Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен  съд  Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                      867/17.04.2019 г.      

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

Председател : Здравка Диева

Членове : Недялко Бекиров

Александър Митрев

 

при секретаря Р.Агаларева и с участието на прокурор М.Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 636 / 2019г., взе предвид следното :

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

ТД на НАП – Пловдив с процесуален представител ст.юрисконсулт Я.А.обжалва Решение № 98/17.01.2019г., постановено по АНД № 4511 по описа за 2018г. на Районен съд - Пловдив. Със съдебният акт е отменено Наказателно постановление /НП/ № 313862-F334747 / 22.01.2018г. на и.д. Директор на ТД на НАП-Пловдив за наложено на Я.Х.Н.,***, административно наказание – глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 вр. с чл.16 ал.1 т.4 от Закона за счетоводството /ЗСч./, на основание чл.74 ал.1 пр.1-во с.з.

Решението е обжалвано като неправилно и явно несправедливо – чл.348 ал.1 т.1 НПК вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН. Оспорен е извода на ПРС за съществени нарушения с последица – отмяна на НП, произтичащи от ненадлежно връчване на покана за съставяне на АУАН. С аргумент от процесуалния характер на чл.40 ал.2 ЗАНН се поддържа, че нарушаването на разпоредбата би довело до ограничаване правото на защита, което в случая не е налице, предвид упражняването му от санкционираното лице. Посочено е, че няма спор за неспазване срока по чл.38 ал.1 т.1 ЗСч. – не е подадено заявление за вписване ГФО за 2016г., като съдът е приел, че съставът на нарушението е осъществен на 01.07.2017г. Изтъкнато е, че информацията от ГФО вр. с СС-1 – Представяне на финансови отчети, е от съществено значение за преценка относно актуалното имуществено и финансово състояние на предприятието.  Поискана е отмяна на съдебното решение и с произнасяне по същество – потвърждаване на НП.

Ответникът Я.Х.Н. не е представил отговор по касационната жалба и не присъства в открито съдебно заседание по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив счита жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Решението е законосъобразно по резултат.

1. Наказателното постановление е издадено от и.д. Директор на ТД на НАП – Пловдив, за заемането на която длъжност към дата на издаване на НП, преписката не съдържа данни. Съгласно чл. 78 ал.1 и ал.2 ЗСч. : „ Актовете за установяване на административни нарушения се съставят от органите на Националната агенция за приходите или на Агенцията за държавна финансова инспекция.; Наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица.”. В административно-наказателната преписка е приложена Заповед № ЗЦУ – 1582 от 23.12.2015г., издадена от Изпълнителния Директор на НАП, с която са упълномощени длъжностни лица за издаване на наказателни постановления – наказващи органи, в обхват – посочените в заповедта норми от ДОПК, КСО, ЗКПО, ЗДДС, ЗЗО, ЗГВРСНР, ЗБТ, ЗАДСК., чл.31 ЗАНН, ЗДДФЛ, ЗДЗП, но не и ЗСч. Тоест, възприетата от районния съд административно-наказателна компетентност посредством цитираната заповед, не е доказана – заповедта е издадена не от Министъра на финансите и в обхвата на оправомощените за издаване на НП длъжностни лица – не е Законът за счетоводството. В пункт 1 от Заповед № ЗЦУ – 1582 от 23.12.2015г. на ИД на НАП /т.1.1- т.1.9/ - „Наказващи органи“, както и в цялото съдържание на заповедта - не са упоменати нарушения по Закона за счетоводството и липсва делегация конкретните  административни органи на НАП да съставят актове и да издават наказателни постановления за административни нарушения по Закона за счетоводството. Както бе посочено, цитираната заповед не изхожда от Министъра на финансите, а от Изпълнителния директор  на НАП и преписката не съдържа доказателства, каквито липсват и по делото за това - дали ИД на НАП е сред оправомощените от Министъра органи в конкретен обхват за установяване и наказания на административни нарушения по Закона за счетоводството, както и за възможност – ИД на НАП да делегира правомощия, предоставени му от Министъра. При съпоставка между констатираните обстоятелства с текста на действащата норма от ЗСч. - чл.78 ал.2 от Закона за счетоводството, следва извод за издадено НП от некомпетентен орган, което е основание за отмяна на НП. В допълнение се отбелязва, че пред АС-Пловдив не са представени доказателства за редовно оправомощаване на Директора на ТД на НАП по реда на чл.78 ЗСч.

2. РС – Пловдив е отменил НП с извод за допуснати в административно-наказателното производство съществени процесуални нарушения, при правилно установен факт на извършено административно нарушение по чл.38 ал.1 т.1 ЗСч., за което е предвидена наложената санкция по чл.74 ал.1 с.з. Неоснователно в жалбата против НП е отричано качеството на субект на административно-наказателна отговорност. Не е опровергана констатацията за извършена дейност през отчетен период 2016г. от КТЧ ***, произтичаща от подадена в ТД на НАП-Пловдив ГДД по чл.92 ЗКПО от 03.04.2017г., ведно с приложен към нея годишен отчет за дейността /търговец по см. на ТЗ, вр. с чл.8, чл.17 и предприятие по см. на ЗСч./. ГФО не е публикуван в срок до 30.06.2017г. Поканата не е била редовно връчена поради осъществена процедура за връчване по електронен път, която не е предвидена в ЗААН – арг. от текста на чл.33 ДОПК и чл.40 ал.2 ЗАНН. В тази насока ПРС е изложил мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция /чл.221 ал.2 пр.второ АПК/ - поканата е следвало да бъде връчена по реда на ЗАНН с препратката по чл.84 към НПК.

Независимо от изложеното, следва да бъде съобразено, че формално регламентираното производство по ЗАНН не отрича прилагане критерия за същественост на нарушението – дали и доколко е повлияло на правото на защита. При липса на редовно връчена покана по см. на чл.40 ал.2 ЗАНН, АУАН е съставен в нарушение на чл.40 ал.1 ЗАНН. Поради връчване на АУАН лично на Я.Н., дори съставянето му да е в отсъствие на нарушителя, правото на защита не е нарушено. Санкционираното лице не е било лишено от правото да опровергае констатациите в АУАН и съответно волеизявлението на наказващия орган. При данни в обратната насока е мислимо да се приеме наличие на недопустимо ограничаване правото на защита. Установеното нарушение на изискването по чл.40 ал.2 ЗАНН действително не е нередовност, която се санира с прилагане на чл.53 ал.2 ЗАНН, но при осъществена защита по предвидения съдебен ред, правото на лицето не е ограничено в степен, изцяло ограничила го от възможност да разбере същност и обхват на обвинението. В реда на изложеното, Постановление № 5/1968г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Конкретиката на фактите в случая разкрива предпоставки за прилагане нормата на чл.28 ЗАНН. В НП е отразено, че нарушението е първо, следователно до момента на извършването му останалите ГФО са били обявявани в ТР в срок и е и могло да бъде отправено предупреждение. Няма данни за възникнали допълнителни вредни последици, освен обикновените, свързани с нарушения от този вид, вр. с преценката за "маловажност" въз основа - вида на нарушението, начина на извършването му, вредните последици, степента на обществена опасност, вкл. при съобразяване същността и целите на административнонаказателното производство.

Мотивиран с изложеното, Административен съд-Пловдив, XXIII състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

Оставя в сила Решение № 98 от 17.01.2019г., постановено по АНД № 4511 по описа за 2018г. на Районен съд - Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                                 Председател :

 

 

 

                                                                                               Членове :