ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1530

гр.Пловдив, 24.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ  закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия ДИЧО ДИЧЕВ административно дело № 529 по описа за 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „ПОРР БАУ“ ГмбХ, дружество с ограничена отговорност, учредено съгласно австрийското законодателство, с номер на търговска регистрация ***, със седалище и адрес на управление ***.  В исковата молба се твърди, че касационното Решение № 863/19.04.2018 г. по адм.д. /всъщност става дума за КАНД/  № 571/ 2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, 26-ти касационен състав, е нищожно и се иска да бъде прогласено за такова, тъй като било постановено срещу ненадлежна страна, съответно било осъдено „неправосубектно лице“, поради което решението било „несъвместимо с основите на правопорядъка и обществения ред в Република България.“  

Съдът намира, че предявеният иск е недопустим, предвид следното:

Предмет на искането за прогласяване на нищожност е Решение № 863 от 19.04.2018 г. по КАНД №571/ 2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, XXVI-ти състав. Със същото е отменено решение № 2363/ 21.12.2017 г. по АНД № 6495/2017 г. по описа на Районен съд-Пловдив и е потвърдено наказателно постановление № 16-001643/ 25.09.2017 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Пловдив, с което на  "Порр Бау" ГмбХ - клон София, е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева за нарушение на чл. 16, т.1 , б."б" и т. 3 от Наредба № 2/ 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Страна в производството по АНД № 6495/2017 г. по описа на Районен съд-Пловдив и КАНД №571/ 2018 г. по описа на Административен съд Пловдив е "Порр Бау" ГмбХ - клон София. Клонът на чуждестранния е конституиран като страна, тъй като същият има качеството „работодател“ по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, съответно е наказателно отговорно лице по чл.413, ал.2 от КТ, както и нарушител по смисъла на чл.61, ал.1, предл.1 от ЗАНН. Ищецът в настоящото производство няма качеството на страна по КАНД №571/ 2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, при което на първо място постановеното съдебно решение не го обвързва в пределите по чл. 298 ГПК.

         Съгласно чл.27, ал.1 от ГПК  „Процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право.“ Макар и принципно клоновете на търговски предприятия да не притежават процесуална правоспособност /признатата от закона абстрактна възможност да бъдат субекти на процесуални правоотношения като страна/,  в конкретния случай от специфичното качество „работодател“ следва, че същият може да бъде страна, например по искове за отмяна на незаконосъобразно уволнение. Същото това качество го определя и като наказателноотговорно лице за нарушения на трудовото законодателство. При това положение следва да се приеме, че в случаи като процесния именно клонът на търговец, който е бил и страна в процеса, има право да иска постановеното решение, което го обвързва, да бъде евентуално обявено за нищожно, не и чуждестранният търговец, предявил иска.

         На следващо място – ищецът твърди, че наложената с НП имуществена санкция, потвърдена с решението на Административен съд – Пловдив, засягала пряко имуществената му сфера, тъй като ищецът се явявал собственик на имуществото на клона. От една страна дори и хипотетично това да е така, същото отново не би могло да обоснове само по себе си право на иск. Тъй като с това си твърдение обаче ищецът се опитва „да си създаде“ правен интерес,  следва да се отбележи също, че клонът на търговско дружество има белезите на търговско предприятие, същият се ползва с относителна самостоятелност, подлежи на самостоятелно вписване в Търговския регистър, регистрация в Регистър БУЛСТАТ, данъчна и ДДС регистрация, както и може да бъде страна по облигационни, данъчни /чл. 9 ДОПК/, трудови /§1, т.1 ДР на КТ/ и осигурителни /чл. 5 КСО/ правоотношения, а също и  притежава собствено имущество, различно от имущество на принципала си и води самостоятелно счетоводство "като самостоятелен търговец" /чл. 19 ТЗ/, но освен това, както беше посочено може да бъде и страна в определени съдебни производства, което следва от качеството му на страна в правоотношения като посочените.

Най-накрая - искът за обявяване на нищожност на съдебен акт е установителен по своя характер и правният интерес от търсената защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост, за която съдът следи служебно. Искът е допустим, когато е предявен от лице с правен интерес срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и който не е проверен в рамките на друго съдебно производство. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обоснованите твърдения на страната за засегнат правен интерес. В случая такъв правен интерес липсва, тъй като от една страна  ищецът не е адресат на решението, чиято нищожност се претендира  и правото на иск принадлежи на носителя на материалното право, накърнено от правен спор, т.е. в случая принадлежи на клона,  предвид специфичното му качество, посочено по-горе, но не и на търговеца, за който вече се посочи, че съдебното решение не го обвързва в пределите по чл. 298 ГПК.  В  допълнение и за прецизност следва да се отбележи, че в исковата молба са изложени доводи за недопустимост, а не за нищожност на  атакувания съдебен акт. Законодателят и константната практика на съдилищата свързват понятието за нищожност на даден съдебен акт с неспазването на изискванията за валидност. За да е валидно, едно решение на съда трябва да бъде постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав и да е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда. Наред с това са поставени изисквания за писмена форма и необходимост за полагане на подпис от страна на членовете на съдебния състав. В исковата молба обаче не са обективирани никакви твърдения в тази насока. Изложените съображения за неправилно конституиране на страна биха довели до евентуална недопустимост на съдебното решение /поради неправилно конституиране на страна, съответно осъждането на тази „неправосубектна“ страна, която недопустимост не е и налице, тъй като както беше посочено правилно като страна в производството е бил конституиран клонът, а не чуждестранният търговец/, която обаче се проверява по друг процесуален ред, но не и до нищожност, при което съобразно въведените с исковата молба твърдения, съответно при липсата на конкретни твърдения за конкретни пороци на атакуваното решение, водещи до неговата нищожност, отново следва извод за липса на правен интерес за дружеството.

Поради изложеното следва да бъде оставена без разглеждане исковата молба на „ПОРР БАУ“ ГмбХ, дружество с ограничена отговорност, учредено съгласно австрийското законодателство, с номер на търговска регистрация ***, със седалище и адрес на управление ***, с която се иска да бъде прогласено за нищожно Решение № 863/19.04.2018 г. по КАНД № 571/ 2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, 26-ти касационен състав, като съответно бъде прекратено  производството по адм.д. № 529/ 2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив. 

Мотивиран от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ  протоколно определение от 24.06.2019 г., с което е даден ход на делото по същество; ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на „ПОРР БАУ“ ГмбХ, дружество с ограничена отговорност, учредено съгласно австрийското законодателство, с номер на търговска регистрация ***, със седалище и адрес на управление ***, с която се иска да бъде прогласено за нищожно Решение № 863/19.04.2018 г. по КАНД № 571/ 2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, 26-ти касационен състав; и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 529/ 2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив. 

 Определението подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7- дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: