РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1098

 

гр. Пловдив,  17 май 2019 година

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І-во отделение,  ХІ-ти състав, в открито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                           Председател:  Милена Несторова - Дичева                                                            

                  

при секретаря Д. Й. и участието на прокурора......., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 115 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 43, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г.

         Образувано е по жалба на М.Т.С., ЕГН ********** ***, чрез адв. Б.,***, офис 101, против Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/8333 от 12.11.2018г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е извършено намаление на финансовото подпомагане на жалбоподателя по мярка 11„Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г. – 2020г. със сумата в размер на 978,39лв.

         Твърди се, че в обжалвания административен акт липсва аргументация на какво основание не са одобрени за подпомагане декларираните площи. Поради тази причина не могат да бъдат изложени конкретни аргументи относно причините, довели до направените в акта констатации.

         Независимо от това, в жалбата е посочено, че констатациите се основават на това, че установената площ на декларираните парцели е с общо 0,29 ха по-малко, поради което „е наложена санкция по направление Биологично растениевъдство в размер на 978,39лв.“ Неправилно е приложен материалният закон - чл. 5 от Наредба № 2 от 17.02.2015г., който препраща към Регламент (ЕС) № 1307 от 2013г. Съгласно разпоредбата на чл. 32, § 2 от регламента „хектар, отговарящ на условията за подпомагане“ означава всяка земеделска площ от стопанството, която се използва за селскостопанска дейност или когато площта се използва и за неселскостопански дейности, включително площи, които не са били в добро земеделско състояние към 30 юни 2003г. в държавите – членки, присъединили се към съюза на 1 май 2004г., които са избрали да прилагат схемата за единно плащане на площ.

         В посочената наредба са регламентирани и критерии, които са основание дадена площ да бъде определена като трайно неподходяща за подпомагане, като сред тях са и земеделските площи, които са заети от дървесна или храстовидна растителност, сгради, съоръжения, скали и др. подобни. За ползваните от земеделския производител площи не са налице негативните предпоставки, поради което неправилно е прието, че не всички от тях са използвани за земеделска дейност.  

         В крайна сметка се иска отмяна на оспорения  АА.

         Претендират се и сторените по делото разноски.

         Ответникът – Заместник Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез надлежен процесуален представител старши юрисконсулт Г., взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателства и приетата СТЕ, намира за установено следното:

         Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок  - видно от представена на л. 14 по делото обратна разписка УП е връчено на жалбоподателя на 05.12.2018 г., а самата жалба е подадена на 19.12.2018г.  (л. 3) от надлежна страна, за която ИАА е неблагоприятен. Поради тази причина същата е допустима за разглеждане.

         Разгледана по същество жалбата е неоснователна предвид следното:         Предмет на процесното оспорване е Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/8333 от 12.11.2018г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му, в която е намалена сумата за изплащане в размер на 978,39лв. за наддекларирана площ от 0,29 ха. Посочената площ не попада в специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2016г., одобрен със заповед № РД-46-141 от 01.03.2017г. на министъра на земеделието и храните.

         Спорният по делото момент е посочената в административния акт площ от 0,29 ха попада ли  в специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2016г., одобрен със заповед № РД-46-141 от 01.03.2017г. на министъра на земеделието и храните или се явява наддекларирана такава.

         От фактическа страна се установява следното:

         Производството пред административния орган е започнало по подадено Заявление УИН № 16/240616/69839 от 22.06.2016г. от бенефициентът М.С., който е заявил земеделски площи за финансово подпомагане за кампания 2016г.: схема за единно плащане на площ (СЕПП), схема за преразпределително плащане (СПП), зелени директни плащания (ЗДП), схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (СЗ), схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) и мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“, както следва:

         -00672-71-13-1- з-ще с. Арчар, декларирана площ 0,76 ха, заявена култура – тикви;

   -00672-496-19-1- з-ще с. Арчар, декларирана площ 0,95 ха, заявена култура – тикви;

    -66442-31-1-2- з-ще с. Цар Симеоново, декларирана площ 0,68 ха, заявена култура – тикви.

    Общата площ, заявена от С. за финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ е в размер на 2,39 ха.

    С уведомително писмо изх. № 02-160-6500/8333 от 12.11.2018г. на ДФ „Земеделие“ бенефициентът е уведомен, че част от заявената за подпомагане площ в размер на 2,1 ха е одобрена за участие по мярка 11, за която е оторизирана сума за изплащане в размер на 1 709,37лв. Останалата площ в размер на 0,29 ха е отпаднала от площите, допустими за подпомагане за кампания 2016г. от одобрения със заповед № РД46-141 от 01.03.2017г. на министъра на земеделието и храните окончателен специализиран слой „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2016г.

         Приобщени по преписката са подадените заявления от ЗП М.С., ведно с приложените към тях документи, включително договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти № 2844 от 26.05.2015г., сертификат № 048146 от 29.05.2015г. за биологично земеделско производство, валиден до 29.05.2016г. и решение за сертификация на биологично стопанство на М.С. за 2015г.

В хода на настоящето съдебно производство е допуснато и прието заключението по СТЕ на вещото лице Л.Г.М., което след запознаване с документите по преписката е формирала следните изводи:

-съгласно заявление УИН № 16/240616/69839 от 22.06.2016г. бенефициентът С. е декларирал парцел с идентификатор 00672.68.1 по КК на с. Арчар с площ от 0,76 ха (7,609 дка), негов собствен, съгласно НА № 167 от 2015г. и парцел с идентификатор 66442.400.11 по КК на с. Цар Симеоново с площ от 0,68 ха (6,816 дка), негов собствен съгласно НА № 154 от 2015г.;

-от заявените площи за финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ е изключена площ в размер на 0,29 ха, която не попада в специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2016г., одобрен със заповед № РД46-141 от 01.03.2017г. на министъра на земеделието и храните. Разликата между декларираната и установената площ за подпомагане в размер на 0,29 ха представлява в процентно съотношение 13,81% от наддекларираната площ към установената за подпомагане.

Към заключението на вещото лице са приложени 2бр. цветни копия от ортофотокарта, в която заявените парцели са обозначени със син цвят, а допустимият слой е обозначен със светлосин контур. Съгласно данните в ортофотокартата изключените от допустимата за подпомагане площ от парцел 00672-71-13-1 представлява ивица необработваема площ, а от парцел 66442-31-1-2 площ, обрасла с храсти, която не се използва за селскостопанска дейност.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Обжалваното уведомително писмо е издадено от Зам.Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Петя Славчева, като авторството на лицето не е оспорено. Със Заповед № 03-РД/715#1 от 27.06.2017г. (л. 8) Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на П.С.- заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" правомощия, сред които (т. 2) „за издава и подписва уведомителни писма за одобрените и неободрените за участие парцели, както и за неизпълнени ангажименти по мярка 11 „Биологично земеделие“. Съгласно чл. 20а, ал. 4  от ЗПЗП (в приложимата му редакция към датата на издаване на обжалвания административен акт) изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник -изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.

Оспореният акт засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на адресата, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК (в този смисъл Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015г. по тълкувателно дело № 1/2015г., ВАС).

От жалбоподателя се твърди, че всички от него декларирани площи са използвани за земеделска дейност, без на тяхната територия да е налице някоя от негативните предпоставки, за да бъде определена като трайно неподходяща за подпомагане. Площта не е заета от храстовидна растителност, засадена е със заявените култури – тикви, като насажденията са дали плодове. Това негово твърдение е опровергано от събраните по делото доказателства, включително заключението по СТЕ, неоспорено от страните, което се кредитира изцяло от съда като даващо пълен и обоснован отговор на поставените задачи.

Административният орган се е позовал на заповед № РД46-141 от 01.03.2017г. на министъра на земеделието и храните, с които е одобрен обновеният и окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2016г. Посочени са и правните основания съдържащи се в ЗПЗП, Регламент (ЕО) № 809/2014 и Регламент (ЕО) 1307/2013 от 17.12.2013г., Наредба № 4 от 2015г., Наредба № 105 от 2006г., както и Методика за намаляване или отказване на плащания по мярка 11.          Съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила. Предвид съдържанието му, като мотиви, изложени и табличен вид и релевантни правни разпоредби, съдът намира за неоснователно твърдението на оспорващия за липса на събрани доказателства с допълнителни проверки и яснота относно фактите и обстоятелствата, мотивирали издаването на административния акт. 

Видно  от заключението на ВЛ по приетата по делото СТЕ от заявените площи за финансово подпомагане на жалбоподателя С. по мярка 11 „Биологично земеделие“ е изключена площ в размер на 0,29 ха, която не попада в специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2016 г., одобрен със заповед № РД46-141/01.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните, която е приета за допустима за подпомагане.

Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието и храните, която подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Въпросната заповед не е оспорена от жалбоподателя – този въпрос не е спорен между страните, твърдения от страна на жалбоподателя не са отправени в този смисъл, не се ангажират и доказателства в тази насока.

Съгласно т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. на ОСС на І и ІІ колегии при Върховния административен съд, заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006г. представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. Всеки земеделски стопанин заявил площи за подпомагане има правен интерес да установи дали неговите заявени площи попадат в слоя „Площи, допустими за подпомагане”, защото това установяване е пряко свързано с възможността за заявените площи да бъдат изплатени сумите, предвидени по съответните мерки и схеми за подпомагане. За заявителите съществуват възможности за възражения по определянето на допустимите за подпомагане площи в хода на процедурата по одобряването им от страна на Министъра на земеделието и храните като заповедта се издава едва след проверка на възраженията и отстраняването на установените непълноти и грешки.

Каза се,  обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието и храните, която подлежи на самостоятелен съдебен контрол. В конкретния случай това е заповед № РД46-141/01.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните, с която вече е одобрен окончателния слой „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2016г.  При наличието на влязла в сила заповед на Министъра (въпрос, който не е спорен между страните), с която е определен допустимия за подпомагане слой касателно процесния имот (в който слой са изключени процесните 0,29 ха), правилно е направена и редукция на сумите за подпомагане като са намалени същите в съответствие с определените площи по заповедта  -  Разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и да приеме заявление за подпомагане през следващата година, ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105.  Крайният извод е, че издаденото в този смисъл УП съответства на законовите изисквания за целта, а подадената срещу него жалба е неоснователна.

         При направената преценка за съответствие на обжалвания административен акт с материалния закон съдът намира, че уведомителното писмо е постановено в съответствие с материалноправните изисквания на закона. Условията и реда за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ са нормативно установени в ЗПЗП и в Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. Съгласно Наредбата, земеделските производители кандидатстват чрез подаване на заявление за подпомагане по мерките, по образец съгласно приложението, като отбелязват кода на биологичната дейност с възможност да го променят през всяка следваща година.

         В настоящия случай, в разяснения към графа 7 към Таблица 1 (площ на парцел след извършени административни проверки) от писмото е посочена като правно основание за отказа разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 2006г. По подаденото заявление за подпомагане за кампания 2016 година е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. Съгласно разпоредбата на чл. 74 от Регламент (ЕО) № 1306/2013 Разплащателната агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да провери дали са изпълнени условията за предоставяне на помощ.

         Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на С. са извършени административни проверки, които позволяват установяване на процента на наддекларираните площи, спрямо одобрените парцели. В случая, процентът на наддеклариране е определен въз основа на административна проверка по данните в ИСАК, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 74, § 2 от Регламент 1306/2013 година се прави на извадков план на земеделските стопанства и/или бенефициерите.

         В тази връзка, в разпоредбата на чл. 11, параграф 4 от ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, според които държавите-членки се възползват от ИСАК, като за удостоверяване спазването на критериите за допустимост се допускат административни проверки и проверки на място. Извод за изпълнение на изискванията за подпомагане може да се изгради и само въз основа на извършената от органа проверка, включваща автоматично географско сравнение в системата ИСАК.

         Некоректно е позоваването от жалбоподателя на разпоредбата на чл. 32, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1307/2013 на Съвета по отношение понятието „хектар, отговарящ на условията за подпомагане“. В разпоредбата на чл. 32, § 5 от същия регламент е посочено, че за целите на определянето на „хектар, отговарящ на условията за подпомагане“ държавите членки могат да приложат коефициент за намаление с цел преобразуване на съответните хектари в „хектари, отговарящи на условията за подпомагане“. Именно в изпълнение на това правомощие е извършена проверка, включваща автоматично географско сравнение в системата ИСАК, резултатите от която се потвърждават от експертните констатации в заключението на вещото лице.

         По гореизложените съображения съдът приема, че оспореното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020г. за кампания 2016г. изх. № 02-160-6500/8333 от 12.11.2018г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ гр. София съответства на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

         С оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази, че ответната страна е заплатила 200лв. депозит за СТЕ, както и с оглед характера на спора, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ намира, че в полза на Държавен фонд „Земеделие“, в чиято структура е издателят на обжалвания акт, следва да се присъдят разноски в размер на 300лв., от които 200лв. внесен депозит за изготвяне на СТЕ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. 

 

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Т.С., ЕГН: ********** ***, чрез адв. Б.,***, офис 101, против Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/8333 от 12.11.2018г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е извършено намаление на финансовото подпомагане на жалбоподателя по мярка 11„Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г. – 2020г. със сумата в размер на 978,39лв.

ОСЪЖДА М.Т.С., ЕГН: ********** *** да заплати на ДФ “Земеделие“  сторените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.                                               

               

 

 

 

                                                                 Председател: