РЕШЕНИЕ

гр. Пловдив, 09.06. 2008 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ в публично заседание на девети май през две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Я.А.

при секретаря П.Ц. и участието на прокурора Г.Г., като разгледа докладваното от съдията Я.А. административно дело №1690 по описа за 2007 год., за да се произнесе взе предвид следното:

За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

Производството е по реда на чл. 156 от ДОПК.

Образувано е по жалба на В.А.Х.,***, действащ като едноличен търговец с фирма /наименование/ ЕТ"Радо-В.Х.", против Ревизионен акт №2100161 от 16.07.2007 г., издаден от Валентина Иванова Кашева - главен инспектор по приходите в ТД на НАП-град Смолян, потвърден с Решение № 867 от 17.09.2007 г. на Директор дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИУ- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит в размер на 3700 лева, начислени са допълнителен ДДС в размер на 2615,68 и лихва в размер на 817,51 лв.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда. Твърди се, че при ревизията не са взети предвид представените доказателства, както и не са били извършени необходимите проверки на изложените от жалбоподателя обстоятелства, свързани с дейността на Едноличен търговец "Радо-В.Х.".

Директор дирекция "ОУИ", чрез процесуалният си представител юрисконсулт Попова е на становище, че жалбата е неоснователна, поради което моли Съда да я остави без уважение, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Твърденията са, че процесуалните действия при ревизията на едноличния търговец-жалбоподател са извършени от съответните данъчни органи при спазване на изискванията на материалния и процесуалния закон.

Прокурор, представител на Окръжна прокуратура град Пловдив е на становище, че административния акт е законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Административен съд-Пловдив в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намери следното :

Ревизионния акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на приходната /данъчна/ администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част.

Така постановения от Директор дирекция "ОУИ" резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната допустимост, а разгледана по същество е неоснователна.

Със Заповед за определяне на компетентен орган № К-161 от 26.06.2007 год./л.46/ е възложено издаването на ревизионен акт /РА/ по данъчна ревизия на търговеца - жалбоподател по прилагането на ЗДДС.

Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл. 112 от ДОПК данъчен орган, в която насока е представена по делото Заповед № 91 от 22.06.2006 год. /л.2/ на Териториалния директор на НАП-град Смолян.

Отказано е на основание чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС, правото на ползване на данъчен кредит в размер на 3700 лв. по фактура №994 издадена на 12.10.2006 г. от "Имаджине" ЕООД/л.119/.

За да постанови решението си съдът приема, че по отношение на доставчика "Имаджине" ЕООД, гр. София, издател на фактура №994 от 12.10.2006 год. на стойност 22200 лв. и начислен ДДС 3700 лв. липсват доказателства за наличие на действително осъществена доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, нито пък такава осъществена при специфичните хипотези на чл.8 и чл.10 от ЗДДС.

Предвид на това съдът приема, че правилно е отказан данъчен кредит на основание чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС.

На основание чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС , органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал.5, когато установи, че за нея или по предходната доставка е налице едно от следните обстоятелства : съгласно т.4 доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от органа по приходите срок , включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК.

От събраните в хода на ревизионното производство доказателства се установява, че дължимият ДДС по процесната фактура не е платен по "ДДС-сметка" на доставчика, изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит т.е по тази конкретна доставка не е налице хипотезата на чл.65, ал.8 от ЗДДС.

Основателно ревизиращите органи съгласно нормата на чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС с ревизията са отказали правото на приспадане на данъчен кредит на Едноличен търговец В.Х. по фактура №994 от 12.10.2006 г. на стойност 22200 лв. и начислен ДДС 3700 лв., включена в дневника за покупките и справката-декларация /СД/ за ДДС за периода 01.10.2006 г. до 31.10.2006 г., като с размера на данъка са коригирали подадената СД за ДДС за този период.

За да възникне право на данъчен кредит по см. на чл.63 от ЗДДС в полза на получателя по облагаема доставка е необходимо на първо място да е налице доставка по смисъла на чл.6 от закона. Легалното определение на доставка се съдържа в чл.6 от ЗДДС, като съгласно тази норма това е прехвърлянето на собственост или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършва срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи. В хода на ревизията не са събрани категорични доказателства, от които да се направи позитивен извод, че доставката по процесната фактура, издадена от "Имаджине" ЕООД град София, ул."Поп Богомил"№31, по която е начислен ДДС е действително осъществена.

В съдебното производство бе назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза /с.з. на 10.04.2008год. и 09.05.2008 год./, заключението по която е изготвено от вещото лице В.Б.. Според експерта, извършени са плащания по процесиите първични счетоводни документи, разчитането на косвения данък е станало в рамките на съответния отчетен период, във връзка с процесната доставка са взети съответните счетоводни операции.

