Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 793

 

град Пловдив, 08.04.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 290 по описа за 2019 година, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Делото е образувано по жалба на М.Н.К., с ЕГН **********, с адрес: *** Решение № 2153-15-14/11.01.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № ********** /протокол № 2140-15-829 от 20.11.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив /л.65/, с което на основание чл.68, ал.1-3 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради липса на изискуемите предпоставки - навършена възраст от 66 години и 02 месеца за 2018 година и действителен осигурителен стаж от 15 години.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и  поддържа жалбата. В жалбата се сочи, че решението е несъобразено с материалния закон и обстоятелства относно зачитане пенсионните права на жалбоподателката. Иска се отмяна на атакувания административен акт.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез  юрисконсулт П. моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди решението на директора като законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пловдив, Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното:

М.К. e подала заявление - вх. № 2113-15-4200 от 24.08.2018 г., с което е направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в тази връзка е декларирала, че не получава друга пенсия от България и че има положен стаж в САЩ и Канада.

Жалбоподателката К. е представила към заявлението документи за осигурителен стаж, както следва: три броя УП-3 с № № ЛС-53/02.07.2012 г., 12/06.07.2012 г. 06-1979/31.07.2012 г., заповед № 154 от 13.02.1981 г. за преназначаване, издадена от Читалище "Георги Търнев" Пловдив. Представя обр. УП-2 № ФС 20-02/13.01.2016 г., издаден от Аграрен университет Пловдив, удостоверяващ осигурителен доход от 01.01.1987 г. до 31.12.1989 г. /л.8/

В административното производство, при така представените документи е зачетен стаж, както следва: от 01.04.1978 г. до 01.01.1981 г. в размер на  2 години и 9 месеца; от 01.01.1982 г. до 16.09.1983 г. в размер на  1 година, 8 месеца и  15 дни; от 16.10.1983 г. до 03.02.1990 г. в размер на 6 години,  3 месеца и  17 дни, или общият осигурителен стаж възлиза на  10 години, 9 месеца и 2 дни, положен при условията на трета категория труд, като административният орган е съобразил данни от регистъра на осигурените лица и е констатирал, че жалбоподателката няма положен стаж след 1997 г. В рамките на административното производство с писмо изх. № 19/20.09.2018г. /л.19/ от Народно Читалище "Георги Търнев-1900" Пловдив са потвърдени фактите удостоверени с УП-3 изх. № 12/06.07.2012г. относно осигурителен стаж в периода от 01.04.1978г. до 31.12.1980 г. на длъжност „библиотекар“ с продължителност от 2 години и 9 месеца, като в тази връзка са неоснователни възраженията на К. за зачитане на стаж при този осигурител с различна продължителност от посочената във визирания обр. УП-3. С оглед на гореизложеното неоснователни са наведените възражения от жалбоподателката К., че част от документите, касаещи осигурителен  стаж при Народно Читалище "Георги Търнев-1900" Пловдив са изгубени, а и за жалбоподателката съществува правна възможност, при твърдяната липса /поради изгубване/ на надлежни писмени документи по чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, да проведе производство за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен исков ред. К. е представила декларация /л.26/ от 29.10.2018г., с която е декларирала, че стажът й в Канада е положен в провинция Квебек и в Канада няма осигурителен стаж в друга провинция.  В съдебно заседание на 13.03.2019 г. жалбоподателката заяви надежда, че в най-скоро време ще се подпише спогодба между Република България и провинция Квебек  Канада, относно социалната сигурност.

Неприложима в случая е Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада, Ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 30 януари 2013 г. - ДВ, бр.№ 14 от 2013 година. В сила от 1 март 2014 година, Обнародвана в Държавен вестник брой №39 от 9 Май 2014 година.

Според Член 27. „Договорености с отделни канадски провинции“:

Съответните органи на България и на отделна провинция на Канада могат да сключват договорености по отношение на всеки въпрос от областта на социалната сигурност, който попада в юрисдикцията на канадските провинции, при условие че тези договорености не противоречат на разпоредбите на тази Спогодба. Към момента на приключване на устните състезания по делото, не се установи да е приложима сключена Спогодба между Република България и провинция Квебек, Канада, относно социалната сигурност. При подаване на заявлението си М.К. не е предала документи за трудов стаж придобит в Канада.

От представените по делото Заповед № 70/05.04.1978г. и Заповед № 154/13.02.1981г., не се установяват данни, които да водят до извод за незаконосъобразност на оспорените актове.

Ето защо и по изложените съображения съдът намира, че оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ-Пловдив и потвърденото с него разпореждане са правилни и постановени в съответствие със закона, а жалбата срещу тях следва да се отхвърли.

В полза на ТП на НОИ – Пловдив за осъществената юрисконсултска защита следва да се присъди сумата в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.

Предвид горното, Пловдивският административен съд, II отделение, десети състав

 

                                         Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Н.К. срещу Решение № 2153-15-14/11.01.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № ********** /протокол № 2140-15-829 от 20.11.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив.

ОСЪЖДА  М.Н.К., с ЕГН **********, с адрес: ***,  да заплати на ТП на НОИ Пловдив, разноските по делото в размер на 100 лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

                                        

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: