Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер       589        Година  2019, 15.03.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав

 

на 25.02.2019 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

     ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

                  ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря: СТЕФКА КОСТАДИНОВА и при присъствието на прокурора: ИЛЯ­НА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА КАНД номер 28 по описа за 2019 година

 

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Д.,***, против Решение1867/01.11.2018г., постановено по АНД4368/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXV н.състав, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 5153 от 07.06.2018г. на Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна Инфраструктура“ – гр.София, с което е наложено на жалбоподателя административно наказание – "Глоба" в размер на 1 000 лева на основание чл. 53, ал.1 т.2 от Закона за пътищата/ЗП/ за нарушение на  чл. 26, ал.2, т.1, б. "а" от ЗП.

Жалбоподателят счита, че така постановеното решение от състав на Район­ния Съд е незаконосъобразно, като излага доводи за наличие на: нарушаване на материалния и процесуалния закони, поради което моли същото да бъде отме­нено,като вместо това се постанови пълна отмяна на издаденото НП.

 Ответникът по касационната жалба АПИ – София счита в депозираното писмено становище жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и.

 Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

 Пловдивският административен Съд – двадесети състав, след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.

 За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП/с изключение размера на наложената санкция/, състав на Районния Съд е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на Д. на вмененото му нарушение на ЗП, а от друга че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, извършени в хода на развитие на административно – наказателното производство.

 Този съдебен състав намира, че правилно Районния Съд е преценил всяко доказателство поотделно, събрано в хода на съдебното производство, а освен това и всички в съвкупност, като е достигнал до единствения правилен извод, а именно, че се установяват изложените факти в АУАН и основания на него последващ акт – наказателното постановление, предмет на съдебна проверка по реда на ЗАНН.

От друга страна недоказани са твърденията на жалбоподателя за налични нарушения в оценъчната дейност на съда, касаещи извършеното от него деяние.

 По отношение търсеното неправилно прилагане на материалния закон, то следва да се отбележи, че нормата на чл. 177, ал.3 ЗДвП има за предмет нару­шение, пряко свързано с управляването на пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от минис­търа на регионалното развитие и благоустройството, докато вменетото в казуса нарушение касае нарушаване на забраната без съответно разрешение движе­нието на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, издадено от компетентните лица по чл. 26, ал.3 ЗП.

 По отношение на конкретните измервания, осъществени от контролните органи на АПИ, по делото липсва спор.

 Не може да се сподели и тезата, че отговорно лице в случая може и следва да е само собственика/възложителя на превоза, тъй като в случая е нарушена забрана, която е абсолютна по своя характер, поради което и извършител се явява преди всичко лицето, управлявало превозното средство. А дали и други субекти подлежат на санкция, е въпрос, който не касае собствено наказаното тук лице. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на Административен съд – Пловдив.

 С оглед на изложеното не са налице касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл. 221, ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХ състав

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1867/01.11.2018г., постановено по АНД № 4368/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXV н.състав.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                      

                                                      2.