Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2237

 

Град Пловдив, 16.11.2015 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петнадесета  година в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря П.Ц. като разгледа докладваното от съдията административно дело № 555 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 268 от ДОПК.

Делото е образувано по жалбата на В.М.Л., с ЕГН **********, с  адрес: ***, срещу мълчалив отказ за произнасяне по молба с вх.№ 94-00-85-34 от 22.12.2014 г. на ТД на НАП Пловдив и срещу мълчалив отказ за произнасяне по молба с вх.№ 94-00-8534 от 08.01.2015 г. / л.69/ на ТД на НАП Пловдив. С изрично волеизявление в открито съдебно заседание, жалбата срещу мълчалив отказ за произнасяне по молба с вх.№ 94-00-8534 от 08.01.2015 г. на ТД на НАП Пловдив е оттеглена. Производството в тази част е прекратено, с влязло в сила определение.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на мълчаливия отказ. В молбата по която се твърди да няма произнасяне от страна на ТД на НАП и се навеждат доводи, че по повод издаден ревизионен акт № 161105049 от 02.02.2012 г. е наложена възбрана на недвижим имот – апартамент – собственост на жалбоподателката, за обезпечаване на вземането по акта.

Освен това се твърди, че при данъчна оценка на апартамента от 100 000 лева, необосновано и с елемент на свръхобезпеченост е действието на приходната администрация по налагане на запор на банковите сметки и сейфове в банките в Р България, и по тази причина се иска от Директора на ТД на НАП да отмени наложените запори върху евентуално банкови сметки и сейфове, на жалбоподателката.

Ответният административен орган - Директор на ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, Х състав след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, което обосновава извода за процесуалната й ДОПУСТИМОСТ.

Изчерпването на административния ред на обжалване на действията на публичния изпълнител пред директора на ТД на НАП Пловдив е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на настоящото производство пред ПАС.

Това следва категорично от разписаните правила в чл. 266 и сл. ДОПК. От разпоредбите на конкретно приложимите в случая правила се налага същият краен извод, тъй като недвусмислената воля на законодателя е да подлежат на съдебен контрол единствено и само Решенията на директора на ТД на НАП Пловдив и то в ограничените хипотези на чл. 268, ал. 1 ДОПК, като останалите - са изключени (по аргумент за противното) от него.

С молба с вх.№ 94-00-85-34 от 22.12.2014 г. на ТД на НАП Пловдив, Л. недвусмислено е заявила, че желае да се отменят актовете на данъчната администрация, с които са наложени възбрани върху евентуално нейни банкови сметки и сейфове в Р България. По повод на тази молба е било изпратено уведомление да се конкретизират оспорените актове, на което с молба  от 08.01.2015 / л.8/ Л. отново е заявила, че не е подала жалба, а молба с искане да бъдат вдигнати запорите върху банковите сметки.

При тези обстоятелства и доколкото съдът намира, че за сезирания административен орган не е била  налице неяснота по въпроса, че на молителката Л. е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх .№ 2041-00007 от 20.09.2013 г. /л.65/, е следвало да разгледа молбата и да произнесе по нея, със съответната преценка за допустимост и основателност. Като не го е сторил, органът е формирал мълчалив отказ, който не би могъл да препятства защитата на правата по съдебен ред от В.Л..

Направеното възражение от страна на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за основателно и с оглед липсата на значителна правната и фактическа сложност по делото намира, че същото следва да се редуцира на 300лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 268, ал. 1 от ДОПК, Административен съд Пловдив, Х състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Мълчалив отказ за произнасяне по молба с вх.№ 94-00-85-34 от 22.12.2014 г. на ТД на НАП Пловдив

  ИЗПРАЩА преписката на Директора на ТД на НАП – Пловдив за произнасяне в 14 – дневен срок, по молбата на В.М.Л., с ЕГН **********, с  адрес: ***.

ОСЪЖДА ТД на НАП – Пловдив да запати на В.М.Л., с ЕГН **********, с  адрес: *** размер на 310лв./триста и десет лева/ за адвокатското възнаграждение и държавна такса.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :