Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1241                                    Гр. Пловдив                     10.06.2019 год.

 

 

В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВХХVI състав в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

  ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря ДОБРИНКА ТРЪНГАЛОВА и участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЗЛАТАНОВА к.н.а.х дело № 925 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по лекарствата, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б.А., срещу Решение № 194 от 01.02.2019 г., постановено по а.н.д 7306 по описа за 2018 г., на Районен съд – Пловдив, XXV – ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление № РД–И–079/26.07.2018 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с което на „ФАРМАКОР“ ЕООД, ЕИК 200639975, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.„Георги Кочев“ № 57, на основание чл.294 във връзка с чл.291, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/, за нарушение на чл.23 ал.3 във връзка с чл.46 ал.3 от Наредба № 4 от 4 март 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, издадена от министъра на здравеопазването, във връзка с чл.218 във връзка с чл.219, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон. Моли за отмяна на решението и за потвърждаване на наказателното постановление.

 

Ответникът по касационната жалба – „ФАРМАКОР“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното:

         Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

         Разгледана посъщество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Районният съд е бил сезиран с жалба на „ФАРМАКОР“ ЕООД срещу НП  № РД–И–079/26.07.2018г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН от 27.02.2018 г., съставен от М.Г.С. – на длъжност главен експерт в ИАЛ.

Констатирано е и установено от фактическа страна, че на 12.12.2017 г., при извършена проверка в обект – аптека с разрешение за дейността № АП–609/30.01.2014 г. на Изпълнителна агенция по лекарствата, намираща се на адрес: гр. П., бул. „**“ № **, стопанисвана от „ФАРМАКОР“ ЕООД, на дружеството са изискани в срок до 18.12.2017 г. да представи в Изпълнителна агенция по лекарствата фактури за продажби за периода от 01.01.2015 г. до 12.12.2017 г.

На 28.12.2017 г. дружеството жалбоподател представило фактурите и при проверката им на 09.01.2018 г. се установило, че с фактури за продажба на лекарствени продукти със следните номера: № 0000001185/16.03.2017 г., № 0000001203/11.04.2017 г., № 0000001209/24.04.2017 г., № 0000001221/15.05.2017 г., № 0000001265/03.07.2017 г., № 0000001274/11.07.2017 г., № 0000001367/11.09.2017 г., № 0000001393/03.10.2017 г., № 0000001456/06.11.2017 г., № 0000001278/17.07.2017 г., № 0000001258/19.06.2017 г., № 0000001405/16.10.2017 г., № 0000001180/15.03.2017 г., № 0000001160/27.02.2017 г., № 0000001218/09.05.2017 г., „Фармакор“ ЕООД е продало на „Фарма ред“ ООД, притежател на Разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти № IV-P-T-EU-206-1/01.08.2016 г. лекарствени продукти с режим на отпускане „по лекарско предписание“, включени в Приложение 1 на Позитивния лекарствен списък, описани в горните фактури.

На 27.02.2018 г. е съставен АУАН срещу „ФАРМАКОР“ ЕООД за нарушение на чл.23 ал.3 във връзка с чл.46 ал.3 от Наредба № 4 от 4 март 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, издадена от министъра на здравеопазването, във връзка с чл.218 във връзка с чл.219 ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на основание чл.294 във връзка с чл.291 от Закона за лекарствените средства в хуманитарната медицина е наложил на „ФАРМАКОР“ ЕООД имуществена санкция в размер на 3 000.00 лв.

За да отмени НП, районният съд е приел, че нарушение е установено безспорно, но не вмененото,а друго, тъй като е нарушена разпоредбата на чл.195 от ЗЛПХМ, според коята търговия на едро се извършва от ФЛ и ЮЛ, притежаващи разрешение за тази дейност, а посочените в НП и АУАН  като нарушени правни норми, не съответстват на извършеното нарушение. От тук и изводът,че е налице неправилна правна квалификация на нарушението, което е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя.

Прието е още и,че е нарушена разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, тъй като изброените в АУАН и НП фактури са от различни дати, което означава, че „Фармакор“ ЕООД е извършило няколко различни нарушения, за което се следва налагането на отделни санкции.

Решението е правилно.

Изложените фактически и правни изводи се споделят напълно от настоящия съд. Правилно и законосъобразно е приложен процесуалния и материалния закон след точно и стриктно тълкуване на приложимите норми.  Констатираните процесуални нарушения са твърде съществени и са основание за отмяна на наказателното постановление.

Основателни са възраженията на санкционираното дружество,че то не е адресат на задължението по чл.23,ал.3 от Наредба № 4, която норма предписва дължимо поведение към лицата по чл.4,ал.1 от наредбата. Привръзката към чл.46,ал.3 от наредбата не кореспондира с установените факти, а и двете цитирани норми не съдържат задължение, което в случая да не е било спазено с отразения в НП фактически състав на нарушението. 

Ето защо постановеният съдебен акт е правилен и следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 194 от 01.02.2019г. на Пловдивския районен съд, ХХV н.с., постановено по АНД № 7306/2018г.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    

ЧЛЕНОВЕ: 1.    

 

                   2.