РЕШЕНИЕ

948

гр. Пловдив, 24.04.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА                                                                                                   

при секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 472 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

Производството е по реда на Глава деветнадесета от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка чл. 4, ал.1 и с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

 

 

 

 

Образувано е по жалба на Д.Б.Д., ЕГН ********** с адрес ***, чрез процесуалния му представител негов баща Б.Д.Б., против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 843/06.11.2018г. издаден от  главен инспектор отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община - Пловдив, потвърден с Решение № 3/15.01.2019г. на Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община - Пловдив, относно установени задължения на жалбоподателя, като собственик на лек автомобил МЕРЦЕДЕС с рег.№ ********,модел 300,  за Данък върху превозните средства за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2018г., в размер на 1482лв., ведно с лихви за просрочие към 06.11.2018г. в размер на 403,78лв.

Жалбоподателят н 

 

 

 

авежда доводи за незаконосъобразност на административния акт и иска неговата отмяна от Съда. Твърди,че задълженията му са погасени по давност.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "МДТ" при Община - Пловдив, чрез процесуалния си представител е на становище за неоснователност на жалбата, която като такава следва да бъде оставена без уважение. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Позовава се на мотивите,изложени в решението на директора. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът,като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства намери за установено следното:

 

 

 

 

За допустимостта:

 

 

 

 

Актът за установяване на задължение по декларация е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на администрацията орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община - Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидените за това преклузивен срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

 

 

 

 

По същество:

По делото не се спори относно констатациите в хода на извършена проверка за това, че през 2018г. жалбоподателят е подал декларация по чл.54,ал.1 от ЗМДТ /лист 51/ с която е декларирал собствеността върху лек автомобил Мерцедес с рег.№ ********, придобит през 2006г.

Не се спори и за това,че същият е данъчно задължено лице, както и, че  дължимия данък не е платен. Не се оспорва и размера на определените задължения.

Възраженията на жалбоподателя се свеждат до изтичането на давностния срок.

Видно е,че с оглед на несвоевременното подаване на декларацията по чл.54 от ЗМДТ, административният орган, при определяне на размера на задълженията е съобразил разпоредбата на чл.109 от ДОПК, според която  не се образува производство за установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Този срок е преклузивен и с неговото изтичане се преклудира възможността за органа по приходите да упражни инициатива и съответно да сложи в ход производство за установяване на задължения за данъци. Затова и правилно, въпреки,че собствеността върху МПС е декларирано да е придобита още през 2006г. и от тогава би следвало да се дължи спорния данък, задълженията са определени за периода след 2013г.

Доколкото за процесните задължения няма изискване данъчно-задълженото лице всяка година да подава декларация с цел определяне на данъка върху притежавания автомобил, веднъж възникнало и установено задължението е налице за всяка календарна година, докато не настъпи предвиден в правната норма факт, който да го прекрати или измени. При липса на промяна в обстоятелствата, първоначално подадената декларация "замества" декларациите за следващите календарни години. Поради това законосъобразно актът, по издаването на който производството е било образувано с възлагането на проверка по повод на молба на жалбоподателя от 01.11.2018г., обхваща периода 2013г. – 2018г., т.к. петгодишният преклузивен срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК изтича, както следва: за задълженията за 2013г. - на 31.12.2018г.; за задълженията за 2014г. – на 31.12.2019г.; за задълженията за 2015г.-на 31.12.2020 и т.н.

Ето защо съдът приема,че срокът е спазен и органът по приходите законосъобразно и в рамките на установената от закона преклузия е упражнил правомощието си да започне производство по установяване на процесните задължения.

Що се отнася до погасителната давност, съгласно чл. 171, ал.1 от ДОПК публичните вземания,каквито безспорно са и процесните, се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.   Уредбата на ДОПК е приложима с оглед цитираната вече препращаща норма на чл.4 от ЗМДТ и доколкото разпоредбите за погасителната давност се намират в Дял Четвърти, отнасящ се до събирането на публичните вземания.

Безспорно е,че погасителната давност е юридически факт от категорията на събитията, представляващ определен в закона период от време, след изтичането на който се поражда субективно непритезателно право за длъжника да откаже изпълнение на паричното си задължение. Заявяването на това право в съответното производство е основание за съда да отхвърли претенциите на кредитора. Тъй като давността е материално правен институт, приложение винаги намира нормативната уредба, която е била в сила към момента на възникване на задължението. В случая,както се каза това са разпоредбите на ДОПК.

С оглед цитираното правило на чл.171, пет годишния давностен срок за задълженията на жалбоподателя по ЗМДТ, тъй като същите са текущи, ще започне да тече от 01. януари на съответната година, следваща годината,в която задълженията са били дължими. Така за данъка върху превозните средства за 2013г. давността е започнала да тече от 01.01.2014г. и давностният срок по чл.171,ал.1 ДОПК изтича на 31.12.2018г. Съответно,така са сроковете за всяка следваща година и очевидно е,че към момента на постановяване на контролирания акт на 06.11.2018г. те не са били изтекли.

С оглед на това, че към момента на издаване на АУЗД акт не е бил изтекъл давностният срок за нито един от процесните периоди, то въпросът за спирането на давността,по правилото на чл. 172, ал.1, т.1 от ДОПК не стои. С факта на издаване на акта за установяване на публичните вземания на посочената дата давността се е прекъснала на основание чл.172,ал.2 от ДОПК.

Ето защо следва да се приеме, че възражението за погасителна давност е неоснователно.

С оглед на изложеното и поради това,че оспорваният акт е издаден от компетентен орган,при спазване на административнопроизводствените правила и в изискуемата от закона форма, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора, в полза на администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.8,ал.1,т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.161,ал.1 от ДОПК  е в размер на 326,57лв.

Водим от горното, Съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д.Б.Д., ЕГН ********** с адрес ***, чрез процесуалния му представител негов баща Б.Д.Б., против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 843/06.11.2018г. издаден от  главен инспектор отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община - Пловдив, потвърден с Решение № 3/15.01.2019г. на Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община - Пловдив, относно установени задължения на Д.Б.Д., като собственик на лек автомобил МЕРЦЕДЕС с рег.№ ********,модел 300,  за Данък върху превозните средства за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2018г., в размер на 1482лв., ведно с лихви за просрочие към 06.11.2018г. в размер на 403,78лв.

 

ОСЪЖДА Д.Б.Д., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Община Пловдив, Дирекция „МДТ“ сумата от 326,57/триста двадесет и шест лева и 57 стотинки/ юрисконсултско възнаграждение.

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: