Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   1332         Година  2019, 18.06. Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 27.05.2019 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и при присъствието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 437 по описа за 2019 годи­на и като обсъди :

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от К.Р.О. с адрес ***, чрез адв. Д.П. с адрес *** срещу постанове­ното по АНД №6146/2018г. по опи­са на Районен Съд – Пловдив, II-ри н. състав съдебно решение №2206 от 19.12.2018г., с което е потвърде­но издаденото от Началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция” Пловдив нака­за­телно постановление № 18-1030-005148 от 26.06.2018г., с което на К.Р.О. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП е нало­жено  административно наказание Глоба в размер на 3 000 лева за извършено нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.

В жалбата са изложени доводи, че съдът е решил спора при непъл­нота на доказателствата. Според жалбоподателя не е направен подробен раз­пит на актосъставителя и на свидетеля при съставяне на акта. Твърди се че е закупена еднодневна винетка, но поради засилен трафик водачът не е могъл да напусне страната в срока на валидност на винетния стикер и се е наложило да прави задължителна почивка на 10 км. от следващата бензиностанция, в която е могло да закупи такъв стикер и там е бил спрян за проверка. Моли се за отмя­на на решението и връщане на делото за гледане от друг състав за изясняване на фактическата обстановка и след това да бъде извършена преценка дали случаят е маловажен.

Ответникът по тази касационна жалба – ОД на МВР СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ - ПЛОВДИВ не взе­ма стано­вище по нея.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва стано­вище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни осно-вания, намира за установено следното.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на така из­да­де­ното НП, Районният съд е изяснил фактическата обстановка след анализ на събраните по делото доказателства и е достигнал до правилен и законо­съобразен извод, че  се установяват достатъчно данни за извършено деяние с което К.О. виновно е нарушил разпоредбата на чл.139, ал.5 ЗДвП.

Първостепенният съд е направил извод, че констатираното наруше­ние е подведено под правилна квалификация на чл.139, ал.5 от ЗДвП и че пра­вилно е ангажирана административно -наказателната отговорност на О. на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.139, ал.5, като му е било наложено административно наказание глоба в размер от 3 000 лева.

В оспореното решение е посочено, че санкцията е определена от законодателя във фиксиран размер и не подлежи на корекция от страна на съ­да. Според Районния съд не може да се приеме, че неспазването на изисква­нето за заплащане на винетна такса за движение по пътищата от републикан­ската пътна мрежа и имащо отношение към всички ползващи тази пътна мрежа, представлява маловажен случай на административно нарушение.

Настоящата инстанция възприема изцяло фактическата обстановка, установена от Районния съд и изложените от него правни доводи. Не се устано­вяват допуснати съществени нарушения на процесуалните норми при провеж­дане на въззивното производство.

Правилна е и преценката на районния съдия за липса на съществени процесуални нарушения при провеждане на административнонаказателното производство.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба за непълнота на доказателствата и по-конкретно, че не е направен подробен разпит на акто­съставителя. Твърденията на касатора, че товарния автомобил влизал в бензи­ностанцията именно за закупуване на винетка са хипотетични. Дори и да е обяс­нил това на актосъставителя, и дори последния да го изложи при разпита си, това не означава че в действителност намеренията на водача са били таки­ва. Още повече, че по същество не се оспорва извършването на самото нару­шение, което се оправдава с натоварения трафик. Нещо повече, в касационна­та жалба е посочено, че се е наложило водачът да прави задължителна почив­ка на 10 км. от следващата бензиностанция, в която е могъл да закупи такъв сти­кер и именно там е бил спрян за проверка. От тези твърдения може да са неправи извод, че ако не се е наложило водачът да прави задължителна почив­ка е нямало да закупи и винетен стикер. Така или иначе по делото не са предс­та­ве­ни доказателства за закупуване на такъв и след извършената проверка.

Ето защо съдът не намира за необходимо връщането на делото за гледане от друг състав за изясняване на фактическата обстановка, доколкото един съдебен акт не може да почива на предположения.

Що се отнася до твърденията за маловажност на случая, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не следва да се приложи в слу­чая, тъй като извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на об­щест­вена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, като в тази насока следва да се вземе предвид и приложената по делото справ­ка за нарушител/водач, от която се установява, че К.О. е санк­циониран с множество влезли в сила наказателни постановления и за дру­ги нарушения по ЗДвП.

За пълнота следва да се отбележи, че настоящия съдебен състав споделя изводите на Районен съд по отношение на разминаването в описа­нието на нарушението в АУАН и НП, което не води до отмяна на издаденото НП, доколкото ако не е заплатена винетната такса няма как да закупи валиден ви­нетен стикер.

Консеквентно това налага и извода на този Съд, че не са налице ка­сационните основания по чл. 348 ал.1 от НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, до­пустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение №2206 от 19.12.2018г., постано­вено по АНД №6146/2018г. по описа на Районен Съд – Пловдив, II н. със­тав.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                

                                                                                              2.