Р Е Ш Е Н И Е

№ 500

гр. Пловдив,  09. 03. 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив,  V състав, в открито съдебно заседание  на десети февруари,   две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТОИЛ БОТЕВ

С участието на секретаря В. Е., като разгледа докладваното от председателя  адм. дело № 602 по описа на Административен съд – Пловдив за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215, ал.1 , във вр. с чл. 192, ал.2 от Закон за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - Д.Б.Д, в качеството на управител на “Казария” ООД, със седалище и адрес на управление – гр.*** с ЕИК *** обжалва Заповед № ДК – 10 – ЮЦР-07/02.02.2015 г. на Началника на РДНСК Южен Централен Район, с която по жалба на Г.Н. се отменят одобрените инвестиционни проекти и издаденото Разрешение за строеж № 163/06.12.2013 г., издадено от Главния Архитект на Община Карлово за строеж “Жилищна сграда и плътна ограда, находящ се в УПИ ІІ – 1734, кв.174 по устройствения план на гр.Карлово – с възложител фирма “Казария” ООД.

В жалбата, както и в представената защита на  адв. В. и А. / л.415/  се инвокират оплаквания за незаконосъобразност, неправилност,  необоснованост  на атакуваната заповед,  липса на мотиви,  стабилитет на оспореното РС, качеството на незаинтересованост по см. на чл. 149, ал.2 , т.1 от ЗУТ за Г.Н., като се претендират  и съдебни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – НАЧАЛНИК РДНСК-ЮЖЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН, чрез  юрк. Б. и И., намират жалбата за неоснователна и претендират разноски.

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛОВДИВ – редовно призована, не встъпва в процеса.

ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА  - Г.Р.Н., чрез  адв.В., моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана и оставяне в сила на обжалвания административен акт като правилен и законосъобразен. Претендира съдебни разноски, като прави и  възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА - ГЛАВЕН АРХИТЕКТ НА ОБЩИНА КАРЛОВО – не изразява становище по съществото на спора.

 

Като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и приложимия закон, при служебната съдебна проверка на осн. чл. 168 АПК за валидност на оспорения административен акт и за неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК съдът намира жалбата като подадена в законоустановения срок и от имаща право и интерес от обжалването страна, видно от приложените в административната преписка обратни разписки по известия за доставяне е процесуално допустима, а разгледана по същество  е неоснователна по следните съображения:

Както се каза по-горе предмет на съдебната проверка е оспорената заповед с която  се отменят одобрените инвестиционни проекти и издаденото Разрешение за строеж № 163/06.12.2013 г., издадено от Главния Архитект на Община Карлово за строеж “Жилищна сграда и плътна ограда, находящ се в УПИ ІІ – 1734, кв.174 по устройствения план на гр.Карлово – с възложител фирма “Казария” ООД.

От приложените в админ. Преписка доказателства съдът установи , че в конкретния случай е издадена комбинирана скица № 359 / 17.10.2013г., с която се изменя плана за застрояване, засягащо съседния имот , собственост на Г.Р.Н., поради което е прието , че същата има качеството и на  заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ.

Процесното Разрешение за строеж  / РС/ № 163/ 06.12.2013г. е издадено от Главния архитект на Община Карлово, въз основа на посочената по-горе Комбинирана скица № 359/ 17.10.2013г. на отдел "УТиОС" към Община Карлово (на основание чл.140, ал.2 от ЗУТ, във връзка с действащия ПУП/ПЗ/, чл.83, ал. 1 и 2 от Наредба № 7/2003г.  и одобрен инвестиционен проект на 06.12.2013г.

Съдът установи , че зл. Г.Р.Н. е подала жалба с вх. № ДК - 04 - 143 - 01 - 437 / 02.09.2014 г. срещу Разрешение за строеж № 163 / 06.12.2013 г., издадено от Главния Архитект на Община Карлово, като е било образувано административно производство, което със Заповед № ДК - 10 -ЮЦР - 62 / 17.09.2014 г. на Началника на РДНСК ЮЦР е било прекратено и е било оставено в сила процесното Разрешение за строеж. Впоследствие Г. Н. е обжалвала горната  Заповед пред  Административен Съд - Пловдив и с Определение № 10589 / 29.12.2014 г. по адм. дело № 2903 / 2014 г. - VI състав, Заповед № ДК - 10 -ЮЦР - 62 / 17.09.2014 г. на Началника на РДНСК ЮЦР е отменена и преписката е върната за проверка по допустимостта на жалбата при спазване на указанията в обстоятелствената част на съдебното определение.

В съдебното производство по искане на страните съдът е допуснал СТЕ, с вещо лице архитект Б.К. , като вещото лице следва да се запознае с приложените по делото доказателства, да извърши оглед на имота на место, да посети съответните служби в Община Карлово и да очертае застроената площ на сградата според одобрените инвестиционни проекти и на тази база да отговори на въпроса: има ли навлизане по очертаната с Инвестиционни проекти застроена площ на жилищна сграда в съседния имот, както и в.л. отговори на въпросите на зл. Н.  визирани в молба на л. 141.

Община Карлово е изпратила цялата преписка / л.156-303/ ведно с приложените заявления скици, РС и заповеди.

По делото е прието заключението на вл. арх.К. / л.309/ , което е оспорено от зл. Н. и е поискана повторна СТЕ с вл. геодезист.

Арх. К. дава отговор на поставените въпроси в т. число и по т. 8, като твърди че по одобрения проект, част Архитектура е предвидена бетонна стреха откъм и в  имота на зл. Н. , с размер на 0,8м. и дължина 14,80м. Дава се отговор че фасадната стена на сградата откъм имота на Н. е предвидена на регулационната линия между имотите  и че същата не следва да преминава  мислената регулац. Линия между имотите.

По искане на зл. Н. съдът е допуснал  повторна СТЕ с в.л. архитект В., който следва да отговори на задачите на арх. К.,  както и СТЕ с вещо лице – геодезист В.Г. , който след като се запознае със събраните по делото доказателства , вкл. и с удостоверение / л. 317-330/ от Агенция геодезия, картография и кадастър от 31.07.2014 г., преписка за удостоверение по чл.52 от ЗКИР, ведно с приложени към нея скици и карти , да извърши необходимите замервания и да отговори на въпроса дали навлизането на бетонната стреха  е осъществено от жалбоподателя, като се твърди че това реално навлизане основава правния интерес на Н..

В.л. В. е отговорил като цяло на поставените въпроси /л.375-378/, като и той дава отговор,  че стряхата   на северната фасадна стена навлиза в имота на з.л. Н. с 0,8метра.

В приетото по делото, неоспорено от страните заключение на вл. геодезист Г. се дава категоричен отговор / л.384/, че  бетонна стреха откъм  имота на зл. Н.  навлиза в имота й , с  0,8м. и дължина 14,80м. Експерта  пояснява , че по визата и проекта е предвидено отстояние от 6 м. между сградата в УПИ  ІІ -1734 и сградата на Н. в УПИ І-1735  и счита, че то е спазено, тъй като на място е  отчел 5.84 м., както е посочено в скица № 1.  Дава данни , че в новата сграда има изпълнена топлоизолация и върху нея има направено допълнително фасадно оформление с каменни плочки върху циментов разтвор с дебелина 15 см.  и тази топлоизолация попада в имота на Г.Н..

Жалбоподателя , чрез адв. В. е поискал поредната  допълнителна експертиза, по която след запознаване с материалите по делото, оглед на место и съответните измервания вещо лице геодезист след точно заснемане, като се очертае застроената площ на сградата за одобрените инвестиционни проекти да отговори на въпроса:  има ли навлизане на сградата реализирана към настоящия момент в съседния жилищен имот. Мотивира се  с факта ,  че в  отговора си вл.  арх.В. казва, че не може да каже действително спазен ли е проекта и точното местоположение на застроеното петно.

В последното с.з. съдът е приел и последното по делото СТЕ на инж. Г.  от което става ясно , че  стрехата по северната фасадна стена на построената от „Казария” ООД сграда в УПИ II-1734 навлиза в имот I-1735, който е собственост на заинтересованата страна Г.Н. с 80 см. по цялата дължина на сградата.  Вл. заявява и  че изолацията на северната стена означена по цифри 15-13 в скица № 4 също навлиза в имота на заинтересованата страна Г.Н.. Това е причината и отстоянието между т.20 / мж на Н./ и т.15 да е 5.84 м. към момента, вместо 6 м. по проект.

Съдът счита, че за пълнота на изложението , следва да посочи че процесната скица е издадена при нарушаване хипотезата на чл.83 от Наредба №7/2003г., т.е. „при свободно ниско застрояване в тесни УПИ по улици с посока север - юг и полупосоките до 45 градуса въз основа на подробeн устройствен план се допуска сградите да се разполагат на северната регулационна линия на имота с покрив, обърнат към съседния имот, и със стена, оформена като фасада“.

 В случаите по ал. 1 между сградата на северната граница и сградата в съседния имот трябва да има разстояние най-малко 6 м  и то не следва да се намалява. Ако в случая не е спазено едно от горните двете условия то застрояването следва да се извърши съобразно общите правила и нормативи.

Съдът установи, че съгласно ПУП - План за застрояване, одобрен със Заповед № 1118/1991г. за УПИ ІІ-1734 в кв.174 на гр.Карлово е предвидено запазване на съществуващата сграда , която е с предназначение за обществено обслужване. Тъй като със скицата се допуска ново строителство, което е предвиденото в действащия устройствен план, следва да се приеме, че Г. Н., като собственик на  съседния имот е засегната от издаденото разрешение за строеж, поради навлизането в  границите на имота.

Съдът след като обсъди множеството СТЕ  приема за установено , че одобрените инвестиционни проекти, послужили за издаване на процесното РС, допускат строеж на сградата на регулационна линия на имота, с покрив обърнат към съседния имот. Видно от проектите, регулационната линия съвпада със северната  фасадна стена и е допуснато стрехата на сградата  да нализа в съседния имот, без изричното съгласие на з.л.  и собственик на  УПИ ІІ-1734 - Г.Р.Н..      

Такова съгласие не беше представено в съдебното производство и въпреки  поканите от страна на съда , съгласие или спогодба в тая посока не се изразиха.

По същество на спора съдът счита, че административния орган   прецизно е обсъдил мотивите на  Определение № 10589 от 29,12,2014г. по ад № 2903/2014г.  в което е посочено ясно, че бетонната стреха на новостроящата сграда на жалбоподателя навлиза в имота на Н. с 80 сантиметра . Отчетен е факта, че Н. се явява заинтересовано лице по см. на ЗУТ , както и че след като е допуснато стрехата на сградата  да нализа в съседния имот, би следвало да е налице  изричното съгласие на з.л.  и собственик на  УПИ ІІ-1734 - Г.Р.Н..

Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган , при правилното прилагане на материалния закон и без да са допуснати съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правата на страните, поради което  жалбата срещу нея следва да се отхвърли.

Съобразно изхода на делото на з.л. Н. се дължат претендираните съдебни разноски, които съобразно приложените на л. 138, 151 и 337 доказателства  се установиха в размер на 1550 /хиляда петстотин и петдесет/ лева.

На ответния административен орган от друга страна следва да се присъди претендираното юк. Възнаграждение в размер на 600/ шестстотин/ лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК и  чл. 215, ал.7 от ЗУТ Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба на Д.Б.Д, в качеството на управител на “Казария” ООД, със седалище и адрес на управление – гр.*** с ЕИК *** срещу Заповед № ДК – 10 – ЮЦР-07/02.02.2015 г. на Началника на РДНСК- Южен Централен Район.

ОСЪЖДА “Казария” ООД с ЕИК *** да заплати на Г.Р.Н. , живуща ***0 съдебни разноски в размер на 1550 /хиляда петстотин и петдесет/ лева.

ОСЪЖДА “Казария” ООД с ЕИК *** да заплати на РДНСК - Южен Централен Район ю.к. възнаграждение  в размер на 600 / шестстотин/ лева.

Решението е окончателно.

Административен съдия: