РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

 

 

 

 

   РЕШЕНИЕ

 

 

        № 1312

 

 

         гр. Пловдив, 14.06. 2019 год.

 

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

 

           при секретаря  Р. П., като разгледа докладваното от СЪДИЯ МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело №  371 описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186 ал. 4 от Закона за данък добавената стойност  /ЗДДС/.

            Образувано е по жалба на „Джи ти корп“ ЕООД, ЕИК 201372849 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Трайко Китанчев“ № 12, ет.5, ап.13, представлявано от упрявителя Г.Г. Т. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК № 217-0376691/21.11.2018г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект – ресторант „Модеро“, находящ се в гр.Харманли, бул.“България“ №  135, стопанисван от „Джи ти корп“ ЕООД, ЕИК 201372849 и забрана достъп до него за срок от 3 (три) дни“, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.

          Твърденията в жалбата са, че процесната заповед е незаконосъобразна, необоснована, немотивирана и противоречаща на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в заповедта за налагане на ПАМ е посочен адрес на търговския обект бул.“България“ № 135, докато действителния адрес на търговския обект е бул.“България“ № 13 „Б“. Твърди се също така, че по време на проверката, извършена на 18.11.2018г. дружеството е информирало органите по приходите, че изисканите документи са били загубени, като два дни преди проверката е подадена молба до дружеството, което обслужва касовия апарат за издаване на дубликати на документите. В тази насока се поддържа, че дори и да е приеме, че е налице нарушение, то същото представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли се съда да се отмени заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна. Претендира се и присъждане на сторените разноски по производството.

            Ответната страна – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрисконсулт Росица Енева счита жалбата за неоснователна. Съображения в тази насока се излагат в писмена защита, приложена по делото. Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

            Административен съд – Пловдив, дванадесети състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, на жалбата, събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното : 

            Жалбата е подадена от легитимирано лице – адресат на административния акт, за който същия е неблагоприятен, в рамките на законоустановения 14 - дневен срок пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

            Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

            Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна, следното:

            На 18.11.2018г. в 18:00 часа била извършена проверка, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка/ПИП/ серия АА № 0376691/18.11.2018г. на търговски обект по смисъла на § 1. т. 41 от ДР на ЗДДС - ресторант „Модеро“, находящ се в гр.Харманли, бул.“България“ №  13 „Б“, стопанисван от „Джи ти корп“ ЕООД“, ЕИК 201372849. При  проверката е констатирано, че търговецът в качеството му на задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, не е спазил изискванията на чл.42, ал.1, т.1 и т.2 от цитираната Наредба,във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като не е съхранил в търговския обект свидетелство за регистрация и паспорт на регистрираното и намиращо се в обекта фискално устройство ЕКАФП „ДАТЕКС DP -150 KL“ с индDT 465262 и ИН на ФП 02465262.

              На 18.11.2018г. за резултатите от извършената проверка в търговския обект бил съставен Протокол за извършена проверка/ПИП/ серия АА №0376691/18.11.2018г. Описаните в ПИП серия АА № 0376691/18.11.2018г. факти и обстоятелства са изцяло възприети от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП и възпроизведени в издадената от него Заповед ФК № 217-0376691/18.11.2018г., с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект – ресторант „Модеро“, находящ се в гр.Харманли, бул.“България“ №  135, стопанисван от „Джи ти корп“ ЕООД“, ЕИК 201372849 и забрана достъп до него за срок от 3 (три) дни“, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.

            Изложени са съображения относно продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че при конкретното му определяне от административния орган са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, вида и капацитета на търговския обект -  ресторант, находящ се на централно място в града, с множество потенциални клиенти, като следва да се осигури защитата на държавния интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

            В този контекст е описано, че с констатираното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява осъществяване на пълен контрол върху техническото състояние на използваното фискално устройство и оттук - спазване на реда относно отчитането на извършваните продажби и тяхната регистрация.

            Изложени са мотиви, че съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ,  е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, като неизпълнението на задължението показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, както и организация в търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното законодателство.

            Формиран е извод, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение, а и за извършване на промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок.

            В мотивите на заповедта е отразено още, че при определяне на срока на ПАМ е съобразен принципа за съразмерност, както и че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта му е възстановяване на законно регламентирания ред за съхранение на документи и промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е осигуряване възможността за осъществяване на контрол от компетентните органи за правилно отразяване на оборота, спазване на реда за съхраняване и отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.

           Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

           Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ следва да бъде преценена на всички основания по чл.146 от АПК. Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186 ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 година на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (лист 26).

           Не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

            Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.

            Не може да се приеме, че допуснатата техническа грешка при изписване адреса на търговския обект, а именно а булевард „България"№ 135, вместо булевард „България“ № 13 „Б“ в гр. Харманли съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и води до незаконосъобразност на административния акт в поддържания от жалбоподателя аспект. В случая допуснатата неточност в изписването на адреса на обекта е несъществена и не влече след себе си незаконосъобразност на оспорения административен акт. В тази връзка, следва ад се посочи, че процесния търговски обект е индивидуализиран в административния акт достатъчна степен чрез посочване на неговия вид, наименование, местонахождение, посочено е и дружеството, което стопанисва обекта. Касае се до обстоятелства, които внасят яснота относно това, кой именно обект следва да бъде запечатан. От друга страна по преписката се съдържат достатъчно доказателства, които сочат на точния адрес на търговския обект. В тази насока следва да се посочи, че адресът на търговския обект е правилно изписан в ПИП сер.АА № 0376691/18.11.2018 г., като адресът на обекта е изписан и върху приложените към преписката фискални бонове. Следователно налице са достатъчно данни за точния адрес на обекта, подлежащ на запечатване, поради което не съществува риск, както твърди жалбоподателят, да се стигне до запечатването на друг обект, вместо процесния. Не води до извод за незаконосъобразност на административния акт и обстоятелството, че в заповедта не е посочено името на представляващия на „Джи ти корп" ЕООД. В случая дружеството, което стопанисва търговския обект, е индивидуализирано в заповедта чрез посочване на коректен ЕИК, а името на представляващия е обстоятелство, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията, който е публичен. Касае се до вписано в регистъра обстоятелство, което съгласно чл. 7 от Закона за търговския регистър и регистъра за юридическите лица с нестопанска цел, се счита за известно на третите лица.

           В случая са налице и материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ.

           Неспазване реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител, е предвидена в нормата на чл.186 ал.1, т.1 б.”д” от ЗДДС предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл.186 от ЗДДС. Тя се прилага след установяване на конкретно осъществено нарушение на подробно изброени в нормативния текст на чл.186 от ЗДДС материални правила за поведение.

           Преценката за съответствие на принудителната мярка с целта на закона, следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.186 ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл.186 ал.1, т.1 б.”д” от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Следва да се съобрази, че във всички случаи изводът, че съществува такава възможност трябва да е мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни обстоятелства, от които може да се изведе обоснована констатация, че нарушителят може да извърши следващо, друго административно нарушение.

           В тази насока, разпоредбата на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, каза се налага, в административния акт да се съдържат фактическите и правните основания за издаването му. Съответно, според изискването на чл.186 ал.3 от ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице.

           Нормата на чл. 186 ал.1 т.1 б.”д” от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до тридесет дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител.

           Съгласно чл.118 ал.4, т.1 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В изпълнение на законовата разпоредба на чл.118 ал.4, т.1 на от закона е издадена НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /наричана Наредбата/, издадена от министъра на финансите. Съгласно чл. 42, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект: 1. свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД; 2. паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6, а именно: при извършване на експертиза на ФУ или при приемане на ФУ за ремонт в сервизна фирма.

            От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката, с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал. 1 израз „до 30 дни“.

           Обосновано и в съответствие със закона административния орган е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено от събраните по делото доказателства. В настоящия случай нарушението на разпоредбите на чл. 42, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в Протокол сер.  АА №  0376691/18.11.2018г. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. В случая, като не е съхранил свидетелство за регистрация и паспорт на регистрираното и намиращото се фискално устройство в процесния търговски обект – ресторант „Модеро“, находящ се в гр.Харманли към датата на проверката, а именно към 18.11.2018 г. жалбоподателят, като лице по чл.3, ал.1 от Наредбата е извършило вмененото му административно нарушение по чл.42, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата. То ще следва да бъде прието като проявен юридически факт. Събраните по делото доказателства съдържат достатъчно еднозначни данни, които позволяват да се формира несъмнена констатация за това, че в случая, нормативно установения ред за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, е нарушен от жалбоподателя, като в оспорената заповед са изложени подробни мотиви относно възможността провереният субект да извърши друго нарушение във връзка с отчетността в търговския обект, което следва да бъде предотвратено посредством налагането на процесната принудителна мярка. По делото не са представени доказателства от страна на жалбоподателя, че не е извършено процесното нарушение. В тази насока и във връзка с доводите на жалбоподателя, че исканите документи са били изгубени и още при извършване проверката дружеството е представило молба за издаване на дубликати от свидетелството за регистрация и паспорт на ФУ, следва да се посочи, че видно от показанията на разпитания по делото свидетел Д.К. при извършената проверка в търговския обект е установено, че липсва свидетелството за регистрация и паспорта на ФУ, като такива не са представени и до приключване на проверката. Жалбоподателят впоследствие при съставянето на актовете за установяване на административни нарушения от 26.11.2018г. е представил свидетелство за регистрация и паспорт на ФУ, както и молба за издаване на дубликати на същите. От доказателствата по делото се установява, че действително към момента на проверката в процесния обект свидетелството за регистрация и паспортът на фискалното устройство не са били представени, поради което, кредитирайки показанията на свидетелят Д.К., преценени заедно с писмените доказателства – протокол за извършена проверка, съдът намира, че нарушението е доказано. Нарушението по чл.42, ал.1, т.2 от Наредбата би отпаднало само при наличие на доказателства за изключенията, посочени по-горе. Такива не са ангажирани в производството, поради което следва да се приеме, че на 18.11.2018 г. жалбоподателят не е съхранявал в стационарния търговски обект свидетелството за регистрация и паспорта на ФУ и същите не са били представени на проверяващите до приключване на проверката. От протокола за проверка е видно, че фискалното устройство се е намирало в обекта и е било в изправност, което се потвърждава и от наличните по преписката фискални бонове. С оглед горното съдът намира, че извършеното от жалбоподателя нарушение е позитивно проявен юридически факт. Обстоятелството дали документите са били изгубени или не е ирелевантно за осъществяването на процесното нарушение, доколкото в случая от значение за извършването му е единствено фактът, че свидетелството за регистрация и паспортът на ФУ не са се съхранявали в проверявания обект по време на проверката – факт безспорно установен по делото.  

           Правно ирелевантно за настоящото производство се явява и обстоятелството дали процесното нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Този извод следва пряко от нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, която прдвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. По силата на цитираната разпоредба действията по налагане на ПАМ не са обусловени от производството по установяване на извършено административно нарушение и налагане на административната санкция с наказателното постановление или с издаването на предупреждение. Налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д" от ЗДДС е обвързано с обективното извършване на административно нарушение, цели неговото преустановяване и представлява превенция срещу последващи неправомерни деяния. Обстоятелството, дали допуснатото от обективна страна на нарушение е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН подлежи на  преценка в производството по оспорване на наказателното постановление пред компетентния за това съд. Впрочем, видно от представените по делото НП №398379-F448350/16.01.2019 г., ведно с Решение от 25.04.2019 г. на Районен съд гр. Харманли, постановено по НАХД №77/2019 г. и НП №398331-F448375/16.01.2019 г., ведно с Решение от 10.05.2019 г. на Районен съд гр. Харманли, постановено по НАХД №101/2019 г., нарушенията по чл.42, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата са санкционирани с налагането на имуществена санкция, потвърдена от съда при съдебното оспорване на наказателните постановления, като същите не са приети за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

            В случая оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена и в съответствие с целта, която преследва закона при издаване на актове от категорията на процесните такива. В конкретния случай и предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели именно такава превенция, с оглед защита интересите на държавния бюджет, свързани с осъществяване на пълен контрол върху техническото състояние на използваното фискално устройство и оттук - спазване на реда относно отчитането на извършваните продажби и тяхната регистрация.

            Продължителността на срока на наложената принудителна мярка също е обоснован с конкретни фактически основания, наложили именно определения от органа срок на действие, съобразно изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК.

            Каза се с оспорената заповед е постановено, запечатването на процесния обект и забрана на достъпа до него да е с продължителност от три дни, при предвиден в  закона максимален срок до тридесет дни.

            Във връзка с размера на срока са изложени мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи срок за действие на мярката. При упражняване на правомощието за определянето му, административният орган, каза се действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая определеният срок за налагане на ПАМ от три дни е в рамките на законоустановения срок, като в обжалвания акт са изложени мотиви, позволяващи да се извърши преценка за съответствие с целта на закона.

            Разбира се, не трябва да се забравя, че принудителната административна мярка е израз на твърде интензивна, административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл.6, ал.2 от АПК.

             В конкретният случай обаче, не може да се приеме, че с налагането на ПАМ преследваната от закона цел е нарушена. Разпоредбите на чл.118 от ЗДДС, респ. на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ имат за цел, установяване на стриктен контрол по отношение на съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител, с оглед определяне и отчитане на оборота за целите на косвения данък от една страна и дисциплиниране на търговците при извършването на продажби на дребно от друга страна.

             Процесната ПАМ е наложена именно с превантивна цел - преустановяването на поведение, водещо до отклонение от данъчно облагане, като от друга страна с оглед на срока на налагането й, предвид характера на нарушението, вида, местоположението и капацитета на търговския обект, съдът преценява конкретната мярка като пропорционална. В случая ПАМ е наложена за срок от три дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на  незаконосъобразните практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.

              Предвид изложеното, настоящия съдебен състав счита, че  жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/,  ФК № 217-0376691/21.11.2018г., с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект – ресторант „Модеро“, находящ се в гр.Харманли, бул.“България“ №  135, стопанисван от „Джи ти корп“ ЕООД“, ЕИК 201372849 и забрана достъп до него за срок от 3 (три) дни“, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

             При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този кодекс, а не на ДОПК), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

            Така мотивиран, Административен съд град Пловдив, дванадесети състав,

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Джи ти корп“ ЕООД, ЕИК 201372849 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Трайко Китанчев“ № 12, ет.5, ап.13, представлявано от упрявителя Г.Г. Т. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК № 217-0376691/21.11.2018г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект – ресторант „Модеро“, находящ се в гр.Харманли, бул.“България“ №  135, стопанисван от „Джи ти корп“ ЕООД, ЕИК 201372849 и забрана достъп до него за срок от 3 (три) дни“, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС..

 ОСЪЖДА  „Джи ти корп“ ЕООД, ЕИК 201372849 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Трайко Китанчев“ № 12, ет.5, ап.13, представлявано от упрявителя Г.Г. Т., да заплати в полза на Национална агенция за приходите - Централно управление, сумата от 100 (сто) лева разноски по делото, съставляващи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд - в 14 -дневен срок, от съобщаването му.

 

 

 

 

 

 

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: