Gerb osnovno jpeg

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Административен съд  Пловдив

 

 

Р Е Ш Е Н И E

№ 1003

 

гр. Пловдив, 09 . 05 . 2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОД А

Административен съд – Пловдив, VІ състав в открито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                                                             Административен съдия: Здравка Диева

 

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 720/2019г., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производство по реда на чл.215, във връзка с чл.178 от Закона за устройство на територията.

В.А.В.,*** с пълномощник адв. Е.К. обжалва Заповед № РД-09-252/18.02.2019г. на Кмета на Община ***, с която е забранено ползването и достъпа на строеж “Паянтова сграда”, намиращ се в ПИ 11845.502.732 по КККР на ***, община ***, с НТП – „за второстепенна улица”, публична общинска собственост.

Фактически констатации за строеж, който се ползва с предназначение – жилищна сграда от В.В. без да е въведен в експлоатация по надлежния ред, мотивирали органа за издаване на оспорената заповед, в която ведно със забраната за ползване и достъп, е наредено прекъсване на захранването и преустановяването на електрическа енергия и прекъсване захранването с вода от КЕЦ Раковски и ВиК ЕООД, Пловдив.

Становища на страните :

- В жалбата е заявено, че построената от адресата на акта сграда е на повече от 20-30 години и изпълнена съгласно БДС, като жалбоподателят е адресно регистриран на имота и плащал години такса смет и сметки за ток и вода. Поддържа се търпимост на строежа – посочено е, че сградата е построена през периода 1980-1990г. и неговата обезопасеност. Твърди се, че в обекта живее фамилията на В. – три поколения, има малки деца и възрастни хора, като при евентуално изпълнение на заповедта 10 човека остават под открито небе, тъй като нямат друг жилищен имот или възможност да строят. Счита се, че е нарушен чл.8 ЕКЗПЧ и преди ограничаване ползването и достъпа, както и спирането на ел.захранването и водоподаването, е необходимо на лицата да се предостави друг подслон, с позоваване на Решението на ЕС по делото „Йорданова и други срещу България”. Поискана е отмяна на заповедта. По същество адв.К. поддържа доводите в жалбата.

          - Ответникът – Кмет на Община *** оспорва жалбата като неоснователна чрез процесуален представител юрисконсулт Л.П.. По същество поддържа теза за законосъобразност на заповедта. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.

1. Според данни от преписката оспорената заповед е получена от адв.К. /л.6/, без удостоверена дата на връчване. С р./13.03.2019г. на ответника бе указано да представи доказателства за съобщаване на Заповед № РД-09-252/18.02.2019г. по реда на §4 ал.2 ДР ЗУТ – или изрично писмено заяви съобщаване на акта на конкретна дата посредством връчването му на пълномощника. Представените протоколи за сваляне на залепени съобщения за издадената заповед от таблата за обявления на Община *** и Кметство ***, както и протокол за констатация относно неоткрито залепено съобщение на сградата на 19.02.2019г. – не доказват изпълнение на процедурата по §4 ал.2 ДР ЗУТ /липсват данни за потърсване на адресата на акта на известния адрес и неоткриването му/. Жалбата е подадена на 06.03.2019г. – без ограничение в срок поради недоказано от администрацията редовно съобщаване на заповедта и от адресат на неблагоприятен акт.

В заповедта е отразено, че строежът се ползва от В.В., квалифициран за възложител в Констативен акт № 34/08.02.2019г., въз основа на който е издаден оспорения административен акт. В жалбата е посочено, че сградата е построена именно от адресата на оспорената заповед.

2. Строежът, ползването на който е забранено поради невъвеждането му в експлоатация, представлява „сграда на един етаж”, с размери 10,00м./4,50м. и височина 2,20м., изпълнена с тухлени стени, без колони, греди и плочи, с покрив дървена конструкция и покрит с керемиди. В обстоятелствената част на заповедта е налице позоваване на Констативен акт № 34/08.02.2019г. Констатирано е, че незаконният строеж „паянтова сграда” се ползва от В.В. без основание и без да е въведен в експлоатация по законоустановения ред. Сградата се намира в ПИ 11845.502.732 по КККР на *** - публична общинска собственост с начин на трайно ползване „за второстепенна улица”, като съгл. чл.3 ал.2 ЗОС и чл.56 ал.2 ЗОС, за посочения имот не се съставя акт за общинска собственост. Категорията на строежа е определена на Пета, в съответствие с чл.10 ал.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. и чл.137 ал.1 т.5 б.”а” ЗУТ. В заповедта са отразени данни от извършена служебна справка в администрацията на община *** – не са открити разрешение за строеж и строителни книжа за обекта, както и не са открити документи за въвеждане в експлоатация на строежа и удостоверение за въвеждането му в експлоатация съгл. чл.177 ЗУТ. Прието е, че строежът не може да бъде характеризиран за търпим по см. на §16 и §127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради липса на изискванията на разпоредбите. По отношение възражението против констативния акт е посочено, че поради непредставени със същото доказателства за въвеждане на строежа в експлоатация – е неоснователно.

В констативен акт /КА/ № 34/08.02.2019г. са документирани установени при проверка на същата дата факти и обстоятелства относно строеж – „Паянтова сграда” в ПИ 502.732 по КК на *** : ПИ 502.732 е общинска публична собственост; строежът е собственост на В.В., който е квалифициран на възложител; строежът е Пета категория, съгл. чл.137 ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи; обектът се ползва с предназначение – жилищна сграда и ползването му е в отклонение от чл.178 ал.1 ЗУТ. Не са налице документи за въвеждане на строежа в експлоатация.

Против КА е подадено възражение /л.14/, съдържащо следните доводи : Не е нарушено законодателството, тъй като строежът е осъществен преди повече от 30-40 години и е „търпим строеж”. Спазен е БДС при построяването на къщата и жилището е масивно, здраво и с хигиенни санитарни помещения. Постройката не представлява опасност за живущите в нея и преминаващите наоколо. Възразено е против липса на уведомяване за извършената проверка с твърдение, че повече от месец е възпрепятстван достъпа до жилището на жалбоподателя. Заявено е, че за жилищата от ромския квартал има обособена пътна инфраструктура, ВиК система и възможност за ползване на електрически ток от енергодоставчика.

3. Данни от преписката и приети в съдебното производство доказателства : Според КК на ***, община ***, одобрена със Заповед № РД-18-99 от 12.11.2008г. на ИД на АГКК, ПИ 502.732 е собственост на Община *** /л.20, 21/. Информацията е потвърдена със Скица от 28.03.2019г., изд. от СГКК-Пловдив /л.51, 52/ : относно ПИ с идентификатор 11845.502.732 няма издадена заповед за изменение на КККР; адресът на ПИ в *** е п.к.4135, Коми; площ 3 669кв.м.; трайно предназначение на територията : Урбанизирана; начин на трайно ползване – За второстепенна улица; стар идентификатор няма; собственик е Община *** и няма данни за носители на други вещни права. Кадастралният план и ЗРП с напречни профили на улиците на *** са одобрени със Заповед № РД-09-409/27.09.1995г.

По отношение идентификацията на сградата, забранена за ползване и достъп: липсва оспорване в тази насока от страна на жалбоподателя и освен местоположението в ПИ 11845.502.732, СГКК-Пловдив удостовери установим от извадката от КК факт – наличието на само една сграда в ПИ 732, което е от значение за индивидуализацията й /л.50/. Пояснено е, че в ПИ 732 по КККР на *** има отразена сграда в югозападния край на имота, която не е генерирана с пореден номер в поземления имот, а има идентификатор 11845.502.0.1. Сградата е отразена като „жилищна сграда – еднофамилна“, с брой етажи 1, застроена площ 24 кв.м., с неидентифициран собственик.

При насрочване на делото към страните са отправени указания по доказателствената тежест и във вр. с доказателствата /л.29/, вкл. на основание чл.171 ал.2 АПК е назначена СТЕ. Заключение по СТЕ не е изготвено и прието поради невнесен депозит от страна на ответника, но се съобрази, че в случая не е оспорена фактическата установеност в констативен акт № 34 от 08.02.2019г., въз основа на който е издадена заповедта. Следователно, липсва спор по отношение наличието на сграда на един етаж, с размери 10,00м./4,50м. и височина 2,20м., изпълнена с тухлени стени и покрив с дървена конструкция, покрит с керемиди и ползвана с жилищно предназначение. Описанието на обекта в заповедта не поставя под съмнение квалификацията, придадена от административния орган – строеж по см. на §5 т.38 ДР ЗУТ, както и определената категория – Пета /чл.10 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. и чл.137 ал.1 т.5 б.”а” ЗУТ/. Както бе посочено, СГКК-Пловдив удостовери, че в ПИ 732 по КККР на *** има отразена сграда в югозападния край на имота, като „жилищна сграда – еднофамилна“, с брой етажи 1, застроена площ 24 кв.м., с неидентифициран собственик. Не е отречен факта на ползване на строежа от страна на адресата на административния акт с предназначение – жилищна сграда и ползването му в отклонение от чл.178 ал.1 ЗУТ. Не са налице документи за въвеждане на строежа в експлоатация, каквито жалбоподателят не твърди да са издавани, вкл. не е поддържана теза за липса на предпоставки за въвеждане на строежа в експлоатация с арг. от неправилно определена категория /чл. 178 ал.2 ЗУТ вр. с чл.137 ал.1 т.6 вр. с чл.147, чл.44, чл.46 ал.1, чл.54 ал.1, ал.4 ЗУТ/.

Тоест, поставените въпроси към СТЕ /л.29/ - не са спорни. Освен това се съобрази, че констатациите в КА, възприети в заповедта, се ползват с доказателствена сила и истинност по смисъла на чл.171 ал.1 АПК и подлежат на оборване в съдебната фаза на производството от оспорващия с визираните в ал.2, чл.171 АПК доказателствени средства /Решение № 2432/2018г., ВАС/. Действително, установеното от административния орган само по себе си не е основание за единствен правен извод, тъй като в съдебното производство са налице процесуални възможности за доказване или опровергаване на констатациите. Жалбоподателят обаче не ангажира доказателства, въпреки изрични указания в разпореждане при насрочване на делото /л.29/. Поради това, приетите за установени фактически констатации в заповедта, се приемат за истинни, тъй като се потвърждават от преписката и събраните по делото доказателства /данните от СГКК – Пловдив/.

3.1. Установеният факт на изпълнен строеж с извършител жалбоподателя по начин, описан в обжалваната заповед и ползването на невъведен в експлоатация, подлежащ на въвеждане обект от пета категория, не е опроверган в хода на съдебното производство, нито разколебан с възражения и представени относими доказателства. Приложимата правна норма - чл. 178 ал. 6 ЗУТ изисква липса на въвеждане на обекта в експлоатация по законовия за това ред и установяване ползването на невъведения в експлоатация обект. Относимите за издаване на административен акт със съдържание на оспорения факти са осъществени, при което заповедта е издадена в съответствие с приложимите норми – посочените в административния акт правни основания. Категорията на строежа е от значение за материалноправната компетентност на административния орган и е правилно определена. По отношение на същата кметът на общината е компетентен административен орган.

Следва да бъде отбелязано, че въпросът дали сградата представлява законен строеж, е извън обхвата на предмета по делото. Забраната по чл. 178 ал. 6 ЗУТ се налага когато строежът не е въведен в експлоатация по реда на чл. 177 ЗУТ и този факт е относим при преценката на нейната законосъобразност. Забраната за ползване се налага с цел - да преустанови ползването на строеж, който не е въведен в експлоатация по установения в закона ред, без значение законен ли или не /в тази насока константната съдебна практика на ВАС, Второ О. – напр. Решение № 13411/17г. ; Решение 2284/2019г. : „Законността на строежа е неотносима към спора. Заповедта е издадена на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ и нейният предмет е забраната на ползването и достъпа до строеж. Предпоставките на упражненото правомощие са наличието на строеж, той да не е приет по установения ред и да се ползва, респ. не по предназначението му или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация – ал. 1 и ал. 4 на чл. 178 от закона.”/.

            3.2. Извън посоченото, проверка за търпимост на строежа и съответно неподлежащ на забрана за ползване обект, освен от административния орган, подлежи на изследване и от съда /чл. 168 ал. 1, чл. 171 ал. 4 АПК/, но не посредством служебно събиране на доказателства. Тежестта да проведе пълно доказване за дата на строежа, спрямо която да се обсъди неговата допустимост по критериите на разпоредбите за търпимост и респект. за липса на предпоставки за забрана за ползването му, е върху оспорващото лице. В тази насока твърдението за период на изграждане е „…на повече от 20-30 години” в жалбата и „…преди повече от 30-40 години” във възражението – 1989г. или 1979г., при действие на ЗТСУ. Твърдението не бе доказано, независимо от указания към жалбоподателя. В хода на съдебното производство не бяха представени доказателства и не бяха заявени доказателствени искания, като ясно бе заявено от пълномощника на оспорващото лице, че доказателствени искания няма.

Не е оспорено местоположението на строежа – в ПИ 502.732 по КК на ***, НТП – за второстепенна улица и по данни от СГКК - адресът на ПИ в *** е п.к.4135, Коми; площ 3 669кв.м.; трайно предназначение на територията : Урбанизирана; начин на трайно ползване – За второстепенна улица; стар идентификатор няма; собственик е Община *** и няма данни за носители на други вещни права. Кадастралният план и ЗРП с напречни профили на улиците на *** са одобрени със Заповед № РД-09-409/27.09.1995г. По делото не са представени доказателства за изменение на плана, като КК е одобрена със Заповед № РД-18-99/12.11.2008г. и в скицата на СГКК / 28.03.2019г. е удостоверено, че няма заповед за изменение на КККР по отношение ПИ 11845.502.732. Тоест, безспорен факт е местоположението на строежа – в ПИ с НТП „за второстепенна улица”, в урбанизирана територия. Строежът в оспорената заповед и в КА е с описание и отразено предназначение на ползване – жилищна сграда, съответстващо с пояснението от СГКК-Пловдив : в ПИ 732 по КККР на *** има отразена сграда в югозападния край на имота, като „жилищна сграда – еднофамилна“, с брой етажи 1, застроена площ 24 кв.м., с неидентифициран собственик. Или - съпоставка с описание на сградата в заповедта обосновава извод за идентичност по предназначение, брой етажи и площ. Обектът е индивидуализиран в степента за целите на забраната.

Поради липса на каквито и да е доказателства по твърденията в жалбата за период на построяване на сградата, следва обективен извод за период на изграждане към 2008г., изключващ прилагане на нормите за търпимост. За данните от КККР следва да се отчита, че кадастърът заснема фактическото състояние на място и не съобразява законни и въведени в експлоатация ли са сградите и обектите в ПИ, като отразяването на същите в кадастъра не е приравнимо действие на въвеждане в експлоатация. Съгласно чл. 23 ЗКИР обект на кадастъра е недвижимият имот : поземлен имот; сграда, включително изградена в груб строеж и самостоятелен обект в сграда. В ЗКИР не е установено изискване за сграда – обект на кадастъра по см. на чл.23 т.2, да е предвидена по действащ ПУП /регулация и застрояване/ и временният характер на строеж и липсата на траен устройствен статут за него не стоят в обхвата на фактически основания за отказ за отразяване на сграда в КК. В случая единственият обективен източник на достоверна информация е скицата от СГКК-Пловдив, поради което спрямо съдържанието на този документ се преценяват твърденията за търпимост – при липса на представени доказателства от жалбоподателя.

За сградата липсват строителни книжа и доказателства, че същата е въведена в експлоатация от компетентните органи по чл. 160 ал. 1 ЗТСУ вр. с чл.164 ал.5 /отм./, не са представени. Твърдението за построена сграда преди около 30 години не бе потвърдено с доказателства за ползване на ток и вода в този период. Не са ангажирани и свидетелски показания за установяване посочения от жалбоподателя период на изграждане, поради което се приема, че нанасянето на строеж в действаща кадастрална карта няма отношение към търпимостта / чл. 2 ал. 1 и ал. 2 от ЗКИР/, но отразен в кадастъра обект е факт, който ориентира достоверно към период на изграждането му.

3.3. Строежът е пета категория съгласно чл. 137 ал. 1 т. 5 б. „а” ЗУТ, поради което подлежи на въвеждане в експлоатация чрез издаване на удостоверение за това съгласно чл. 177 ал. 3 ЗУТ. Причините, по които даден строеж – подлежащ на въвеждане в експлоатация не е въведен, не са предпоставки или отрицание за издаване на заповед по чл.178 ал.6 ЗУТ. Съгласно чл.178 ал.1 и ал.2 ЗУТ : Не се разрешава да се ползват строежи или части от тях /чл.176 ал.5 ЗУТ/, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177. Не подлежат на въвеждане в експлоатация строежите от шеста категория /чл.178 ал.2 ЗУТ вр. с чл.137 ал.1 т.6 ЗУТ – чл.147, чл.44, чл.46 ал.1, чл.54, ал.1, ал.4 ЗУТ/.

Предвид единственият обективен източник на информация за период на изграждане на обекта – към 2008г. или дори няколко години преди одобряване на КК, предвид необходим срок за административната процедура за КК, се съобразява изискването за регистриране на въвеждане на строежа в експлоатация и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация - въведено с изменение на ЗУТ /ДВ, бр.65 от 2003г./, поради което има действие занапред - т.е. само за строежи, които към момента на влизане в сила на изискването за удостоверение още не са завършени или са завършени, без за тях да са издадените необходимите за ползването им документи, съгласно действалия към момента на завършването им закон. Както бе посочено, твърденията в жалбата за период на изпълнение на обекта останаха недоказани и в хода на съдебното производство не бе заявен спор за категорията на строежа, за задължение за въвеждането му в експлоатация и липсата на такова въвеждане, както и за самото ползване, поради което заповедта съответства с целта на закона. Относими факти за издаването на заповедта са строежът да подлежи на приемане / съгласно чл. 137 ал. 1 ЗУТ такива са всички строежи от първа до пета категория включително/; строежът да се ползва към датата на съставяне на констативния акт и за строежа да не е издадено разрешение за въвеждане в експлоатация /Решение 4458 от 2017г., ВАС/. Предпоставките кумулативно следва да са налице, за да бъде проявен фактическият състав на приложената норма, в която хипотеза попада разглеждания случай.

Съгласно чл. 164 ал. 1 ЗТСУ /отм./ не се разрешава да се обитават, съответно използват сгради, съоръжения, технически уредби и инсталации или части от тях, преди да са прегледани и приети по установения ред. Сградата не е в обхвата на обектите по чл. 164 ал. 2 ЗТСУ /отм./, които не подлежат на въвеждане в действие – не е стопанска, второстепенна или временен строеж /„не подлежат на въвеждане в действие временни, второстепенни и стопански постройки”/. Не са налице противопоставими доказателства спрямо категорията на обекта – Пета и няма спор, че сградата се ползва от жалбоподателя с жилищно предназначение без да е въведена в експлоатация по установения ред. Дори в хипотеза на извършен преди 30 години, строежът е подлежал на въвеждане в експлоатация /чл. 304 ППЗТСУ отм. - процедурата по разрешаване ползването и обитаването на строежите; чл. 164 ЗТСУ отм. - забрана за обитаване и ползване на неприети по установения ред строежи/. Издаването на разрешение за ползване на строежите се регламентира с приетата на основание чл.201 ал.1 ЗТСУ /отм./ - Наредба № 6/15.03. 93г. за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България /обн. ДВ, бр.28 от 05.04.93г., отм. ДВ, бр. 72 от 13.08.99г./. По определението на чл.22 ал.3 от Наредба № 6 разрешението за ползване е документ, който удостоверява годността на използвания строеж по предназначението му, като аналогична е разпоредбата на чл.20 ал.2 от Наредба № 6 от 23.07.1999г. /обн., ДВ, бр. 72 от 13.08. 1999 г., отм., бр. 54 от 15.06.2001г./ и чл.20 ал.2 от Наредба № 6 от 22.05.2001г. за разрешаване ползването на строежите в Република България /обн., ДВ, бр. 54 от 15.06.2001г., отм., бр. 72 от 15.08.2003г./, респект. чл.17 ал.2 /документ, с който се установява функционалната пригодност на строежа за ползване съобразно издадените строителни книжа”/ - Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, отменила Наредба № 6 от 22.05.2001г.

4. Забраната на ползването на строежите е временна мярка, действаща до настъпването на условията по чл. 178 ал. 8 ЗУТ. Освен преустановителен, тя съдържа и превантивен елемент – нейната цел е да осуети и възможността за ползването на обекта до разрешаването на въпроса за въвеждането му в експлоатация. Дори и към момента на проверката от контролните органи, респ. на издаването на заповедта за забраната, строежът да не се е ползвал, това обстоятелство не поражда самостоятелно основание за отмяната на ограничителния акт /ползването не е отречено от жалбоподателя изначално, а твърденията в жалбата са именно за ползване на обекта в дълъг период; при възражение за ползване би липсвал правен интерес от оспорване на заповедта/. Заповед с правно основание чл.178 ЗУТ се отнася до неопределен кръг лица – ползватели, наематели и лица, които пребивават в имота и ползват сградите или даден обект на друго основание. Но същността на административния акт и последиците му не разширяват кръга на лицата с правен интерес, които могат да оспорят същия и не са налице основания за конституиране на заинтересовани лица в съдебното производство.

Забраната за ползване по реда на чл. 178 ал. 6 във вр. с ал. 1 ЗУТ е допустима тогава, когато строежът се ползва без да е издадено удостоверение за въвеждането му в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ. Фактическият състав на нормата е осъществен според данните от административната преписка и събраните по делото доказателства. Налице са правни /чл.178 ал.6 ЗУТ вр. с чл.223 ал.1 т.6 и т.7 ЗУТ/ и фактически основания в оспорения административен акт, проверката за законосъобразност на който обхваща същите към момента на издаването /чл.142 ал.1 АПК/ с приоритет на второпосочените. Не се установи приложение на §16 ПР ЗУТ и §127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ /вкл. по ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5, както и по ЗУТ – не е допустимо жилища да се разполагат в улична регулация/.

В допълнение се отбелязва, че фактическите състави на чл.224а и чл.178 ЗУТ не са идентични, вкл. производствата по премахване на незаконен строеж и за забрана на неговото ползване са самостоятелни и независими едно от друго /в хипотеза на издадени два отделни административни акта, всеки от тях подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност/. Нормите, установили забраната за ползване не отричат налагането й по отношение незаконно изграден строеж /Решение № 5891/2018г., ВАС/. Както бе посочено, констативният акт по чл. 178 ал. 5 ЗУТ е доказателство за установените в него обстоятелства и при осъществено право на възражение не следва извод за нередовно съобщаване и нередовност при съставянето му не бе констатирана, поради което има доказателствена сила /в обратната хипотеза обстоятелствата също могат да бъдат доказани - чл. 171 ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 170 ал. 1 АПК – Решение № 8981 от 30.06.2010г., ВАС/. Дори при нередовно връчване на констативния акт, обжалвалото заповедта лице не спори по категорията на строежа, задължението за въвеждането му в експлоатация, липсата на такова въвеждане и самото ползване, предвид което нарушения при връчване на КА /административното производство е служебно, но се прилагат правилата по АПК за участие на страни в административната фаза/, не са основание за незаконосъобразност на заповедта.

По отношение оплакването за нарушение на чл.8 от ЕКПЧ следва да бъде отбелязано, че съображения са изложени в Определение № 630/22.03.2019г. /л.31 и сл./, постановено по искане за спиране предварителното изпълнение на заповедта, предвидено по силата на закона – искането не е уважено и съдебният акт не е обжалван. Освен това, от значение за служебната преценка на съразмерност на оспорената заповед /по същност и последици – принудителна административна мярка/ по критериите на чл. 6 ал.5 АПК, е липсата на доказателства по твърденията за нарушени права – такива не са представени както с жалбата, така и в хода на съдебното производство.

В.В. е посочил в жалбата адрес – ***, ***. В удостоверение / 12.03.2019г. /л.11/ на Община ***, дирекция „Местни приходи” е отразен адрес за кореспонденция – ***, ***. В скицата на СГКК-Пловдив от 28.03.2019г., адресът на ПИ 11845.502.732 е ***, п.к. 4135, Коми. Данните не подкрепят твърдението за единствен жилищен имот на оспорващото лице и оставане без дом.

Не бе представена информация за настоящ и постоянен адрес – на мястото на обекта, както и за живущи в сградата три поколения, сред които малки деца и възрастни хора. Не са установени от жалбоподателя обективни факти за обитаване на сградата в дълъг период – заплатени такси за смет, за ползвана вода и ел.енергия. Жалбоподателят не представи данни за партидни номера при консумирана вода и електроенергия или дори само документация, удостоверяваща начален период на потреблението им.

Според удостоверение за семейно положение и родствени връзки по отношение жалбоподателя – трите деца на В.В. са пълнолетни /л.9/; удостоверение от Дирекция „Местни приходи“ при Община *** – лицето не е декларирало данни по чл.14 ЗМДТ и ППС /л.11/. В приети по делото уведомления на Община *** до Председателя на ДАЗД и до Директора на ДСП „***“, са посочени 17 регистрирани малолетни и непълнолетни деца, сред които не са пълнолетните деца на жалбоподателя. Следва обективен извод за това, че не са налице живущи в обекта уязвими членове – деца, възрастни хора. Не се твърди да са положени усилия за обитаване на законно основание дори за известен период от време - няма данни жалбоподателят да е заявил искане пред общината за нужда от осигуряване на жилище по действащите законови способи и конкретните възможности на общината. Същевременно, не се твърди да е поискана и отказана социална помощ, вкл. не са завени факти за здравословно състояние на оспорващото лице, ограничаващи или отричащи възможност за полагане на труд, предвид възрастта му.

Приложената норма на чл. 178 ЗУТ въвежда забраната за ползване на невъведен в експлоатация по законоустановения ред строеж и сама по себе си е предвидена в защита на обществения интерес, респект. няма за цел да ограничи правната сфера на адресата. Касае се за превенция с административен акт, осъществена на законово основание и в изпълнение на императивна норма. С доводите в жалбата не се опровергават установените в административното производство факти за неприет по установения ред строеж, чието ползване е рисково и само по себе си може да доведе до вреда за адресата и трети лица. В този смисъл е и законовата презумпция по предварителното изпълнение, която не противоречи на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на човека и основните свободи /защитимо притежание/ : Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. ”. Съобразява се, че жилище по смисъла на член 8 ЕКПЧ, е мястото, където човек живее трайно и уседнало, поради което може да се окаже, че всички места, които обитава трайно представляват негово жилище. Както бе посочено – не са представени доказателства за траен период от време, в който жалбоподателят е живял в забранения за ползване строеж, вкл. за обитаване на обекта от малки деца и възрастни хора. Забраната за ползване и достъп съответства на вътрешното право, като мярката е предвидима – лицата да са знаели или е трябвало да знаят какво ги очаква, в хипотеза на ползване на чужд недвижим имот /улица – общинска публична собственост/, в който е изпълнен строеж, обитаван без да е въведен в експлоатация. Доколкото целта на закона е да не се допуска ползване на строеж без да е въведен в експлоатация по установения в закона ред, което изначално представлява заплаха за живота и здравето на ползвателя, както и за неограничен брой други лица – в обществен интерес, намесата на общината в случая не противоречи на целта. Намесата е осъществена при условията на Конвенцията - засягането е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и не е непропорционално, с оглед данните от преписката.

Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника / чл.78 ал.8 ГПК, изм. – ДВ, бр.8 от 24.01.2017г. с препратка към Закона за правната помощ /чл.37/ вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ /.

Мотивиран така , съдът

                                                                     

Р  Е  Ш  И  :

 

Отхвърля жалбата против Заповед № РД-09-252/18.02.2019г. на Кмета на Община ***.

Осъжда В.А.В.,***, ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

              Административен съдия :