Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    470           Година  2016, 01.03          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 10.02.2016 година

 

в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: С.С.

                                     

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 643 по описа за 2015 година и като обсъди :  

                      

                                         Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от “Медицински център Хипоталамус”ООД с адрес на управление *** срещу писмена покана изх. №16 – 2318 от 10.02.2015г., издадена от Директор РЗОК – Пловдив, с коя­то дружест­во­то е приканено да възстанови сумата от общо 51 436,93 лева, по­лучена без правно основание във връзка с изпълнението на индивидуален до­го­вор №16 2318/12.02.2014г. за оказ­ва­не на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център, сключен между НЗОК/РЗОК – Плов­див и “МЦ Хи­по­та­ламус”ООД/изпълнител по него/.

Недоволен от така издаденото административно решение на ответника, жалбоподателят счита същото за незаконосъобразно, излага конкретни доводи за това и настоява за отмяната му.

Ответникът Директор РЗОК – Пловдив счита жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира присъждане на разноски.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство доказателства, намира за установено следното.

Със Заповед № ІV – РД – 13 – 2578/25.11.2014г./л.94/ ответ­ният Дирек­тор наредил да бъде извършена за срок от 10 дни извънпланова, по сигнал финан­сова проверка от служители на РЗОК – Пловдив/финансови инспектори/ за вре­мето от 25.11.2014г. до 04.12.2014г. включително по из­пъл­нението на инди­ви­дуален договор на лечебното заведение №162318/12.02.2014г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център, като задачите на про­верката били фор­мулирани – контрол по изпълнението на наз­на­чените и заплатени брой специализирани медицински дейности/СМД/ и меди­ко-диагностични дейности/МД/ по договора през второ тримесечие на 2014г.

За резултатите от проверката натоварените финансови инспектори Конс­та­тивен Протокол от 03.12.2014г./л.96 и сл./ и Протокол за неоснователно полу­че­ни суми №РД-13-2578 от 03.12.2014г. /л.148 и сл./

Въз основа на така съставения Протокол ответният Директор издал и оспо­рената в това производство писмена покана с основание в чл.76а ЗЗО.

По същество от страна на жалбоподателя се правят принципни възра­жения, касаещи правомерността на издадената покана, доколкото се сочи, че същата не е съобразена с общото правило на чл.4 ЗЗО, предоставящо право на задължително здравноосигурените лица на гарантиран свободен достъп до медицинска помощ, вкл. и свободен избор на изпълнител за цялата страна.

Твърди се, че чрез административно определения брой регулативни стан­дарти жалбоподателят е бил поставен в невъзможност да осигури гаран­тираните права на здравноосигурените лица, направили избор именно в негово лице за оказване на медицинска извънболнична помощ. Сочи се в тази връзка, че чрез издадената покана са нарушени и основни принципи на здравеопаз­ването – равнопоставеност и свободен избор на изпълнител.

На следващо място се сочи, че Касата в лицето на РЗОК – Пловдив е следвало да извърши допълнително разпределение/преразпределение на МДД и СМД в рамките на бюджета си за съответното тримесечие съобразно клауза 46/3/ от сключения индивидуален договор с изпълнителя за 2014г. Т.е. същата е могла да предостави и допълнителни средства на последния за второто три­месечие на годината.

Твърди се също така, че е нарушена и забраната в ЗЗО за установяване на изисквания за максимален брой извършени дейности и разпределени квоти за изпълнителите на такива дейности и за ограничаване обема и разпределе­ние между отделните лечебни заведения, като чрез това лимитиране напрак­тика се постигало и ограничаване кръга на здравноосигурени лица, които да пол­зват гарантирания им обем медицинска дейност за сметка бюджета на НЗОК. Обобщава се и твърдение за несъобразяване с новелата на чл.42 КРБ.

Настоящият състав, след като разгледа събраните по делото доказа­телст­ва, вкл. тези, представени с пълната административна преписка, във връз­ка с направените конкретни възражения и с оглед служебновменените му пра­вомощия при преценка законосъобразността на оспорения индивидуален ад­министративен акт, намира същия за законосъобразен.

Веднага следва да се посочи, че следвания в производството пред ответ­ника ред/чл.76а ЗЗО/ предвижда установяване на нарушението от контролните органи/ал.1/ и съставянето на на­рочен друг протокол за неоснова­телно получе­ни суми/ал.2/, като лицето – обект на про­верката има право да предста­ви пис­ме­но въз­ражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, след­ващ деня на получаване на прото­кола.

След изтичане на срока за възражения по ал.1 Директорът на РЗОК изда­ва писмена покана за получаване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя – ал.2 от същия текст.

В настоящия случай тази процедура е спазена в развилото се адми­нистра­тивно производство/налице е заповед за възлагане на проверка, конс­та­тивен протокол от нея и протокол за неоснователно получени суми, налице е дадена възможност на изпълнителя за депозиране на възражение – и такова е пода­дено с дата 29.12.2014г./л.105/, с наименование “Протестно становище”, а след това е последвала и писмената покана на ответния Ръково­ди­тел/.

В общ план следва да се посочи, че според разпо­ред­бата на чл.3 ал.1 от ЗБНЗОК за 2014г. всяко тримесе­чие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицин­ска по­­мощ НЗОК опре­деля броя на назна­ча­ваните СМД и МДД в съот­ветст­вие с чл.1 ал.2, ред 1.1.3.2 и ред 1.1.3.4 от същия закон, т.е. в съответствие с размера на средствата, определени за тези дейности.

Преди това, по идентична разпоредба на Закона за бюджета на Нацио­нал­на­та здравноосигурителна каса за 2007г., Конституционният съд на Репуб­лика България не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 04.12. 2006г. по адм. д. № 3696/2006г. на ВАС на РБ, 5-членен състав, ІІ-ра колегия и с Решение №2 от 22.02.2007г. по к. д. №12/2006г. се произнесе в смисъл, че огра­ничителната норма не е противоконституционна.

В мотивите на това решение Конституционният съд посочи: "Тълкувания­та на Конституционния съд и върховните съдилища са актове на волята. Воля­та е продукт на духа, тя не може да бъде вярна или невярна. Това е различието между съдебните тълкувания и тези, които прави юридическата наука. Послед­ните имат описателен характер и за тяхната достоверност може да се спори, докато тълкуването на съдилищата е задължително - "то е такова, каквото е". В крайна сметка става въпрос за съотношение между върховенство на закон и върховенство на Конституция. Противоречието в тези случаи се преодолява по нормативен път."

След това решение на Конституционния съд ВАС на РБ прие, че то по за­дължителен за всички държавни органи, юридически лица и граждани начин /чл. 16 ЗКСРБ/ подчертава правилото: ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които могат да бъдат разходвани за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико диагностична дейност. Тези средст­­ва се разпределят от НЗОК по региони, а от нейните териториални поде­ле­ния/РЗОК/ - по индивидуални и групови практики за първична извънболнична медицинска помощ.

В този аспект превишаването на определените нормативи води до пре­разход на лимитирани средства, което е щета за НЗОК и тази щета следва да бъде поправена от лицата, които са я причинили/в тази насока е и наложилата се константната съдебна практика ва ВАС още с: решение №3330 от 15.03.10г. по адм. д. №15376/2009г. на ВАС-VІ отд., Решение № 3499 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16299/2009 г., VI отд., решение №4442/07.04.2010г. по адм. де­ло №15113/2009г. по описа на ВАС VІ отд. и решение №4774 от 13.04. 2010г. по адм. дело №15793/2009г. на ВАС VІ отд., а и много други/.

Следва също да се има предвид, че съгласно Решение № РД-НС-04-6 от 23.01.2014г., РЗОК определя индивидуалните регулативни стандарти/РС/ на всеки от отделните из­­­пълнители на извънбол­нич­на медицинска помощ при спазване на утвърде­ните от Директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие.

От фактическа страна по делото е установено с констативния финансов протокол и протоколът за неоснователно получени суми, съдържащи подробно изложение на фактическите основания за издаване на оспорената писмена по­ка­на, че жалбоподателят е допуснал превишение на определените му РС за ІІ-ро триме­се­чие на 2014г., в частта: бл.МЗ-НЗОК №3 – за направления за консул­та­ция или провеждане на съвместно лечение, в частта: бл.МЗ-НЗОК №3А – за направления за ВСД и в частта: бл.МЗ-НЗОК №4 – за направления за МДД.

Във връзка с конкретно направените възражения от страна на изпълните­ля следва да се посочи, че съгласно чл.72 ал.2 ЗЗО непосредственият контрол по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или ден­тална помощ се осъществява чрез проверки, извършвани от длъжностни лица от РЗОК – финансови инспектори, лекари – контрольори, и ле­ка­ри по дентална ме­дицина – контрольори, въз основа на заповед на Дирек­тора на РЗОК.

Самата покана в случая е постановена в изискваната от закона форма съобразно разпоредбата на чл.59 ал.2 АПК. Не се констатират нарушения на процесуални­те правила при осъществяване на действията от страна на органи­те на РЗОК.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 АПК съдът преценява законосъоб­раз­ността и обосноваността на административния акт, като проверява дали е из­даден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са проце­суал­ните и материалноправните разпоредби по издаването му. При извършена­та проверка, с оглед обхвата на посочената норма, следва да се приеме, че ос­по­реният административен акт е не само валиден, но и законосъобразен.

Същият е постановен от надлежно снабден с пра­вомощията за това мате­риално компетентен административен орган. Власт­ническото волеизявле­ние е облечено в изискваната от закона форма. В пълно­та е спазена, целта която преследва закона с издаването на актове от катего­рия­та на процесния.

Според съда самата писмена покана/общо на 165 страници/съдържа дос­та­тъчно обосновка във връзка с формираната разпо­редителна част, но от друга страна тя се ос­новава на съставения протокол от 03.12.2014г. и док­лад­ната за­писка към последния от същата дата. Именно последната записка съдържа на 11 стра­ници детайлно посочване с обос­новка на причините, мотиви­рали прие­мане на извода за надвишаване на ИРС по периода – второ тримесечие на 2014г.

Във връзка с другите възражения на оспорващото дружество следва да се посочи, че съгласно чл.43 ал.2 и от договора му за 2014 година, лечебното заведение мо­­­же да назначава извършване на СМД и МДД по брой или стойност на отдел­ните видове, определени съобразно Правилата по чл.3 ал.2 ЗБНЗОК за 2014г., за което всяко тримесечие се подписва между страните нарочен Про­токол.

В случая за второто тримесечие това е протокол от 31.03.2014г./л.108/, вед­но с три други протокола от дати:02.06.2014г.,17.06.2014г. и 27.06.2014г. /л.109-111/, които установяват изпълнение на процедурата на договореното с клауза 45 от съглашението, касаещо случаи на мотивирана необходимост от от­пускане на допълнителен брой СМД и стойност на МДД за същото това три­месечие.

Според чл.46 ал.1 на този договор, лечебното заведение е длъжно да възста­нови на НЗОК заплатените от нея средства за СМД и МДД, назначени от него извън оп­ределените му обеми, вкл. извън разрешените надви­ше­ния и за­дължението за компенсиране.

С оглед изложеното следва да се отбележи, че подлежащите на възста­новяване суми по чл.46 ал.1 от индивидуалния договор на лечебното заведе­ние – жалбоподател с НЗОК, са средства, изплатени от НЗОК над определе­ните и договорени обеми за стойности на СМД и МДД, поради допус­натото от лечебното заведение и неразрешено от НЗОК надвишение на определените предварително или след увеличение/преразпределение техни размери, т.е. в те­зи случаи се касае за възстановяване на получени суми, като по този начин се поправя причинената с превишаването им щета/преразход на бюджетни средст­ва от фонда, поверен за управление на НЗОК/.

В тази връзка от събраните по делото писмени доказа­телства, предста­вени от ответника, а също така и на база изслушаното заключение на в.л. Д., по категоричен начин се установява, че Касата е заплатила посочени­те суми във връзка с издадените именно от из­пълнителя направления за МДД и СМД.

На следващо място следва да се посочи, че съгласно цитираните в жал­бата правила и съобразно клаузата на чл.45 ал.3 от договора в случаите по чл.44 Директорът РЗОК – Пловдив е разпределил и преразпределил допълни­телен брой СМД и стойност на МДД до размер на заделения резерв от РЗОК за това тримесечие и при отчитане липсата на останал резерв от предходното та­кова/първо за 2014г./.

В тази връзка е именно и установеното от пълното и неоспорено заклю­чение на в.л. Д., която е констатирала при проверка в РЗОК – Пловдив, че са разпределени/окончателно възложени/ на изпълнителите, с които същата е имала сключени договори, всички бройки СМД и стойности на МДД за това тримесечие, без да е налице остатък. Освен това експертът на годишна база е посочил, че изпълнението на бюджета на Касата за 2014г. е завършило в край­на сметка/след направени компенсации по отделните параграфи, вкл. разходи и трансфери/ с отрицателно салдо от 68 759 хил. лева. Т.е. неоснователна е те­зата на оспорващото дружество, че са останали неразпределени средства, чрез които е могло да се поеме допуснатото и от този изпълнител надвишаване на договорените по брой и стойност обеми от медицински дейности.

Не на последно място следва да се посочи, че всъщност изпълнителят не спори във връзка с конкретно изчислените му превишения така, както те са били установени с поканата на РЗОК и установени и с приетото по делото заклю­чение на в.л. Д.

Що се отнася до твърдението на ИМП, че всъщност получилите са надви­ше­ния са и в резултат на възникналата в съответните тримесечия необходи­мост, то следва да се посо­чи, че в тази случаи изпълнителят е следвало да иска от Касата определяне /от­пускане/ на допълнителни средства/направле­ния.

В тази връзка и както се посочи вече по-горе трикратно РЗОК – Пловдив е завишавала първоначално определените брой СМД и суми за МДД.

Ако изпълнителят не е бил доволен от така определените му допълни­тел­ни обеми или му е било отказано да му бъдат предоставени още такива, то съ­щият е следвало да оспори това административно решение на ответника, вкл. и пред Съда, тъй като съобразно константна практика на ВАС на РБ, тези ре­шения представляват също административни актове, които на об­що основа­ние подлежат на контрол, вкл. и на съдебен такъв.

В казуса обаче липсват доказателства жалбоподателят да е упражнил това свое право надлежно, поради което сега в това съдебно производство той не мо­же под формата на възражение да “вкарва” и този въпрос за преценка и то във връзка със законосъобразността на друг административен акт.

Поначало следва да се отбележи факта, че още при връчване на триме­сеч­ните Протоколи за определяне броя СМД и стойността на МДД, липсва изра­зе­но непосредствено несъгласие с тези техни обеми, вкл.  като занижени и несъот­ветстващи на броя на обслужваните пациенти на изпълнителя на спе­циализираната извънболнична помощ.

Освен изложеното дотук следва да се посочи, че с жалбата си, а и с де­по­зираното преди това възражение, наименовано "Протестно становище" изця­ло са преповторени от “МЦ Хипоталамус”ООД аргументите на тази страна по идентични казуси, касаещи други/предходни/ периоди с подобни превише­ния. В този връзка с решение от 14.10.2014г. по адм. дело №5949/2014г. състав на ВАС на РБ,VІ-то отд. е дал и своя отговор на тезите на оспорващия, вкл. и досежно евентуалното нарушаване правата на гражданите и като цяло на Конс­ти­туцията, поради което настоящият състав не счита за необходимо да ги пре­пов­таря.

Следва само да се посочи, че наличието на една правна рамка, форми­рана вкл. и чрез договаряне, няма как едностранно да бъде променено само поради желанието на едната страна по съглашението. В казуса са налице ясно разписани правила как да се случи една такава промяна, а самият изпълнител на извънболнична помощ не се е възползвал в съответния за това момент от въз­можността сам да оспори оп­ре­делените му окончателно обеми по това съг­лашение.

С оглед на това няма как последващо и при точни изчисления на преви­ше­нията и възможните компенсации, същият да претендира сега “ревизия” на та­ка определеното му, като по този начин да се приеме, че не е допуснато по­соченото несъобразяване с правно дължимото.

Консеквентно това обосновава и изводите на настоящия състав за неос­но­вателност жалбата на изпълнителя, поради което същата следва да бъде отх­върлена.

На РЗОК – Пловдив се дължат разноски по делото в размер на общо 600 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Медицински център Хипоталамус”ООД с адрес на управление *** срещу писмена покана изх. №16-2318 от 10.02.2015г., издадена от Директор РЗОК – Пловдив, с коя­то дру­жеството е приканено да възстанови сумата от общо 51 436,93 лева, по­лучена без правно основание във връзка с изпълнението на индивидуален до­го­вор №162318/12.02.2014г. за оказ­ва­не на специализирана извънболнична меди­цинс­ка помощ от медицински център, сключен между НЗОК/РЗОК – Плов­див и “МЦ Хипоталамус”ООД, като НЕОС­НО­ВА­ТЕЛНА.

ОСЪЖДА “Медицински център Хипоталамус”ООД с адрес на управление *** да запла­ти на РЗОК – Пловдив с адрес на при­зоваване *** сумата от об­що 600/шест­стотин/ лева раз­носки по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :