Р Е Ш Е Н И Е

 

  575

  гр. Пловдив, 17 март 2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДИЧО ДИЧЕВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  ТАНЯ КОМСАЛОВА         

                                                                                 ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря Т.К. и участието на прокурора АННА ВИКОВА, като разгледа КАХД № 159 по описа на съда за 2016г., докладвано от съдия Й.Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК.

        Образувано е по касационна жалба от община-Първомай, представлявана от кмета А. П. против решение № 119/12.12.2015г., с което е отменен отказ на Кмета на Община – Първомай, обективиран в писмо изх. № 88-00-1/07.07.2014 г. и постановен по жалба – искане вх. № 88-00-7/19.08.2013 г. на А.И.Д., ЕГН **********, за изземване по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ на имот № 036051, съставляващ нива, с площ от 4.000 дка, четвърта категория, находяща се в местността „Плуговица Г.Бунар” в землището на с. Татарево, с ЕКАТТЕ: ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, при граници и съседи: имот № *** – нива на наследниците на П. Д. К., имот № *** – нива на К. П. И., имот № *** – нива на К. П. И., имот № *** – нива на П. И. К. и имот № *** – полски път на Община – Първомай, както и имот № ***, съставляващ нива, с площ от 23.789 дка, четвърта категория, находяща се в местността „Манда кър” в землището на с. Татарево, с ЕКАТТЕ: ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, при граници и съседи: имот № *** – нива на наследниците на К. П. Т., имот № *** – нива на наследниците на Д. И. Д., имот № *** – нива на наследниците на С. П. К., и имот № *** – полски път на Община - Първомай – пътища, язовири, канали и др. и преписката е върната на Кмета на Община – Първомай, със задължение в 14-дневен срок от влизане в сила на решението да издаде заповед по чл. 34 ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване на гореописаните имоти от „Елит -милк -2000“ ООД, с ЕИК *** и предоставянето им на А.И.Д..

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, неоснователно и необосновано. Иска се отмяна на решението на РС- Първомай и постановяване на друго, с което да се отхвърли подаденото искане от А.Д.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.  

Ответникът по касация А.И.Д. чрез пълномощника си оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Заинтересованата страна- „Елит Милк 2000“ ООД, редовно призована, не взема становище по жалбата.

Окръжна прокуратура-Пловдив чрез участвалия прокурор дава заключение, с което намира жалбата за неоснователна.

       Административен съд - Пловдив като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл.218 от АПК, приема следното:

         Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при което се явява процесуално допустима. 

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е установил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани доказателства, ценени по отделно и в тяхната съвкупност. Всички възражения на настоящият касатор са обсъдени, като са изложени подробни мотиви относно тяхната неоснователност. Съдът не се е ограничил с обсъждане на доводите на жалбоподателя, а е извършил преценка относно законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, съгласно чл.168, ал.1 от АПК. В тази връзка неоснователни са възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на оспореното решение. От фактическа страна обжалваният съдебен акт е обоснован с констатираното наличие на неправомерно ползване от „Елит-милк-2000“ ООД на описаните земи за стопанските 2011г.-2012г. и 2012-2013 г.  

Неоснователни са и възраженията на касатора, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалноправните норми. Съобразно чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, за издаване на административен акт следва да се провери дали са налице и трите кумулативно предвидени условия: направено искане до компетентен административен орган от лице с право на собственост или ползвател на правно основание на земеделски имот, ползване на същия този имот от трето лице и това ползване да се осъществява без правно основание. При установяване наличието на тези три предпоставки се издава заповед за изземване от лицата, които ги ползват без основание. В допълнение следва да се има в предвид също, че за издаване на заповед по реда на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, се изисква имотите да се ползват от трети лица без правно основание, поради което административният орган следва да прецени и установи дали, към момента на разглеждане на искането сочените от ответника по касация имоти се ползват от трети лица, като изиска служебно информация от Общинската служба по земеделие. Такава информация е налична по делото и дава ясен и категоричен отговор на въпроса за ползването на въпросната земя и дали това е ставало с правно основание или не.  

Неоснователно е възражението на касатора, че редът на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ не е приложим за минал период. В мотивите на решението е изрично посочено, че искането на А.Д. е направено през стопанската 2012/2013г., която съгласно легалното определение в §2, т. 3 от ПЗР на Закона за арендата в земеделието е започнала на 1.10.2012г. Настоящият касационен състав споделя мотивите на първоинстанционното решение, че за административният орган е възникнало задължение да се произнесе с позитивен акт по искането, понеже са били налице предвидените предпоставки по материалната норма на закона.   

При тази законова разпоредба следва правният извод, че административният ред за изземване на земеделски имоти, по отношение на които собствеността е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, включва единствено изследване на законовите предпоставки за това. Тези законови предпоставки са: да е възстановено право на собственост върху земеделска земя, имотът да се ползва от други лица, различни от собствениците и това ползване да е без правно основание. 

Така очертаният нормативен регламент, съотнесен към конкретната фактическа установеност, мотивират съда да приеме, че отказът на кмета на община-Първомай, обективиран в писмо изх. № 88-00-1/07.07.2014г. е издаден при неспазване на процесуалните изисквания и при неправилно приложение на материалния закон. Поради това, съдът приема, че по отношение на обжалваното решение не са налице основанията за отмяната му. Същото е законосъобразно, вследствие на което релевираната срещу него жалба се явява неоснователна и следва да се отхвърли. 

Ответникът е претендирал да му бъдат присъдени разноски по делото - адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора, на основания чл.226, ал. 3 от АПК и чл.81 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, искането е основателно и на А.И.Д., следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /триста лева/, като сумата следва да се плати от касатора.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН във връзка с чл.222 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:   

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 119/12.12.2015г. на Районен съд- Първомай, 2-ри състав по гр.д. № 248  по описа на същия съд за 2015г.

ОСЪЖДА Община-Първомай да заплати на А.И.Д., ЕГН ********** сумата от 300/триста/ лева разноски за настоящата инстанция. 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                      

 

 

 

 

 

                                                                        2.