РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

logo

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

           № 822

 

 

        гр. Пловдив, 11.04.2019 год.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:                   

                                                               

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                  ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА                                                             

                                               ПЕТЪР КАСАБОВ 

 

при секретаря М.Г.и с участието на прокурора Тодор Павлов, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 215 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на “А1 България” ЕАД против Решение № 147/30.11.2018 г., постановено по АНД № 563/2018 г. по описа на Районен съд – Карлово, І н. с., с което е потвърдено НП № 83/09.07.2018 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на “А1 България” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 326, вр. чл. 42, ал. 3 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения. Към касационната жалба, в която са изложени подробни съображения относно неправилност и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, не са приложени писмени доказателства и не са формулирани искания за събиране такива.

Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е неправилен и незаконосъобразен. Излага доводи, че към КП е приложен проект на договор № 504409788, който не е разписан от страните, като твърди, че С.П.е имала проект и е можела да се запознае с него и да го подпише. Сочи се също, че служителят на А1, който е присъствал на проверката не е подписал констативен протокол № П-СП-008 от 15.05.2018 г., съответно е изразил съгласие с констатациите в КП. Твърди се, че описаното в НП деяние се явява несъставомерно. Иска се отмяна на Решението на КРС, алтернативно се иска да се приеме, че е налице „маловажен случай“ по изложени в жалбата съображения или наложената санкция да бъде намалена до предвидения в закона минимален размер.

Ответникът по касационната жалба – „КОМИСИЯ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА ” не е приложил становище по жалбата.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касационния жалбоподател оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Карловският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД против Наказателно постановление №  83 от 09.07.2018 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на “А1 България” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 326, вр. чл. 42, ал. 3 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения              

Установено е от фактическа страна, че нъв връзка с постъпила жалба в КРС на 15.03.2018 г. служителите на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) са извършили проверка в магазин на „МОБИЛТЕЛ.“ ЕАД /понастоящем „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, находящ се в ***. При извършената проверка двамата свидетели се представили като клиенти, които изявили желание да сключат договор за пакетна услуга телевизия и интернет. Обслужващата ги служителка помогнала в избора на план, след което св. П. предоставила личната си карта и служителката пристъпила към съставяне на договора. Когато приключила, без да предостави договора за запознаване със съдържанието му, поканила свидетелката да положи подписа си върху електронно устройство с дисплей, на което се виждал единствено правоъгълник с място за подпис, но без визуален контакт със съдържанието на договора. Св. П. попитала служителката какво подписва, тъй като не се виждало нищо. На въпроса си не получила отговор, при което положила отметка върху карето за подпис и двамата със св. М. се легитимирали като служители на КРС. Изискали да им бъде предоставено копие от договора, от което установили, че в него било включено освен предоставяне на телевизия и интернет, и фиксирана телефонна услуга, която не била искана от свидетелката и обсъждана със служителката на дружеството. Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № П-СП-008/15.03.2018 г.

Във връзка с констатираното била изпратена покана до дружеството-жалбоподател за явяване на 21.05.2018 г. за съставяне и връчване на АУАН, а въз основа на него е издадено и Наказателно постановление №  83 от 09.07.2018 г. .

КРС е обсъдил подробно събраните писмени и гласни доказателства в тяхната хронология и логическа последователност. Приел е, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на  формалните изисквания на ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, притежаващи нужните  правомощия за тези действия. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и 43 от ЗАНН, НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН.

Относно приложението на материалния закон КРС е приел, че  от събраните по делото доказателства се установява, че служителката на дружеството-жалбоподател не е предоставила на клиента за запознаване със съдържанието му индивидуалния договор за мобилни услуги преди подписването му. Отчетено е,че отговорността на дружеството е обективна, безвиновна и доколкото е допуснато такова нарушение от страна на служител, правилно е ангажирана същата. Изложени са мотиви, че обстоятелството, че процесният договор не е подписан не е от значение за ангажиране на отговорността на дружеството, доколкото нарушението се явява довършено с факта на непредоставяне на договора за запознаване на клиента преди подписването му.

Изложени са мотиви и относно приложимостта на института на маловажния случай.

Обосновано е и защо определеният размер на санкцията е съответен на тежестта на нарушението.

Решението е правилно. Мотивите му изцяло се споделят от касационната инстанция, като на основание чл.221,ал.2 от АПК препраща към тях.

За пълнота на настоящото изложение, следва да се отбележи, че касационният състав приема, че нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно ясно, в съответствие със законовите изисквания, квалифицирано е правилно, като е приложена и съответната санкционна разпоредба.

Санкционираното нарушение не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както правилно е посочил и РС Карлово. Маловажността представлява изключение от общото правило на наказуемост на въздигнатите в административни нарушения деяния, обусловено от наличие на определени обстоятелства, разкриващи по-ниска обществена опасност на нарушението от тази на обичайните нарушения от този вид. В настоящия казус деянието не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните административни нарушения от същия вид, поради което касационната инстанция счита, че не са налице основания за маловажност на санкционираната деятелност на плоскостта на чл. 28 от ЗАНН.

Изпълнението на задължението по чл. 42, ал.3 от Общите изисквания е императивно, прието с оглед закрила на потребителя и не е поставено в зависимост от неговото активно поведение, а следва да бъде изпълнявано от предприятието, осъществяващо услугата.

Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за намаляване на наложената санкция до предвидения в закона минимален размер. Видно от представените по делото доказателства, на дружеството- жалбоподател е наложена санкция с влезли в сила НП №66/22.05.2017 г. и НП №72 от 22.05.2017 г. за същото нарушение.

При служебната проверка на решението съдът установи, че същото е валидно, допустимо и правилно и при липсата на пороци, които доведат до отмяната му, същото следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ  състав

Р Е Ш И:

         ОСТАВЯ в сила Решение № 147/30.11.2018 г., постановено по АНД № 563/2018 г. по описа на Районен съд – Карлово, І н. с.

           

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                       2.