РЕШЕНИЕ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XVII състав, в публично заседание на втори април през две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА НАНКОВА

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ЕЛЕНА БОГДАНОВА,   като  разгледа  докладваното  от  председателя  ТАТЯНА  НАНКОВА

административно дело № 1592 по описа за 2007 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Напредък" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, ул. „Иван Вазов" № 18, представлявано от Борислав Атанасов Борисов срещу Ревизионен акт № 2600352/22,06,2007 г., издаден от Петко Василев Стамов, на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Хасково, потвърден с Решение № 824 от 03,09,2007 г. на Директора на Дирекция „ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя не е признат данъчен кредит в размер на 34 053,54 лв., ведно със законната лихва върху тях в размер на 20 552,33 лв., за данъчни периоди м. юли до м. ноември 2002 г. включително.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания административен акт, като жалбоподателят счита, че същият е постановен при неправилно тълкуване на материалния данъчен закон и в противоречия със събраните в хода на данъчната ревизия и приложени към административната преписка доказателства. Излагат се допълнителни съображения в писмена защита приложена по делото. Иска се Ревизионен акт № 2600352/22,06,2007 г., издаден от Петко Василев Стамов, на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Хасково, да бъде отменен. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител, взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Излага съображения в писмена защита приложена по делото. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният, от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 352/20,03,2007 г. издаден от Венета Петрова Ангелова - началник сектор „Ревизии и проверки" при ТД на НАП гр. Хасково, е сложено начало на ревизията на жалбоподателя, като в частта по прилагане на ЗДЦС ревизията обхваща данъчни периоди м. декември 2001 г. до м. декември 2006 г. включително, като е определен краен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на настоящата ЗВР.

В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК, е издаден Ревизионен доклад /РД/ № 352 от 31,05,2007 г. Впоследствие, на основание чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК, е издаден и Ревизионен акт /РА/ Ревизионен акт № 2600352/22,06,2007 г., издаден от Петко Василев Стамов, на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Хасково, с който на жалбоподателя не е признат данъчен кредит в размер на 34 053,54 лв., ведно със законната лихва върху тях в размер на 20 552,33 лв., за данъчни периоди м. юли до м. ноември 2002 г. включително.

Този резултат е обжалван от дружеството, като с Решение № 824 от 03,09,2007 г., Директорът на Дирекция „ОУИ" при ЦУ на НАП потвърждава процесния ревизионен акт в обжалваната част.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди - Заповед № 100-А/01,06,2006 г. издадена на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП гр. Хасково, и Заповед за определяне на компетентен орган № К 352/31,05,2007 г. издадена от Венета Петрова Ангелова - началник сектор „Ревизии и проверки" при ТД на НАП гр. Хасково.

В хода на ревизията, за данъчни периоди м. юли, август, септември, октомври и ноември 2002 г., не е признат данъчен кредит в размер на 34 053,54 лв. по фактури № 75/31.07.2002 г. с предмет на доставката „корнишон" и ДДС в размер на 3413,20 лв., № 76/31.07.2002 г. с предмет на доставката „корнишон" и ДДС в размер на 2604,63 лв., № 77/30.08.2002 г. с предмет на доставката „пипер, домати, корнишон" и ДДС в размер на 2029,10 лв., № 78/30.08.2002 г. с предмет на доставката „пипер, домати, корнишон" и ДДС в размер на 2287,85 лв., № 79/25.09.2002 г. с предмет на доставката „пипер - капия, бамя" и ДДС в размер на 6899 лв., № 80/25.09.2002 г. с предмет на доставката „пипер - капия, бамя" и ДДС в размер на 4885,22 лв., № 82/10.10.2002 г. с предмет на доставката „пипер - капия" и ДДС в размер на 674,10 лв., № 83/10.10.2002 г. с предмет на доставката „пипер - капия" и ДДС в размер на 1016,29 лв. № 84/15.10.2002 г. с предмет на доставката „бамя" и ДДС в размер на 4484,48 лв., № 85/15.10.2002 г. с предмет на доставката „бамя" и ДДС в размер на 4095,52 лв. № 86/25.10.2002 г. с предмет на доставката „зелена капия, червена капия" и ДДС в размер на 996,15 лв., № 88/29.11.2002 г. с предмет на доставката „червена капия" и ДДС в размер на 668 лв., всички издадени от ЕТ „Дар - Любка Касева" /ЕТ „Дар"/, явяващ се пряк доставчик на жалбоподателя. За да откажат правото на приспадане на данъчен кредит по цитираните фактури, органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС /отм./. С мотивите си Директорът на Д "ОУИ" - гр. Пловдив е уточнил и допълнил основанието за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит, като е приел, че такова следва да бъде и чл. 64, ал. 1, т. 3 във връзка е чл. 6 и чл. 63 от ЗДДС, тъй като по процесиите фактури не е осъществена облагаема доставка.

Тези изводи са изведени въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, както следва:

Извършена е насрещна проверка на ЕТ „Дар", резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ № 26-1-352-3/11.04.2007 г. по описа на ТД на НАП гр. Хасково. В тази връзка до Любка Георгиева Касева е отправено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ изх. № К8-527/03.04.2007 г. по описа на ТД на НАП гр. Хасково, с оглед установяване издаването на процесиите фактури от прекия доставчик -ЕТ „Дар", начисляването на косвения данък по същите, начина на разплащане, наличието на техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставките, предходни доставчици, произход на стоката и т.н. ИПДПОЗЛ е връчено лично на Касева на 04.04.2007 г. На 10.04.2007 г. в ТД на НАП гр. Хасково с вх. № К8-527#1/10.04.2007 г. е входиран опис, наименуван „справка декларация", с който са представени заверени копия на издадените от ЕТ „Дар" на „Напредък" ООД данъчни фактури /съобразно връченото на Касева ИПДПОЗЛ/, заверени копия на дневници за продажби за съответните данъчни периоди. На 11.04.2007 г. с опис, също наименуван „справка декларация", вх. № К8-527#2/11.04.2007 г. по описа на ТД на НАП гр. Хасково, са представени допълнително заверени копия на разпечатка на с/ка 4532 за съответните периоди, договор за наем на земя и документ за регистриран земеделски производител. В представения втори опис се съдържа и декларация на представляващия едноличния търговец Петър Димитров Касев , съгласно която продукцията е заявена от фирма „Напредък" ООД, гр. Димитровград с управител г-н Борисов, който е подсигурил на представляваната от него фирма необходимите семена, торове, препарати, транспорт и работна ръка за прибиране на продукцията.

От извършената проверка на счетоводните документи на ревизираното дружество не е установено същото да е направило разходи за семена, торове, препарати, транспорт и работна ръка за прибиране на продукцията във връзка с процесиите доставки. За изясняване на посочените обстоятелства на „Напредък" ООД е връчено ИПДПОЗЛ с изх. № К8-722/14.05.2007 г., в отговор на което, управителят на дружеството декларира, че през 2002 г. на ЕТ "Дар" не е предоставял авансово семена, торове и препарати, а само е давал частично пари по време на изкупвателната кампания за разплащане с производителите, от които се изкупува продукцията. Представен е и договор от 01,02,2002 г. сключен между жалбоподателя от една страна като купувач и ЕТ "Дар" от друга страна като продавач, съгласно който продавачът продава на купувача собствена селскостопанска продукция: бамя, корнишони, пипер, домати.

В хода на съдебното производство е изискан и представен ДРА № 16/09.02.04 г., издаден на ЕТ „Дар - Любка Касева", явяващ се пряк доставчик на жалбоподателя и обхващащ определянето на данъчни задължения по ЗДДС за периода от 01.01.2002 г. до 31.08.2003 г.

В с.з. на 05,03,2008 г. е изслушано и прието по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, изготвена от вещото лице Т.Р., без заявени резерви от страните. Вещото лице е дало заключение /след извършена проверка на наличните по делото документи и извършена проверка на място на счетоводните книжа на жалбоподателя на адрес гр. Димитровград, бул. „Трети март" № 1, стая 309/, че представеният по делото ДРА № 16/09.02.04 г., издаден на ЕТ „Дар - Любка Касева", с който е документирана ревизия по ЗДДС, обхваща и данъчни периоди м. юли -м. ноември 2002 г. Данъчните органи не са' извършили промени в декларираните продажби за посочените периоди, в които са издадени и процесиите 12 бр. фактури, като по този начин сделките с "Напредък" ООД са приети от страна на ревизиращия орган за действителни и ДДС по същите е вменен като задължение към бюджета на ЕТ "Дар". По поставената втора и трета задача вещото лице е дало заключение, че процесиите стоки са реализирани през периодите на закупуване, за което са издадени фактури и ДДС за реализираните продажби е начислен от дружеството-жалбоподател, както и че "Напредък" ООД не би могло да извърши така осчетоводените доставки, без да закупи земеделската продукция от ЕТ "Дар", поради липса на други количества, които да бъдат продадени от процесиите зеленчуци. Във връзка с поставените въпроси по т. 4 и 5, вещото лице е дало заключение, че плащането по процесиите фактури е извършено в брой и че за извършения превоз на стоките предмет на тези фактури са съставени пътни листове, както и че в счетоводството на дружеството има осчетоводени разходи за горива за товарен автомобил Мерцедес - ДМА, заведен по дебита на с/ка 205 транспортът. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на административен съд - гр. Пловдив, намира за установено следното от правна страна:

Възникването на правото на данъчен кредит е обусловено от наличието на определени материални предпоставки, посочени в чл. 64, ал. 1 от ЗДДС /отм./, като при определени хипотези, очертани в нормата на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС /отм./, независимо от наличието на тези кумулативни предпоставки, органът по приходите притежава правомощието да откаже това право. Една от тези хипотези е тази по т. 4 на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС /отм./, в случаите, когато доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставките, за счетоводната отчетност във връзка с доставките, за определяне на предходните доставчици, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. Настоящият случай е именно такъв, тъй като прекият доставчик ЕТ „Дар", според констатациите на ревизиращите органи, обективирани в РД, не е представил в указания му срок, релевантните за признаване правото на данъчен кредит доказателства, за което е бил уведомен по реда на ДОПК. Допълнително, както вече бе казано, в Решението на Директора на Дирекция „ОУИ" гр. Пловдив, е въведено като правно основание и чл. 64, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 6 и чл. 63 от ЗДДС /отм./, тъй като липсвала реално извършена облагаема доставка. Съдът не възприема така направените от страна на органите по приходите фактически и правни изводи.

От събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства се установява, че при извършената насрещна проверка на прекия доставчик на жалбоподателя - ЕТ „Дар", последният е представил всички изискани му с ИПДПОЗЛ изх. № К8-527/03.04.2007 г. по описа на ТД на НАП гр. Хасково, документи и обяснения. Нещо повече, от съдържанието на посоченото искане е видно, че от проверяваното лице са изискани само справки на основание чл. 53 от ДОПК, а вместо изисканите справки едноличният търговец е представил заверени копия на процесиите фактури, извлечения от с/ка 453 2 за 2001 и 2002 г„ дневници за продажби за съответните данъчни периоди, договор за наем на земя и документ за регистриран земеделски производител. От съдържанието на цитираното ИПДПОЗЛ е видно още, че част от изисканите справки са доста общо формулирани като от проверяваното лице не са изискани конкретни документи, а е посочено например да се изготви справка дали фирмата разполага с необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост. Ако органите по приходите са смятали, че представените от ЕТ документи и обяснения не са достатъчни /при липса на конкретно посочени документи в ИПДПОЗЛ/ е следвало, в съответствие с принципите за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за установяване на задълженията на задълженото лице към бюджета, да изискат допълнително доказателства във връзка с конкретните доставки, като разбира се конкретизират същите и едва тогава въз основа на пълно и обективно изясняване на фактическата обстановка да изведат своите изводи. От една страна по преписката липсват данни ЕТ „Дар" да е отказал съдействие в хода на извършената насрещната проверка, а от друга няма данни органите по приходите да са извършили проверка на счетоводството на проверяваното лице. Констатациите обективирани в ПИНП, свидетелстват единствено за това, че в ТД на НАП гр. Хасково от страна на ЕТ са входирани посочените в протокола документи и обяснения.

Изложените до тук съображения, налагат да се приеме, че в процесното ревизионно производство, органите по приходите не са изпълнили задълженията си за обективно /чл. 3 от ДОПК/; служебно /чл. 5 от ДОПК/ и добросъвестно /чл. 6, ал. 1 от ДОПК/ установяване на фактите и обстоятелствата които са от значение за установяване на задълженията-на задълженото лице към бюджета. Ако приходната администрация, беше извършила надлежна проверка на счетоводството на прекия доставчик на жалбоподателя, ако беше осъществила и удостоверила действията си посредством съставянето на предвидените в процесуалния закон протоколи, то основателно би могло да се   предположи,    че    крайният   резултат   би    бил    различен    от   този    изложен    в обстоятелствената част на ревизионния акт. Без съмнение установяването на посочените факти и обстоятелства е в тежест на органите по приходите. Те са страната в ревизионното производство, която разполага с властническите правомощия да извършва съответните проверки, да изисква и събира оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация с цел установяването на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство, да изисква заверени копия на писмените документи и заверени разпечатки на данни от технически носители и прочее правомощия в тази насока изброени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК. С такива правомощия, ревизираното лице не разполага в рамките на административното производство — чл. 17, ал. 1 от ДОПК. След като въпросните действия не са надлежно извършени от органите по приходите, очевидно не може да се направи извод, че приетите за установени при ревизията факти и обстоятелства съответстват, както на фактическата, така и на правната действителност.

С оглед изложените до тук фактически и правни съображения, не може да се приеме, че е налице обстоятелство по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС /отм./ по отношение на доставките, по които доставчик е ЕТ " Дар". В този смисъл наведените в жалбата доводи, относно липсата на предпоставките за прилагане на цитираната разпоредба на ЗДДС /отм./ като основание за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит по процесиите фактури издадени от прекия доставчик на жалбоподателя, се явяват основателни.

В настоящото производство не е спорно начисляването на ДДС по смисъла на чл, 55, ал. 6 от ЗДДС /отм./ по процесиите фактури. Твърденията на органите по приходите се свеждат до наличие на обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС /отм./, които каза се настоящия състав на съда намира, че не са налице и липса на реална облагаема доставка /чл. 64, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 6 и чл. 63 от ЗДДС - отм./.

Съдът не възприема и изводите на Директора на Дирекция „ОУИ" относно липсата на реална доставка. В хода на настоящото съдебно производство е изискан и приет по делото ДРА № 16/09.02.04 г., издаден на ЕТ „Дар - Любка Касева" /пряк доставчик на жалбоподател/ за периода от 01.01.2002 г. до 31.08.2003 г., включващ и периода, за който е постановен отказа на правото на данъчен кредит - м. юли - ноември 2002 г. по процесиите дванадесет броя данъчни фактури. Видно от представения данъчен акт на посочения доставчик, към момента на 'извършване на ревизията същият се е намирал на данъчния си адрес, осъществяваната от него основна дейност за 2002 г. е селскостопанско производство и търговия с петролни продукти. ДРА № 16/04 г., включващ и процесиите данъчни периоди, е връчен на 12.02.2004 г. лично на Петър Касев - пълномощник на едноличния търговец, който е представлявал същия и в хода на извършената насрещна проверка. В процесиите данъчни периоди не са извършени корекции по отношение на доставките, по които ЕТ „Дар" е изпълнител. Това обстоятелство е констатирано и от вещото лице, което в тази връзка е дало заключение, че представеният по делото ДРА № 16/09.02.04 г., издаден на ЕТ „Дар - Любка Касева", с който е документирана ревизия по ЗДДС на посочения ЕТ, обхваща и данъчни периоди м. юли - м. ноември 2002 г. Данъчните органи не са извършили промени в декларираните продажби за посочените периоди, в които са издадени и процесиите 12 бр. фактури, като по този начин сделките с "Напредък" ООД са приети от страна на ревизиращия орган за действителни и ДДС по същите е вменен като задължение към бюджета на ЕТ "Дар".

При това положение съдът намира, че с представянето на ДРА на прекия доставчик на жалбоподателя по повод същите данъчни периоди и липса на корекция от страна на данъчния орган по повод декларираните от него доставки, в качеството му на изпълнител по тях, се установява факта на начисляването на ДДС и реалност на доставките, а с отказването на правото на данъчен кредит по тях и доначисляване на ДДС спрямо ЗЛ по процесния РА се осъществява на практика двукратно облагане, нарушаване механизма на облагане с този данък и целта на закона, който го урежда. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ДПК /отм./ (действал към момента на извършване на ревизията на ЕТ „Дар" приключила с издаването на ДРА № 16/2004 г. на ДП гр. Димитровград, при ТДД гр. Хасково), данъчна ревизия е дейността на данъчните органи, насочена към установяване на данъчните задължения на данъчния субект и за установяване на законосъобразността на действията му на основата на специфичните или репрезентативните методи за контрол. От така цитираната норма, която дефинира понятието „данъчна ревизия", следва да се направи единствено възможния извод, че след като е извършена ревизия, без да са извършени корекции за съответен данъчни период, то ревизиращите органи са приели за законосъобразни действията на ревизирания данъчен субект за този период.

След като администрацията веднъж е признала реалността на доставките и начисляването на данъка, извършвайки ревизия на прекия доставчик, без да направи корекции по тези доставки и това е констатирано с влязъл в сила ДРА, то недопустимо е тази същата администрация в настоящото ревизионно производство, без дори да извърши проверка на място в счетоводството на едноличния търговец да направи констатации напълно противоположни на посочените. Наличието на влязъл в сила ДРА, означава че даденото с него разрешение на конкретен административен въпрос, е задължително не само за адресатите на акта, но и за всички държавни органи, включително и за съда. Обвързващата сила на този акт безусловно следва да бъде зачетена.

По изложените по-горе съображения, останалите събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, не променя възприетите вече изводи.

При това положение, Пловдивският административен съд намира жалбата за основателна, а обжалваният административен акт като незаконосъобразен ще следва да бъде отменен.

На основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя се дължат направените по делото разноски, които се констатираха в размер на 1 630 лв. /хиляда шестстотин и тридесет лева/ - заплатените държавна такса, възнаграждение за вещи лица и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Пловдивският административен съд, XVII състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 2600352/22,06,2007 г., издаден от Петко Василев Стамов, на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Хасково, потвърден с Решение № 824 от 03,09,2007 г. на Директора на Дирекция „ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на „Напредък" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, ул. „Иван Вазов" № 18, представлявано от Борислав Атанасов Борисов не е признат данъчен кредит в размер на 34 053,54 лв., ведно със законната лихва върху тях в размер на 20 552,33 лв., за данъчни периоди м. юли, м. август, м. септември, м. октомври и м. ноември 2002 г.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, да заплати на „Напредък" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, ул. „Иван Вазов" № 18, представлявано от Борислав Атанасов Борисов сумата от 1 630 лв. /хиляда шестстотин и тридесет лева/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:Т.Н.