РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

 

Град Пловдив, 16 ноември 2015 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на трети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

                                  Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар М.Ч., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 482 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Е.Н.А. против ревизионен акт № Р-09-1400985-091-01 от 24.10.2014 г., издаден от З.Д.В., началник сектор „Ревизии“ в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и С.З.С., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 19 от 13.01.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП в частта на установените задължения по чл.48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 789,98 лева и 452,92 лева лихви и за 2009 г. в размер на 1738,08 лева и 799,98 лева лихви, ДОО за 2008 г. в размер на 1989,84 лева и 1994,02 лева лихви и за 2009 г. в размер на 3012,76 лева и 2305,79 лева лихви, ДЗПО-УПФ за 2008 г. в размер на 555,60 лева и 552,78 лева лихви и за 2009 г. в размер на 1103,75 лева и 841,43 лева лихви, здравни осигуровки за 2008 г. в размер на 666,72 лева и 401,98 лева лихви и за 2009 г. в размер на 1641,21 лева и 791,83 лева лихви.

Според жалбоподателя ревизионният акт е незаконосъобразен поради неправилно приложение на закона и несъобразяване с практиката на съда. Не са били налице предпоставки за извършване на ревизия по особения ред на чл.122, ал.1, т.7 ДОПК. Изводите на органите по приходите са направени по предложения без да са налице доказателства, които да ги подкрепят. Не са кредитирани доказателства, които установяват направените дарения от родителите на жалбоподателя. Иска се отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноските по делото.

Административният орган чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В депозираната на 06.11.2015 г. писмена защита е преповторени мотивите от решението, с което е потвърден обжалвания ревизионен акт.

Настоящият състав на Административен съд Пловдив намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като с оспорения ревизионен акт се създават нови публични задължения за нея. Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Изпълнението на изискването за изчерпване на административното оспорване и подаването на жалба до административния съд в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок, налагат извод, че жалбата е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

Ревизията е започнала със заповед за възлагане на ревизия № 1400985 от 05.03.2014 г., изменена със заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия № 1402896 от 02.07.2014 г. и № 1403457 от 04.08.2014 г., всички издадени от Златина Димитрова Велиева, началник сектор в дирекция „Контрол“ при ТД Пловдив на НАП. Ревизията обхваща установяване на задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2009 г., вноски за ДОО за наети и за самоосигуряващи се лица, за здравно осигуряване и за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2009 г. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-09-1400985-092-01 от 19.09.2015 г., послужил като основание за издаване на ревизионен акт № Р-09-1400985-091-01 от 24.10.2014 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

Заповедите за възлагане на ревизия са издадени от надлежно упълномощено въз основа на заповед № РД-09-518 от 30.04.2014 г. на директор на ТД Пловдив на НАП длъжностно лице. Извършените процесуални действия и събраните доказателства са осъществени по реда на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.3 ДОПК. Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание.

Ревизията е извършена по реда на чл.122 ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК – декларираните и получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Установено е, че жалбоподателят като местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 ЗДДФЛ на основание чл.3, ал.1 и чл.6 ЗДДФЛ е данъчно задължен за доходите, получени през годините, попадащи в обхвата на ревизията. Установено е, че жалбоподателят е женен и има една малолетна дъщеря, че е едноличен собственик и управител на „Импулс” ЕООД, чрез което дружество се самоосигурява, че не е подал годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г.

От събраните при ревизията доказателства – документи и писмени обяснения, присъединени доказателства от извършената на съпругата на жалбоподателя Белгин Сами А. проверката на установяване на факти и обстоятелства, данни от информационната система на НАП, получена информация от специализирани контролни органи – органите по приходите са установили, че жалбоподателят не е имал обективна възможност да съхранява големи парични средства, каквито твърди, че е имал към 01.01.2008 г. (24 000 лева от спестявания от работа в Турция, 15 000 лева от дарение от родителите му, 2880 лева от заплати, около 52 000 лева от кредит), че не е получавал възнаграждение от „Импулс” ЕООД, поради което е прието, че към 01.01.2008 г. жалбоподателят не е разполагал с пари в брой, не може да докаже произхода на средствата, с които са направени разходите за издръжка, за пътуванията в чужбина, за извършените покупки и продажби на недвижими имоти, за внесените суми в банковите сметки. Съответно органите по приходите са приели, че е налице обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК и на жалбоподателя е било връчено уведомление по чл.124, ал.1 ДОПК. След анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2 ДОПК е определена годишна данъчна основа за облагане на установените недекларирани доходи след приспадане на дължимите задължителни осигурителни вноски.

Изготвен е паричен поток за ревизираните години. Установено е нарастване на имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице, като е установено превишение на разходите над доходите за двете години – за 2008 г. в размер на 11 112 лева (след компенсиране от положителното салдо на съпругата); за 2009 г. в размер на 23 635,09 лева. Върху тези данъчни основи, намалени със задължителните осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, при ревизията са определени задълженията по чл.48 ЗДДФЛ.

При ревизията органите по приходите са определили и задължения за осигурителни вноски по КСО и ЗЗО за жалбоподателя като самоосигуряващо се лице, като са приели, че доходите с неустановен произход са от трудова дейност.

Определените лихви върху задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски са определени на основание чл.175 ДОПК във връзка с чл.1 ЗЛДТДПДВ поради неплащане в законоустановените срокове на тези публични задължения.

             В хода на съдебното производство за установяване на възраженията на жалбоподателя са представени писмени документи, удостоверяващи получаването на работна заплата в размер на 4000 турски лири за периода 01.05.1999 г. – 12.12.2001 г. (бележка от БАК-ТАМ Метал Каплама Сан. Ве Тидж, Истанбул – л.269-270 от делото) и сключването на договор за кредит от 09.02.2005 г. между ОББ АД като кредитор и жалбоподателя като длъжник.

Съдът намира, че представената бележка от турското търговско дружество като частен документ не се ползва с материална доказателствена сила, но дори да се приеме за верен фактът, че жалбоподателят е работил в това дружество и е получавал работна заплата в размер на 4000 турски лири, сам по себе си този факт не доказва твърдението му, че тези суми са спестени и налични към 01.01.2008 г., съответно че са били използвани по-късно през ревизираните години. Липсват каквито и да било доказателства по какъв начин сумата от 24 000 лева е била съхранявана през периода 2001 г. – 2008 г.

Не представляват доказателство в този смисъл показанията на свидетеля И.Д.Х., които съдът не кредитира, защото, макар и непосредствени, те са неконкретни и общи, не установяват по категоричен и безспорен начин спестяването на парите, получени като заплата по време на работата в Турция през 1999 г. – 2001 г., нито тяхното прехвърляне в България, нито начина на тяхното съхраняване и разходване през по-късни години.

Сключеният договор за кредит от 2005 г. с ОББ (л.276-281 от делото) съдът намира за неотносим към настоящия спор, доколкото срокът на договора е една година, представените банкови документи (л.271-275 от делото) установяват извършени плащания също през 2005 г., а тази година не попада в обхвата на ревизията. Самото ползване на банков кредит, усвоен и върнат през предходна на ревизираните години, не доказва твърденията на жалбоподателя за наличие на собствени пари в брой към началния момент на ревизирания период.

Разпитаният в хода на съдебното производство свидетел Н.З.И., чиито показания съдът също не кредитира, защото макар и непосредствени, те са неконкретни, общи и неподкрепени от събраните по делото писмени доказателства. Свидетелят посочва, че на сватбеното си тържество жалбоподателят и съпругата му получили 50 000 лева, което било обявено от водещия. Този факт е в противоречие с твърдението на самия жалбоподател, който посочва сумата 48 000 лева, получена на сватбеното тържество, а от друга страна, не е подкрепен от нито един писмен документ по делото за изразходването или за съхраняването на подобна сума пари в банка или сейф. В този смисъл съдът намира, че от свидетелските показания не се установяват факти от значение за настоящия спор и за правилното определяне на публичните задължения на жалбоподателя.

В хода на съдебното производство е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, неоспорено от страните по делото и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства. Вещото лице е изготвило нов паричен поток на жалбоподателя на годишна база, като за начално салдо вместо 0 лева, както е направено при ревизията, е взело сумата от спестяванията на жалбоподателя от Турция в размер на 24 000 лева и дарението от 15 000 лева от родителите му, освен това в паричния поток е включена сумата от 48 000 лева, получена на сватбеното тържество, а в паричния поток на съпругата началното салдо е 293 800 лева, вместо определеното при ревизията 15 600 лева. При така изготвения паричен поток вещото лице не е установило превишение на разходите над приходите.  

Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за правилното определяне на публичните задължения на жалбоподателя, доколкото вещото лице е отговорило на въпроса за наличие или липса на превишение на разходите над приходите според зададените от страната параметри. Съответно следва да се има предвид, че всяка промяна в някой от тези параметри оказва влияние върху крайните изчисления и изводът, който тези изчисления налагат. В този смисъл изчисленията на вещото лице и неговият извод за липса на превишение на разходите над приходите ще бъдат верни, ако в паричния поток са включени правилно сумите от спестявания и дарения. Съвсем отделен е въпросът, доколко обосновано е искането на жалбоподателя определени парични суми без установен произход и без доказателства за тяхното притежаване да бъдат включени в неговия паричен поток и в паричния поток на съпругата му, който е основен спорен момент по делото, като не трябва да се забравя, че доколкото предмет на настоящото дело не са приходите и разходите на съпругата на жалбоподателя и не са събирани доказателства за тяхното установяване, то те следва да бъдат взети в размера, в който са установени при ревизията. В този смисъл съдът намира, че заключението на вещото лице е неотносимо към предмета на спора, доколкото би било вярно, ако са верни твърденията на жалбоподателя за действително осъществяване на даренията и спестяванията.

Представените писмени документи за пенсиите на родителите на жалбоподателя (писмо от НОИ, дирекция „Правна” – л.299 от делото, извадка от банковите сметки на Н.А. и Назиле А. – л.303-330 от делото), е видно, че майката на жалбоподателя Назиле Хасан Чауш получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към 19.06.2015 г. в размер на 204,74 лева, която пенсия се изплаща в Турция от м.12.2000 г., и не се установява тя да получава друга пенсия в Турция, а бащата на жалбоподателя Н.А. е получавал пенсия от „Емсан Мааш” и допълнително плащане към пенсия от „Емсанеко” в различни размери – от 96,41 турски лири (най-малка сума) до 4482,63 лири (най-голяма сума). Парите и от двете банкови сметки са теглени непрекъснато, месец за месец, и няма данни през 2008 г. в банковата сметка на майката или бащата да е имало сума в размер на 15 000 лева, които те да изтеглят, за да ги подарят на сина си на сватбеното тържество. Няма никакви доказателства след тегленото на парите от банковите сметки те да са били съхранявани по друг начин и да са били налични към момента на провеждането на сватбеното тържество. Липсват също така доказателства, че тези пари са били достатъчни за издръжката на родителите, съответно каква част от тях е било възможно да спестяват с оглед стандарта на живот. Затова съдът намира за неоснователно и недоказано твърдението на жалбоподателя, че е получил от родителите си дарение от 15 000 лева, тъй като същите не са имали финансова възможност да направят подобно дарение.

            При тези факти съдът намира, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Спорният между страните въпрос е за наличието на основание за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 ДОПК и с оглед липсата на доказателства, с които да се оборват констатациите на органите по приходите, съдът намира, че в случая напълно основателно ревизията е проведена по реда на чл.122 ДОПК.

Безспорно е установено наличието на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК за извършване на ревизия по особен ред, защото от събраните по делото писмени и гласни доказателства по категоричен начин се установява правилността на извода на органите по приходите, че декларираните и установените приходи на ревизираното лице не съответстват на неговото имуществено и финансово състояние, че приходите не могат да покрият направените от ревизираното лице разходи за 2008 г. и 2009 г. Неоснователни и недоказани останаха всички възражения на жалбоподателя за неправилно определяне на началното салдо и на паричния поток за ревизираните години.

При липса на конкретни и непротиворечиви доказателства, че Е.А. е притежавал сумата от 24 000 лева към 01.01.2008 г., правилно и обосновано органите по приходите са определили нулево начално салдо на паричния поток. Освен това органите по приходите са направили пълен и задълбочен анализ на всички приходи и доходи на жалбоподателя, както и на направените от него разходи, извършили са компенсиране на отрицателното салдо на жалбоподателя за месеците октомври, ноември и декември 2008 г. с положителното салдо на съпругата му, поради което съдът намира, че органите по приходите добросъвестно са изпълнили служебните си задължения да установят всички факти от значение за правилното определяне на публичните задължения на жалбоподателя.

С оглед на общия принцип в процеса, че всяка страна следва да докаже настъпването на положителните факти, от които претендира определени права, както и предвид безспорно установеното наличие на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК, фактическите констатации на ревизионния акт следва да се считат за верни с оглед нормата на чл.124, ал.2 ДОПК. При доказателствена тежест за жалбоподателя да обори тези констатации в хода на съдебното производство не се ангажираха доказателства, които да направят такова пълно и обратно доказване. В този смисъл съдът намира, че с оглед наличието на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК правилно са определени данъчните основи и дължимите данъци по чл.48 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г.

 Основната задача на нормата на чл.122 ДОПК е да даде възможност да се извърши облагане и тогава когато необходимите данни за установяването на данъчните задължения съобразно приложимите норми на материалния закон не са налице. Нормата на чл.122 ДОПК е призвана да преодолее тази пречка пред ревизионното производство и регламентира реда, по който следва да се извърши попълването или направо заместването на липсващите доказателства с други данни, които да позволяват установяването на задълженията. Доколкото нормата на чл.124а ДОПК регламентира приложимостта на този ред и за установяване на задължения за осигурителни вноски, настоящия съдебен състав приема, че той е приложим и по отношение на доходите, получени от жалбоподателя през 2008 г. и 2009 г., съответно правилно са определени задълженията му за задължителни осигурителни вноски за двете ревизирани години.

            Водим от всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно и доказано в размер на 1 119 лева следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на дирекцията тази сума. Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Н.А., ЕГН **********,***, против ревизионен акт № Р-09-1400985-091-01 от 24.10.2014 г., издаден от З.Д.В., началник сектор „Ревизии“ в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и С.З.С., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 19 от 13.01.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП в частта на установените задължения по чл.48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 789,98 лева и 452,92 лева лихви и за 2009 г. в размер на 1738,08 лева и 799,98 лева лихви, ДОО за 2008 г. в размер на 1989,84 лева и 1994,02 лева лихви и за 2009 г. в размер на 3012,76 лева и 2305,79 лева лихви, ДЗПО-УПФ за 2008 г. в размер на 555,60 лева и 552,78 лева лихви и за 2009 г. в размер на 1103,75 лева и 841,43 лева лихви, здравни осигуровки за 2008 г. в размер на 666,72 лева и 401,98 лева лихви и за 2009 г. в размер на 1641,21 лева и 791,83 лева лихви.

ОСЪЖДА Е.Н.А., ЕГН **********,***, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” град Пловдив при ЦУ на НАП сумата 1 119 (хиляда сто и деветнадесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                                   Административен съдия: