Р Е Ш Е Н И Е

 

     1515

 

 гр. Пловдив, 17 юли 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

 

        с участието на секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм. дело701 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на К.Й.А., ЕГН **********, против заповед № РД-09-246 от 18.02.2019 г. на кмета на община Марица, с която е забранено ползването и достъпа на невъведен в експлоатация по законоустановения ред строеж: "Масивна сграда", намиращ се в ПИ 11845.17.20 по КККР на с. Войводиново, община Марица, област Пловдив, частна общинска собственост.

Според жалбоподателката заповедта е незаконосъобразна, тъй като сградата е построена съгласно БДС, вложен е дори повече бетон и са подсилени основите. Жалбоподателката има адресна регистрация на адреса на имота и е плащала много години сметки за ток и вода. Твърди, че сградата е търпим строеж и не представлява опасност. От друга страна, изпълнението на заповедта ще остави повече от десет човека без жилище. Позовава чл. 8 ЕКПЧ. Иска се отмяна на обжалвана заповед.

Ответникът – кмет на Община Марица, чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съображения по съществото на спора са изложени в писмена защита.

Административен съд Пловдив в настоящия състав намира, че жалбата е подадена от лице, което е адресат на оспорената заповед и възложител на строежа, чиито права и законни интереси неблагоприятно и пряко се засягат от нея, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването. Връчването е извършено чрез пълномощник на жалбоподателката на 20.02.2019 г. л. 8 по делото/, поради което жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следното:

Административното производство е започнало въз основа на констативен акт № 28 от 08.02.2019 г., с който е установено, че в ПИ 11845.17.20 по КК на с. Войводиново е построена масивна сграда на един етаж, с размери 11,00 м на 4, 00 м, с височина 2, 40 м, с тухлени стени, на места липсва свързващ материал, без колони, греди и плоча, покрив с дървена конструкция, покрита с керемиди. Строежът е пета категория и се ползва с предназначение за жилищна сграда, в отклонение от чл. 178, ал. 1 ЗУТ – без да е въведена в експлоатация.

Въз основа на констативния акт от страна на кмета на общината е издадена оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство. Административният орган е приел, че имотът е собственост на общината, а строежът се ползва от К.Й.А. без основание, без да е въведен в експлоатация по законоустановения ред и представлява строеж пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ.

При направена служебна справка в администрацията на община Марица не са били открити разрешение за строеж и строителни книжа за строежа, който според административния орган не може да се характеризира като търпим строеж, не са открити документи за въвеждане в експлоатация или удостоверение от компетентния орган. Подаденото от жалбоподателката възражение срещу констативния акт е преценено като неоснователно, доколкото с него не са представени доказателства за въвеждане на строежа в експлоатация. Предвид установените факти и на основание  чл. 178, ал. 6, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 6 и 7 ЗУТ кметът на община Марица е забранил достъпа и ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж.

В хода на съдебното производство е представена административната преписка, ведно с данни за прекъсване на водоснабдяването и електроенергията в обекта, но този факт е ирелевантен към въпроса за законосъобразността на оспорената заповед.

От жалбоподателката не бяха представени доказателства за въвеждането в експлоатация на процесния строеж, въпреки указанията на съда към страната още с определението за насрочване на делото в открито заседание от 19.03.2019 г.

Следователно при липсата на представени доказателства за въвеждането в експлоатация на процесния строеж, следва да бъде приет за безспорно установен фактът, че същият не е въведен в експлоатация съгласно изискването на чл. 178, ал. 1 ЗУТ. Ето защо съдът намира, че не е налице спор по фактите, а единствено досежно правилното приложение на закона.

При така установените по делото факти и обстоятелства, съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна. Заповедта е издадена от компетентен орган, във формата на мотивирана заповед, при спазване на процедурата, предвидена в нормата на  чл. 178, ал. 6 ЗУТ, след съставяне на констативен акт и при правилно приложение на материалния закон, като е съобразена и целта на закона – да не се допуска ползване на строежи, за които не е установено по законоустановения ред, че са безопасни за ползване.

Относно твърденията на жалбоподателката, че процесният строеж е търпим не са ангажирани никакви доказателства, още повече, че търпимостта е ирелевантен за настоящия спор факт, защото макар съгласно § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ търпимите по смисъла на тези норми строежи да не подлежат на забрана за ползване, то в случая забраната за ползване е следствие от нарушаването на изискванията за въвеждане на строежите в експлоатация и на императивните изисквания на чл. 175 и сл. от ЗУТ към възложителя за изготвяне на надлежната документация при завършване на строежа и извършването на конкретни действия по въвеждането му в експлоатация.

Следва да се посочи, че съгласно чл. 177, ал. 1 ЗУТ след завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят подава заявление пред органа по ал. 2 или 3 за въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по чл. 168, ал. 6, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, технически паспорт и сертификат за проектни енергийни характеристики и документ от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че е изпълнено изискването по чл. 175, ал. 5. В настоящия случай строежът е пета категория и съгласно чл. 177, ал. 3 ЗУТ строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж, при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 2, което удостоверение се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението след проверка на комплектуваността на документите и регистриране въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място.

Посоченото в случая не е спазено. Няма спор, че за процесния строеж липсват издадени строителни книжа или издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Тези констатации на работната група и на административния орган не са оспорени от жалбоподателя, нито са представени доказателства, които да ги оборват. Следователно безспорно е установено наличието на хипотезата на чл. 178, ал. 1 ЗУТ, при която административният орган няма възможност за друго решение освен да издаде заповед за забрана на ползването на строежа, защото нормата е императивна и органът действа в условията на обвързана компетентност. Той няма правната възможност да извърши друго действие или да издаде административен акт с друго съдържание.

Поставянето на тези изизсквания от закона е с цел да не се допуска експлоатация на незавършен, негоден или в друго отношение опасен за ползване и обитаване строеж. Тъй като се касае за неприет по установения ред строеж, чието ползване е рисковано и само по себе си може да доведе до неблагоприятни последици за жалбоподателката и останалите му обитатели, фактът, че А. живее от много години в сградата, не обосновава друг извод, още повече, че като извършител на строежа, същата носи отговорност за извършването му в съответствие със законовите изисквания и за въвеждането му в експлоатация по законоустановения ред и не може от собственото си противоправно поведение да черпи благоприятни за себе си последици. Поради това съдът намира, че за настоящия спор са ирелевантни оплакванията за нарушение на чл. 8 ЕКПЧ.

Административната процедура по издаване на оспорената заповед е спазена и административният орган е изпълнил задължението си да съобщи на жалбоподателката за извършената проверка, въз основа на която е съставен констативен протокол № 28 от 08.02.2019г. От своя страна протоколът е съобщен на жалбоподателката, която се е възролзвала от правото си да подаде писмено възражение вх. № 94-00-713 от 15.02.2019 г. В този смисъл съдът намира, че са били спазени изискванията за осигуряване правото на жалбоподателката на участие в административното производство по издаване на оспорената заповед. Необходимо е да се посочи, че нито в производството пред административния орган, нито пред настоящата съдебна инстанция при осигурено право на защита, от страна на жалбоподателката са представени доказателстава, които да установяват положителния факт на въвеждане на сградата в експлоатация и наличието на съпътстващите го документи.

Оспорената заповед съдържа изискуемите от закона реквизити, посочени в чл. 59 АПК. Така от съдържанието на оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство, съдът намира, че заповедта съдържа всички необходими и задължителни реквизити. Ясно и конкретно са посочени фактическите и правните основания за издаване на оспорената заповед, така че въз основа на изложените в акта мотиви неговият адресат да може да го изпълни, а съдът да може да осъществи контрола за законосъобразност.

Предвид изложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Съдът намира, че искането на ответната страна за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение е основателно и такива се установиха в размер на 100 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК Административен съд - Пловдив, ХVIII-ти състав

 

                                                 Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Й.А., ЕГН **********, против Заповед № РД-09-246 от 18.02.2019 г. на кмета на община Марица.

ОСЪЖДА  К.Й.А., ЕГН ********** *** сумата от 100/сто/ лева юрисконсултско възнаграждение. 

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с касационна жалба.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/