РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

2319

23.11.2015 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на десети ноември през две хиляди и петнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Р.А., като разгледа АХД № 600 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

Образувано е по жалба на В.Г.У., ЕГН **********,***, в качеството му на ЕТ „Гали – В.М.”, ЕИК 108567427 срещу РА № Р-09-1401619-091-01/19.11.2014 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 97/09.02.2015 г. на Директора на ДОДОП – Пловдив.

В жалбата се развиват подробни съображения, касателно незаконосъобразността на административния акт и се иска неговата отмяна от съда.  Претендира се противоречието му с материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че органът по приходите е направил разсъждения и изводи, които не са съобразени с представените в хода на ревизията документи. Моли се за присъждането на сторените деловодни разноски.

Ответникът по оспорването – директорът на Д “ОДОП” – Пловдив, чрез юрк. П.е на становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я остави без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Предмет на настоящото оспорване е РА № Р-09-1401619-091-01/19.11.2014 г., потвърден с Решение № 97/09.02.2015 г. на Директора на ДОДОП – Пловдив, относно допълнително начислен ДДС в размер на 62239,41 лв. с прилежащи лихви 29857,15 лв., както и следните допълнително установени задължения за внасяне:

 

Период

Размер

Лихви

·     Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ

2007

627,52 лв.

458,97 лв.

·     Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ

2008

328,96 лв.

190,99 лв.

·     Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ

2009

368,13 лв.

172,10 лв.

·     Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ

2010

290,09 лв.

105,68 лв.

·     Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ

2012

145,19 лв.

22,96 лв.

·     Вноски за ДОО

2007

1 289.62 лв.

1 553.66 лв.

·     Вноски за ДОО

2008

400.94 лв.

381.89 лв.

·     Вноски за ДОО

2009

303.00 лв.

223.64 лв.

·     Вноски за ЗО

2007

377.45 лв.

276.07 лв.

·     Вноски за ЗО

2008

145.85 лв.

84.68 лв.

·     Вноски за ЗО

2009

186.46 лв.

87.17 лв.

·     Вноски за ДЗПО

2007

314.54 лв.

378.94 лв.

·     Вноски за ДЗПО

2008

121.54 лв.

115.77 лв.

·     Вноски за ДЗПО

2009

116.54 лв.

86.02 лв.

 

При извършения преглед и анализ на административната преписка, приета по делото, съдът констатира следното:

Констатациите на ревизиращия екип са мотивирани със следното изложение в РА и РД

 

“.... През ревизирания период задълженото лице е извършвало основна дейност - търговия на дребно с хранителни стоки в обект магазин 55,25 кв.м. в гр. Кърджали.

Ревизията се извършва по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоятелство по ал.1, т.2 от същия - налице са данни за укрити приходи и доходи. В хода на ревизията са извършени множество процесуални действия, подробно описани в РД, при които са установени несъответствия между данните от счетоводните регистри на ревизираното лице и данните за извършени продажби от доставчици на лицето, установени в ПП VAT.

При сравняване на информацията, отразена в дневниците за продажби на посочените доставчици, резултатите от извършени проверки на доставчиците и представените първични документи от РЛ, е установено, че фактури за продажба, издадени от 10 бр. доставчици, не са осчетоводени в счетоводството на ЕТ. ЕТ„Гали – В.М.“ е редовен клиент на тези доставчици. Доставките са с предмет, относим към икономическата дейност на лицето – цигари и хранителни стоки. Фактурите, които не са отразени в счетоводството на РЛ, са от следните доставчици: „Спийдстар“ ЕООД, „Соларис 999“ ЕООД, „Салко“ ЕООД, ЕТ „Марио 73 М. С.“, „Марио-73“ ЕООД, „Аскон България“ ООД, „Хермес комерс Р“ ООД, „Интерснак България“ ЕООД, „Табак трейдинг партнър“ ООД и „Владая табак“ ООД.

Във връзка с установените факти и обстоятелства, на задълженото лице е връчено уведомление по реда на чл.124, ал.1 от ДОПК, че данъчната му основа за облагане ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.

При определяне основата за облагане е извършен анализ по чл.122, ал.2 от ДОПК, като в констативната част на ревизионния доклад са описани относимите към ревизираното лице обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК.

На доставчиците са връчени искания, с които са изискани доказателства за осъществените доставки към ревизираното лице. Установено е, че всички доставчици са фирми, които разполагат с необходимия кадрови и материален ресурс да извършват разносна търговия или притежават складове за продажба на месни  продукти. Всички фактури са осчетоводени при доставчиците както по материалните сметки, така и по сметка Каса и приходните сметки на дружествата. Проверените доставчици са редовни доставчици на ревизираното лице. По-голяма част от фактурите съдържат подпис на получател под името В. У.. Останалите фактури, представени от доставчиците, не съдържат подпис на получател, но това не може да е основание за отпадане на доказателствената им сила относно осъществяването на доставките. Разпоредбата на чл.114 от ЗДДС, както и разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗСч. не изискват като задължителен реквизит полагането на подпис от получател.

Ревизиращият орган е определил данъчна основа на извършените и неосчетоводени от лицето облагаеми доставки, като е приложил фиксирана цена за цигарите и процент надценка за хранителните стоки, декларирана от РЛ. Ревизиращият орган е приел, че неосчетоводените стоки са продавани към края на всяка календарна година, тъй като не са налични по счетоводни данни към 31.12. на годината.

Предвид стойностите и датите на фактурите, се касае за регулярни доставки на неголеми количества стоки от постоянни доставчици, част от които действащи чрез изградени дистрибуторски мрежи. За част  от доставчиците е установена  търговия на принципа на „разноса” - стоките основно са доставяни до обекта на ревизираното лице. Проверяваните доставчици посочват, че организацията на работа е такава, че не предполага съставяне на приемо-предавателни протоколи. Съставят се само фактури. Предметът на доставките са основно тютюневи изделия, захарни изделия и други хранителни стоки в неголеми количества и на ниски стойности. Стоките се разнасят на място до обекта на клиента, продавани са регулярно - ежедневно. При този вид продажби,  стоките се транспортират на малки разстояния и до много и различни клиенти - магазини, в рамките на едно населено място. Предвид това не може да се изисква за този род сделки наличие на обичайните съпътстващи документи - отделен пътен лист за всяка една доставка, товарителница (която не е необходима, защото превозът е за собствена сметка). Поради различния механизъм на осъществяване на този род доставки – множество на брой, на малък интервал от време, извършване на място на обекта на клиента - единственият документ за прехвърляне на собствеността се явява издадената фактура, а самото плащане се извършва на място.

Въпросните доставки, които не са осчетоводени от ревизираното лице, са обичайни за дейността му и не са в големи количества, като от същите  доставчици  ревизираното лице има и осчетоводени фактури за покупка на стоки.

              С оглед на изложените факти и обстоятелства, ревизиращите органи приемат, че ЕТ „Гали – В.М.” е действителният получател на стоки по облагаеми доставки, които не са осчетоводени. 

 

Ревизията по ЗДДС обхваща периода от 01.12.2007г. до 30.04.2013г.

Ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС на 27.04.2010г. В РД е констатирано, че ЕТ прилага едностранна форма на счетоводно записване, а след регистрацията по ЗДДС е водило двустранно записване на стопанските операции.

В резултат на направените изчисления е установено, че към 31.10.2007г. ревизираното лице е имало облагаем оборот за предходните 12 месеца, който надхвърля прага за задължителна регистрация – 50000 лв. и до 14.11.2007г. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Задължението за регистрация по ЗДДС не е отпаднало към 30.04.2013г.

Съгласно чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС лицето дължи сумата на неначисления данък за изпълнените от него доставки за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата на регистрацията или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрацията му. На основание чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС ревизиращият орган е начислил допълнително ДДС в размер на 37118,58 лв. за извършените облагаеми доставки през периода от 01.01.2008г. до 26.04.2010г. Данъчната основа е формирана като сбор от декларираните от РЛ продажби по касов апарат и продажната стойност на неосчетоводените продажби. Данъкът е изчислен като включен в стойността на основание чл.67, ал.2 от ЗДДС.

         За периода след регистрацията по ЗДДС – 27.04.2010г. до 30.04.2013г. е начислен допълнително ДДС в размер на 25120,83 лв. на основание чл.86 от ЗДДС. Данъчната основа е продажната стойност на неосчетоводените продажби. Данъкът е изчислен като включен в стойността на основание чл.67, ал.2 от ЗДДС.

По ЗДДФЛ

 

Предмет на обжалване са установените суми и направените констатации по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 - 16 от ДОПК, подробно описани в раздел І „По ДОПК” от настоящето решение. В тази връзка, данъчната основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизираните години на ЕТ „Гали – В.М.” е определена по следния начин:

          (лв.)

Година

ДЕКЛАРИРАНО

НЕОТРАЗЕНО

УСТАНОВЕНО ПРИ РЕВИЗИЯТА

Облагаем доход/Данъчен финансов резултат

Общо приходи

Общо разходи

Общо приходи

Общо разходи

Общо приходи

Общо разходи

Деклариран

Установен

2007

30919,91

30177,00

51086,78

42898,84

82006,69

73075,84

735,00

8930,85

2008

34804,87

32974,60

62006,61

58529,08

96811,48

91503,68

1833,27

5310,80

2009

36460,08

25260,82

72373,84

68122,31

108833,92

103383,13

1199,26

5450,79

2010

39214,69

40200,02

79325,64

75020,35

118540,33

115220,37

0,00

3319,96

2011

51135,22

63645,88

56526,02

53629,99

107661,24

117275,87

0,00

0,00

2012

76416,00

74649,00

14873,31

14111,29

91289,31

88760,29

1767,00

2529,02

От така установения финансов резултат на ЕТ са приспаднати ЗОВ и  съответно е формирана годишна данъчна основа от стопанска дейност като ЕТ и обща годишна данъчна основа на РЛ за ревизираните години, както и полагащият се данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за същите, а дължимият такъв е получен след приспадане на внесения патент по реда на ЗМДТ. В резултат на това са установени процесните задължения за данък и лихви, предмет на обжалване. .......»

 

 

Констатациите на органите по приходите досежно допълнително определените публични задължения са неправилни и незаконосъобразни. Следва да се има предвид, че заключението на извършената в хода на делото ССЕ от вещото лице Р. в частта му досежно определеният от него паричен поток, намира подкрепа в събраните и приложени по делото документи и оборва изложените в РА констатации. За процесните периоди не се установяват недекларирани облагаеми доходи.

Ответната страна не доказа наличие на основание по прилагане на чл. 122 от ДОПК, което съгласно практиката е тяхно задължение. Не е доказано предаването на стоките. Подписването на фактурите не е достатъчно основание да се счита или наличие на фактури не е основание да се приеме, че същите не са осчетоводени и да се пристъпи към ревизия по чл. 122 от ДОПК. Съгласно практиката на ВАС, решение 11084 от 23.09.2014 г. по дело № 1940/2014 г., при липсата на доказателства, освен наличие на фактури, а следва да се отбележи, че в огромната си част не са придружени от експедиционни бележки и фактурите не носят подпис на страната получател, следва да се счита, че не са налице основанията да се пристъпи към ревизия по чл. 1220 от ДОПК. При така изложените мотиви, съдът счита, че обжалваният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен изцяло. Оттук насетне, да се определят данъчните задължения на жалбоподателя, означава да се извърши ново ревизионно производство, като се съберат всички необходими доказателства и за пръв път се установят всички факти и обстоятелства, свързани с установяване на задълженията на данъчния субект към бюджета. В конкретния казус пък, това би означавало съдът да формира извод, не затова, дали органът по приходите правилно е преценил дали са налице предпоставките за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, а сам да вземе решение дали да определи основата за облагане по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК или пък по реда на съответния материален закон /ЗОДФЛ-отм. или ЗДДФЛ/. Казано с други думи, да разреши спора по същество, означава съдът да изземе и осъществи не собствените си правомощия по Глава Х от ДОПК, а правомощията на органа по приходите по чл. 108 от ДОПК и осъществявайки производство, идентично на ревизионното по Глава ХV, да установи за пръв път конкретните данъчни задължения на ревизирания субект.

Правомощията и функциите на органа по приходите при извършване на ревизионно производство и установяване на задълженията на данъчния субект към бюджета, са напълно различни от правомощията на съда по осъществяване на контрол за законосъобразност на оспорения от жалбоподателя ревизионен акт. Така например, съдът не разполага с процесуалноправната възможност сам да извърши насрещна проверка при друг правен субект, за да установи факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на конкретното данъчно задължение. Съдът, обаче, разполага с правомощието да провери дали насрещната проверка е осъществена в съответствие с изискванията на процесуалния закон и дали установените при проверката факти, са правилно отразени и преценени в ревизионния доклад.

В този смисъл, съобразно разпоредбата на чл. 108, ал.2 от ДОПК – Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите /а не на съда/, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.  

Съдът не разполага с правомощията да осъществи тази съвкупност от действия, защото функцията му не е да установява задълженията на данъчните субекти към бюджета. Установяването на данъчните задължения е функция на изпълнителната власт, осъществявана от съответния й орган. Функцията на съдебната власт, е да осъществи контрол за законосъобразност на ревизионния акт.

Ето защо, в случая отмяната на ревизионния акт, ще е решаването на делото по същество по смисъла на чл. 160, ал.1 от ДОПК.  

При този изход на делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените и надлежно претендирани деловодни разноски, които се констатираха в общ размер на 1 150 лв. /хиляда сто и петдесет лева/, от които 1 100 лв. възнаграждения за вещи лица и 50 лв. държавна такса.

 

Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ РА № Р-09-1401619-091-01/19.11.2014 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 97/09.02.2015 г. на Директора на ДОДОП – Пловдив.

 

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на В.Г.У., ЕГН **********,***, в качеството му на ЕТ „Гали – В.М.”, ЕИК 108567427 сторените деловодни разноски общо в размер на 1 150 лв. /хиляда сто и петдесет лева/, от които 1 100 лв. възнаграждения за вещи лица и 50 лв. държавна такса.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

СЪДИЯ: