РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 851

гр. Пловдив,  15 април  2019 год.

 

  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година в състав:                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                             ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Р. П. и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия Дичева КНАХД № 245 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл.416 ал.6 от Кодекса на труда.

         Образувано е по касационна жалба, предявена от адв. Т., пълномощник на „Хотел“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя Д.К., против Решение № 2243 от 30.12.2018 г. на Пловдивски районен съд, ХVІІ наказателен състав, постановено по а.н.д. № 6094 по описа на същия съд за 2018 год., изменящо Наказателно постановление № 16-002124 от 11.09.2018 год., издадено от директора на дирекция “Инспекция по труда“ /Д „ИТ“/ - гр. Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда /КТ/, за нарушение по чл.63 ал.2 във връзка с ал.1 от КТ, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 лв., като е намалил размера на санкция на 1 500 лв.

Твърди се обжалваното съдебно решение да е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че изводите на ПРС относно размера на наложената на дружеството имуществена санкция, както и относно необсъждането на възможността за приложение на чл. 28 ЗАНН от страна на административнонаказващия орган, са необосновани. В тази връзка се иска отмяна на оспореното решение и на измененото с него НП.

          Ответникът по касационната жалба – Д “ИТ”, гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител К. е на становище, че подадената касационна жалба е неоснователна.

        Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.

         Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

         Каза се, предмет на производството пред първоинстанционния съд е НП № 16-002124 от 11.09.2018 год., издадено от директора на дирекция “ИТ” - Пловдив, с което на „Хотел“ ЕООД, ЕИК ******, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лв., на основание чл.416 ал.5 във връзка чл.414 ал.3 от КТ, за нарушение по чл.63 ал.2 във връзка с ал.1 от КТ.     

         НП е постановено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 16-002124 от 14.08.2018 год., съставен от Н.И.Б., на длъжност главен инспектор в Д “ИТ“ - Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

          При извършена на 03.08.2018 г. проверка в обект – пералня към хотел „Алюр“, находящ в ******, стопанисван от „Хотел“ ЕООД, и от представените на 14.08.2018 г. документи в Д ”ИТ” - Пловдив е установено, че към момента на проверката дружеството-работодател е приело на работа като работник при установени елементи на трудово правоотношение  Р.П.Д., без да й е представено преди това  уведомление по чл.62 ал.3 от КТ за регистриране на трудов договор в ТД на НАП. Прието е, че с това деяние е нарушен чл.63 ал.2 във връзка с ал.1 от КТ, като към АУАН е приложена декларация по чл.402 от КТ, попълнена от Т.И.П.под диктовката на Р.Д., трудов договор № 56 от 03.08.2018 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с вх. № ********/03.08.2018 г., декларация от С.Р.К., пълномощник на управителя на “Хотел“ ЕООД, възражение от Д.К. и обяснения от Р.П.Д.

            Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която в пълнота е възприета и възпроизведена в НП № 16-002124 от 11.09.2018 год., издадено от директора на Д “ИТ” - Пловдив.

            С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Пловдивския районен съд е изменил оспореното пред него наказателно постановление, като е приел за несъмнено, че деянието е фактически извършено при осъществяване на дейността на сдружението, поради което е ангажирана неговата административно наказателна отговорност. Не са констатирани нарушения на материалния и процесуалния закон при съставянето на АУАН и при издаването на НП. Прието е обаче, че в случая са налице смекчаващи административната отговорност  обстоятелства, тъй като, уведомлението е подадено още в деня, в който е установено нарушението, дружеството няма други наказания до момента на извършване на процесното нарушение, поради което е изменил имуществената санкция в минимален размер, а именно 1 500 лв., при отчитане в достатъчна степен на всички обстоятелства съобразно чл.27 ал.2 и ал. 3 от ЗАНН, като този размер според съда е справедлив и съответстващ на тежестта на нарушението и степента на обществената му опасност. Изрично е посочено от решаващия съд, че наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства – липса на график за работното време в мястото за полагане на труд, както и, че проверката е била по сигнал за работещи без трудов договор лица, изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.

         По отношение на възведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

         Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

            Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното повтаряне.

           Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения според чл.1 ал.2 от КТ, а трудовият договор се сключва в писмена форма между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа (така чл.61 ал.1 и чл.62 ал. 1 от кодекса). Според ал.3 на чл.62 от КТ пък, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление. От своя страна, чл.63 ал.1 от КТ гласи, че  работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62 ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а според ал.2 на същия текст, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1.

         От анализа на цитираните законови разпоредби следва, че, за да е налице нарушение по чл.63 ал.2 от КТ е достатъчно работникът да е допуснат до работа без да са му предоставените посочените в ал.1 документи. В настоящия случай контролните органи на Д „ИТ“ - Пловдив са констатирали именно това, че лицето Р.Д. е допусната на работа без да й бъде предоставено преди това копие от уведомление по чл.62 ал.3 от КТ.

          В разглеждания случай е неприложима разпоредбата на чл.415в от КТ, касаеща "маловажно нарушение", тъй като според императива на разпоредбата на чл.415в ал.2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2, т.е. процесното деяние е изключено от обхвата на чл.415в ал.1 от КТ.

           Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против сдружението, което е изцяло съобразено с изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН.

          Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

  

      Мотивиран от изложеното, Административен съд – Пловдив, ХІХ к.с.,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2243 от 30.12.2018 г. на Пловдивски районен съд, ХVІІ наказателен състав, постановено по а.н.д. № 6094 по описа на същия съд за 2018 год.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                 

 

                                                                                              2.