РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 2190.

 

гр. Пловдив,  12.11. 2015 год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на  четиринадесети октомври  през две хиляди и петнадесета година,  в състав:

                                              Председател:  Милена Несторова - Дичева 

при секретаря Д.Й. и прокурора …,  като разгледа докладваното от съдията административно  дело 669  по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ във връзка  с чл.225 а  от същия закон.

 

            Образувано е по жалба на А.Г.К., ЕГН **********,***, чрез адв.К., срещу Заповед № 15РД09-31/30.01.2015 г. на Кмета на Район Северен при Община Пловдив.

            Твърди се нейната незаконосъобразност и се иска отмяната й с доводи, че разпореденият за премахване обект е единствено жилище на жалбоподателя, строен е преди много години и представлява търпим строеж.

            Заема се именно тезата, че процесният строеж е търпим и съответно не подлежи на премахване.

            В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.

            Ответникът – Кметът на Район Северен при Община Пловдив, не изпраща представител.

            Административен Съд Пловдив – Първо отделение, ХІ с., след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и наведените от страните доводи, намира за установено следното:

            На първо място съдът намира, че жалбата против процесния ИАА е подадена в предвидения за то­ва срок /видно от обратна разписка на л.7, заповедта е връчена на жалбоподателя на 18.02.2015 г., а жалбата срещу нея е подадена на 27.02.2015 г./ и от лице имащо правен ин­терес, поради което се явява и процесуално ДО­ПУС­ТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

Предмет на направеното оспорване е Заповед № 15РД 09-31/30.01.2015г. на Кмета на Район Северен при Община Пловдив, с която, на основание чл.223 от ЗУТ във връзка с чл.225, ал.2 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж, представляващ жилищна сграда в УПИ I-спортен плувен комплекс, кв.1, по плана на кв.„Хаджи Димитър“, гр.Пловдив, с административен адрес *** с извършител А.Г.К..

За да разпореди премахването на процесния строеж, АО е приел, че същият е незаконен такъв, тъй като е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, чл.182, ал.1 от ЗУТ и чл.137, ал.3 от ЗУТ.

Предвид така направените констатации, обективирани в КА № 12/14.01.2015 г. /л.10 по делото/, е прието за безспорно установено наличието на незаконен строеж  по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, който подлежи на премахване.

Този извод се споделя от настоящия съдебен състав.

По делото не се представят строителни книжа за процесната постройка.

Не се и излагат твърдения в този смисъл.

Заетата от жалбоподателя теза, че процесният строеж е реализиран преди много години и представлява стабилен такъв, без да създава опасност от самосрутване или такава за околните, подкрепена със свидетелски показания, не може да преодолее обстоятелството, че е незаконен и  не попада и в приложното поле на § 16 или § 127 от ЗУТ като търпим.

За да бъде един строеж търпим, същият освен да е построен преди определен период от време /различно в зависимост от различните хипотези на посочените параграфи/, трябва да е бил допустим съгласно правилата и нормативите, действали по време на построяването му или съгласно ЗУТ. В конкретния случай не са ангажирани доказателства в този смисъл  макар от съда да са дадени изрични указания /протокол от с.з., проведено на 09.07.2015 г. на л.37 по делото/.

Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че процесният строеж е реализиран върху общински терен, представляващ  УПИ I-спортен плувен комплекс, кв.1, по плана на кв.„Хаджи Димитър“, гр.Пловдив, по делото липсват каквито и да било данни и/или твърдения, че има отстъпено право на строеж от страна на Община Пловдив, съответно, че са изпълнени правилата и нормативите, действали както по време на извършването на строежа, така и по ЗУТ, а именно по чл.56 от ЗТСУ отм. и  чл.148, ал.5 от ЗУТ.

В тази връзка и предвид характера на собствеността на УПИ, върху който е изграден строежа, а именно, че имотът е общинска собственост и предназначението на УПИ е за спортни дейности, безспорно се налага извода, че е налице незаконен строеж, който няма как да е бил допустим както съгласно правилата и нормативите, действали по време на построяването му или така и съгласно ЗУТ, съответно същият не е търпим и подлежи на премахване.

Само за пълнота и с оглед изричните оплаквания в тази смисъл в жалбата за нарушение на чл.8 от ЕКЗПЧ, съдът намира на нужно да посочи, че правото на неприкосновеност на жилището следва да бъде защитено пропорционално на плоскостта и в съответствие със спазването на закона /в конкретния случай правилата и нормативите за застрояване/ в една правова държава.    В конкретния случай при констатирано незаконно строителство АО е процедирал правилно, в кръга на предоставените му от закона правомощия и при наличието на надлежна делегация – заповед на л.40.

 

Водим от изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава същата следва да бъде отхвърлена.

 

По разноските

Предвид липсата на изрична претенция за присъждането им, такива не се следват на ответника.

 

Ето защо, Административен съд Пловдив, І отделение, ХІ състав,

 

Р Е Ш И :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на А.Г.К., ЕГН **********,***, чрез адв.К., срещу Заповед № 15РД09-31/30.01.2015 г. на Кмета на Район Северен при Община Пловдив.

 

  Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                         Председател: