Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 962           Година  2019,  25.04.                  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

на 26.03.2019 година

 

в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: ВАНЯ ПЕТКОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело № 606 по описа за 2019 година установи следното от фактическа и правна страна:

 

        Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Д.П.Б.,***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618001592-091-001/06.11.2018г., издаден от екип в състав Г.П.Й.– Началник Сектор, в качеството й на орган, възложил ревизията, и Ц.С.Д.– главен инспек­тор по приходите, в качеството й на ръководител на ревизията, при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 52/28.01.2019г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя в качеството му на управител на “ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ”ЕООД на основание чл.19 ал.1 от ДОПК е устаовена отговорност за задължения на “ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ”ЕООД по ЗДДС за данъчни периоди от 01.03.2015г. до 30.06.2015г. общо в размер на 431 690,97 лева, ведно с приле­жащите на тази сума лихви за забава в размер на 150 034,20 лева.

Жалбоподателят твърди да не е налице реализиран фактическият състав на чл.19 ал.1 ДОПК. Счита, че не е укрил каквито и да било факти и обстоятелства във връзка с дейността на дружеството, напротив никой не му е предоставял счетоводни и други документи, касаещи дейността на дружеството, не е подписвал и съответно не е подавал справки-декларации, вкл. и по ЗДДС. Изтъква, че всички създадени документи са били без негово знание и не е бил информиран за тях. В тази насока посочва образувани прокурорски преписки и наказателно дело от общ характер. Моли да се отмени обжалваният ревизионен акт. Не ангажира доказателства в хода на съдебния процес.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Рашева оспорва жал­бата, счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсул­тско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в депозирана по делото писмена защита.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

По допустимостта:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред горестоя­щия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

По основателността на жалбата:

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 ДОПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ревизионното производство е започнало с издаване на ЗВР № Р-16001618001592-020-001 от 16.03.2018г., издадена от Галина Йовчева - началник сектор при ТД на НАП Пловдив, с обхват отговорност за задълженията на „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД за Данък върху добавената стойност за периода 01.03.2015г. – 30.06.2015г. Със същата е определен срок за приключване на ревизионното производство до 3 ме­сеца от връчването й, което е редовно сторено на 18.04.2018г. Последвало е издаването на Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001618001592-020-002 от 17.07.2018г., с която срокът на ревизията е удължен до 18.09.2018г./л.292 и сл./.

Въз основа на събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001618001592-092-001/28.09.2017г. /л.67 и сл./, като в срок е постъпило възражение от лицето от дата 26.10.2018г. с приложени към него писмени доказателства /л.61 и сл./. След обсъждане възражението на ревизираното лице и извършване на необходимите проверки, от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизиращия екип, е бил издаден и процесният Ревизионен акт № Р-16001618001592-091-001/06.11.2018г./л.46 и сл./.

Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и от компетентните органи по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на Директора на компетентната териториална дирекция/ и Ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия/. Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание.

Следва да се констатира също така, че от приобщените по делото доказателства се установява, че ЗВР, ЗИЗВР и РА са подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт в частта на установената отговорност по чл.19 ДОПК за задължения по ЗДДС общо в размер на главница 431 690,97 лева и лихви 150 034,20 лева е обжалван пред Директор на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК е постановил и Решение № 52/28.01.2019г., с което РА е потвърден.

При така установеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални правила за това.

От фактическа страна в хода на ревизионното производство е констатирано, че за ревизирания период Д.П.Б. е едноличен собственик и управител на “ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ”ЕООД, съгласно Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 02.02.2015г. и Договор за възлагане на управление от 02.02.2015г./л.38-39/. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 12.07.2012г., и е дерегистрирано на 17.11.2015г.

На „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД е извършена ревизия, приключила с влязъл в сила РА № Р-22221215003946-091-001/29.01.2016г. на ТД на НАП – София /л.383 и сл./, с който на дружеството са определени задължения по ЗДДС в размер на 470 834,50 лева, както и прилежащи лихви в размер на 26 616,30 лева. За да достигнат до този резултат, органите по приходите са установили, че през ревизирания период „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД е извършвало стопанска дейност, свързана с внос и продажба на стоки (месо), декларирало е обект – офис в гр.София, жк „Надежда ІV“, бл.421, вх.Б, ет.8, ап.48. На името на дружеството няма регистрирани ЕКАФП с осъществена дистанционна връзка с НАП, няма регистрирани трудови договори за наети лица, няма подавани уведомления за сключени трудови договори, няма подавана информация за осигурени лица. За ревизирания период дружеството е приспаднало пълен данъчен кредит по фактури с предмет на доставките стоки, издадени от доставчиците „КУГАРТ“ЕООД и „ЕМ ФУУД ТРЕЙДИНГ“ЕООД. При ревизията с ИПДПОЗЛ са изискани всички документи на дружеството, отнасящи се за ревизираните периоди, но ревизираното лице „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД не е представило никакви документи и обяснения. Извършени са и насрещни проверки на доставчиците „КУГАРТ“ЕООД и „ЕМ ФУУД ТРЕЙДИНГ“ЕООД, в хода на които също не са представени изисканите документи и обяснения. В тази връзка органите по приходите са приели, че по отразените в дневниците за покупки на „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД фактури, издадени от цитираните преки доставчици, не са осъществени реални доставки на стоки по смисъла на чл.6 ЗДДС, няма възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25 ЗДДС, поради което и на основание чл.70 ал.5 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 34 709,77 лева не е признато. Освен това, на основание чл.66 ал.1 т.3 във връзка с чл.84 и чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС допълнително е установен дължим ДДС за данъчен период м.06.2015г. в размер на 436 124,73 лева, определен върху данъчна основа в размер на 2 180 623,47 лева, изчислена като разлика между данъчните основи на всички ВОП, включително и недекларирания ВОП от TONNIEL LEBENSMITTEELГермания, и всички продажби с предмет „продажба на стока“, декларирани от ревизираното лице за ревизирания период. Дължимият данък е начислен към 30.06.2015г., тъй като при извършена физическа проверка от отдел „Оперативни проверки“ при ТД на НАП - София, документирана с протокол № 0180927/26.06.2015г. с цел установяване на наличието на запорирана стока/месо/, собственост на „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД, стоката не е намерена, не е представен инвентаризационен опис за наличните стоки към 30.06.2015г., изискан в хода на ревизията с ИПДПОЗЛ. А стойността, върху която е определен дължимият данък, е минималната продажна стойност, определена на база декларираната стойност при ВОП на стоките/месо/, без увеличение на направени транспортни разходи, търговска надценка, печалба и др. разходи, свързани със съхранението и продажбата на стоки/месо/. При извършена проверка от органите по приходите в дневниците за покупки и продажби за периодите след ревизираните и до м.10.2015г. е установено, че дружеството не е декларирало данни за извършени покупки и продажби на стоки и подава нулеви СД по ЗДДС. Не се спори, че РА, с който са установени данъчни задължения на „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД, е влязъл в сила.

За целите на процесното ревизионно производство по надлежния ред с Протокол №1466059/17.05.2018г. /л.333 и сл./ и Протокол №1463068/18.09.2018г. /л.96 и сл./ са присъединени заверени копия от доказателствата, събрани в хода на извършената ревизия на „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД, в т.ч. РА, ведно с РД и всички приложения към него, както и справки-разпечатки от ИМ на НАП.

С оглед разчитането на задълженията на „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ”ЕООД към бюджета, установени с посочения РА, в хода на процесната ревизия е отправено запитване до Директора на Дирекция „Събиране” при ТД на НАП София-град, офис Илинден, относно предприетите действия за принудително изпълнение спрямо имуществото на дружеството. В отговор с Писмо изх. № 74-03-170/31.05.2018г. публичният изпълнител е посочил, че дългът е категоризиран като несъбираем – дружеството няма имущество, включително авоари по банковите сметки, които да послужат за обезпечаване на публичните задължения. Не са налице предпоставки за завеждане на иск по чл.216 ДОПК, съгласно т.3.1. от Указание изх.№20-00-131 от 11.06.2014г. на ИД на НАП. Дружеството не притежава НИ и ППС; няма данни за притежание на дългосрочни и краткосрочни инвестиции, вкл. дялово участие в други търговски дружества; няма данни за наличие на авоари по банкови сметки; не е установен контакт със ЗЛ; същото е с прекратена регистрация по ЗДДС от 31.08.2015г.; длъжникът е оповестен в интернет по чл.182 ал.3 т.2 ДОПК през м.02.2017г.; дружеството не е поискало разсрочване или отсрочване на публичните си задължения, не е извършвало доброволни плащания по дълга /л.258 и сл./.

От извършеното пълно проучване на имущественото състояние на „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД е установено, че то не притежава активи и имущество, включително авоари по банкови сметки, които да послужат като обезпечаване на публичните му задължения, при тези обстоятелства е прието, че е налице обективна невъзможност за събиране на публичните задължения на дружеството.

За така установените задължения по РА на дружеството са наложени обезпечителни мерки върху наличните и постъпващи суми по банковите сметки, вследствие на което по разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, е постъпила сума в размер на 39 224,95 лева, която сума е насочена за покриване частично на главницата по РА, след което и към датата на издаване на обжалвания в настоящото производство ревизионен акт, установените за-дължения на дружеството по влезлия в сила РА в размер на 431 690,97 лева и прилежащите лихви, не са внесени.

В хода на процесната ревизия в отговор на ИПДПОЗЛ от Б. са представени писмени обяснения, в които лицето посочва, че в края на м.02.2015г. по препоръка на негов приятел е приел предложението да му бъде прехвърлено „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр. София от г-жа П.Г., съпруга на Й. Г. Й., с адрес гр. София, ул. „Баба Вида“ № 20 и докато си намери квартира в София, посочил адрес за кореспонденция на негов приятел – гр.София, ул.“Връх Манчо“ ****. Било му обяснено от приятелите и г-жа Георгиева, че фирмата няма дейност и докато се устрои в гр.София му подготвили пълномощни на лица, които да го представляват пред държавни и общински органи и институции, физически и юридически лица, държавни агенции, комисии, министерства и др., които подписал и след нотариална заверка изпратил до гр.София, след това всички лица за контакт от фирмата спрели да си вдигат телефоните, по никакъв начин не можел да се свърже с тях и нямал информация за техни действия или бездействия и какъв е бизнес статутът на фирмата. Посочва, че след известно време на адреса за кореспонденция на дружеството започнали да пристигат писма от НАП – София, че не се представят необходимите документи от упълномощените от него лица. Това го навяло на мисълта, че фирмата е имала дейност, има и сега, и се върши нещо противозаконно зад неговия гръб. Съгласно дадените обяснения, поради тази причина на два пъти през 2015г. Б. бил дал подробни обяснения в качеството му на свидетел пред ІІ РУ на СДВР – София, както и пред РПУ – Карлово по преписка вх.№ 513000-12406/15г. по описа на ІІ РУ на СДВР – София. На разследващите сочи, че е предоставил всички известни му сведения по предоставените права на трети лица. В Софийска градска прокуратура и СРС твърди, че тече производство по дело №16380/2016г. срещу длъжностни лица от фирмата, като на 20.02.2018г. Б. бил привлечен като свидетел и в съдебна зала дал същите обяснения за известните му обстоятелства, както и пред полицейските служби, с които кореспондирал. На следващо място Б. заявява, че няма и не е подписвал каквито и да е трудови и/или граждански договори, договори за управление, сметки за изплатени суми по извънтрудови правоотношения, договори за наем, разписки или други документи, доказващи приход от наем, документи за изплатени доходи от участие в ЮЛ, както и всякакви други документи, доказващи получаването на доходи към датата на възлагане на ревизията. Заявява, че няма и никога не е имал спесимен от подписа си пред която и да било банка или друга институция; никога не е притежавал, нито е виждал каквато и да било документация по повод търговската дейност на фирмата, не знае къде и от кой се води, нито къде се намира. Декларира, че няма никакви източници на доходи, трайно безработен е, не разполага с авоари по банкови сметки, негови и фирмени. Съдружник е в „Технологии експорт импорт“ООД гр.София, която няма дейност от 11 години, като ежегодно подавал всички необходими документи пред НАП и АВ. Притежава единствено етаж от къща в гр. Карлово – наследство от родителите му и лека кола – СИО. Не притежава други движими ценности, няма вземания от трети лица, няма акции и дялови участия в задгранични дружества. Никога не е знаел какъв е предметът на дейност на дружеството, къде и от кого е извършвано счетоводното обслужване, а още повече какви активи има дружеството и извършени ли са разпоредителни сделки с тях. Никога не му е предавана и не притежава финансова, счетоводна, търговска и друга фирмена документация на „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД /л.276 и сл./.

До всички банки в страната са изпратени ИПДПОТЛ, като от техните отговори е установено, че „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД е клиент на две банки – „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД и „ТОКУДА БАНК“АД.

От „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД е представена информация за налични 3 бр. банкови сметки, представени са 2 бр. спесимени на подписите на лицата П. В. Н. и П. Г. Георгиева, копие на пълномощно с рег. № 1693/25.02.2015г., издадено от Д.П.Б. в качеството му на управител на „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с което упълномощава П. В. Н., копие на личните карти на П.В.Н.и П.Г.Г.. Представени са също така копия на движения и наличности по сметките на дружеството за процесния период, при прегледа на които е установено от органите по приходите, че е налице движение по Дт и Кт на сметките, в т.ч. захранване в брой и теглене от сметките на каса в особено големи размери. При внасяне на сумите в брой е посочено основание – захранване на каса от вносител П. В. Н., а при теглене в брой е посочено основание – теглене на каса от наредител П.В.Н./л.187 и сл. и л.247 и сл./

От „ТОКУДА БАНК“АД е представена информация за налични 2 бр. банкови сметки, представени са извлечения за процесния период, при прегледа на които органите по приходите са установили, че е налице движение по Дт и Кт на сметките /л.134 и сл./.

Изпратено е ИПДПОТЛ до Х. Х. Х. – упълномощено лице на „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД по пълномощно рег. № 1693/26.02.2015г., издадено от нотариус Т.Р. – РС Карлово, което се е върнало с отметка „сменен адрес“ и „не живее на този адрес“.

В отговор на ИПДПОТЛ от П.В.Н.– упълномощено лице на „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД по пълномощно рег. № 1692/26.02.2015г., издадено от нотариус Т. Р. – РС Карлово, са постъпили обяснения от лицето, в които посочва, че е извършвал само банкови преводи по фактури, предоставяни от съответната фирма за съответното плащане. Никаква друга дейност като сделки, търговии, продажби и прочие не е извършвал за никоя фирма, защото никой не е искал или нареждал такова нещо. Никога не е бил назначаван на работа във фирмите, не е получавал заплата или осигуровки. За преводите, които не са били често явление и за непродължителен срок, Н.е получавал около 20 лева на превод. Посочва също, че е започнал този вид дейност след многобройни обикаляния и молби пред всякакви хора, познати и фирми, тъй като нямал никакви средства след направените му пет операции и особено след петата, когато бил с изкривено лице, поради засегнат лицев тумор, който му извадили. Не познавал нито собствениците, нито някой на ръководна работа на обслужваните фирми. Декларира, че не е бил запознат с дейността на „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД, не знае кой и по какъв начин е извършвал счетоводството и къде са документите и архивите на фирмата, а пълномощното, което му е издадено, е служело само за пред банката, за да може да извърши даден превод, когато е имало нужда от това. Посочва също, че след време /обикновено до 3 месеца/ са му прибирали пълномощните и така разбирал, че неговата дейност е приключила, след което преставали да го търсят. Н.сочи, че никога не е разполагал с печат на съответната фирма, такъв, както и пари и всички необходимо за извършването на банковите преводи, му ги носил съответният шофьор след извършване на превода, който взимал разписката и си отивал, а за тези си действия, лицето нееднократно е давало обяснения пред Икономическа полиция, ГД БОП и др. органи във връзка с разследванията, които се извършвали. Понастоящем лицето е пенсионер, не е напускал София от 2008г., а в Карлово не е бил след 1985г. Работил е като офицер от МВР до 1980г. и режисьорска работа в телевизията до 1993г./л.234 и сл./.

Отправено е ИИДДКО до Софийски районен съд, с което е изискана информация за хода на дело №16380/2016г.,но отговор не е получен /л.244/.

От присъединените справки от ИМ на НАП е установено, че за 2015г., 2016г. и 2017г. от „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД не са подавани декларации по чл.92 ЗКПО. ГФО, отразяващи имущественото състояние на дружеството за 2014г., 2015г. и 2016г. не са публикувани в Агенцията по вписванията. Посочва се от органите по приходите, че съгласно данните от ПП СУП и VAT 14-СД по ЗДДС и отчетните регистри „Дневник за продажбите“ и „Дневник за покупките“ за данъчни периоди м.03, м.04, м.05 и м.06.2015г. на „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД са подадени от Д.П.Б..

При тази фактическа обстановка и след направен анализ за наличие на условията за прилагане изискванията на чл.19 ал.1 ДОПК, органите по приходите са приели, че Д.П.Б. в качеството му на управител на „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД е укрил известни му факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред приходната администрация и за които е знаел, а именно: Д.П.Б. в качеството си на управител на „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД се смята, че е укрил факти и обстоятелства, свързани с определянето на действителния размер на подлежащия за внасяне в бюджета ДДС, допускайки да не се начисли ДДС за м.юни 2015г. във връзка с констатираното в издадените РД и РА. Освен това е прието, че жалбоподателят в качеството си на управител на „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД се смята, че е укрил факти и обстоятелства, свързани с определянето на действителния размер на подлежащия за внасяне в бюджета ДДС, позволявайки в счетоводните регистри и регистрите по чл.124 ЗДДС – дневници за покупки да се включат фактури, за които е доказано в хода на ревизионното производство, че не са свързани с реално извършени доставки. Включването на фактурите в отчетните регистри е довело до увеличаване на размера на ползвания данъчен кредит и укриване на действителния размер на подлежащия за внасяне в бюджета ДДС.

Възраженията на жалбоподателя, че е налице злоупотреба с данните на дружеството, чийто собственик и управител е той, не са приети от органите по приходите като такива, от които да отпадне отговорността по чл.19 ДОПК, тъй като е констатирано, че още през 2015г. Б. е установил, че лицата, които е упълномощил, злоупотребяват с предоставената им представителна власт от управителя, но нито към онзи момент, нито в хода на ревизията, лицето е предприело действия за оттегляне дадените пълномощни, това е било сторено едва на 24.10.2018г.

Или иначе казано, приходна администрация твърди, че в резултат на действията на управителя, не могат да бъдат събрани задълженията за данъци, които дружеството е следвало да разчете с бюджета, в тази връзка и му е ангажирана отговорността по чл.19 ал.1 ДОПК.

Следва да бъде съобразено на първо място, че съгласно чл.19 ал.1 ДОПК/в приложимата редакция ДВ, бр.105 от 2005г., в сила от 01.01.2006г./, когато член на орган на управление или управител на задължено лице по чл.14 т.1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, той отговаря за несъбраното задължение.

Тълкуването на разпоредбата налага извод, че фактическият състав на същата включва следните елементи: 1. Субект на отговорността – кой може да бъде трето отговорно лице – управител или член на орган на управление; 2. Наличие на задължение на лице по чл.14 т.1 или 2 от ДОПК, 3. Действие – укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, като в съдебната практика се приема, че действието следва да е извършено преднамерено, т.е. необходимо е виновно поведение; 4. Причинно-следствена връзка - вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, като в съдебната практика се говори за т. нар. „уникалност“ на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение. При доказан фактически състав, включващ посочените елементи, физическото лице отговаря за несъбраното задължение.

Първият елемент на фактическия състав на чл.19 ал.1 ДОПК безспорно е налице, а е и лесно установим, предвид регистрационния режим, установен за органите на управление на юридическите лица. По качеството на жалбоподателя като субект на отговорност по чл.19 ал.1 ДОПК не се спори в настоящия процес, то е категорично установено от събраните по делото доказателства. Налице е и задължение на лице по чл.14 т.1 или 2 от ДОПК.

Третият елемент от фактическия състав е наличието на укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Укриването на факти и обстоятелства като проявна форма на поведението на субекта на отговорността предполага активно, съзнателно действие. При наличието на законово задължение за лицето, в качеството му на член на орган на управление или управител, да обяви определени факти и обстоятелства пред органа по приходите или пред публичния изпълнител, нормата на ал.1 на чл.19 изисква това лице не просто да не изпълни задължението си за заявяване на фактите и обстоятелствата, но да ги укрие. Защото неизпълнението може да е резултат на различни причини, включително и небрежност. Необходимо е да е налице волева насоченост на действие с цел укриването на тези факти. Кои са тези факти и обстоятелства, следва да бъде установявано за всеки конкретен случай. Законът придава правно значение на укриването на фактите и обстоятелствата в хипотезата на по чл.19 ал.1 ДОПК като определящи за събирането на данъчните задължения и задължителните осигурителни вноски.

В случая, за съставомерни факти и обстоятелства може да се говори само във връзка с данните по подаваните справки-декларации и дневниците за покупки и продажби. Разминаването между декларираното и действителното е укриване и в този смисъл може да се приеме, че този елемент от фактическия състав е налице. Но само от обективна страна като реално проявено действие. От субективна страна, за да е налице съставомерно действие, е необходимо да се установи, че е налице умисъл – управителят трябва да е бил наясно със смисъла и значението на действията си, да е предвиждал последиците и да е искал или допускал настъпването на тези последици.

Съгласно дадените от Б. обяснения, същият никога не е притежавал финансова, счетоводна, търговска и друга документация, свързана с „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД, предоставил е пълномощия на две лица – П.В.Н.и Х. Х. Х., които видно от събраните по делото доказателства, са действали от името на посоченото дружество. Първият от тях – П. Н.е оперирал с банковите сметки на дружеството, за което са представени надлежни доказателства от „ПЪРВА ИНВЕСТЦИОННА БАНКА“АД /л.247 и сл./, а вторият – Х.Х. е депозирал Уведомления за упълномощаване, оттегляне на упълномощаване, промяна на електронен адрес, заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните услуги, предоставяни от НАП с КЕП на упълномощено лице „Сердика Инвест 86“ЕООД, който очевидно е и подавал СД и дневниците за покупки и продажби на „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД/л.344 и сл./. За така извършените действия обаче Б. твърди, че не е знаел, поради което и е сигнализирал съответните органи, пред които е давал нееднократно обяснения, в т.ч. е разпитван като свидетел по образуваното в СРС НОХД № 16380/2016г. Данни за страни, предмет и хода на това производство не са събрани в хода на ревизионното производство. До извод в обратната насока не води твърдението на органите по приходите, че липсва получен отговор от СРС, доколкото, видно от представените по делото доказателства – няма данни Искането за извършване на действия от други контролни органи да е получено от СРС. Проверки не са били извършвани и по отношение на другото посочено от Б. производство, а именно преписка вх. № 513000-12406/15 г. по описа на 02 РУ – СДВР – София.

С други думи казано, по делото не е безспорно установено Д.Б. да е подписвал документи, различни от двете предоставени пълномощни на П. Н.и Х.Х.. Не се установява и той лично да е подавал СД и дневници за покупки и продажби, в този смисъл от страна на органите по приходите са налице само твърдения, доказателствата обаче сочат това да е сторено от „СЕРДИКА ИНВЕСТ 86“ЕООД чрез И.И.И., упълномощено от Х. Х./пълномощник на „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД/ лице /л.344 и сл./. Дори и да се приеме, че Б. е подавал СД по ЗДДС и Дневниците за покупки и продажби, доказателства за което обаче съдът констатира, че липсват по делото, то същият би целял само получаване на данъчно предимство, но предвидимата и желана последица тук не е данъчното предимство, а настъпването на невъзможност да се съберат задълженията за данъци. Неправомерното намаляване на резултата на дружеството по ЗДДС, което, както вече се посочи, е налице, не се свързва автоматично с невъзможността да се съберат установените задължения. В този смисъл доводите на данъчната администрация остават необосновани – в оспорения РА не се сочи по какъв начин с подписването на пълномощни са укрити факти и обстоятелства или пък ако са налице други документи, с които е станало това, е следвало същите да се посочат, което не е сторено. Наличието само на влязъл в сила РА, с който е отказано признаването на данъчен кредит на дружеството, съответно е доначислен ДДС, не означава автоматично, че са укрити факти и обстоятелства от органите по приходите.

С оглед на установеното по делото, че задълженото лице не е подавало лично СД по ЗДДС и дневници за покупки и продажби, а такива са били подавани от представители на юридическото лице – „Сердика Инвест 86“ЕООД, съдът намира, че Б. не е извършил действия по укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1 ДОПК.

Следващият елемент от фактическия състав на чл.19 ал.1 ДОПК е обективната невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Законът поставя обаче обективната невъзможност за събиране на задълженията в причинно-следствена връзка с действията по укриването на фактите и обстоятелствата. Тоест, за да е налице отговорност на жалбоподателя, е необходимо да е доказано по несъмнен начин, че действията му по укриване на факти и обстоятелства, са довели и са станали причина за несъбирането на задълженията.

Причинно-следствената връзка, обусловеността на несъбираемостта на публичните задължения от укриването на фактите и обстоятелствата, е абсолютно необходима предпоставка за възникване на отговорността по ал.1 на чл.19 ДОПК. За да е налице тя, действията на Б. по укриване на факти и обстоятелства трябва да са необходимо условие за настъпване на последицата – на невъзможността да се съберат установените задължения. Такава обусловеност не е налице.

Доводите на ревизиращия екип, както и мотивите на Директора в потвърждаващото РА решение, за ангажиране на отговорността по чл.19 ал.1 ДОПК (подробно описани по-горе) се свеждат най-общо до това, че ревизираният, в качеството му на управител на „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД, е допуснал да не се начисли ДДС, съответно допуснал в счетоводните регистри и регистрите по чл.124 ЗДДС да се включат фактури, за които е доказано, че не са свързани с реално извършени доставки. Очевидна е липсата на причинна връзка между фактите и обстоятелствата, които се твърди да са били укрити от Б. и твърдяната невъзможност да се съберат задълженията на юридическото лице. Неправомерното попълване на СД по ЗДДС, действията по фактуриране на нереални доставки може да са предпоставка за възникване на самите данъчни задължения, но не и за невъзможността те да бъдат събрани. Освен това, тази невъзможност трябва пряко и непосредствено да произтича от укриването на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите. От съдържанието на процесния РД не се установява ревизиращият екип да е изследвал имущественото състояние на „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ”ЕООД през ревизирания период и как действията на управителя са рефлектирали върху последното, съответно са довели до невъзможност за събиране на процесните задължения.

Или, съдът намира, че в случая неправилно е ангажирана отговорността на Д.Б., тъй като не е доказано от страна на органите по приходите, че именно това лице е укрило факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите.

В този смисъл, в хода на ревизията не са извършени никакви процесуални действия, които да докажат тези факти, като същите не са и посочени конкретно в оспорения РА. Видно е, че от страна на органите по приходите са приобщени с протокол предходния РА, ведно с РД и доказателствата към него, както и са изискани документи и писмени обяснения от задълженото лице. Липсват обаче анализ и съответно доказателства за извършените от лицето действия за укриване на обстоятелства. Приобщаването на РА очевидно в никакъв случай не е равнозначно на точното и конкретно установяване на размера на дължимите към бюджета преки и косвени данъци. В случая, липсва каквото и да е логично и последователно изложение на факти, обстоятелства и направени въз основа на тях изводи, относно наличието на причинна връзка между укриването на данни от страна на Б. и неудовлетворените вземания.

Ето защо, и с оглед на гореизложеното, съдът намира, че не е установен при условията на главно пълно доказване фактическият състав на отговорността по чл.19 ал.1 ДОПК. Доколкото процесуалният ред за осъществяването й възлага доказателствената тежест за установяване на всички елементи от факти­ческия състав върху органа по приходите, то резултатът ще е отмяна на контроли­рания ревизионен акт. Изводите на органа по приходите, че е налице основание за реализиране отговорност по чл.19 ДОПК, са незаконосъобразни.

За разноските:

На основание чл.161 ДОПК ответникът би следвало да заплати на жал­боподателя направените по делото разноски, но тъй като такива не се претен­ди­рат, съдът не присъжда.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001618001592-091-001/06.11.2018г., издаден от екип в състав Г.П.Й.– Началник Сектор, в ка­чеството й на орган, възложил ревизията, и Ц.С.Д.– главен инспектор по приходите, в качеството й на ръководител на ревизията, при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 52/28.01.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Д.П. ***, в качеството му на управител на „ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД на основание чл.19 ал.1 от ДОПК е установена от­говорност за задължения на “ЕС ПИ ЕН БЪЛГАРИЯ”ЕООД по ЗДДС за данъчни периоди от 01.03.2015г. до 30.06.2015г. общо в размер на 431 690,97 лева, вед­но с прилежащите на тази сума лихви за забава в размер на 150 034,20 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върхов­ния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

         

                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/