РЕШЕНИЕ

гр. Пловдив, 26.06.2008 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XIII състав в открито заседание на осми април две хиляди и осмата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

при   секретаря   А.   Х.   и   прокурора   ГЕОРГИ

ГЕОРГИЕВ, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИ ПАСКОВ

административно дело № 1575 по описа за 2007год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от И.И.И.,ЕГН **********,*** против РА № 24-00183/22.05.2007г. издаден от ТД на НАП, гр. Стара Загора, частично потвърден с Решение № 669/16.07.2007г. на Директора на Дирекция „ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. Пловдив

Жалбоподателят заявява, че поддържа изцяло така подадените жалби.

Ответникът - Директора на Дирекция ОУИ при ЦУ на НАП-Пловдив оспорва жалбата.

Според прокурора жалбата е неоснователна.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав след като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, становищата на страните и при направената служебна проверка за законосъобразност на актовете съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което същата е допустима.

ЖАЛБАТА е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното: От фактическа страна съдът намира за установено следното: Ревизионното   производство   е   било   образувано   с   издаването   на Заповед за възлагане на ревизия  № 183/22.02.2007г. издаден от Началник сектор  „РП"  в   отдел  „Контрол"  при  ТД на  НАП,  гр.  Стара  Загора, упълномощен със Заповед № ЗД-7/12.01.2007г. на Териториалния директор на ТД на НАП, гр. Стара Загора. Със горепосочената ЗВР е било възложено да бъде извършена ревизия на жалбоподателя И. с обхват задълженията по Данъка върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2004г. -31.12.2005г., като срока за завършване на ревизията е бил определен до 23.05.2007г. След направено искане за извършване на насрещна проверка № 24-05-183-3226/26.03.2007г. е била извършена насрещна проверка на „Захара" ЕООД и изготвен Протокол за извършена насрещна проверка № 24-05-183-2326/18.04.2007г. С искане за извършване на насрещна проверка № 24-05-183-3227/26.03.2007г. е била извършена насрещна проверка на ЕТ „Треньо Трендев- РМХ" и изготвен Протокол за извършена насрещна проверка № 24-05-183-3227/12.04.2007г. В законоустановения срок е бил изготвен Ревизионен доклад № 183/19.04.2007г. Със заповед за определяне на компетентен орган № К 183 /23.04.2007г. органът по приходите е определил Маргарита Кънева - гл. инспектор по приходите да издаде РА. Въз основа на ревизионния доклад е бил изготвен оспорения РА с който е било извършено увеличение на финансовия резултат в размер на 21640 лв., била е изчислена е годишната данъчна основа на 19966,78 лв и са били определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2004г. в размер на 5094,47 лв., както и лихва за просрочие в размер на 1351,57 лв. Против РА е била подадена жалба до Директора на дирекция „ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. Пловдив. С Решение по жалба срещу РА № 669/16.07.2007г. Директорът е отменил частично РА, като е изменил задълженията по чл. 35 от ЗОДФЛ както следва: главницата от 5094,47 лв. на 2075,56лв.; лихвата от 1351,57лв. на 560,62 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

НЕОСНОВАТЕЛНО е възражението на жалбоподателя, че при издаване на обжалвания РА е нарушен основен правен принцип, като е утежнено положението на жалбоподателя. Действително преди настоящето ревизионно производство е било извършено друго, приключило с издаването на РА № 24-01143:27.11.2006г. Този РА е бил отменен от Директора на дирекция ОУИ с Решение по жалба срещу Ревизионен акт № 104/26.01.2007г. и на основание чл. 155, ал.4 от ДОПК преписката е била върната на ТД на НАП за извършване на нова ревизия. Отмененият ревизионен акт не е породил каквито и да е последици в правния мир. Отмяната няма сила на присъдено нещо по отношение на размера на данъчните задължения на жалбоподателя - такива би имало само при условие, че е налице влязъл в сила съдебен акт в който да са били определени такива. От друга страна в случая не е налице и влязъл в сила РА за да се приеме, че ревизионното производство е следвало да бъде извършено при условията на чл. 133 от ДОПК. Ето защо не съществува законова забрана за това да бъде извършена нова ревизия, респективно при извършването на такава да бъдат определени данъчни задължения в размер по-голям от този на предходната. НЕОСНОВАТЕЛНО е и възражението на жалбоподателя, че обжалвания ревизионен акт е нищожен тъй като е бил издаден въз основа на Решение 14/26.11.2007г.на Директора на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП, гр. Пловдив. Жалбоподателят твърди, че това Решение е недопустимо, тъй като е издадено без да е налице някое от основанията на чл. 155, ал. 4 от ДОПК, в решението не е посочено коя от хипотезите на т. 1 или на т.2 се счита, че е налице, като липсват задължителните указания. Действително в горепосоченото решение не е изрично посочено коя от хипотезите на чл. 155, ал.4 от ДОПК, но видно от мотивите на решението е, че това е т. 1. Решаващият орган е посочил, че „в хода на настоящето производство не може да се прецени достоверността на въпросните договори, приемо-предавателни протоколи, както и да се проследи счетоводното отразяване на сделките в предприятията доставчици". В случая е налице непълнота на доказателствата и тъй като органът не може да установи тези обстоятелства в хода на производството по обжалването е било необходимо извършването на нова ревизия. Съдът не констатира и липса на задължителни указания в решението. Решаващия орган е върнал „на основание чл. 155, ал.4 от ДОПК на ТД на НАП, гр. Стара Загора за извършване на нова ревизия на И.И.И., по задълженията му като данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2004г., с цел правилно и законосъобразно определяне на данъчните задължения при съобразяване с изводите, направени в настоящето решение".

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че ревизията е извършена от компетентен орган в законоустановения срок, като не се констатираха нарушения на процедурата по провеждането и.

Относно увеличението на финансовия резултат със сумата от 11230 лв. по фактури с предмет маркетингово проучване по реда на чл. 23, ал.2, т.20 от ЗКПО съдът намира за установено следното:

По силата на договор от 25.03.2004г. сключен между „ЕТ-Доци" - ИИ и „Захара" ООД, Допълнително споразумение към договора от 30.03.2004г., както и Приемо — предавателен протокол от 27.04.2007г. са били издадени фактури 30099 от 05.04.2004г., на обща стойност 3250 лв. с предмет услуга - проучване на пазара, № 13130 от 26.04.2004г. на обща стойност 3480 лв. с предмет услуга - проучване на пазара и № 21522 от 29.04.2004г., на обща стойност 4500 лв. с предмет услуга - проучване/ окончателно плащане.

По делото бе допусната съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице следваше да отговори на въпроса на кои от условията на НСС 38 отговорят процесиите разходи горепосочените фактури. Вещото лице е констатирало разлика размер на 1630 лв. между стойността на договора и сумите по фактурите, като не е могло да установи каква част от разходите са за маркенингово проучване и каква част е за обучение на персонала. Според вещото лице тези разходи имат характер на разходи за придобиване на други нематериални активи извод който съдът кредитира, като правилен. Съобразно §1, т. 54 от ЗКПО дълготрайни нематериални активи по смисъла на този закон са маркетингови или аналогични на тях проучвания, бизнес планове и фирмени стратегии, водещи до увеличаване на икономическата изгода на наети или предоставени за ползване дълготрайни активи. Сумите по горепосочените фактури са били отчетени като текущи разходи. Съгласно чл. 14 от Закона за счетоводството активите са дълготрайни (дългосрочни), когато очакваната от тях икономическа изгода се черпи през повече от дванадесет месечен период, и краткотрайни (краткосрочни), когато очакваната от тях икономическа изгода се черпи еднократно или в рамките на дванадесет месеца. В тежест на жалбоподателя бе да докаже, че е реализирал икономическа изгода, но по делото не се доказа той да е реализирал такава, нито в рамките на 12 месеца, за да е налице текущ разход, нито за целия ревизиран период.

Съдът   намира    искането   на   пълномощника    на   ответника   за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за основателно. Мотивиран от гореизложеното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.И., ЕГН **********,*** против РА № 24-00183/22.05.2007г. издаден от ТД на НАП, гр. Стара Загора, в частта му, която е потвърдена с Решение № 669/16.07.2007г. на Директора на Дирекция „ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. Пловдив относно допълнително определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2004г. в размер на 2075,56 лв. и съответните лихви в размер на 550,62 лв.

ОСЪЖДА И.И.И.,ЕГН **********,*** да заплати на Дирекция ОУИ при ЦУ на НАП, гр. Пловдив сумата от 197,57 лв., представляваща размера на възнаграждението за осъществена юрисконсултска защита.

Решението   подлежи на обжалване и протест пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.П.