г., изд. от Технополис България на ст-ст 4 985.10лв.; № 2000001953/23.02.2011г., изд. от Арексим Гарден ЕООД на ст-ст 2 194лв.; № 164/28.03.2011г., изд. от Арт Студио Зи ООД на ст-ст 2 876.60лв.

            За тези фактури се твърди, че касаят стоки, закупени от Р. Б.М.. Същите са платени от това лице и не следва да намират отражение в паричния поток на РЛ. Тези фактури са оспорени с изрично становище в хода на ревизията.  Пояснено е, че стоките са фактурирани на името на К. с оглед ползвана търговска отстъпка и в подкрепа на изложеното е представена декларация от Р.М.. Жалбоподателят се позовава на съдебната практика за „получаване на стока“ – обективира се с фактическото й получаване. В случая платецът и получателя на стоката декларира, че стоките са получени и платени от него, като същевременно стоката се владее и ползва от Р.М..  В тази вр. е посочено, че установяването на извършени облагаеми доставки предполага доказване на факта на настъпване на данъчното събитие, каквито доказателства при ревизията не са събрани. Изтъкнато е, че независимо от провеждане на ревизията по реда на чл.122 ДОПК, във всички случаи следва да се спазват  материалноправните изисквания за съответното облагане.

            Е / Приходите/плащанията в брой от дейността на РЛ като адвокат за 2011г. и за 2012г. не са отразени вярно в паричния поток. Приложени са 2 бр. Справки и фактури към тях.

Към жалбата са приложени : - Справка на фактури за гориво и други разходи на клиенти 2010г., 2011г. и разписки /22.10.2008г., подписана от П.Н. за платена сума от 157.21лв. на адв.К. – фактура № 0240090654/21.10.2008г., изд. от Лукойл България съгласно отчет – опис на разходите; 05.06.2008г., подписана от Д.С. за платена сума от 226.46лв. на адв.К. съгласно отчет – опис на разходите – фактура № 08900227478/02.06.2008г., изд. от Лукойл България; 15.04.2008г., подписана от Г.Д. за платена сума от 204.30лв. на адв.К.  съгласно отчет – опис на разходите – фактура №0109002537/10.04.2008г., изд. от Лукойл България и още 3 бр. разписки от 2008г. за пет фактури; 6 разписки за 2010г. с 13 фактури; 5 разписки за 2011г. със 17 фактури; 6 разписки за 2012г. с 36 фактури ; - Справки за плащания в брой 2011г., 2012г., ведно с фактури и договори за правна помощ към тях; - Договор от 01.11.2012г. и разписка от Ж.Т. – до л.105.

Заявено е искане за присъждане на направените съдебни разноски.

- Ответникът Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт Б. поддържа становище за неоснователност на жалбата и отхвърлянето й. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заявено е искане за прилагане хипотезата на чл.161 ал.3 ДОПК вр. със събраните доказателства в хода на съдебното производство.

В писмено становище по същество се поддържат изводите на приходните органи и във вр. с приетите по делото доказателства е посочено : - По възражението за включени в разходната част на паричния поток суми за закупено гориво по фактури, изд. от регистрирани по ЗДДС доставчици, с твърдение, че разходите за гориво били свързани с конкретни клиенти и дела – РЛ не е представило доказателства, че конкретни суми за направени разходи за горива са за конкретен клиент по конкретно дело. В приложени към възражение от 18.07.2014г. Декларации за одобрени и приети разноски, лицата посочили, че са получили пълен отчет за направените разходи от адв.К., но липсват доказателства за тези разходи по суми, дати, основание и т.н.  Пред съда са представени различни данни, но в тях е посочена обща сума, поради което извод за друго не може да бъде направен. Представените доказателства са частни свидетелстващи документи без достоверна дата и нямат материална доказателствена сила, поради което са доказателства съгл. чл.181 ГПК – направените в същите изявления изхождат от издателя им. Поради това представителят на ответника счита, че не е било необходимо да бъдат оспорени изрично в съдебно заседание относно материална доказателствена сила и следва да бъдат преценяване с всички останали доказателства. Твърди се, че  ако лицата представили декларации за одобрени и приети разноски са предоставяли пари в брой на К., би следвало да има издаден документ за получените от РЛ суми, докато в представените декларации фигурира обща сума.  Освен това, процесните фактури са издадени на К., касовото плащане е осъществено от нея, „което на практика не се оспорва” и разходът би следвало да се отрази в паричния поток на РЛ.   К. не представя удостоверителен документ за извършени разходи за горива вр. с осъществяваната дейност като адвокат и посочила, че фактурите не са включени в дневниците за покупки по ЗДДС, което потвърждавало тезата, че направените разходи не са във вр. с дейността по предоставяне на правна помощ. Стоки от вида на процесните /гориво/ са закупувани редовно от РЛ и в лично качество. Фактурите са осчетоводени от техните издатели с отразяване на плащането /на приход/. Представителя на ответникът се позовава на Т.Р. № 5/14.07.2004г. на ОС на ВАС по отношение реквизитите на фактурата, които в случая са налице / информация за регистрирани по ЗДДС лица, възникнало данъчно събитие и начислен данък /. 

Събраните по делото доказателства не опровергават констатациите в РА за провеждане на ревизията по особения ред и няма спор за това, че доставчиците разполагат с необходимата материална, кадрова и стокова обезпеченост за осъществяване на доставките. Твърди се наличие на редовно водено счетоводство при доставчиците и включване на фактурите в регистрите по ЗДДС и осчетоводяване на плащанията в брой. Част от фактурите са подписани и не са оборени констатациите както за подписаните, така и за неподписаните фактури /независимо, че данни не са представени от ОМВ България ЕООД, ЕМ Ойл-1 ЕООД, ЕР ЕС Груп ЕООД, ПИ Ойл ЕООД, Есви Ойл ЕООД/.

Относно твърденията на РЛ за покупки, закупени и платени от Р.М., поради което сумите по фактури, изд. на името на П.К. не следва да се приемат за нейни разходи, е посочено, че в ревизионното и съдебно производство не са представени доказателства, удостоверяващи факта, че реалния платец на сумите по спорните фактури е М., както и че закупените стоки се ползват от нея.  Свидетелските показания са на лице, заинтересовано по см. на чл.172 ГПК. По делото не са представени гаранционни карти за закупените стоки, за да бъде удостоверено в чия полза са гаранциите от магазините.

По отношение на твърдението за върнати 33 000лв. от Т. С. е посочено, че РЛ не е представило квитанция, разписка, ПКО или друг първичен документ, удостоверяващ връщането на сумата, вкл. и в хода на съдебното производство. Индиция за наличие на такъв документ се считат показанията на св.Р.М., потвърдила получаване на сумата в брой от П.К., за което й бил издаден документ. Счита се, че не са налице предвидените изключения в закона за доказване със свидетелски показания, предвид размера на сумата и е изискуем документ.

По отношение на върнати суми от Г.И. /сестра на К./ се поддържат изцяло съображенията на приходните органи. Счита се, че представените от К. разписки и декларации за възстановени суми в общ размер на 65 000лв. следва да се преценяват вр. с чл.57 ал.4 ДОПК вр. с §1 т.3 б.”а” ДР ДОПК. Освен това следва да се съобрази, че дори сумата да е върната, тя касае покупка на апартамент, който ще остане собственост на сестрата на К., поради което „дадените-върнати” суми ще се компенсират и в паричния поток не следва да се отразява единствено като приход сумата, при положение, че преди това е направен разход.

Относно сумата от 7 500лв. отразена в паричния поток, представен от РЛ като изтеглена сума от каса – сумата правилно не е включена в паричния поток изготвен от приходните органи, предвид, че описанието на банковата операция за тази сума е „Операция разчети”, което не е равнозначно на касова операция изтегляне на каса. Посоченото не е опровергано по делото доколкото в.л. заяви, че не е направена допълнителна проверка и са прегледани само документите по делото.

За размерът на разходите, определен във вр. с пътувания на РЛ зад граница се поддържа РА и това, че са съобразени обясненията за нощуване при приятели и са взети предвид само дневни разходи.

Заключението по ССч.Е не се счита за относимо, доколкото не съответства на събраните в административното и съдебно производство доказателства.

Окръжна прокуратура - гр. Пловдив не участва по делото.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения за това срок от страна с право и интерес от оспорването. Упражненото процесуално право на жалба е по реда на чл.156 ал.2 от ДОПК.

Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест с произнасяне по доказателствени искания в жалбата – при насрочване на делото с р./ 25.02.2015г., л.1315.

1. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1400560/07.02.2014г.
/л.1309, т.5/, издадена от началник сектор Ревизии /Зл.В./, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП - Пловдив на основание чл.112 и чл.113 ДОПК е образувано ревизионно производство по отношение жалбоподателя с обхват:  данък по чл.48 ЗДДФЛ за периоди от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. и от 01.01.2010г. до 31.12.2012г.; вноски за ДОО за самоосигуряващите се лица /чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 КСО/ за периоди от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. и от 01.01.2010г. до 31.12.2012г.; вноски за здр.осигуряване за самоосигуряващите се лица /чл.40 ал.1 т.2 и ал.5 ЗЗО/ за същите периоди; вноски за ДЗПО за УПФ за самоосигуряващите се лица /чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 КСО/ за същите периоди, с определен срок до 3 месеца от дата на връчване.

ЗВР е изпратена на П.К. с куриерска експресна услуга /Спиди АД, л.1310/ - отразена е като наименование и номер в разписка. В обр.разписка на л.1313, т.5 е удостоверено получаване от страна на П.К. на основополагащата ЗВР от 07.02.2014г. /при съответствие в номер на пратката/. Действително, според обр.разписка адресат на пратката е съпругът на К., но в обхвата на съдържанието на пратката е и ЗВР № 1400560/07.02.2014г. и пратката е получена от К..

Допълнителни възражения относно връчване на първата ЗВР не са повдигани и според данните от преписката, същата е връчена редовно.

Със ЗВР № 1402127/15.05.2014г. срокът на ревизията е продължен до 21.07.2014г., без изменение на видове задължения и периоди. Изменителната ЗВР е издадена от същия орган и връчена по електронен път.

В първата възлагаща Заповед от 07.02.2014г. са определени лицата, които да извършат ревизията : С.С. ст.инспектор по приходи и ръководител на ревизията и М.Д., инспектор по приходите. РД е изготвен и подписан от тези две длъжностни лица.

За компетентност на органа, издал ЗВР е представена Заповед № РД-09-1301/01.11.2012г. – т.2  и Заповед № РД-09-518/30.04.2014г. с Пр.№ 1 – т.15.

РА № 241402127/03.09.2014г. /л.124 и сл./ е издаден от Зл.В., началник сектор и възложил ревизията и С.С., ст.инспектор по приходите и ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2 ДОПК и подписан от тези лица .

В определения срок е съставен Ревизионен доклад № 1402127 от 04.08.2014г., против който е подадено възражение с писмени доказателства, л.141 и сл.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред /л.117 и сл./ с аргументи, изложени при съдебното оспорване, без прилагане на допълнителни доказателства.

2. Съгласно забраната по чл. 160 ал. 3 ДОПК, при обжалване на ревизионен акт съдът няма правомощието да го отмени при констатирани от него процесуални нарушения в ревизионното производство и да
върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Констатациите в РА покриват тези от ревизионния доклад, който е неразделна част от РА . Фактическите основания и правните изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД и самостоятелно изложени мотиви по възражението и представените доказателства.

РД съдържа Предложение за установяване размери на задълженията по видове и периоди с лихви за просрочие към тях, изчислени към 04.08.2014г.

В Таблица № 1 към РА са посочени размер на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към
03.09.2014г.

А / Възражението против РД е обсъдено в ревизионния акт и прието за неоснователно. От РЛ са поддържани доводи, заявени и разширени при административното и съдебно оспорване на РА :

- освен сумата от 7 500лв., РЛ е посочило, че не са взети предвид и изтеглени суми, подробно описани по дати в представен паричен поток със становището от 14.07.2014г.;

 - относно сумата от върнати 33 000лв. е възразено, че преведени парични средства не могат да останат  в получателя при неосъществена сделка, тъй като това противоречи на икономическата логика и не е практически възможно. Пояснено е, че купувачът Т.С. е получила по-добро предложение за продажба на същия имот, за покупка на който е наредена сумата и приема по-доброто предложение с изповядване на сделката, за което са приложени два нот.акта от 2008г. /л.152 и сл./. В хода на ревизията, с възражение от 18.07.2014г. е приложена нотариално заверена декларация, подписана от К. /л.294/, удостоверяваща изявление за изцяло върната в брой сумата от 33 000лв.

- относно върнати от сестрата на РЛ суми за покупка на апартамент със средства, преведени от П.К. е посочено, че дата на превода според банковите извлечения от банка ДСК ЕАД е 22.12.2008г., която дата е датата на Постановление за възлагане на недвижимия имот, приложено с възражението /л.144/. Преведената по банков път сума е възстановена от сестрата на РЛ поради уговорката апартаментът да остане за нея. В тази вр. са приложени  декларации от Г.И. /сестра, л.295 / и Т.И. /майка, л.294 гръб – нотариално заверена/, вкл. са представени 3 бр. разписки от 23.06.2009г., 29.05.2010г. и 16.06.2011г.  – с позоваване на чл.164 ал.1 т.3 ГПК /л.151 и сл./;

- за пътуванията до РТурция е изтъкнато, че са дадени писмени обяснения – поводите са били не екскурзия, а гостуване на близък семеен приятел. Посочени са името на лицето и адресът в Истанбул. Поради поводът – гостуване е поддържано, че разходи за дневни не следва да намират отражение в паричния поток /такива не са действително извършвани, за да бъдат начислявани/;

 - за сумите по фактури, изд. на името на К., за стоки, закупени от Р.М. е пояснено, че са фактурирани на името на К. поради ползвана търговска отстъпка. В подкрепа на твърдението е представена декларация от М. – тя е получател на стоката и платец, като същевременно владее и ползва стоките, поради което от значение е фактическото получаване на стоката от страна на М..

Това е заявено в хода на ревизията /допълнения към обяснение от 21.07.2014г., л.298/ и поддържано изцяло при административното и съдебно оспорване на РТ.

Б / Според приходните органи :

- за началното парично салдо към 01.01.2008г. е отречена възможност да участва сумата от 7 500лв., вписана като изтеглена в представен паричен поток на РЛ, тъй като описанието на банковата операция за конкретната сума е „операция разчети”, поради което не е приета за касова операция;

- сумата от 33 000лв., върната в брой на РЛ от страна на Т.С. не е включена в паричния поток поради липса на представено писмено доказателство за връщането й /първични документи – разписка, ордер или друг първичен документ, с които да се удостовери връщането на сумата/ ;

- по твърдението за върнати суми от сестрата на РЛ и приложени към възражението против РД три бр. разписки за получените суми /л.137 и сл./ и декларации от майката и сестрата на К., вкл. едната разписка подписана и от съпруга на сестрата : разписките „би следвало да са съставени на дата на възстановяване на сумите”, поради което правят съпоставка между датите в разписките и датите с печати на паспортите на Г.И. и Т.П. – за връщане и пребиваване в България /няма припокриване по дати за времето, когато двамата са били в България и са съставени разписките за връщане на конкретните суми/. Тоест, сумите не са приети като платени в брой и не участват в паричния поток. Разписките и декларациите за възстановени суми в общ размер на 65000лв. са преценени от гледна точка на факта, че страните са свързани лица и в хипотезата на чл. 57 ал. 4 ДОПК вр. с § 1, т. 3, б. „а” ДР ДОПК - обясненията на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни, като се има предвид тяхната заинтересованост от изхода на ревизията, съответно качеството им на свързан субект с ревизираното лице. ;

- не са представени удостоверителни документи за направените разходи в чужбина и предвид представени декларации, в разходната част на паричния поток са включени единствено разходите за дневни пари.

- поради липса на други доказателства, удостоверяващи, че реален платец на сумите е М. и закупените стоки се ползват от нея, е прието, че за спорните суми са налични само фактури, които са платени в брой и следва да участват в паричния поток по години.

 3. Според констатациите при ревизията : П.К. е местно физическо лице по см. на чл.4 ал.1 т.1 ЗДДФЛ и данъчно задължено лице на основание чл. 3 т. 1 и чл. 6 ЗДДФЛ за доходите, получени от нея през отделните данъчни /календарни/ години, попадащи в обхвата на ревизията. Ревизираните периоди по ЗДДФЛ са 2008г., 2010г., 2011г. и 2012г.

За ревизираните години  К. подала данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ, като в Приложение № 3 – доходи от друга стопанска дейност декларирала получени доходи от упражняване на свободна професия – адвокат. Ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС на 26.07.2010г. и са установени участия в юридически лица : - съдружник  в адвокатско дружество „К.и и съдружие”,  което към момента не извършва дейност; - от 2006г. е учредител на сдружение с нестопанска цел „Стоп на войната по пътищата”, създадено с цел превенция на пътно-транспортните произшествия, от където  РЛ е декларирало, че не получава възнаграждения.

К. е семейна с едно дете.

Преди ревизията е извършена проверка за установяване на факти  и обстоятелства относно наличие на съответствие между придобитото  имущество и доходите на РЛ за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2012г. За резултатите от ПУФО бил съставен протокол  №1328286/17.10.2013г., който ведно със събраните при проверката доказателства са  присъединени към ревизионното производство с протокол №1403815/04.04.2014г.

Към  ревизионното производство са присъединени документи и доказателства, събрани при извършена ревизия на Т. К. - съпруг на РЛ.

 Представена е декларации за взаимно компенсиране на парични средства при установен недостиг при единия и излишък при другия съпруг.

С РА №241402127/03.09.2014г. не са установени допълнително задължения за ЗОВ, извън декларираните и внесени от К..

3.1. РЛ представило документи, справки и обяснения във връзка с връчените ИПДПОЗЛ -  извлечения от банкови сметки - разплащателни и  депозитни, в лева и валута, открити  в  Интернешънъл Асет Банк АД,  Алфа банк” АД, ДСК” ЕАД, „Уникредит Булбанк”АД,  Алианц банк” АД и  ЦКБ АД; - според обяснения с вх. № 3733-1/18.09.2013г. - по сметката в  „Интернешънъл Асет Банк“ АД са правени вноски и преводи, свързани с дейността на РЛ като адвокат, т.е. открита е като служебна сметка на адвокат. Внесените суми в брой  са от клиенти и са свързани с разходи по служебните делТ. Представени са справки за внесените суми по служебната сметка на адвокат,  копия на платежни документи за направени вноски и за съответните разходи.

Ревизиращите органи взели предвид обясненията на ЗЛ и след уточнения на сумите, внесени по служебната сметка и преведени по изпълнителни дела,  същите не са включени в изготвения паричен поток на физическото лице П.К..

3.2. През ревизирания период К.  има регистрирани задгранични пътувания  до  страни от ЕС и  Турция. Не били представени удостоверителни документи за направените разходи по пребиваване в чужбина, поради което ревизиращите органи изчислили разходите за престой в чужбина съобразявайки се с разпоредбите  на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбинТ. За пътуванията до Турция са определени разходи само за дневни /без нощувки/ с оглед на представените от К. обяснения, че  гостували при приятели, както и от представените  декларации и документи от С. Р.- близък на семейството.    Изчислените разходи за  престой в чужбина са отразени в изготвения паричен поток на РЛ.

            3.3. РЛ не представило документи за направените  разходи за издръжка и живот. При определяне на разходите на лицето са взети данните от НСИ за паричен разход в размер на ½ от разходите за домакинство, като са приспаднати тези от тях, които са реално платени и установени в хода на ревизията.

            3.4. За закупено гориво по фактури, издадени от регистрирани по ЗДДС доставчици, с довод на РЛ, че разходите за гориво били свързани с конкретни клиенти и дела -  приходните органи приели следното /стр.32, РД/ : „От РЛ няма представени доказателствени средства, че конкретни суми за направени разходи за горива са за конкретен клиент по конкретно дело. В приложените към възражение вх. № 2363-2/18.07.2014г. декларации за одобрени и приети разноски, лицата посочват, че са получили пълен отчет за направените разходи от адвокат К., но липсват представени доказателства за тези разходи по суми, дати, основание и т.н. „.  РЛ не представило удостоверителен документ за извършени разходи за горива във връзка с осъществяваната  дейност като адвокат и посочило, че фактурите не са включени в дневниците за покупки по ЗДДС, което  потвърждава тезата, че направените разходи не са във връзка с  дейността по предоставяне на правна помощ.

  В случай, че лицата, представили декларации за одобрени и приети разноски,  са предоставяли пари в брой на адвокат П.К., би следвало да има издаден документ за получените от РЛ суми /приходен ордер, квитанция и/или друг първичен документ/.

3.5. В писмено обяснение /л.329 и сл., т.2 от 30.04.2014г./, РЛ поддържа, че са налице неточности в доклада от извършената проверка и моли да бъдат отстранени : по отношение деклариран доход от упражнявана дейност като адвокат в ГДД за 2008г.; за плащания за разходи на семейството за ел.енергия и телефон. Посочено е, че РЛ има т.нар. „адвокатска сметка“ в Интернешънъл Асет Банк, по която от клиентите постъпват /касово или безкасово/ средства за разноски по дела и от която К. нарежда преводи за държавни такси и възнаграждения за вещи лица и плащания към застрахователи. Разходите по дела на клиенти са за тяхна сметка, поради което неоснователно сумата от 14 581 лв. /внесени такси по дела на клиенти/ е приета като личен разход на РЛ е и приспадната от доходите.

            Уточнено е, че „лични“ са плащанията към бюджета за осигурителни вноски и данъци. Приложена е пълна Справка на приходи и разходи през 2008г. по всички банкови сметки, които К. ползва.

С възражение от 18.07.2014г. /л.215/, К. изтъквала, че внесените в брой суми и изтеглените такива, свързани с дейността като адвокат касаят суми на клиенти, преведени по служебни и изпълнителни дела и те са извън личния патримониум на лицето, поради което не следва да бъдат отразявани в паричния поток. Посочени са конкретни фактури, изд. от ЧСИ М.Д. относно такси за образуване на изпълнителни дела на клиенти и които в този случай са издавени вместо на клиента – на пълномощника на лицето адв.К. В тези фактури е изписано и името на клиентТ.     Изрично е посочено, че заплащаните разходи за гориво за периода от 01.09.2011г. до момента, фактурирани на РЛ от Лукойл България ЕООД, Ер Ес Груп ЕООД, Метантрейд АД, Европетрол ЕООД, Пи Ойл ЕООД, Есви Ойл ЕООД, Манев Ойл ЕООД и други доставчици – касаят разходи за пътувания вр. с дела на клиенти, за които е уговорено с клиента след представяне на фактура от страна на адв.К. – разходите да й бъдат възстановявани от тях. Тези договорки били изпълнени, като фактурите НЕ са включени в Дневниците за покупки по ЗДДС и за тях не е ползван данъчен кредит. Представени са описи на фактури за гориво за 2010г., 2011г. /л.218 и сл./. Представени са и декларации от клиенти на адв.К. /л.221 и сл./, в които лицата са декларирали получен пълен отчет за направени по дела разноски и запознаване с всички разноски за водене на конкретното дело. Посочени са номер на съответното дело и видове такси и разноски /държавни такси, такси за експертизи, за преписи, за преводи, пътни разноски, командировъчни, разходи за преупълномощаване на други адвокати, такси за образуване на изпълнителни дела и други необходими за водене на делото/. За същите е заявено, че са изцяло за сметка на клиента  и са заплатени изцяло дължимите суми за периода на водене на делото /също посочен изрично/. Декларациите са подписани и приложени в хода на ревизията.

За реализираните приходи са представени Справки за плащания в брой по години съдържащи номер на фактура, дата и сума, с приложени и договори за правна защита и съдействие от кочан /2008г. – приходи от дейността 8 776лв.; 2009г.  62 416 лв./, л.225 и сл..

В допълнение към обяснение от 21.07.2014г. се поддържат изявленията относно фактурите, изд. на К. за покупка на стоки със средства и за Р.М. – представена е и нотариално заверена декларация от Р.М. /л.299/ относно обстоятелствата и фактите, поддържани от К. за покупки на стоки за дома на М., платени от нея и предназначени за същата; по отношение на разходите за покупка на гориво е изтъкнато, че е представен изричен опис за 2010г. и за 2011г. на разходите за гориво – които са за сметка на клиента и не следва да намират отражение в разходната част на паричния поток; за твърденията относно гостуване в РТурция при близък семеен приятел е представена декларация с нотариална заверка на подписа и декларация с нот.заверка за идентичност на имената – л.300гръб, 301.

С писмено обяснение / 31.07.2013г. /л.447, т.2/ К. представила копия на фактури и договори за правна помощ /с уточнение, че са издадени на фирми-клиенти за подавани документи в ТР/ и е посочено, че ако трябва да бъдат представени копия на всички фактури по дело – РЛ да бъде информирано.

Още към този момент е заявено, че разходите за гориво са за сметка на клиентите и могат да бъдат разделени на служебни и лични – вр. с  изпратени от приходните органи разпечатка за покупки. Фактури и договори за правна помощ са приложени в последователност и в комплект /л.464 и сл., т.2/.

В писмени обяснения от 18.09.2013г. /л.1026,т.4/ е посочено, че постъпленията по банкови сметки преведени от ЧСИ са суми, представляващи адв.възнаграждения, които са присъдени на К. в качество на адвокат по водени граждански дела, и които съответния ЧСИ събира от длъжника, както и това са суми, представляващи адв.възнаграждения по изпълнителни дела – за всички суми има издадени фактури, които са включени в дневниците за продажби.

В Становище по Уведомлението по чл.124 ал.1 ДОПК /л.1284/, РЛ възразило с конкретни доводи за салдото към 31.12.2007г., към 31.12.2008г. /поддържано е, че в паричния поток е отразено плащане по фактури без изследване дали е в брой или по банков път, което е относимо за целия ревизиран период; не са взети предвид изтеглени в брой суми през 2008г., които следва да бъдат отразени във входящия паричен поток; разходите за ел.енергия и вода и за съобщения са плащани по банков път и не би следвало да бъдат отразени в разходите за живот и издръжка.

            - Според данните от обясненията, в хода на проверката и при ревизията са поддържани идентични обстоятелства и факти и не е налице несъответствие или противоречие между писмени обяснения и представени писмени доказателства.

4. За целите на ревизията е извършена съпоставка на получените доходи и направените разходи и движението на парични средства в брой, с оглед установяване на недостиг или излишък. След анализ на установените доходи и източници на финансиране и съпоставката им с имущественото и финансовото състояние на РЛ, е изготвен  паричен поток, в който са отразени по хронология входящите и изходящите парични потоци, на база събраните доказателства.

            Направен е анализ на движението по банковите сметки /разплащателни и депозитни/ на РЛ /стр.14-29 РД/ и общата сума на вноски/тегления  е отразена по месеци в  изготвения паричен поток на РЛ.

Връчено е Уведомление по чл.124 ал.1 ДОПК, ведно с искане за представяне на документи и писмени обяснения, с което е изискано представянето на декларации за имуществено състояние по чл.124 ал.3 ДОПК.

Въз основа на представените документи и на присъединените доказателства, ревизиращите органи приели, че към 01.01.2008г. ревизираното лице е разполагало с налични парични средства в брой в размер на 20 707,44лв. Установено било, че е налице нарастване на имущественото и финансово състояние на РЛ и че не е доказан произходът на част от изразходваните парични средства.

За  2008 г. не е установен недостиг на парични средства.

За  2010г. е установен недостиг на парични средства в брой в размер на  43 834,42 лв.

При ревизията са изготвени парични потоци на двамата съпрузи, в резултат на което е констатирано, че Т. К. за 2010г. е разполагал с парични средства /77704,43 лв./, които  изцяло покриват установения недостиг за 2010г. на съпругата му П.К., а за 2011г. компенсацията е в размер на 16 522,62лв.

Установено е превишение на разходите спрямо доходите на  лицето за  2011г. в размер на 129 937,57лв.,  а  за 2012г. в размер на   87 073,59лв. Въз основа на чл. 123 ал. 1 т. 2 ДОПК  е прието, че е налице подлежащ на облагане доход и са определени са данъчни основи за облагане с данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ за 2011г. и 2012г. - по реда на чл. 122 от ДОПК, като към декларираните от РЛ доходи са добавени установените допълнително при ревизията.

5. Събрани доказателства в хода на съдебното производство :

5.1. По отношение представени с жалбата Справки № 1 и № 2 за плащания в брой, представителят на ответника заяви, че са различни от представените в хода на ревизията. Както бе посочено, РЛ своевременно е заявило, че ако трябва да бъдат представени копия на всички фактури по дело – да бъде информирано, при което справките са пояснителни.  

5.2. Свидетели /съдебно заседание от 17.03.2015г., л.1327 и сл./  :

- Р.Х.М. е работила в Правно обслужване – БТ. ДСК, клон Казанлък и потвърди, че е имала служебен контакт с П.К. по повод предлагани от банката револвиращи кредити.  Заяви, че размерът на кредит за К. бил 70 000лв. с цел – покупка на жилищен имот, за който К. имала възможност да прецени моментът на покупката. Харесала апартамент в Казанлък, но покупка на същия не била осъществена. За този имот първоначално били преведени 33 000лв. на продавача – „по сметката на баба Т.”, която била пълномощник на продавача, тъй като имотът бил на дъщеря й. Не се стигнало до сключване на сделка,  поради което в началото на м.юни баба Т. и зет й дошли в банката заедно с К. и й върнали сумата от 33 000лв. За целта била издадена разписка на жената, с която е удостоверено, че сумата е върната и получена от К..

Кредитът бил преведен на баба Т. по банков път – разплащателна сметка, а връщането на сумата било в брой, след като М. проверила размера за стойност  чрез апарата на банката. К. получила сумата в брой, за което бил издаден документ.

- Р.Б.М. потвърди писмени обяснения, представени в хода на ревизията. Заяви, че е правила ремонт на жилището, където живяла /при родителите си в гр.Казанлък/  - поетапно и при ремонта давала пари на П.К., за да й закупува различни уреди. Свидетелката работи като ЧСИ и поради това не било възможно да отсъства от работа, а с К. се познавали от 2006г. /когато М. започнала дейност като ЧСИ/ и канторите им били съседни.

Св. си спомня за покупки от Технополис – кухненски уреди /фурна, аспирация, микровълнова, миялна/, Арексим Гарден, Гресия – санитарен фаянс, Булсилва – естествен паркет.

Поради чести пътувания на К., св.М. й предоставяла пари за закупуване на различни вещи от посочените фирми и за нея не е било от значение на чие име са издадени фактурите за направените покупки.

- Т.Г.И. е майка на П.К.. Заяви, че другата й дъщеря живее в Америка и имала желание да закупи апартамент в Стара Загора. К. имала възможност и изтеглила кредит в размер на 81 000лв., за закупуване на апартамент. Тези пари били дадени за апартамента, внесени по банков път, а имота бил закупен на името на майката. Независимо от това, целта била да е за другата дъщеря Г..  Тя върнала парите на П.К. не наведнъж, а на части – през 2009г. върнала 18 000лв., през 2010г. – 36000лв. , след това 11 000лв. и последната част била в размер на 16 000лв.

Съпругът на Г. работил в пицария и парите постепенно били събрани и върнати. Парите били връщани пред майката, в периоди на връщане в България от страна на Г. и съпругът й.  Св. си спомня върнати левове – донесли долари и ги обръщали в левове.

- П.К.Р. /съдебно заседание от 22.04.2015г., л.1389 и сл./  потвърди във вр. с предявена му нотариално заверена Декларация от 16.03.2015г. – л.1412, че през 2011г. К. поела „наши разходи”. Поводът бил почивка през м.май, при която пътували заедно двете семейства. Били заедно на почивка. За да бъде спазен срокът за ранно записване, сумите за почивката били заплатени от К. в м.март. Сумите били възстановени в рамките на същия месец на К..

Св. заяви, че това не е изолиран случай, тъй като са група приятели /семейни/ и при възможност прекарват заедно почивки. За да се ползват по-добри условия, записването е по-рано и се заплаща предварително и това е причината за плащания, които винаги се възстановявали.

Освен за семейството на Р., К. извършила плащане и за семейството на сестра му – за същата почивка. Сумите били платени от К., но за сметка на сем.Г.и /на сестра му/ и възстановени на К.. Заплатени били около 1 700лв. Относно размерът на сумата св. заяви, че всеки участник в почивката е предварително осведомен от оферти за срокове и за резервации, вкл. за размер на сумата.

- Т.Е.Г. / съдебно заседание от 25.05.2015г./ потвърди подписът, положен в нотариално заверена Декларация от 17.03.2015г. и заяви, че през 2011г. К. заплатила от негово име почивка в размер на 1 775лв., които впоследствие й дал в брой. Парите върнал на девети или десети март 2011г.  Почивката била със семейството му, като парите върнати в брой.

Свидетелите без колебание заявиха данни, които са декларирали и писмено. Поддържат, че конкретна сума е заплатена от К. с ясна за тях цел и впоследствие й е върната от свидетелите. Способът за ранно записване на почивка при ползвана отстъпка е обясним икономически и практически ползван.

5.3. Приложени по делото са РА № 241402129/03.09.2014г. и РД от 04.08.2014г., издадени на Т.К. – съпруг на РЛ, л.1345 и сл. Както бе отбелязано вече,           не са установени задължения и са извършени компенсации.

5.4. По реда на чл.192 ГПК ответникът изиска заверени копия на фактури, изд. на К., ведно с данни за начина на плащане от : Технополис България, София; Балкан Стар Ритейл, София.

А / Технополис България ЕАД представи заверено копие на фактура № 300076869/01.02.2012г., изд. на П.К. с данни за заплащане на сумата от 2 608.90лв. /PC Apple MB air…; глава HP_338_C8765EE – с банкова карта през ПОС-терминал в Хипермаркет Технополис-Стара Загора, ведно със заверено копие от преводно нареждане за кредитен превод /л.1421 и сл., т.6/.

Б / Управителят на Балкан Стар Ритейл ЕООД отговори писмено, че след проверка в счетоводството на търговското дружество е установено, че фактура № 2365/13.04.2011г. /като изд. на П.К./ не е издавана от Балкан Стар Ритейл ЕООД, а е изд. фактура № 1211040411/13.04.2011г. със заплатена стойност в брой, л.1425 и сл., т.6.

Адв.П. оспори посочените фактури с уточнение, че се оспорва получаването на тези услуги от К. /съдебно заседание от 25.05.2015г., л.1460 и сл./. Заявено бе, че фактурите са без подпис, както и отречено плащане от банкова сметка *** К..

Технополис България ЕАД представи оригинална разписка с подпис на картодържателя за транзакция № АС726025, с която е извършено плащане по фактура № 3000076869/01.12.2012г. и оригинал на термолента на фактурата, л.1775 и сл., т.7. В тази вр. бе представено извлечение от банкова сметка ***, според която такъв превод не е правен. Оспорено бе и твърдението, че плащането е направено през ПОС-терминал за такъв вид плащане /разлика в банкови сметки/.

5.5. За връчване на Протокол № 1328286/17.10.2013г. ответникът представи доказателства /л. 1402 и сл./, според които  същият е изпратен чрез куриер Спиди АД и получен от лицето Р.Г.., л.1404 /вкл. е изпратена и ЗВР от 07.02.2014г./. За това лице е приложена Справка актуално състояние на всички действащи трудови договори за период 01.02.2014г. до 31.03.2014г., л.1408 – Р.Г. е лице на трудов договор при К..

5.6. Жалбоподателят представи с молба от 17.03.2015г. /л.1410 и сл./ : Справка за фактури за гориво и други разходи на клиенти – 2008г.; Декларация от 16.03.2015г. – П. Р.; Декларация от 16.03.2015г. – Т. Г.; информация за сметка за периода 07.03.2011г.-08.03.2011г.; писмо до Т.К. с приложени към него – дневна ведомост на операциите/плащанията, извлечение по сметка от 01.01.2013г. до 30.12.2013г.; извлечение по сметка от 01.01.2014г. до 30.12.2014г.; връчване на сума от обезпечение – 16.03.2015г.; платежно нареждане от 12.11.2012г.

- Според декларацията на Р., през м.март 2011г. К. заплатила по банков път от нейна лична сметка сума за резервация за хотел Съни бийч хотел – за м.05.2011г., която сума в размер на 1 775лв. е върната от Р. на К. също през м.март 2011г. – изцяло в брой. Сумата била за резервация на семейството на Р. /двама възрастни и едно дете/. Декларацията е нотариално заверенТ.

- Според декларацията на Т.Г., през м.март 2011г. К. е заплатила по банков път от нейна лична сметка сума за резервация за хотел Съни бийч хотел – за м.05.2011г., която сума в размер на 1 775лв. е върната от Г. на К. също през м.март 2011г. – изцяло в брой. Сумата била за резервация на семейството на Г. /двама възрастни и едно дете/. Декларацията е нотариално заверенТ.

Представените доказателства са приети без оспорване от ответника /съдебно заседание от 25.05.2015г., л.1459 и сл., т.6/.

5.7. ССч.Е /л.1431 и сл., т.6/ : Заключението е изготвено по поставена задача с конкретни суми, които да бъдат включени в приходната част на паричния поток / възстановени разходи по дела, в които К. е била упълномощен представител и са за сметка на клиента; върната сума съгл. разписката от Ж.Т. – вр. с договор за заем от 01.11.2012г. между К. като заемодател и Ж.А. – като заемател, за сума от 5000лв., върната съгл. разписка на 04.12.2012г. в брой.; възстановени суми от Г. Д.И. в размер на 18 000лв. – 2009г., 36 000лв. – 2010г., 11 000лв. – 2011г.; възстановени суми от Р.М. по ф-ри №№ 6627/19.11.2010г. на ст-ст 1 816.50лв. ; № 1000009288/30.12.2010г. на ст-ст 2 642.70лв.; № 510014888/15.12.2010г. на ст-ст 4 985.10лв.; № 2000001953/23.02.2011г. на ст-ст 2 194лв.; № 164/28.03.2011г. на ст-ст 2 876.60лв. – нотариално заверена декларация; сума от 33 000лв., възстановена от Т. С. през 2008г. поради отпаднало основание; платени адв. хонорари в брой за 2011г. и 2012г. съгласно Приложенията към жалбата до съда; сума от 1 775лв. възстановена от П.Р. през 2011г. – платена за хотелска резервация; сума от 1 775лв. възстановена от Т. Г. през 2011г. – платена за хотелска резервация/ и съответно изключени от разходната част на паричния поток / начислени разходи за дневни пари за пребиваване в Турция; сума от 5 585.80лв. по ф-ра № 2265/13.04.2011г. изд. от Балкан Стар Ритейл; сума от 2 608.90лв. по ф-ра № 300076869/01.02.2012г., изд. от Технополис/.

Таблично са представени описите на разходи, възстановени от клиентите на К. вр. и с подписани разписки от клиентите за изплатени суми – за 2008г., 2010г., 2011г., 2012г.; данните от фактури за получени адвокатски хонорари в брой, които ревизиращите органи НЕ са включили в приходната част на паричния поток /по години, л.1436 и сл./ - вр. с възражението, че приходите/плащанията в брой от дейността на РЛ като адвокат за 2011г. и за 2012г. не са отразени вярно в паричния поток.

 Уточнено е, че някои от отразените в таблицата хонорари /описани/ са взети предвид при определяне на паричния поток за 2012г., поради което експертизата ги изключва от общата сумТ.

По отношение паричното салдо за 2008г., в.л. установило, че сумата от 21 000.48лв. – изтеглена на 14.06.2007г. от банкова сметка ***, за която РЛ счита, че не е включена в приходната част на паричния поток за 2007г. – всъщност е включенТ.

При проверка на данните за включени суми по години, съобразно посоченото в РД и с проверка на документите по делото, експертът установил, че в приходната част на паричния поток НЕ са включени суми изтеглени от банкомат с дебитна карта, според извлечение на бТ. Уникредит Булбанк АД – на 01.06.2007г.-200лв., на 04.06.2007г.-200лв.; на 11.06.2007г.-400лв., -общо за м.06.2007г. – 800лв., както и сума от 7 500лв., изтеглена в брой на 11.09.2007г. на каса от банкова сметка ***.

Съобразено при изчисленията е твърдението на РЛ за намаляване на месечните разходи за издръжка на домакинството ½, като се приспаднат разходите за ел.енергия, вода и съобщения, които са заплащани по банков път и са включени в паричния поток, вкл. разходи за алкохол и тютюневи изделия – от 324 на 220.79лв., за 2007г. /за останалите годишни периоди данните са от паричните потоци в РД – по НСИ/.

Началното салдо към 01.01.2008г. е представено в Приложение № 1 и е посочено /л.1445/, че са „махнати” разходите за пътуване в чужбина /общо 399.60лв./; намалени са разходите за живот и издръжка по месеци – от 324.00 на 220.79лв.; в приходната част са включени сумите изтеглени от банкомат през м.06.2007г. – 800лв. и сумата от 7 500лв. изтеглена в брой на каса от дебитна карта на Уникредит Булбанк – м.09.2007г.

За 2011г. е установено отрицателно салдо в размер на – 42 086.99лв., която сума частично се компенсира с парични средства на съпруга Т.К. в размер на 16 522.62лв. и недостигът на средства в размер на 25 564.37лв. /42 086.99лв.-16 522.62лв./ представлява данъчната основа за 2011г. /чл.122 ал.1 т.7 и чл.122 ал.2 ДОПК/. При тези данни дължимият данък по чл.48 ЗДДФЛ вр. чл.122 ДОПК е в размер на 2 556.44лв. с лихви 611.56лв.

За 2012г. е установен недостиг на средства в размер на 53 517.86лв. – разлика между разходите на парични средства спрямо приходите от парични средствТ. Посочено е, че според данните от РД – за ревизирания период К. е подавала ГДД, видно от които е ползвала правото на приспадане на необходимо-присъщи разходи в размер на 25 % от декларираната сумТ. При ревизията е установено, че К. е осъществявала дейност като самоосигуряващо се лице /свободна професия-адвокат/ и е превеждала ЗОВ върху максималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната годинТ.

За 2012г. дължимият данък по чл.48 ЗДДФЛ вр. с чл.122 ДОПК е в размер на 5 351.79лв. с лихва 731.50лв.

Общо дължимият данък е в размер на 7 908.23лв., а лихвата общо е 1 343.06лв.

- За целите на съпоставка между разходи и приходи се включват само приходи и разходи, които са извършени по небанков път /кешови плащания/, т.е. сумите, с които лицето реално се е разплащало, поради което експертизата е обоснована в тази част.

При изслушване на в.л. бе пояснено, че ако сумите по фактури, заплащани по твърдението на РЛ от страна на Р.М., са отразени на разход и се включат в приход, резултатът е нулТ. По отношение сумата от 7 500лв. /отразена в приложеното банково извлечение от банкова сметка – ***, в.л. заяви, че това е видяла и тази сума не е дадена като разход в паричния поток, изготвен при ревизиятТ.

5.8. С молба от 01.06.2015г. /л.1465 и сл., т.6/  е поискано при допусната допълнителна ССч.Е – в.л. да изключи от паричния поток, изготвен при първото заключение – сумите по фактури и по години за гориво, посочени в молбата и направи съответните преизчисления на паричния поток по години с преизчисление на данъците и лихвите.

Приложени са молби до третите неучастващи лица за представяне на посочени по опис фактури.

Постъпиха фактури от /л.1534 и сл./ : Зара Газ и Ойл ЕООД /ф-ра № 1000…2272/20.12.2012г./ - подписана; Ема–Транс ЕООД /ф-ра № 8000038963/18.02.2015г., а всъщност според данни от фактурата, същата е издадена на 18.12.2012г.; Бенита ЕООД; Петрол АД – с уведомление, че фактурите описани в молбата на адв.П. не се съхраняват в архив поради изтекъл срок по чл.43 ЗСч., но са вписани в дневниците за продажби за съответните месеци за 2007г. и за 2008г.; ЕМИ ООД – Лукойл България; Европетрол ЕООД с писмено уведомление за заплащане на фактурите в брой и за място на доставки, вкл. за автоматизирано осчетоводяване; ОМВ България, л.1555 и сл.; Магазин Шипка Фаут Гювен ЕООД; ЕР ЕС Груп ЕООД; БЕ Пет ЕООД; Пирин Ойл Груп ЕООД;

- Изброени по опис фактури, постъпили от третите лица, са оспорени с твърдение, че К. не е закупувала посочените количества и не е подписвала тези документи и не е заплащала посочената в тях цена /молба, л.1587 и сл./. В молбата са описани фактурите, които не съдържат подпис на К.; тези, които не са представени поради унищожаване или физическа липса, както и тези под форма на дубликати на служебни бонове /без елементи на данъчна фактура/.

А/ Оспорено е авторство на документа – фактура № 1000002272/20.12.2012г., изд. от Зара Газ и Ойл ЕООД, съдържаща подпис над името на П.К.. Допуснато е оспорване с указания за доказателствената тежест на жалбоподателя и извършване на СГр.Е, л.1598.

Б / В съдебно заседание, проведено на 24.06.2015г. адв.П. заяви, че част от посочените фактури /за гориво/ не са част от данъчната преписка, но независимо от това е извършено облагане, поради което събиране на липсващи в преписката фактури е в тежест на ответникТ. Освен това, предвид липса на документи в ревизионната преписка /фактурите не са посочени в нито един документ или опис/ - не може да бъде възразявано без да е ясно съдържанието на дадени фактури.

Гл.юрк. Б. поддържа, че приходните органи са съобразили възможността за представяне в писмен и електронен вид информацията, касаеща извършване на разходи по фактури, описани в РД за всяка от годините в графа „плащани фактури”.

- Представена е и приета по делото разпечатка от информационната система VAT на ТД на НАП – Пловдив за издадени фактури на П.К. от регистрирани  по ЗДДС лица, л.1672 и сл.

В / Представени бяха молби по чл.192 ГПК от ответника до третите лица  вр. с оспорване на фактурите по отношение получено от К. гориво и заплащане от нея, л.1607 и сл.

Еми ООД не представи фактурата от 17.12.2007г. поради несъхраняването й и поясни писмено, че не изисква подпис на получателя на документа, а плащането е в брой в момента на покупкТ.; Еконт Експрес ООД представи фактури от м.08, 10 и 11.2010г. за товарителници; Кодал ООД представи дубликат на фактура; Европетрол ЕООД представи отговор с идентични данни по първата молба по реда на чл.192 ГПК, представена от жалбоподателя; Кисьов – 2006 ООД представи фактура от м.09.2010г. – подписана от П.К. и оспорена в съдебно заседание, но без заявено изрично доказателствено искане вр. с предоставена възможност за експертиза; Бе Пет ЕООД представи вече приложени фактури с приложени фискални бонове за плащане в брой; Петрол АД потвърди вече заявените данни при първото искане по реда на чл.192 ГПК, л.1812; Пирин ойл Груп ЕООД заяви, че подпис на получателя не е задължителен и изд. фактура е платена в брой; Лукойл България ЕООД посочи, че копия от фактурите не могат да бъдат представени, тъй като са издадени от фискално устройство на лента - приложени са Справки за издадени на К. фактури; Ками 2000 ООД представи СД по ЗДДС и Дневник за продажби за м.08.2011г., л.1840; Магазин Шипка фаут гювен ЕООД представи заверено копие на фактурата от 05.08.2011г. с пояснение, че е платена в брой и изд. на К.; Бенита ЕООД представи заверени копия на фактури от 2012г., изд. на П.К., заплатени в брой.

5.9. Допълнително заключение – ССч.Е /л.1749 и сл., т.7/ :

Съобразен е опис на разходите, фактури за закупено гориво, които са възстановени от клиентите и не са личен разход на жалбоподателя /по години в таблици/.

Резултатът е отрицателно салдо за 2011г. в размер на – 9 355.45лв., които се компенсират с налични парични средства на съпругът на РЛ в размер на 16 522.62лв. Тоест, за 2011г. няма дължим данък по чл.48 ЗДДФЛ вр. с чл.122 ДОПК и съответно няма лихва.

За 2012г. е налице отрицателно салдо в размер на 35 106.87лв., при което недостигът участва във формиране на данъчната основа за облагане за 2012г. и дължимият данък е в размер на 3 510.68лв. с лихва 479.85лв.

- При изслушване на заключението в.л. уточни, че от паричния поток са изключени фактурите от третите неучастващи лицТ. Изрази лично становище за 25 % нормативно признати разходи – поради съобразяване с приложения от приходните органи метод, те не са приспаднати, но в.л. счита, че следва да бъдат приспаднати.

ССч.Е /основна и допълнителна/ са обосновани с данни от делото – ревизионната преписка и събрани писмени доказателства, неоспорени от ответника и експертизите се ценят като изготвени обективно и съответстващи на цитираната информация, вр. с чл.202 ГПК.

5.10. СГр.Е /л.1870 и сл./ : След анализ на добре откопиран подпис за „получател” във фактура № 1000…2272/20.12.2012г., изд. от Зара газ и Ойл ЕООД, при съобразяване установените различия между същия и подписите на П.К. /сравнителен материал/, експертът е отговорил, че подписът за получател в цитираната фактура НЕ Е изпълнен от П.К..

Експертизата не е оспорена. Приложени са необходимите специални знания и следва да бъде ценена.

6. С оглед приложения от органа по приходите ред за определяне на основата за облагане, се отбелязва следното :

Според разпоредбата на чл. 122 ал.1 т. 7 ДОПК - Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Липсата на несъмнени данни за произхода на средства които конкретен данъчен субект е добил, налага необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон.

РЛ не е ограничено в хода на ревизията, при административното обжалване и в съдебна фаза да представя доказателства за опровергаване на фактическата установеност и произтеклите изводи за прилагане на особения ред.

 При съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на задължителния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124 ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежно събрани и убедителни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им е недопустимо да се възлага на ревизирания субект.

Според чл. 6 ЗДДФЛ - Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. В чл. 12 ал.1 ЗДДФЛ е посочено, че – Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

- Данните от ревизионната преписка обосновават извод за прилагане разпоредбата на чл. 122 ал.1 т. 7 ДОПК, но при обсъждане на спорните факти с произтичащи изводи, следва корекция в паричното салдо за 2007г. – по представения паричен поток в ССч.Е, в резултат на която разходите за 2011г. не са изцяло покрити с компенсация от съпруга, а тези за 2012г. се променят.  

6.1. В конкретиката на случая е необходимо да се посочи, че в чл. 1 ЗДДФЛ, кръгът на регулираните обществени отношения е очертан по следния начин – “Този закон урежда облагането на доходите на физическите лица, включително от дейност като едноличен търговец.”. На облагане с данък подлежат доходите на физическите лица, а не на семействата.

Наред с това, разпоредбите на чл. 19 и чл. 25 ал.1 СК /отм./, респект. чл. 21 СК, безусловно следва да бъдат приложени при установяване на предпоставките по чл. 122 ал.1 ДОПК и анализ на обстоятелствата по чл. 122 ал.2 ДОПК, но не за определяне на общия доход и разход на семейството, а за определяне на конкретния доход и разход на ревизираното лице, с цел установяване на възможно най-верния размер за определяне на данъчната основа, спрямо която да се изчисли и конкретно дължимия, именно от физическото лице пряк данък.

В хипотеза на поети разходи за нуждите на семейството изцяло от единия от съпрузите, това не предполага разпределянето им в някакво съотношение между съпрузите за целите на данъчното облагане. Също липсва правна и формална логика, доходите на единия съпруг от трудови правоотношения, който той е декларирал и съответно е заплатил дължимия за тях данък, да участват при формиране на основата за облагане на другия съпруг, като се определя някакъв общ облагаем доход. В тази насока се съобразява Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001г. на ВКС по гр. д. № 2/2001г., ОСГК, като посочените разпоредби са съобразени от органите по приходите при включените в паричния поток разходи и доходи.

6.2. По отношение възприетия от приходните органи подход за съпоставка на приетите за установени от тях приходи и разходи :

Съгл. чл. 12 ЗДДФЛ - Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.    Според чл. 15 ЗДДФЛ - Данъчната година е календарната година, а съответно чл. 17 от ЗДДФЛ предвижда, че общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.

Съставът се позовава на Решение № 13 782/2013г. ВАС, изразяващо практиката на ВАС относно начина на формиране на данъчната основа за облагане на доходите на физическите лица по реда на чл. 122 от ДОПК – „Законосъобразно е определянето на данъчната основа за облагане с доходите на физическите лица на годишна база, така както е предвидено в материалния закон. Преценката на обстоятелствата по чл. 122 ал. 2 от ДОПК оказват влияние върху отделните елементи на основата за облагане, но не могат да променят данъчните периоди, за които се отнася. Материалният закон предвижда този вид облагане да е на годишни периоди, съвпадащи с календарната година, поради което не е допустимо изчисляване на недостиг на парични средства за отделни месеци или други определени периоди. Действително изчисляването на данъчната основа по реда на чл. 122 ал. 2 от ДОПК не съответства директно на определянето на данъчната основа по общия ред на материалния закон, но следва да се приближава максимално точно до действителното положение. Предполагаемото притежаване на парични средства, с които се извършват установени разходи или предполагаемо необходими разходи, не може да надхвърля или ограничава рамките на ревизираните периоди, защото ще представлява нарушение на закон“.

 Облагаемия доход, а от тук и съпоставката на разходите и приходите следва да бъде  на годишна база, а не в хронологичен порядък, като евентуалният размер на доходите с неустановен произход да се формира като сума от установени в рамките на данъчната година превишения на разходите над приходите. В случая не е нарушен принципа за съпоставка на приходите с разходите на годишна базТ.

6.3. Разходите за издръжка и живот са определени в размерите установени от НСИ за съответната година, при липса на конкретни данни за действително установен размер на направени разходи. Годишно те са посочени в РД, като определените разходи са ½.

Съобразен от приходните органи е приложимият метод - когато при определяне разходите за живот на едно домакинство липсва информация за направените разходи, се ползва информацията от НСИ, а при наличие на информация и документална обоснованост на определен вид разходи, същите се включват в действителния им размер, а определената сума от НСИ се намалява със статистически определените суми за същите разходи.

Двете ССч.Е са приети без оспорване в частта за данни от НСИ за 2008г. За 2010г., 2011г. и 2012г. сумите помесечно са идентични с РД. Възражение срещу отразения в по-голям размер разход за издръжка не е направено. Същият остава да е следствие от извършена корекция на разходите за издръжка по данни на НСИ с установените от ревизията конкретно извършени разходи за данъци, такси и т.н. / стр. 56 от РД относно начина на определяне на разходите за живот/. При липса на изрично оспорване разходите за издръжка следва да бъдат съобразени в размерите посочени в РТ. Това е сторено и от вещото лице.

6.4. Относно сумата от 7 500 лв. /м.09.2007г., л.1458/, отразена в паричния поток, представен от РЛ като изтеглена сума от каса – сумата правилно не е включена в паричния поток изготвен от приходните органи, предвид, че описанието на банковата операция за тази сума е „Операция разчети”. За тази сума допълнителни данни не са представени, поради което при липса на доказателства да касае касова операция - изтегляне на каса, същата се възприема с наименованието и предназначението от информацията за сметка за периода 2007г.

7. По възраженията в жалбата във вр. със събраните доказателства :

7.1. За сумата от 33 000лв. – върната на РЛ,  с основание е възразено, че преведени парични средства не могат да останат в получателя при неосъществена сделка. Посочените в писмените обяснения на РЛ факти и обстоятелства, свързани с превод на тази сума и връщането й, са потвърдени лично от банковия служител, пряко осъществил операцията.

 В хода на ревизията, с възражение от 18.07.2014г. е приложена нотариално заверена декларация, подписана от К. /л.294/, удостоверяваща изявление за изцяло върната в брой сумата от 33 000лв.

Св. Р. М. сведе до знанието на съда факти, отразени в писмените обяснения на К. и съдържащи се в нотариално заверената декларация. „Тъй като не се е стигнало до сключване на сделка,  в началото на м.юни баба Т. и зет й дошли в бТ.та заедно с К. и й върнали сумата от 33 000лв. За целта била издадена разписка на жената, с която е удостоверено, че сумата е върната и получена от К.. Кредитът бил преведен на баба Т. по банков път – разплащателна сметка, а връщането на сумата било в брой, след като М. проверила размера за стойност чрез апарата на банката. К. получила сумата в брой, за което бил издаден документ.“.

Издаването на документ и самия документ само биха констатирали осъществени обективни факти, поради което дори да е издаден такъв документ и да не е представен, това не променя осъществяването на факта – 33 000лв. са върнати на К. в брой, по изложените от РЛ и банковия служител причини.

Неоснователни са възраженията на органите по приходите, че връщането на сумата не  следва да се признае поради непредставяне на първичен документ. Не се оспорва основанието за превода на сумата – закупуване на имот, както и неосъществяване на въпросната сделка. При това положение повече от логично е и връщане на преведената предварително сума във връзка с неосъществената покупко-продажба. В този смисъл са твърденията на К. още в хода на ревизията, както и изслушаните свидетелски показания.

Възражението на жалбоподателя относно невключена сумата от 33 000лв. в приходната част на паричния поток се приема за основателно.

7.2. Възражението за начислени разходи за дневни пари вр. с пребиваването в РТурция е основателно – в писмени обяснения РЛ сочи поименно лицето, при което е гостувано и адресът му. Същото това лице е представило декларация с нотариална заверка на подписа и декларация с нот.заверка за идентичност на имената – л.300 гръб, 301. Декларирани са данни за гостувания на сем.К. през 2007г., 2008г.2009г., 2010г. с отразен адрес в Турция.

Деклараторът е близък семеен приятел на К. и семейството й, което потвърждава твърдението за гостуване без дневни разходи. Хипотезата е житейски оправдана и в случая няма съмнение кога, къде и при кого е било пребиваването извън граница.

7.3. По отношение суми в размер на по 1775лв., възстановени през 2011г. на К. от П. К. Р. и от Т. Е.Г. : двете лица в качеството на свидетели заявиха, че К. е поела разходите на семействата им – записване за почивка при добри условия. Семейството на К. и на свидетелите са приятели, което бе потвърдено от разпитаните лица и не е поставено под съмнение.

Свидетелите поддържат писмено деклариран факт - сумите били възстановени в рамките на същия месец на К. в брой. Представените декларации са приети без оспорване от ответника /съдебно заседание от 25.05.2015г., л.1459 и сл., т.6/.

Съобразява се, че подписаният частен документ се ползва с формална доказателствена сила съгласно чл. 180 от ГПК - съставлява доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от лицето, подписало документа. Ако подписът е неавтентичен, документът е неистински като цяло и не доказва нищо. Спор по автентичността не бе повдигнат.

7.4. По отношение сумите – стойности в изд. на К. фактури : № 6627/19.11.2010г., изд. от Гресия-2 ЕООД на ст-ст 1 816.50лв. ; № 1000009288/30.12.2010г., изд. от Булсилва ООД на ст-ст 2 642.70лв.; № 510014888/15.12.2010г., изд. от Технополис България на ст-ст 4 985.10лв.; № 2000001953/23.02.2011г., изд. от Арексим Гарден ЕООД на ст-ст 2 194лв.; № 164/28.03.2011г., изд. от Арт Студио Зи ООД на ст-ст 2 876.60лв.

Твърдението на РЛ за това, че фактурите касаят стоки, закупени за Р. Б.М. с нейни средства и получени от нея е потвърдено от М. – писмено в декларация и устно пред съда в качество на свидетел под страх от наказателна отговорност. Тези фактури са оспорени с изрично становище в хода на ревизията :  М. е получател на стоката и платец, като същевременно владее и ползва стоките, поради което от значение е фактическото получаване на стоката от страна на същото лице /допълнения към обяснение от 21.07.2014г., л.298/ и поддържано изцяло при административното и съдебно оспорване на РТ. В нотариално заверена Декларация /л.299/ М. потвърдила факта на покупки за дома и платени от нея стойностите от фактурите, вкл. придобиване на всички стоки – предмет на фактурите.

В случая лицето като платец и получател на стоката декларира, че стоките са получени и платени от него, като същевременно стоката се владее и ползва от Р.М..  В качеството на свидетел лицето заяви, че при извършван ремонт давала пари на П.К., за да й закупува различни уреди. Свидетелката познава К. от 2006г. /когато М. започнала дейност като ЧСИ/ и канторите им били съседни и си спомня за покупки от Технополис – кухненски уреди /фурна, аспирация, микровълнова, миялна/, Арексим Гарден, Гресия – санитарен фаянс, Булсилва – естествен паркет.

Не е въведен спор за финансовата възможност М. да осигури средства за фактурираните стоки, които са с жилищно предназначение и приходните органи нямат констатации фактурите да са включени в СД по ЗДДС  на ревизираното лице за съответните данъчни периоди.

К. не отрича извършени от нея покупки, но лицето за което са били предназначени /по твърденията в хода на ревизията и пред съда/, писмено и устно потвърждава факта на заплатени от нея стоки, получени и ползвани в дома.

Колегиалните отношения и естеството на работа на двете лица предпоставят възможност К. да закупи стоките, а М. да ги заплати, които факти следва да се приемат за доказани с последиците в паричния поток на РЛ.

7.5. Относно върнати от сестрата на К. суми за покупка на апартамент със средства, преведени от П.К. : не се спори, че дата на превода според банковите извлечения от банка ДСК ЕАД е 22.12.2008г., която дата е датата на Постановление за възлагане на недвижимия имот, приложено с възражението /л.144/. Преведената по банков път сума се твърди да е възстановена от сестрата на РЛ поради уговорката апартаментът да остане за нея. В тази вр. са приложени  декларации от Г.И. /сестра, л.295 / и Т.И. /майка, л.294 гръб – нотариално заверена/, вкл. са представени 3 бр. разписки от 23.06.2009г., 29.05.2010г. и 16.06.2011г.  – с позоваване на чл.164 ал.1 т.3 ГПК /л.151 и сл./.

Майката на РЛ потвърди в качеството на свидетел целта на покупката със средства на К. и възстановяване на сумата – няколко пъти през конкретно посочени години. Фактът на осъществена покупка на недвижим имот със средства на К. /за сестра й/ не е спорен, както не е оспорена и възможността за връщане на сумата /поетапно/. Сестрата на К. е семейна и живее в САЩ, където майката поясни каква дейност е извършвал съпругът й.

В тази част от спора се съобразяват взаимни действия на К. и на сестра й при близки родствени отношения, при което К. не е имала задължение да съставя разписки за върнати суми. От значение не е датата на връщане на сумите, а фактът на възстановяването им в конкретните години – за тези две обстоятелства доказателствата са взаимни и не се констатира противоречие, непълнота или несъответствия. Версията, която се потвърждава от доказателствата по делото – писмени и гласни, е житейски оправдана и широко разпространена практика.

Свидетелските показания по см. на чл.172 ГПК се преценяват с останалите данни по делото поради възможната заинтересованост на свидетеля – майка. В ДОПК допустимостта на гласни доказателствени източници в съдебното производство по оспорване на РА е ограничено до хипотезите на чл. 158 ал. 1 във вр. с чл. 57 ал. 2 от ДОПК. В обхвата на ограничението не съществува аналогично на това по чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК за доказване на договори на стойност по-голяма от 5 000 лева.  Още повече, че забраната по чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК е адресирана към страните по сделката. Тя не важи за трети лица – в този смисъл Решение № 164 от 20.05.2014 г. по гр. д. № 7672/2013г. на Върховен касационен съд, от което може да се направи извод, че въпросната забрана важи при спор между страните по договорното правоотношение, но не и между трето лице и една от страните по сделката, какъвто е разглеждания случай.

7.6. По реда на чл.192 ГПК ответникът изиска заверени копия на фактури, изд. на К. от Технополис България, София и Балкан Стар Ритейл, София, ведно с данни за начина на плащане, стойностите по които са включени в разходната част на паричния поток на РЛ и които фактури не са приложени в ревизионната преписка.

Технополис България ЕАД представи заверено копие на фактура № 300076869/01.02.2012г., изд. на П.К. с данни за заплащане на сумата от 2 608.90лв. – с банкова карта през ПОС-терминал в Хипермаркет Технополис-Стара Загора, ведно със заверено копие от преводно нареждане за кредитен превод /л.1421 и сл., т.6/.

Управителят на Балкан Стар Ритейл ЕООД отговори писмено, че след проверка в счетоводството на търговското дружество е установено, че фактура № 2365/13.04.2011г. /като изд. на П.К./ не е издавана от Балкан Стар Ритейл ЕООД, а е изд. фактура № 1211040411/13.04.2011г.

 Получаването на тези услуги от К. бе оспорено /съдебно заседание от 25.05.2015г., л.1460 и сл./. Заявено бе, че фактурите са без подпис, както и отречено плащане от банкова сметка *** К.. Както бе посочено, с представено извлечение от банкова сметка ***, се установи, че такъв превод не е правен. Оспорено бе и твърдението, че плащането е направено през ПОС-терминал за такъв вид плащане с установена разлика в банкови сметки.

Според данните от Балкан Стар Ритейл ЕООД, фактура № 2365/13.04.2011г. не е издавана от Балкан Стар Ритейл ЕООД на П.К..

При тези факти и обстоятелства следва да бъде прието за основателно възражението за неправилно включени стойностите по двете фактури в разходната част на паричния поток.

7.7. С жалбата е представен Договор от 01.11.2012г. за заем  с Ж.А. и разписка за върната сумата от 5000 лв. в брой на 04.12.2012г.

Ответникът не оспори финансовата възможност на заемодателя К. да предостави размерът на посочената в договора сума от 5000лв. към момента на сключването му. Фактите за сключен договор и документ, удостоверяващ връщане на сумата не са спорни.

Според чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. От употребения в нормата израз – „предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи" следва изводът, че договорът по своето естество е реален, т. е. неговите правни последици и действие настъпват от момента на предаване на собствеността върху парите или другите заместими вещи. Предвид този характер на договора е от значение дали заемодателя е притежавал паричната сума, предоставена според договорите, към момента на сключването им, което е в пряка връзка с извършено предаване на наличната сума.

Действително договорът за заем като неформален не изисква специална писмена нотариална форма за действителност, но за целите на данъчното облагане, предаването на сумите т.е. реалното изпълнение на договора следва да бъде установено по безспорен начин. Изпълнението на договора не бе оспорено.

Договорът за заем е представен при съдебното оспорване, за което не съществува процесуална забрана. Още повече, че договорът за заем е с нотариална заверка на подписа на заемополучателя от 01.11.2012 г. и в този смисъл същият е с достоверна дата и по отношение на органите по приходите. Приети са без оспорване писмени доказателства, според което конкретна сума е заета към даден момент и върната впоследствие. Принципът на обективната истина в съдебния административен процес, налага съдът да основе  констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. Доказателствената сила на частен документ със свидетелстващо съдържание се преценява с оглед всички обстоятелства по делото и подлежи на вътрешна преценка. При липса на спор за предоставяне и за връщане на заетата сума, следва да се приеме за доказан факта на реално осъществен договор за заем.

Съгласно договора за заем сумата е предоставена по банков път по посочена банкова сметка ***, а съгласно разписка от 04.12.2012 г. – върната в брой. Съответно при извършване на съпоставката между паричните плащания и постъпления, договора следва да намери отражение единствено в приходната част – при връщане на заетата сума, доколкото предоставянето й е сторено по банков път и не оказва влияние на съпоставката.

Представените документи не са оспорени относно тяхната автентичност чрез допустимите в процеса способи. Подписаният частен документ се ползва с формална доказателствена сила съгласно чл. 180 от ГПК - съставлява доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от лицето, подписало документа. Ако подписът е неавтентичен, документът е неистински като цяло и не доказва нищо. Спорът по автентичността не бе разрешен от лице със специални знания – договорът не е оспорен.

7.8. Относно фактурите за гориво :

В писмено становище по същество ответникът поддържа, че фактурите за гориво са осчетоводени от техните издатели с отразяване на плащането /на приход/, което твърдение не е проверено от в.л., поради незаявен въпрос в тази насока. Твърди се, че няма спор за това, че доставчиците разполагат с необходимата материална, кадрова и стокова обезпеченост за осъществяване на доставките, както и наличие на редовно водено счетоводство при доставчиците /включване на фактурите в регистрите по ЗДДС и осчетоводяване на плащанията в брой/. Както бе посочено, редовност на счетоводствата не е проверена и потвърдена.

Заявено бе също, че част от фактурите са подписани и не са оборени констатациите както за подписаните, така и за неподписаните фактури – всъщност според данните във фактурите, само две от тях са подписани.  Посредством  СГр.Е бе установено, че подпис за „получател” във фактура № 1000…2272/20.12.2012г., изд. от Зара газ и Ойл ЕООД, не е изпълнен от П.К.. Другата подписана фактура е изд. от Кисьов 2006 ЕООД /л.1802, т.7/ Подписът не е оспорен, но се съобразява, че стойността на тази фактура не би повлияла на резултата от ССч.Е /допълнителна/ за 2012г.

- По отношение фактурите за гориво, гл.юрк. Б. заяви искане за представяне в писмен и електронен вид информацията, касаеща извършване на разходи по фактури, описани в РД за всяка от годините в графа „плащани фактури”. Представени бяха молби по чл.192 ГПК от ответника до третите лица  вр. с оспорване на фактурите по отношение получено от К. гориво и заплащане от нея, л.1607 и сл. Данни не са представени от ОМВ България ЕООД, ЕМ Ойл-1 ЕООД, ЕР ЕС Груп ЕООД, ПИ Ойл ЕООД, Есви Ойл ЕООД /протокол от съдебно заседание, 29.09.2015г./.

С основание жалбоподателят заяви, че при липса на документ в ревизионната преписка, вкл. опис на фактури, не е било възможно да бъдат противопоставени възражения с доказателства и не може да бъде възразявано без да е ясно съдържанието на дадени фактури.

- Представена е и приета по делото разпечатка от информационната система VAT на ТД на НАП – Пловдив за издадени фактури на П.К. от регистрирани  по ЗДДС лица, л.1672 и сл. В съдебно заседание, проведено на 24.06.2015г. адв.П. заяви, че част от посочените фактури /за гориво/ НЕ са част от данъчната преписка, но независимо от това е извършено облагане.

Оспорено бе закупуване на количества гориво и заплащане на посочената във фактурите цена – опис с изброени фактури, които не съдържат подпис на К.; тези, които не са представени поради унищожаване или физическа липса, както и тези под форма на дубликати на служебни бонове /без елементи на данъчна фактура/.

С изм. на ЗСч. - редакция на ДВ, бр.96 от 29.10.2004г., съгласно чл.7 ал.1 т.5-в минимум информацията, следваща се във фактурата стои изискването за подпис на съставителя до изм. на закона с ДВ, бр.106 от 2008г. Реквизитите на фактурите подлежат на обсъждане в съвкупност с останалите доказателства. Неподписването на фактурата от получателя не лишава фактурата от нейната доказателствена сила /ТР № 5/2004г., ВАС/.  С оглед резултатът от СГр.Е, се отбелязва, че по-голяма част от фактурите не са подписани от К., подписани са две. Ако с фактурата се цели доказване на фактическото получаване на стоки, на нея действително се придава качеството на приемо-предавателен протокол, поради което същата следва да е двустранно подписана. Тоест, получаването на стоки с едностранно подписан приемо-предавателен протокол е мислимо, но само ако същият е подписан от получателят.

- Изводът за реално извършени доставки по процесните фактури е основан на данни от програмен продукт VAT, но в хода на ревизията и при съдебното оспорване счетоводствата на доставчиците не са проверени. Не са извършвани насрещни проверки и фактури не са приложени в преписката. Част от доставчиците не представиха посочените в програмния продукт първични счетоводни документи.

Представени са декларации от клиенти на адв.К. /л.221 и сл./, в които лицата са декларирали получен пълен отчет за направени по дела разноски и запознаване с всички разноски за водене на конкретното дело. Посочени са номер на съответното дело и видове такси и разноски /държавни такси, такси за експертизи, за преписи, за преводи, пътни разноски, командировъчни, разходи за преупълномощаване на други адвокати, такси за образуване на изпълнителни дела и други необходими за водене на делото/. За същите е заявено, че са изцяло за сметка на клиента  и заплатени изцяло дължимите суми за периода на водене на делото /също посочен изрично/. Декларациите са подписани и приложени в хода на ревизията. За тези доказателства също е относимо посоченото за подписаният частен документ - ползва се с формална доказателствена сила съгласно чл. 180 от ГПК - съставлява доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от лицето, подписало документа. Ако подписът е неавтентичен, документът е неистински. Спор за автентичност на декларациите във вр. с конкретно заявени в тях данни, не е повдиган. Допълнително представените доказателства в тази насока също не са оспорени.

Жалбоподателят е представил Опис на всички извършени разходи за гориво по дела с клиенти, които разходи са за сметка на клиентите и платени изцяло от тях. В тази насока са и представените декларации, според които разходите не влизат в сумата по договора за правна защита и съдействие и са заплатени от клиентите в брой.

- Действително РЛ не е представило документ за извършени разходи за гориво във връзка с осъществяваната  дейност като адвокат и тези разходи би следвало да бъдат прецизно отчетени. Но, след като клиентите на адв.К. декларират, че разходите за гориво са за тяхна сметка и са заплатени от тях изцяло, като не са включени в адвокатското възнаграждение по договори за правна защита, непрецизното документиране на разходите на гориво при конкретните данни не следва да е с неблагоприятни последици за РЛ.

В хода на ревизията е поддържано, че заплащаните разходи за гориво касаят разходи за пътувания вр. с дела на клиенти, за които е уговорено с клиента след представяне на фактура от страна на адв.К. – разходите да й бъдат възстановявани от тях. Тези договорки били изпълнени, като фактурите НЕ са включени в Дневниците за покупки по ЗДДС и за тях не е ползван данъчен кредит. Представени са описи на фактурите за гориво.   В тази насока са и Справка на фактури за гориво и други разходи на клиенти 2010г., 2011г. и разписки /22.10.2008г., подписана от П.Н. за платена сума от 157.21лв. на адв.К. – фактура № 0240090654/21.10.2008г., изд. от Лукойл България съгласно отчет – опис на разходите; 05.06.2008г., подписана от Д.С. за платена сума от 226.46лв. на адв.К. съгласно отчет – опис на разходите – фактура № 08900227478/02.06.2008г., изд. от Лукойл България; 15.04.2008г., подписана от Г.Д. за платена сума от 204.30лв. на адв.К.  съгласно отчет – опис на разходите – фактура №0109002537/10.04.2008г., изд. от Лукойл България и още 3 бр. разписки от 2008г. за пет фактури; 6 разписки за 2010г. с 13 фактури; 5 разписки за 2011г. със 17 фактури; 6 разписки за 2012г. с 36 фактури.

Фактът, че фактурите за покупка на гориво не са включени в СД на ревизираното лице не може еднозначно да се тълкува като доказателство, че доставките не са свързани с адвокатската дейност на К.. Ако същите бяха отразени като покупки в Дневника за покупките, то К. щеше да упражни и следващото се право на приспадане на данъчен кредит по фактурите. Доколкото се твърди и са представени доказателства, че  разходите за гориво са за сметка на клиентите на К., за жалбоподателката възниква и задължение да издаде фактури на същата стойност и начисли ДДС в същия размер, при което резултатът е нула.

Разходите за гориво са за сметка на клиентите на К. и не са част от уговореното адвокатско възнаграждение, в този смисъл и действителен получател по доставките за гориво се явяват отделните клиенти, а отношенията между тях и К. съответстват по-скоро не на последващи доставки, а на разчет - съответно не следва и фактурите за покупка да бъдат отразени в СД на жалбоподателката.

7.9. Във вр. с възражението, че приходите/плащанията в брой от дейността на РЛ като адвокат за 2011г. и за 2012г. не са отразени вярно в паричния поток, са приложени справки и фактури към тях.

В първата ССч.Е е уточнено, че някои от отразените в таблицата хонорари са взети предвид при определяне на паричния поток за 2012г., поради което експертизата ги изключва от общата сума.

ССч.Е не са оспорени /основна и допълнителна/, поради което неоснователно в становището по същество ответникът сочи, че заключенията не са относими, доколкото не съответстват на събраните в административното и съдебно производство доказателства. Не е конкретизирано на кои точно доказателства не съответстват, а при изслушване на експертизите въпрос бе зададен единствено за сумата от 7 500лв., отразена в банковото извлечение като операция разчети от м.09.2007г.

Таблиците на паричните потоци по години съдържат не само  данни за доходи, разходи и салдо, а и за всяко конкретно основание за запис на сума. Няма основание, което да не съответства на съдържащите се в преписката документи и събраните в хода на делото.

 След като ангажираните от К. доказателства не са оспорени от процесуалния представител на ответната страна и същите не са в противоречие с останалите събрани по делото доказателства, при липсва на доводи, че те са антидатирани и съставени да обслужат защитната теза на страната, не съществува процесуална пречка те да служат като годно доказателство за обстоятелствата, които установяват. По тази причина не съществува процесуална пречка да не бъдат възприети и изводите на експерта, който е изготвил заключението си въз основа на тези доказателства.

8. Представени бяха доказателства, които опровергават частично изложените в процесния ревизионен акт факти и обстоятелства. При съобразяване на изложеното до тук относно спорните суми /доходи и получени суми от трети лица и извършени плащания/вноски в брой/ следва да бъде съобразено заключението по допълнителната ССч.Е, което следва да бъде коригирано, тъй като в приходната част на потока за 2007г. вещото лице е включило и сумата от 7500 лв. с основание „операция разчети“. Това има за последица намаляване на получените за 2007г. суми в брой, което от своя страна намира отражение при определяне на крайното салдо за 2007г. и началните салда за следващите години.

В допълнение следва да се коментира и изразеното становище на вещото лице в съдебно заседание, че резултатът от допълнителната ССч.Е подлежи на корекция поради прилагане разпоредбата на чл.29 т.3 ЗДДФЛ :  за доходите, които РЛ получава директно от клиентите се прилага режима на облагане на доходите от свободни професии – данъчната основа ще се образува като получения доход се намали с 25% нормативно признати разходи и с внесените осигуровки като самоосигуряващо се лице. Разпоредбата на чл. 29 от ЗДДФЛ не се прилага при определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа, тъй като в тези случаи липсват доказателства за произхода на недекларираните доходи, респективно не се установява налице ли са основанията за приспадане на нормативно признати разходи и ако да – в какъв размер.

Така за 2007г. общата сума на получените в брой парични средства е 36962,98 лв., вместо определените от вещото лице в допълнителната ССчЕ /44462,98-7500/, респективно началното салдо към 01.01.2008г. е в размер на 26392,76лв. Съответно, крайните салда по години са както следва: към 31.12.2008г. положително салдо в размер на 87974, 67 лв. /вместо 95474,67лв. по допълнителната ССч.Е/, към 31.12.2009г. - 135 775,11 лв. /вместо 143275,11 лв./, към 31.12.2010г. – 65017,21 лв. /вместо 72517,21 лв. по допълнителната ССч.Е/, към 31.12.2011г. – отрицателно салдо в размер на 16855,45 лв. /вместо установения от вещото лице недостиг в размер на 9355,45лв./.

Установеният за 2011г. недостиг в размер на 16855,45 лв. се покрива частично от установените като разполагаеми за Т. К. към 31.12.2011г. средства в размер на 16522,62 лв. Същите не са спорни между страните. Следователно по отношение на жалбоподателката се установява укрит доход 332,83 лв., върху която сума се дължи данък в размер на 33,28 лв.

Дължимият за 2012г. данък върху доходите върху укрития доход в размер на 35106,87 лв., възлиза на 3510,68 лв., върху която сума се дължи лихва за забава за периода 01.05.2013 г. – 03.09.2014 г. в размер на 479,85 лв.

Видно от таблица 1 на РА внесения данък за 2012г. е в размер на 41402,28 лв., който е в размер по-малък от декларирания в ГДД от 42460 лв. Разликата между двете суми от 1 057,72 лв. се дължи като неразчетен с бюджета данък, включително с начислените върху разликата лихви за забава.

Разноски : Не е налице хипотезата на чл.161 ал.3 ДОПК. Представените с жалбата доказателства поясняват вече представени при ревизията, освен което РЛ е заявило изрично, че разполага с възможност да представи копия на всички фактури по дело, за което да бъде информирано. Фактури за гориво не са приложени в преписката, както и фактурите изд. от Технополис България ЕАД и Балкан Стар Ритейл ЕООД, поради което доказателствата са събирани в съдебното производство. За прилагане нормата на чл.161 ал.3 ДОПК е необходимо да са налице новопредставени пред съда доказателства, които страната е могла да представи в хода на административното производство и които са от решаващо значение за изхода на спора. В случая поради липсата им в ревизионната преписка, в хода на делото са събирани доказателства, послужили на приходните органи за облагане, а договорът за заем не бе оспорен и не е от решаващо значение за изхода от спора. Тоест, частичната незаконосъобразност на ревизионния акт не се обосновава основно чрез представени пред съда писмени доказателства. Събирането и представяне на доказателства е във вр. с твърдения на ревизираното лице в производството пред съд, което с оглед разпределението на доказателствената тежест дава възможност да бъдат опровергани изложени констатации на приходните органи. Разпоредбата е предвидена като санкция за лица, които не са представили доказателства в производството при ревизията, поради което следва да се прилага изключително прецизно и при доказано недобросъвестно поведение на данъчнозадълженото лице  - Определение № 11517 от 2015г., ВАС.

Съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбата и вр. с реално направените разноски от жалбоподателя /л.1873 списък с разноски : 10лв. – държавна такса, 600лв. – депозит ССч.Е/, на същият се присъждат 494.10лв. На ответника се дължи юрк.възнаграждение в размер на 238.21 лв. или по компенсация – ответникът дължи на жалбоподателя разноски в размер на 255.89 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

Отменя Ревизионен акт № 241402127 от 03.09.2014г., издаден от Зл.В. – началник сектор Ревизии и възложил ревизията и С.С. - ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив и ръководител ревизия, потвърден с Решение № 1178 от 28.11.2014г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр.Пловдив, в частта за определени допълнително дължими суми за данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2011г. за разликата над 33,28 лв. до пълния размер от 14 359.80лв., ведно с прилежащите лихви за забава и за 2012г. за разликата над 4568,40 лв. до пълния размер от 9765,42 лв., ведно с прилежащата лихва за забава.

Отхвърля жалбата в останалата част.

Осъжда Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на  П.Д.С. - К.,***                 сумата от 255.89 лв. съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

                                                                   

   Административен съдия :