Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   829    Година  2019, 11 Април            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                       

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав

 

на 25.03.2019 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

                                               ЧЛЕНОВЕ:  ТАНЯ КОМСАЛОВА

                                                                    ЙОРДАН РУСЕВ

                                                 

при секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА и при присъствието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСА­ЛОВА КАНД № 434 по описа за 2019 година

 

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН

Постъпила е касационна жалба от ТД на НАП - Пловдив, против Решение № 2151 от 12.12.2018г., постановено по АНД № 6086/2018г. по описа на Районен Съд – Плов­див, ХХІІ н.състав, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно Постанов­ление /НП/ № 299322-F324059 от 16.11.2017г., издадено от Зам.Директорът на ТД на НАП - Пловдив, с което на М.П.С., ЕГН **********, на основание чл.74 ал.1 пр.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно наказа­ние „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено административно нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч.

Жалбоподателят счита съдебното решение за постановено при неправилно при­ложение на материалния закон, като единствените аргументи, които излага са свързани с факта, че неправилно е отменено НП след като по безспорен начин е установен фак­тът на нарушението и неговият автор, като се счита че неправилно и незаконосъобраз­но случаят е квалифициран като “маловажен” по смисъл на закона.Подробни съображе­ния са изложени в жалбата. Настоява за отмяната на съдебния акт, и потвърждаване на издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – М.С., чрез процесуалния си представител е подала отговор, който поддържа. Оспорва касационна жалба по съоб­ражения изложени в отговора, както и представя Решение № 1831/30.10.2018г., поста­новено по АНД № 6084/2018г. по описа на ПРС, ХVI н.с., за което се твърди да е влязло в сила, с който съдебен акт е потвърдено НП № 299329-F324075 от 16.11.2017г. на Зам. Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което за същото административно нарушение е ангажирана имуществената отговорност на самото юридическо лице – „**“ЕООД. Настоява се съдът да приеме, че атакуваното решение е правилно и зако­носъобразно и като такова – да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за осно­вателност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесети състав, след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира същата за процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на така наложената сан­кция, състав на Районния Съд – Пловдив приел, че от една страна се установява по категоричен начин осъществяването от страна на физическото лице от обективна и су­бективна страна на състава на извършеното нарушение, но от друга, че е налице мало­важен случай, поради което е отменено издаденото НП.

Настоящата касационна инстанция счита, че проверяваният съдебен акт не стра­да от изложения в касационната жалба недостатъци, а именно касационното основание по чл.348 ал.1, т.1 от НПК, като отделно правилна е извършената преценка от първос­тепенния Съд с оглед приложението на чл.28 ЗАНН.

Законосъобразно Съдът при преценка и проверка на събраните в хода на админи­стративно – наказателното производство доказателства, вкл. и пред него, е обосновал извод за наличие на извършено конкретно нарушение на посочените правни норми, тъй като от съвкупната преценка на същите може да се направи обоснован извод за това.

Следва в по-обща план да се посочи, че в чл.28 ЗАНН е предвидено, че в "мало­важни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извърш­ване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание.

В Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. ОС на НК на ВКС се приема, че преценката на административно-наказващия орган за "маловажност" на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен конт­рол. Ако съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, а админи­стративно-наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказа­телното постановление.

Видно от оплакванията в касационната жалба, жалбоподателят счита, че в случая не са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, поради което и наказващият орган не ги е приложил, а съдът ги приложил незаконосъобразно.

Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат субси­диарно по въпросите за отговорността. Според чл.93 т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредни­те последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя доводите на първостепенния съд, че с оглед на конкретната тежест на нарушението, фактът че същото е първо по рода си, обстоятелството, че лицето се е намирало в продължителен отпуск поради вре­менна нетрудоспособност в резултат на претърпяна хирургична интервенция, което на практика й е попречило да изпълни в срок задължението си по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч, данните от медицинската експертиза за 80 % трайно намалена работоспособност, фак­тът че ГФО е публикуван макар и със закъснение, навежда на извода че в случая  дори и определян в нейния минимум санкция се явява несъразмерно тежка.

Т.е. при в крайна сметка изпълнение изискванията на закона и гарантиране прес­ледваните от него цели, фактът, че нарушението е осъществено за първи път, в случая са касае до извършено административно нарушение с незначителни общественоопасни последици, при нали­чието на многобройни смекчаващия вината обстоятелства, и също­то съставлява мало­важен случай по смисъла на чл. 28, б."а" ЗАНН.

Не може да се сподели становището, изложено в касационната жалба.

Без да се отрича значимостта на въпросите относно публикуването на ГФО на търговците и преследваните с това цели, не може изначално да се приеме, че всяко ед­но противоправно поведение насочено против този обществен порядък и обявено от за­кона за административно нарушение е изключено от обхвата на нормата на чл.28 б.”а” от ЗАНН.

Такъв подход не е предпочетен от законодателя, поради което и всеки един кон­кретен случай съобразно и задължителното тълкуване на закона дадено с цитираното Тълкувателно Решение следва да бъде преценян съобразно конкретно установената фактическа обстановка, както това е сторено от състава на районния съд.

За съда остава напълно неясен опитът на касатора да се мотивира с нормата на чл.278б от ДОПК, която не касае въобще административни нарушения от рода на про­цесното и има за предмет защитата на друг вид обществени отношения.

Що се касае до факта, че нарушението е формално и липсват настъпили вредни последици – то посочи се по-горе преценкана за маловажност обхваща не само този белег, но се прави с оглед на всички останали смекчаващи вината обстоятелства, а в случая те са многобройни и са в превес. В този смисъл и не може да се приеме, че случаят е „типичен“ и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност.

По тези съображения, наказателното постановление е издадено от наказващия орган в нарушение на чл.53 ал.1 ЗАНН, която разпоредба задължава последният да из­върши преценка за приложението на чл.28 ЗАНН. Тази хипотеза е преценена от район­ния съдия и съдът правилно е отменил атакуваното наказателно постановление.

При това положение не е налице касационното основание по чл.348 ал.1, т.1 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допустимо и съответстващо на ма­териалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно Решение № 2151 от 12.12.2018г., постановено по АНД № 6086/2018г. по описа на Районен Съд – Пловдив, ХХІІ н.състав.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ :   1.

 

 

 

 

 

 

                                                                          2.