Анализа на експерта на представените хронологични ведомости и съответните счетоводни сметки 302, 401, 701, 709 за отразявани стопански операции, не обосновават категоричен извод за извършена доставка.

С оглед липсата на доказателства за фактическото изпълнение между доставчика-"Имаджине" на процесиите иглолистни дейтайли и Едноличен търговец В. Халачев, не може да се приеме, че е извършена доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС между тези лица.

С оглед на това, правилно в обжалвания Ревизионен акт е отказан данъчен кредит в размер на начисления ДДС по фактурата, издадена на жалбоподателя от "Имаджине"ЕООД, тъй като е констатирана липса на доставка по чл.6 от ЗДДС въобще, следователно и по процесната фактура, издадена   на жалбоподателя, по която се претендира данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл.63 от ЗДДС. Обстоятелството, че процесната фактура е отразена в дневника за продажби и в справката декларация на доставчиците /преки и предходни/ и данъкът по тях е отразен счетоводно по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС, не е основание за възникване правото на данъчен кредит. При положение, че не е налице основната предпоставка, обуславяща възникване на правото на данъчен кредит, а именно: осъществена облагаема доставка, която е основание за начисляване на данък, не може да се приеме за възникнало това право. При липсата на осъществена облагаема доставка, начисленият данък е начислен без основание и не може да е предпоставка за възникване право на данъчен кредит. Последното обстоятелство обуславя също така и наличието на обстоятелство по чл.65, ал.4, т.З от ЗДДС като пречка за възникване правото на данъчен кредит. В случая, с оглед установената липса на доставка по чл.6 от ЗДДС, начисленият данък от доставчика е начислен без основание и като такъв не формира данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл.63 от ЗДДС. Поради това, правилно и в съответствие с чл.65, ал.5 от ЗДДС е отказан данъчен кредит в размер на начисления ДДС по фактурата, издаден от прекия доставчик, тъй като обстоятелството по ал.4 е налице по отношение на този доставчик. Фактическите констатации в РА не са оборени от жалбоподателя, върху който лежи доказателствената тежест, като не е установявено по делото действителното извършване на процесната доставка.

Констатираното от вещото лице осчетоводяване на процесната фактура в счетоводството на жалбоподателя във връзка с доставката на иглолистен дървен материал от "Имаджине" ООД, не оборва по никакъв начин констатираната от ревизиращите органи липса на действително осъществено изпълнение на процесната доставка от страна на посочения изпълнител. Констатираното от вещото лице разплащане на стойността на сделката по процесната фактура не е спорно по делото. Това обстоятелство обаче само, по себе си не може да обоснове извод за действително осъществяване на доставката в оспорения от данъчния орган аспект. Разплащането по процесната фактура от страна на жалбоподателя е само един от елементите на фактическия състав на сделката по смисъла на чл.6 от ЗДДС - насрещната престация на получателя. При липса на данни за действително осъществено извършване на доставката, като обуславящ елемент от фактическия състав на доставката по смисъла на чл.6 от ЗДДС, не може да се приеме, че е налице осъществена облагаема доставка. Дори напротив, при липса на данни за реално осъществена доставка, предмет на процесната фактура, плащането на стойността на доставката е извършено без основание. Представената справка /л.125/ по чл.133, ал.З от ППЗГ-Правилник за приложение на Закона за горите, от страна на жалбоподателя през период 2006 г. не обосновават извод за действителното осъществяване на доставката по фактура№ 994 от 12.10.2006 г. В тази справка, родово определената стока-дървесина, единствено е определена по различни си белези едра, средна, дребна, ОМЗ и фасонирана.

С искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, изх.№2868 от 14.05.2007 година, от В.Х. са изискани доказателства за "реалността" на доставката.

С отговор /л.117-118/ вх.№2868-1-М от 29.05.2007 г., направен във връзка с горепосоченото искане, жалбоподателят Х., излага съображенията си, че няма сключени договори за доставката, не може да представи превозни билети по извършената доставка, пътни листове и/или товарителници, удостоверяващи реалността на извършената доставка.

Не водят до извод за действително осъществяване на процесната доставка, представените в хода на съдебното производство 4/четири/ броя митнически декларации /л.248-л.251/ за осъществен износ за Гърция от страна на жалбоподателя на стоки - иглолистен дървен материал, детайли от бял бор. От митническите документи не може да се направи извод, че износът касае тъкмо иглолистните дейтайли по процесната фактура /за които се претендира данъчен кредит за приспадане/ и от посочения доставчик, а не касае за изнесени от жалбоподателя стоки, придобити /изработени/ от други контрахенти, през други периоди или пък за стоки придобити от жалбоподателя на друго основание.

Видно от представените 4 /четири/ броя митнически декларации, общото количество на изнесен за Република Гърция, дървен материал е 123,20 куб.м./сто двадесет и три цяло и двадесет стотни кубични метра/.

По процесната фактура №994 от 12.10.2006 г. е обективирана доставката на 100 куб.метра иглолистни детайли, и доколкото от изявлението на жалбоподателят /л. 117-страница втора/, преработката им се състои от "премахване" на некачественото количество, то същото не би могло да бъде увеличено за целите на износа, именно след обработката на тези 100 куб.метра.

Само по себе си обаче, съставянето на данъчна фактура не е достатъчно, за да се приеме, че претендираното право на данъчен кредит е несъмнено установено по основание и размер. Неоснователен е доводът на жалбоподателят за приложимост на хипотезата на чл.65, ал.8 от ЗДДС.

В процесния случай, не са налице предпоставките за приложимост на тази норма. Съгласно чл.65, ал.8 от ЗДДС, разпоредбата на ал.4 не се прилага по отношение на данъчния кредит, възникнал в резултат на доставка, ако данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС-сметка" на доставчика, изцяло най - късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. На първо място по делото не е установено плащане на данъка по процесната фактура по ДДС - сметка на доставчика изцяло, каквото е императивното изискване на посочената норма. Плащането на ДДС е извършено по ДДС-сметка чрез три броя платежни нареждания от 13.10.2006г. /л.121-л.122/, съответно за сумите 1450 лв; 840 лв.; и 1400 лв., чийто сбор възлиза общо на 3690 лв. -обстоятелство, установено и от приложените по делото три броя платежни нареждания. Данъкът по процесната данъчна фактура, претендирай от жалбоподателя като данъчен кредит е в размер на 3700 лв. Очевидно, в случая не е налице плащане на цялата сума на данъкът по процесната фактура, претендирай като данъчен кредит, каквото е императивното изискване на ал.8 на чл.65 от ЗДДС. На второ място, следва да се отбележи, че съгласно нормата на чл.65, ал.8 от ЗДДС, приложението на разпоредбата на ал.4 се дерогира единствено по отношение на данъчен кредит, възникнал в резултат на доставка, ако данъкът по съответният данъчен документ е платен изцяло по ДДС-сметка на доставчика, най късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит.

В настоящият случай е установена липса на доставка по процесната фактура, по които е претендирай данъчен кредит за приспаданене, поради което и не се касае за данъчен кредит, възникнал в резултат на осъществена доставка, каквото е изискването на ал.8 на чл.65 от ЗДДС. Следователно, не са налице предпоставките за приложимост на нормата на чл.65,ал.8 от ЗДДС, поради което са неоснователни възраженията на жалбоподателя.

Но дори да не беше така, наличието на плащане на стойността на дължимия ДДС по процесната фактура по "ДДС - сметката" на доставчика по см. на ал.8, не води до незаконосъобразност на обжалвания РА, тъй като то не дерогира наличието на основание по чл. по чл,63 и чл.64, във вр. с чл.6 от ЗДДС за непризнаване правото на данъчен кредит. Правото на данъчен кредит в обжалвания РА е отказан поради липса на действително осъществена доставка - извършена услуга, документирана с процесната фактура, поради което и наличието на плащане на данъка по "ДДС -сметката " на доставчика не е основание за признаване правото на данъчен кредит.

По така изложените съображения Пловдивският административен съд, Десети състав, намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен и обоснован, а жалбата - неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. На основание чл.161, ал.1 от ДОПК, на приходната администрация-ответник по административното дело, за осъществената юрисконсултска защита, следва да се заплати сумата от 246 лв./двеста четиридесет и шест лева/, определена съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.Х.,***, действащ като едноличен търговец с фирма /наименование/ ЕТ”Тадо-В.Х.", против Ревизионен акт №2100161 от 16.07.2007 г., издаден от Валентина Иванова Кашева - главен инспектор по приходите в ТД на НАП-град Смолян, потвърден с Решение № 867 от 17.09.2007 г. на Директор дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на жалбоподателят е отказано право на данъчен кредит в размер на 3700 лева, начислени са допълнителен ДДС в размер на 2615,68 и лихва в размер на 817,51лв.

ОСЪЖДА В.А.Х.,***, действащ като едноличен търговец с фирма /наименование/ ЕТ “Тадо-В.Х.", да заплати на Национална Агенция за приходите /Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението"-гр.Пловдив/, юрисконсултско възнаграждение в размер от 246 лв./двеста четиридесет и шест лева/.Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Я.А.