О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер  521         Година  2016, 28.03.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – І Отделение, ІІІ състав

 

   На  28.03.2016 година

 

в закрито заседание в следния състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 314 по описа за 2016 година и като обсъди :

 

Съдът констатира,че делото е образувано по повод на жалба на Е. К. С.,***, срещу Община Ма­рица.

В жалбата първоначално е посочено, че се моли да се образува дело за “пропуснати ползи”, след което са изложени съображения, че повече от десет години живее на посочения адрес в село Войводиново и се иска от съда да “спре всякакви решения и действия от страна на община Марица върху имот УПИ ХХ-общ.в кв.21 до влизане в сила решението на съда”, в последствие е моли съда да “издаде решение с което да наложи на Община Марица да бъде отстъпено право на строеж върху имота”, в който живее със семейството си повече от десет години с “разрешение на Община Марица” при подадени молби за плащане на наем, на които община не е отговорила и по този начин я “лишава от правото над този имот”.

С разпореждане от 12.02.2016г., постановено по настоящото дело, тази жалба е оставена без движение, като на страната е даден законоустановения 7-дневен срок да конкретизира какво точно обжалва – действие, бездействие или конкретен административен акт, да изложи конкретни съображения в тази връзка и да формулира конкретен петитум към съда, вкл. и да внесе дължимата се дър­жавна такса в размер на 10 лева.

На 22.02.2016г. по делото е постъпила молба от Е.С., с която се твърди че лицето не е адвокат и не може да се справи сами, предоставения й сед­модневен срок е недостатъчен поради което моли да бъде удължен. Към тази молба е приложена декларация за семейното и имущественото състояние на ли­цето като са формулирани искания за освобождаване от заплащането на държав­ни такси и разноски и за предоставяне на правна помощ по делото, като се “уважи личния й избор за адвокат – адвокат В., гл.Пловдив, която й е водила пре­дишни дела”.

С разпореждане от 23.02.2016г. на съда е удължен дадения на страната срок за отстраняване нередовностите на жалбата с 14 дни считано от съобща­ването на страната; задължена е С. да представи изискуемите се доказа­телства по чл.23 ал.3 от Закона за правната помощ /ЗПрП/ и чл.83 ал.2 от Граж­данско-процесуалния кодекс /ГПК/ - конкретно посочени в същото разпореждане; като на трето място съдът е изискал служебно от трети лица доказателства за имуществото и доходите на лицето и на семейството й.

За така постановеното разпореждане страната е редовно уведомена на 25. 02.2016г. – така призовна на л.17, или предоставения на страната срок е изтекъл на 10.03.2016г.

Междувременно на 23.02.2016г. е постъпила поредната молба от С., към която са приложени Удостоверение за семейно положение, съпруг и деца изх. № 10-02-191 от 23.02.2016г.; Регистрационна карта от Агенция по заетоста, Дирек­ция “Бюро по труда” № 10004789 от 07.11.2012г. на А.Г. и Регистра­ционна карта от Агенцията по заетоста, Дирекция “Бюро по труда” без номер на Е.С., видно от които е че лицата са регистрирани като безработни, с последна заверка съответно от 18.02.2016г. и 07.03.2016г.; отново е формулирано искане за освобождаване от държавни такси и разноски, за удължаване на даде­ния срок за отстраняване нередовностите на жалбата и за “осигурявне на адвокат който да защити интересите й и тези на семейството й”. Моли се да не се прек­ратява делото.

Доколкото с цитираното по-горе разпореждане срокът за отстраняване не­редовностите на жалбата е бил вече удължен, молбата е приложена по делото с указания да се докладва след изпълнение Разпореждането на съда в неговата ця­лост.

На 01.03.2016г. по делото са постъпили данни от Община Марица, Дирек­ция “Местни приходи”, видно от които лицето няма декларирано имущество.

Също на 01.03.2016г. по делото е постъпило писмо от ТД на НАП – Плов­див, видно от което за периода от 02.02.2009г. до 25.02.2016г. няма данни за по­дадени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ, т.е. за регистрирани трудови договори на Е.С..

На 01.03.2016г. е постъпила и информация от ТП на НОИ – Пловдив, съг­ласно която на Е.С. няма отпуснати пенсия за инвалидност поради об­що заболяване и социална пенсия за инвалидност, като към 25.02.2016г. лицето не е и подало заявление за отпускане на пенсия.

На 11.03.2016г. по делото е постъпила писмо от ДСП – Пловдив, видно от което е че същата не е компетентна да предостави изисканата информация на съда, съответно с разпореждане от същата дата е задължена ДСП – Марица да предостави по делото доказателтсва за отпуснати социални помощи на лицето.

На 11.03.2016г. е постъпила молба от жалбоподателката към която е прило­жен Протокол на медицинската комисия ОЛКК № 255 от 22.03.2007г. и удостове­рение от Община Марица, Дирекция “Местни приходи”. Отново е потвърдено же­ланието на лицето да й се предостави правна помощ, като за адвокат бъде опре­делена адв.В. от гр.Пловдив. Моли се делото да не бъде прекратено, като се надява на справедливост, но без адвокат не може да се справи.

На 21.03.2016г. е постъпила изисканата информация от ДСП – Марица, съ­образно която Е.  С. се подпомага на основание чл.7 ал.1 от ЗСПД – месечна помощ за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20 години с период на молбата от 01.09.2015г. до 31.08.2016г., и по чл.9 от ППЗСП – месечна парична помощ за задоволяване на основни жизнени потребности. Освен това лицето е подпомагано по Наредба № РД07/5 от 16.05. 2016г. – целеви помощи за отопление за отоплителен сезон 2015/2016г.

Или като цяло съдът констатира, че в първоначалната жалба, а и във всич­ки последващи молби не се посочва конкретен административен акт, който да е връчен на лицето, не се цитират конкретни предприети действия от Община Ма­рица по повод на имота, който се обитава от семейството на С., а като ця­ло се настоява за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от запла­щане на държавни такси и разноски и за продължаване на делото.

Настоящият състав на Административен съдПловдив, след като разгледа та­­ка депозираната жалба, по повод на която е образувано настоящото производ­ство, включително и исканияза освобождаване от заплащане на дължимите държавни такси и разноски по водене на делото и за предостяване на права по­мощ, намира следното.

І. По мобата за освобождаване от държавни такси и разноски.

Въз основа на представената Декларация за семейното и имущественото състояние на лицето, приложена към молбата от 22.02.2016г., представените до­казателства от С. и служебно изисканите такива от съда, настоящият със­тав на съдът счита, че са на лице основанията на чл.83 ал.2 от ГПК – страната не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимите се държавни такси и разноски за производството пред Административен съд - Пловдив, поради което и следва да бъде освободена от заплащането на такива по настоящото дело.

ІІ. По ДОПУСТИМОСТТА на жалбата, с която се сезиран.

Административните съдилища са компетентни да разглеждат спорове, чий­то предмет лимитативно е изброен в нормата на чл.128 от АПК.

От жалбата по повод на която е образувано настоящото дело и последва­щите молби е видно, че към настоящия момент лицето не посочва конкретен ад­министративен акт, който да й е връчен от длъжности лица на  Община Марица, респ. не посочва конкретно предприети някакви действия от административните органи по отношение на обитавания от нея и семейството й имот, нестава ясно за какви “пропуснати ползи” е твърдението, поради което и спо­рът не може да се подведе под никоя от хипотезите на цити­ра­­ната правна норма.

Не може де се приеме тезата, че лицето се нуждае от процесуален предста­вител за да посочи на съда, връчен й документ от администрацията на Община Марица, респ. да цитирана какво точно е предприето /какви действия са извър­шени/ по отношение на имота, и с които не е съгласно и счита за незаконосъоб­разни, респ. от които е претърпяла “пропуснати ползи” и какви са последните.

Или в обобщение се следва изводът, че жалбата не отговаря на изисква­нията на чл.150 ал.1 т. 5 от АПК - не е посочен административен акт (бито то ин­дивидуален, общ или нормативен), действие или без­действие на администрати­вен орган, спорът за чи­ята законосъобразност да под­­лежи на раз­г­леж­дане по ре­да на АПК от Адми­ни­ст­ративните съдилища, още по-малко в жалбата са изло­жени обстоятелства, които да подведет правния оспрор под ня­коя от останалите хипо­тези на чл.128 от АПК.

Тук е мястото да се посочи, че изискванията за означаване на обжалвания административен акт, формулирано в чл.150 ал.1 т.5 от АПК гарантира правил­ната преценка на съда относно предмета на спора, с който е сезиран, съответно подведомствеността на спора му и като цяло допустимостта на съдебния контрол, като липсата на еднознато му индивидуализиране от оспорващия обосновава и изводът за недопустимостта на съдебния контрол, съобразно и принципа на дис­позитивното начало в процеса.

Очевидно от изложеното в жалбата се достига до извода, че лицето желае от съда да задължи Община Марица, да й отстъпи право на строеж по отношение на УПИ ХХ- общ.собственост, кв.21 по плана на с.Войводиново.

По отношение на една такава претенция следва да се посочи, следното.

Разпореждането с имоти и вещи частна общинска собственост вкл. и пос­редством възмездно или безвъзмездно учредяване на ограничени вещни права върху тях става по ред определен в Закона за общинската соб­ственост /ЗОС/. Конкренто възможността за учредяване на право на строеж е уре­дено в чл.37 от същия закон.

След направена служебна справка в деловодната система на Администра­тивен съд – Пловдив се установи, че по жалба на Е.К.С. *** срещу срещу точка 1 от решение № 13 по протокол № 1 от 13.02.2013 г. на Общински съвет при Община – Марица относно задоволяване на належаща жилищна нужда на семейството на жалбоподателката е било образувано адм.де­ло № 542/2013г. по описа на Административен съд – Пловдив, приключило с вляз­ло в сила Определение № 1932 от 22.07.2013 г., постановено по това дело, с кое­то жалбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и е прек­ратено производството по делото.

С посоченото Решение Общински съвет при Община – Марица е дал съгла­сие на Е.К.С. да й бъде учредено право на строеж върху недви­жим имот – частна общинска собственост УПИ ХІІІ в кв. 52 по плана на с. Вой­водиново.

Т.е. на лице е положителен за лицето акт във връзка със задоволяване на жилищните й нужди, а въпросът относно това кой кон­кретно имот да бъде пре­доставен за нуждаещите се лица е предоставена на пре­ценката на собственика и не може да бъде контролиран от съда, както е посочено и в мотивите на цитира­ния съдебен акт и в потвърждаващото го Определение № 12147 от 24.09.2013г., постановено по адм.дело № 11910/2013г. по описа на ВАС.

Като цяло не съществува правна възможноста съдът да задължи Община Марица да учреди право на строеж по реда на чл.37 от ЗОС по отношение на кон­кретен имот, поради което и искането в този смисъл е процесуално недопустимо.

Допустимостта на съдебния контрол не може да се обоснова и с при­ложеното на чл.250 и следващите от АПК.

С разпоредбата на чл.250 от раздел I, глава ХV на АПК, е регламентирана защита срещу фактически действия, извършвани без правно основание от органи­те на администрацията и включените в състава им длъжностни лица.

Съдебно-административната защита по реда на чл.250 и сл. от АПК е до­пустима при наличие на четири кумулативно изискуеми предпоставки: 1. Нали­чие на извършвани фактически действия /преустановени действия не могат да са пре­дмет на търсената защита за преустановяването им, още по-малко предмет на та­зи защита могат да бъде някакви евентуалния бъдещи такива действия/; 2. Факти­ческите действия да се извършват от административен орган или от длъжност­но лице от администрацията на административния орган или от лица, които не са длъжностни, но действат от името на административен орган; 3.фактичесикте действия да засягат нечии субективни права, свободи или законни интереси и 4. действията да не се извършват в изпълнение на административен акт или на за­кона.

В случая каза се жалбоподателката не обосновава наличието на каквито и да било конкретно предприети действия от длъжностни лица на Община Марица, а иска да бъдат “спрени всякакви решения и действия” до влизане в сила на ре­шението на съда. Очевидно е, че една такава претенция не може да намери прав­ното си основание в чл.250 и сл. от АПК с оглед посочените кумулативни пред­постваки за допустимостта на производството и неяснотта относно тези т.нар. “ре­шения и действия” и дали такива въобще са предприети. 

Предвид изложеното жалбата до съда като процесуално недопустима пора­ди от една страна неотстраняване констатираната нередовност по смисъла на чл. 150 ал.1 т.5 от АПК, срокът за което е и изтекъл към настоящия момент, а от друга поради липса на предмет, следва да бъде оставена без разглеждане като про­цесуално недопустима на основание чл.158 ал.3 от АПК и допълнително на осно­вание чл.159 т.1 от АПК, като се прекрати и производството по делото.

ІІІ. Искането на лицето за предоставяне на безплатна правна помощ по чл.21 т.3 от ЗПрП под формата на процесуално предста­вителство по настоящото дело следва да се остави без уважение, на основание чл.24 т.2 от ЗПрП, предвид недопустимостта на съдения контрол, съобразно обстоятелството и че случая не попада в приложното поле на чл.23 ал.1 от същия нормативен акт.

Следва да се посочи, че в случая жалбоподателката, при условие че отго­варя на изискванията на чл.22 от ЗПрП, а именно: 1. че е лице, което отговарят на условията за получаване на месечна помощ по реда тна чл.9 и 10 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане; и/или 2. е лице, което отгова­ря на условията за подпомагане с целева помощ за отопление за предходния или настоящия отоплителен сезон /което следва да бъде удостоверено по реда на чл.22 ал.2 от ЗПрП, а именно с документи, издадени от съответните компетентни органи, и с декларация за семейно и имуществено състояние на лицето, каквито по делото са и на лице/, би мог­ла да се възполза от възможността на чл.21 т.1 и т.2 от Закона за правната помощ – предоставяне на безплатна правна помощ за консултация преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело и/или за подготовка на документи за завеждане на дело, искането за което следва да бъде отправено до органа по чл.25 ал.2 от ЗПрП - Председателя на Национал­ното бюро за правна помощ.

След което и уточняване предмета на защитимото й право и реда на не­говота защита да от­несе спора пред съответния съд.

Водим от горното, съдът:

 

О    П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

ПРИЗНАВА че жалбоподателя Е.К.С.,*** не разполага с достатъчно средства да заплати такси­те и разноските по делото пред настоящата инстанция, поради което и го ОСВО­БОЖДАВА от заплащане на държавни такси и разноспи по производството по адм.дело № 314/2016г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОПРЕДЕЛНИЕТО в тази му част е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Е.К. С., с.Войводиново за предоставяне на безплатна правна помощ по чл.21 т.3 от ЗПрП под формата на процесуално представителство по настоящото дело.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е.К.С., *****, “срещу Община Марица”, като ПРОЦЕ­СУАЛНО НЕДОПУСТИМА и

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 314/2016г. по описа на Адми­нистратив съд – Пловидв, І отделение, ІІІ състав.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тези му част подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателката пред Върховния Адми­нистративен съд на РБългария.

 

 

 

                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/