Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 950

 

 

гр. Пловдив,24.04.2019г.

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд – Пловдив; ІХ състав на  трети април две хиляди и  деветнадесета година в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                        Председател; Велизар Русинов

 

 

При секретаря Розалия Петрова, като разгледа докладваното от Предесдетел адм.д.№610/2019г., за да се произнесе , взе предвид следното;

 

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба от Д.Б.Р., ЕГН **********,***, против Заповед №ЧР-35/23.01.2019г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител. Производството е започнало по адм. дело № 1763/2019г., по описа на Административен съд София-град, по което е приложена жалбата, респективно доказателства, представени от страните,  което производство с Определение № 1602/22.02.2019г., постановено по адм. дело №1763/2019г., по описа на Административен съд София – град е прекратено,а делото е изпратено по подсъдност на Административен съд Пловдив, предвид на което е образувано настоящото производство.  . Към жалбата са приложени, описани в същата писмени доказателства,в това число и за изплатения от оспорващия адв.хонорар за проц.представителство , които са надлежно заверени,приложени по адм. дело № 1763/2019г., по описа на Административен съд София-град,от което е преобразувано настоящото.По доводи в жалбата се твърди, че процесната заповед  е незаконосъобразна и се иска същата да бъде отменена и да бъдат присъдени разноски на оспорващия. В о.с.з. оспорващият лично и чрез проц. си представител поддържа жалбата. Не оспорва,че му  е отпусната пенсия, моли да се приемат представените с жалбата писмени доказателства. Представя за сведение на съда  Решение на Конституционния съд на РБ от 07.03.2019г., по конституционно дело № 16/2018г., с което Решение се обявяват за противоконституционни разпоредби от Закона за държавния служител, включително и разпоредбата на чл. 103, ал.1, т.4 от Закона за държавния служител, на основание на която разпоредба е било прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя/оспорващия. Изложени са съображения за незаконосъобразност на административния акт поради поради противоречие с материалния закон, тъй като разпоредбите, въз основа на които е прекратено служебното правоотношение, са противоконституционни. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените в хода на производството разноски, за които са представени пис.доказателства по  делото.

Ответникът Изпълнителен директор на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ ,чрез юрисконсулт , моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна по  аргументи, които е изразил в о.с.з. и   писма до Административен съд – Пловдив. Не претендира   разноски.                  Административният съд,в настоящия състав като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, съобразно с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема следното: Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна .Оспорената в настоящото производство Заповед №ЧР-35/23.01.2019г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител е съобщена на жалбоподателя като му е връчена лично на25.02.2019 г., удостоверено с подпис върху самата заповед . Жалбата е подадена на 06.02.2019 г. в Административен съд – София-град (видно от извършеното входиране в деловодството на съда – л. 6 от адм. дело № 1763/2019г., по описа на Административен съд София-град , в определения по чл. 124, ал. 1 ЗДСл във връзка с чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, изхожда от лице притежаващо правен интерес от оспорването – адресат на акта и атакува административен акт изрично предвиден като подлежащ на съдебен контрол (чл. 124, ал. 1 ЗДСл).По същество, жалбата е основателна .Спор по фактическите установявания няма. Оспорващият  е заемал длъжността инспектор в отдел "Безопасност на труда и контролна дейност" ,Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Пловдив  , Главна Дирекция „Инспектиране на труда“  на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ с ранг –V младши /Служебна книжка на л. 19-22 от делото/. Същият на 04.01.2019 г. е подал Декларация по чл. 07, ал. 2, т. 8 от ЗДСл вр. чл. 27 от ЗДСл, в сила от 01.01.2019 г., съгласно която е упражнил правото си на пенсия по чл. 68, 68а, 69 или 69б от КСО /л.21 от  адм. дело № 1763/2019г., по описа на Административен съд София-град/. С оспорената Заповед №ЧР-35/23.01.2019г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ е прекратено служебното правоотношение на оспорващия на длъжност – инспектор в Отдел "БЕЗОПАСНОСТ НА ТРУДА И КОНТРОЛНА ДЕЙНОСТ" ,Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Пловдив  , Главна Дирекция „Инспектиране на труда“  на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ с ранг –V младши, считано от 08.02.2019 г., на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 ЗДСл,без посочване на мотиви.                                                                               Съдът, като съобрази установената по делото фактическа обстановка, прави следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган" - директор на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“,т.к. директорът на агенцията назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях., Съдът констатира, че не  е спазена и изискуемата форма на акта – в заповедта е посочено правното основание - чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСЛ, но не е посочено фактическото такова – подадената декларация по чл. 27 от ЗДСл, от оспорващия, установяваща несъвместимост по чл.07, ал. 2, т. 8 от ЗДСл.По делото е прието без възражения от страните съпроводително писмо вх.№ 4875/15.02.2019г. по описа на съда , с приложено от ответника трудово досие на оспорващия/ адм. дело № 1763/2019г., по описа на Административен съд – София град/. Към него има приложено и пълномощно на проц.представител на ответника. Досието е в заверен вид с екземпляр за оспорващия, който му беше предоставен в  съдебно заседание. По тежестта на доказване с разпореждане № 1405/01.03.2019г., съдът е дал указания на страните. По делото без възражения от страните са приети изпратени  с писмо вх.№ 5084/15.03.2019г. по описа на съда, от ответника,  писмени доказателства, под опис.

По приложението на материалния закон, съдът съобразява следното:

Разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗДСл урежда общи основания за прекратяване на служебното правоотношение, между които в т. 4 – поради несъвместимост в случаите по чл. 7, ал. 2 от същия закон. Последната норма регламентира различни хипотези, при които лице не може да бъде назначавано за държавен служител т. нар. несъвместимост. От значения за разрешаване на настоящия спор е изменението на цитираните две норми от ЗДСл, в сила от 01.01.2019 г. С § 14, т. 1 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. /ЗДБРБ 2019 г. /, Oбн., ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., е създава нова т. 8 на чл. 7, ал. 2 от ЗДСл, според която – не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което е упражнило правото си на пенсия по чл. 68, 68а, 69 или 69б от КСО, освен при условията на чл. 15, ал. 1, чл. 81в, ал. 6 и чл. 84а.С § 14, т. 3, б. "а" от ПЗР на ЗДБРБ 2019 г., Oбн., ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., е допълнена нормата на чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, като накрая се поставя точка и запетая и се добавя "когато несъвместимостта е по чл. 7, ал. 2, т. 8, служебното правоотношение се прекратява с едномесечно предизвестие".Анализът на новелата на чл. 07, ал. 2, т. 8 от ЗДСл /Oбн., ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г. / води на извод, че с нея е въведено ново основание за несъвместимост по отношение на държавните служители – упражнено право на пенсия в конкретни законови хипотези от КСО. Производно и свързано с нея е и горецитираното допълнение на чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, Oбн., ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., тъй като с него се уреждат последиците от нововъденат хипотеза на несъвместимост - прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител с едномесечно предизвестие.Във връзка с горните норми е и разпоредбата на параграф 15, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗДБРБ 2019 г., също в сила от 01.01.2019 г., като с ал. 1 се вменява задължението на държавните служители, назначени към датата на влизането в сила на този закон, да уведомят органа по назначаването за наличието на основание за недопустимост по чл. 7, ал. 2, т. 8 от ЗДСл в срока по чл. 27 от същия закон, а с ал. 2 по императивен начин се предписва прекратяване на служебните правоотношения с държавни служители, упражнили правото си на пенсия по чл. 68, 68а, 69 или 69б от КСО при влизане в сила на закона, от органа по назначаването с едномесечно предизвестие. Оспорващият е подал декларацията за обстоятелството по чл. 07, ал. 2, т. 8 от ЗДСл в срока по чл. 27 от същия закон в изпълнение на задължението по параграф 15, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ 2019 г. Органът по назначаването е прекратил служебното му правоотношение, съгласно предписаното в параграф 15, ал. 2 от ПЗР на ЗДБРБ 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.Именно с новоприетата норма на чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл в сила от 01.01.2019 г., е обосновано издаването на процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на оспорващия.Във връзка с приложението на визираните материално-правни норми, съдът констатира новонастъпили факти след издаване на оспорения акт, които са от значение за разрешаване на разглеждания случай.С РЕШЕНИЕ № 3 от 07.03.2019 г. на КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД , на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ /КС/ по к. д. № 16/2018 г., Обн., ДВ, бр. 23 от 19.03.2019 г., са обявени за противоконституционни разпоредбите на чл. 07, ал. 2, т. 8, чл. 84а, ал. 1, т. 1 и чл. 103, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г.; последно изм. и доп., бр. 103 от 13.12.2018 г.) в редакция след промените, осъществени с § 14, т. 1, 2 и т. 3, буква "а" от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. (обн., ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), и разпоредбата на § 15 от преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2019 г., запазващ този си характер към ЗДБРБ за 2019 г. (относим към ЗДСл).Съдът в настоящия му състав счита, че при преценка на материалната законосъобразност на оспорената заповед следва да бъде съобразено обявяването с горецитираното решение на КС за противоконституционни на законовите разпоредби на чл. 7, ал. 2, т. 8 и чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г.; последно изм. и доп., бр. 103 от 13.12.2018 г.) в редакция след промените, осъществени с § 14, т. 1, 2 и т. 3, буква "а" от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. и разпоредбата на § 15 от преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2019 г.Според чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията на Република България (КРБ) актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизане на решението КС в сила, т. е. действието на РКС, с което се обявява за противоконституционна дадена правна норма, е занапред (ex nunc). Същевременно, основната цел на конституционния контрол по чл. 151, ал. 2 и ал. 3 от КРБ - отстраняване от правния ред на несъвместими с основния закон нормативни положения и осуетяване на тяхното прилагане, налага конститутивното действие на РКС да обхване и заварените висящи правоотношения, които са били породени от юридически факт, уреден с обявената за противоконституционна правна норма, като същите правоотношения следва да бъдат уредени съобразно извършената промяна.

С влизане в сила на Решение № 3 от 7.03.2019 г. на КС по к. д. № 16/2018 г., а именно три дни след обнародването му в ДВ, бр. 23 от 19.03.2019 г., съгласно чл. 151, ал. 2, изр. второ от КРБ, обявените за противоконституционни норми, преустановяват действието си, респ. престават да урежда съответните правоотношения. Следователно, с влизане в сила на решението на КС за обявяване за противоконституционни разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 8 и чл. 103, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г.; последно изм. и доп., бр. 103 от 13.12.2018 г.) в редакция след промените, осъществени с § 14, т. 1, 2 и т. 3, буква "а" от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. и при висящност към този момент на съдебното производство по оспорване законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, издадена на основание същите разпоредби, съдът съобразява цитираното РКС като новонастъпил юридически факт от съществено значение за спора по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, който факт е възникнал до приключване на устните състезания по делото - съдебно заседание проведено на 02.04.2019 г. В подкрепа на това разрешение е установеното в чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК процесуално правило, приложимо на основание чл. 144 АПК и в настоящото производство, съгласно което съдът спира производството по делото, когато КС е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. Законодателното решение води на извод, че в тези случаи произнасянето на КС се явява преюдициален въпрос, който следва да бъде отчетен при постановяване на акта на съда. След като оспорването на конституционосъобразността на приложим по делото закон е признато като достатъчна и необходима предпоставка за спиране производството с цел съобразяване акта на съда с постановеното от КС, то на още по-голямо основание съдът следва да се съобрази с влязло в сила РЕШЕНИЕ на  КС, което обявява за противоконституционен приложим по висящия спор закон. В тези случаи е без значение обстоятелството, че към датата на издаване на административния акт съответните разпоредби, явяващи се правното основание за издаването му, са били действащо право. Предвид конститутивното действие на РКС, с влизането му в сила, е налице ново правно положение, което настоящия съд съобразява при разрешаване на спора. /в този смисъл Решение по адм. д. № 10171/2018 г., 5-членен състав на ВАС на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ/.                                            Оспорената заповед се явява незаконосъобразна – постановена в противоречие с материалния закон, при съобразяване в условията на чл. 142, ал. 2 на АПК на влязлото в сила Решение №3 от 07.03.2019 г. на КС по к. д. № 16/2018 г. на това основание  следва нейната отмяна.

При този изход на спора, заявеното от жалбоподателя искане за присъждане на сторените от него разноски по делото, е основателно. Същият е направил такива за адвокатско възнаграждение в общ размер на 900/деветстотин/ лева, като договарянето и плащането на възнаграждението в брой е удостоверено с представен договор за правна защита и съдействие на /л.10/ по адм.дело№1763/2019г. по описа на Административен съд-София-град. При наличие на доказателства за реалното извършване на разноските, администрацията, към която се числи ответната страна в настоящото производство, следва да бъде осъдена за тях на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.                                                   Предвид изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът;

Р      Е       Ш       И:

ОТМЕНЯ Заповед  №ЧР-35/23.01.2019г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Д.Б.Р., ЕГН********** на длъжност –Инспектор, считано от 08.02.2019 г.

ОСЪЖДА "Главна инспекция по труда" да заплати на, Д.Б.Р., ЕГН**********,***, 900/деветстотин/ лева , разноски по делото.Препис от акта да бъде изпратен на страните.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                         СЪДИЯ: