РЕШЕНИЕ

В   ИМЕТО    НА    НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН    СЪД   ПЛОВДИВ,    петнадесети   състав   в публично заседание на    петнадесети май    през две хиляди и   осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

при секретаря К.К. и с участието на прокурора Йоаким Цветков, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова административно дело 1827 по описа за 2007 год., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1.     Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК, обн. ДВ, бр.105 от29.12.2005Г. в сила от 01.01.2006 г./ във вр. с чл. 145, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК, Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г./

2.   Образувано е по жалба на ЕТ "Д.-Д.Д." със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. "Юри Венелин"
2, БУЛСТАТ 020899050 чрез управителя Д.Н.Д., с ЕГН ********** против Ревизионен акт 26000692 от 27. 07. 2007 г. издаден от Ася Младенова Котетерова, на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП- гр. Хасково в частта, потвърдена с Решение 894 от 28.09.2007г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която е отказан данъчен кредит в размер на 1 488,92 лв. и прилежащите лихви за просрочие за данъчните периоди: 01.01.2002 г. - 31.01.2002 г., 01.02.2002 Г.-28.02.2002 г., 01.03.2002 г.- 31.03.2002 г., 01.10.2002 г. - 31.10.2002 г. и 01.11.2002 г.- 30.11.2002 г.

Навеждат се доводи за материалноправна и процесуална незаконосъобразност на административния акт в обжалваната част и се иска неговата отмяна от Съда. Не са развити подробни съображения относно допуснати от ревизиращия орган  нарушения, касаещи   процесиите   периоди   и   фактурите,   по   които   е   отказан данъчен кредит. Не са ангажирани доказателства.

Не се претендират направените разноски по настоящото производството.

3.           Национална агенция за приходите - Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив, чрез процесуалният си представител - главен юрисконсулт Мирчева, е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди юрисконсултско възнаграждение.

4.     Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, е на становище, че жалбата е неоснователна.

II.   За допустимостта :

Ревизионният акт, обект на настоящото производство, е бил обжалван в предвидения за това процесуален срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който е счел същият за законосъобразен, с изключение в частта за определените задължения по ЗДДС /отм./ за данъчен период 01.12.2001 г. -31.12.2001 г. Така постановеният от приходния орган резултат и подаването на жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство, в рамките на установения в закона срок, налагат извода за нейната ДОПУСТИМОСТ.

III.    За Фактите:

1.  Със Заповед за възлагане на ревизия 312 от 09.03.2007 г.е сложено начало на ревизия на жалбоподателя, обхващаща два вида задължения за определени периоди, като задължението по данък върху добавената стойност обхваща периода от 01.12.2001 г. до 31.12.2004г. Посочената заповед е променена със Заповед за възлагане на ревизия с 566/18.05.2007 г., с която е определен срок за приключване на ревизията - 12.06.2007 г. Определени са: Ася Младенова Котетерова на длъжност и инспектор по приходите, /ръководител екип/ и Христина Митева Христозова- на длъжност инспектор по приходите , да извършат ревизията. Заповед 566/18.05.07 г. на Началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП-гр. Хасково е получена от Д.Д. на 18.05.2007 г. /
л.З10/

2.   В хода на производството е издаден Ревизионен акт 26000692 от 27. 07. 2007 г., с който на ЕТ"Д.-Д.Д." е отказан данъчен кредит по фактури, издадени от доставчика: "ОЛИМПИК КОМЕРС" ООД, в размер от 1739,92 лв. по фактури с №№
596/28.12.2001 г. с данъчна основа 1254,00 лв. и ДДС - 251,00 лв., 604/31.01.2002 г. с данъчна основа 1160,00 лв. и ДДС 232,00 лв.,
619/26.02.2002
г. с данъчна основа 1208,00 лв. и ДДС - 241,60 лв., 629/30.03.2002 г. с данъчна основа 1250,00 лв. и ДДС - 250,00 лв.,
20014/31.10.2002
г. с данъчна основа 1317,67 лв. и ДДС - 263,53 лв., 20041/28.11.2002 г. с данъчна основа 2508,97 лв. и ДДС - 501,79 лв. Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощен с правата по чл. 119 и чл.114 от ДОПК данъчен орган, видно от издадената в тази насока Заповед 100-А/01.06.2006 г. на Директора на ТД на НАП Хасково.

Процесният ревизионен акт е обжалван по административен ред и с Решение 894/28.09.2007 г. Директорът на Дирекция" Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на Националната агенция по приходите е отменил РА в частта за определените задължения по ЗДДС за данъчен период 01.12.2001 г. - 31.12.2001 г.

3. В хода на ревизионното производство е изпратено искане за извършване на насрещна проверка /ИИНП/ с 26-02-312-1/13.03.2007 г. на "ОЛИМПИК КОМЕРС" ООД с БУЛСТАТ 102178554, представлявано от Неджаетин Ахмед Расим с писмо с изх. К10-303/19.03.2007 г. до РД Бургас и конкретно за издадени фактури на ЕТ "Д.-Д.Д." с 499/27.06.2001 г., 512/26.07.2001 г., 524/22.08.01 г., 576/30.11.01 г., 596/28.12.01 г., 604/31.01.02 г., 619/26.02.02 г., 629/30.03.2002 г., 20014/31.10.02 г., 20041/28.11.02 г., 20192/29.05.03 г.Изискано е доставчикът да посочи има ли разплащане по фактурите, по какъв начин, има ли разплащане по ДДС-сметка, ***. 6 от ЗДДС /отм./. С писмо с изх. 20-25-76/29.03.2007 г. на ТД на НАП - Бургас до ТД на НАП - Хасково, последната е уведомена, че е извършена насрещна проверка на "ОЛИМПИК КОМЕРС" ООД и е предприета процедура по чл. 32 от ДОПК. По пощата, с обратна разписка от 31.03.2007 г., е изпратено съобщение на задълженото лице. В определения 7-дневен срок, по реда на чл. 32 ал. 6 от ДОПК, не са представени исканите документи и обяснения, доказващи начисляването на данъка по смисъла на чл. 55, ал.6 от ЗДДС /отм./. •Не са представени доказателства за извършване на доставките, за счетоводната отчетност във връзка с тях, не са представени счетоводни документи за доказване разплащането по фактурите, осчетоводяването им по сметки 4532, 411 и 702 и доказателства за реално извършена доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС , както и информация за предходни доставчици. Извършени са две посещения през 7 дни на адреса за кореспонденция: гр. Бургас, ж.к. "Славейков" бл1З-А, вх. Б 1, при които не е намерен управителят на фирмата, нито упълномощено лице. Тези действия се установяват от протоколи № 994/21.03.2007 г. и протокол 1084/29.03.2007 г. Поставено е съобщение по реда на чл. 32 от ДОПК. В определения 14-дневен срок не са представени исканите документи. Съобщението е поставено на 29.03.2007 г. и е свалено на 13.04.2007 г., видно от Съобщение по чл.32 от ДОПК 20-25-76-2/29.03.2007 г. /л.271/ В ПИНП 26-02-312-1/23.04.2007 г. /л.261/ е посочено, че "ОЛИМПИК КОМЕРС" ООД е с прекратена регистрация по ЗДДС на 27.12.2005 г. по инициатива на данъчен орган. Още се сочи, че фактурите, издадени през 2002 г. и 2003 г./ приложен опис/ са включени в дневниците за продажби и в справките-декларации за съответния данъчен  период.
Органът по приходите приема, че са налице обстоятелствата по чл. 65, ал.4 т.4 от ЗДДС /отм./. В процесния РА /л.16 / е посочено, че по процесиите фактури ДДС не е платен по ДДС-сметка., ***, че е изследвана и хипотезата на чл. 65, ал.8 от ЗДДС /отм./, която предоставя правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката и когато регистрираното лице /негов доставчик/ не е изпълнило задължението си по ал.4, т.4 на чл. 65 от ЗДДС /отм./, но данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС-сметка***" на доставчика изцяло, най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. От тези обстоятелства органът по приходите стига до извода, че не е налице хипотезата на чл. 65 ал. 8 от ЗДДС /отм./ и на осн. чл. 65 ал. 4, т.4 от ЗДДС във вр. с чл. 65, ал. 5 от ЗДДС /отм./ е отказан данъчен кредит в размер на 1739, 92 лв. на ЕТ"Д.-Д.Д.".

4.По делото са приети Данъчен ревизионен акт 874/101.09.2004 г., издаден от Донка Йорданова Георгиева - данъчен експерт-ръководител на екип в ТДД "РД" гр. Бургас на осн. чл.107 от Данъчен процесуален кодекс /ДПК, ДВ бр.103 от 30.11.1999 г./ за извършена данъчна ревизия на "ОЛИМПИК КОМЕРС" ООД с БУЛСТАТ 102178554. Ревизията по ЗДДС обхваща периода от 01.08.2002 г. до 31.03.2004 г. В ДРА за данъчен период 01.10.2002 г. - 31.10.2002 г. / л. 333 /, в който период попада процесната фактура с 20014/31.10.02 г., е констатирано, че справка-декларация по ЗДДС е подадена с вх. 5479/12.11.2002 г., с което са спазени изискванията на чл. 100 от ЗДДС. При извършената ревизия на начина на прилагане на ЗДДС /отм./ и ППЗДДС /отм./ не се констатирани нарушения по прилагане разпоредбите на ЗДДС /отм./ и Правилника за прилагането му. Не е констатирана разлика между декларирано и установено. За данъчен период от 01.11.2002 г. до 30.11.2002 г., в който период попада процесната фактура с 20041/28.11.02 г. са посочени абсолютно идентични с горепосочените констатации.

5. С Определение 613/ 19.03.2008 г. Съдът е назначил съдебно счетоводна експертиза, която цели да изследва счетоводното отразяване на доставките по процесиите фактури, реалността на доставките и редовността на воденето на счетоводството на "ОЛИМПИК КОМЕРС" ООД. За жалбоподателя е определен 7-дневен срок от получаване на съобщението, в който трябва да внесе определения депозит. Съобщението е получено лично от Д.Д. на 31.03.2008 г., видно от разписка за връчване на призовка /л.352/. Жалбоподателят не е внесъл посочения по-горе депозит за изготвяне на ССЕ, поради което същата е заличена с определение на съда от 15.05.2008Г.

IV.Относно правото :

Когато крайният резултат от административното ревизионно производство е неблагоприятен за данъчния субект, поражда се правото той да бъде обжалван пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган. При положение, че резултатът отново е неблагоприятен, за данъчния субект е налице    правото на съдебно обжалване. От гледна точка на съдебния административен процес упражняването на това право е равнозначно на предявено пред съда искане да бъде разгледан и разрешен конкретен административен спор. В спорното съдебно производство, двете страни

-   данъчният субект и административният орган, са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Как се разпределя доказателствената тежест при това положение между данъчния субект - жалбоподател и административния органответник по жалбата ? Отговорът на въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството - каква правна последица страната претендира като настъпила. Относно фактът обуславящ тази последица, страната носи доказателствената тежест. Когато в хода на ревизионното производство, от страна на административния орган са направени определени фактически констатации, които се черпят от доказателства, въведени в административното производство посредством предвидените в ДОПК доказателствени средства, при спазване на принципите на служебното начало, обективността и добросъвестността, то тези фактически констатации ще следва да бъдат зачетени за истинни и в съдебното административно производство, освен ако не бъдат успешно оборени от данъчния субект

-    жалбоподател. Във връзка с тук обсъждания въпрос и с оглед разрешаването на настоящия административноправен спор е
необходимо
да се направи още следното уточнение :

Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от не доказва нето. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законно установеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или отчасти данъчния ревизионен акт в обжалваната част или отхвърли предявената жалба, независимо от тава, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление. Как развитите до тук съображения се отнасят към конкретния казус и спорното по делото право ? Фактите, посочени в предходния раздел на решението, налагат извод, че процесуалните действия на органа по приходите при извършване на насрещната проверка на прекия доставчик са осъществени съобразно изискванията на закона. Те са обективирани в надлежно съставени протоколи. Проверяваният данъчен субект е редовно уведомен за задължението си да представи исканите от него документи и писмени обяснения. Насрещната проверка на предходния доставчик -"ОЛИМПИК КОМЕРС" ООД, обективирана в протокол № ПИНП 26-02-312-1/23.04.2007 г. е извършена при спазване на процесуалните правила по ДОПК. Не е установено плащане по ДДС-сметка. *** 874/101.09.2004 г. на "ОЛИМПИК КОМЕРС" ООД, включващ периода на издаване на процесиите фактури с №№ 20014/31.10.02 г., 20041/28.11.02 г., е отбелязано, че при извършената ревизия на начина на прилагане на ЗДДС /отм./ и ППЗДДС /отм./ не са констатирани нарушения по прилагане разпоредбите на ЗДДС /отм./ и Правилника за прилагането му. Не е констатирана разлика между декларирано и установеното при ревизията. Това обстоятелство обаче само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че е доказана реалността на доставките по въпросните фактури, в тази насока липсват подробни констатации. Това, че с ДРА, не са правени промени в резултата по доставките е само индиция, че може би е налице изрядност в доставката и в счетоводното и отразяване, но не и доказателство, че са изпълнени изискванията на чл. 55, ал.6 от ЗДДС /отм./, който гласи: "Данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация. В хода на обжалване на РА жалбоподателят не е опровергал фактическите констатации на ревизията. Тежестта за доказване на факти, благоприятни за него, е за жалбоподателя, който не е реализирал това си право с ангажиране на надлежни за това доказателства. Липсват каквито и да е доказателства за осъществени реални доставки от този доставчик, каквито биха били: товарителници, пътни листи, относими към прекия доставчик и то за съответните данъчни периоди. В случая с неангажирането на относими към спора доказателства, жалбоподателят не е доказал наличие на реално осъществени доставки. Съдът намира, че от страна на жалбоподателя бяха създадени пречки за извършване на допуснатата от съда ССЕ. Ето защо на осн. чл. 128 ал.2 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, с оглед обстоятелствата по делото следва да се приеме, че установената от органа по приходите фактическа обстановка не е опровергана в хода на съдебното обжалване и постановеният отказ за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по тези доставки е законосъобразен. Установената от органа по приходите фактическа обстановка, свързана  с  фактурите  с  №№  604/31.01.2002  г.  с данъчна  основа1160,00 лв. и ДДС 232,00 лв., 619/26.02.2002 г. с данъчна основа 1208,00 лв. и ДДС - 241,60 лв., 629/30.03.2002 г. с данъчна основа 1250,00 лв. и ДДС - 250,00 лв., не се опроверга в хода на съдебното обжалване. Жалбоподателят с пасивното си поведение възпрепятства извършването на назначената от Съда ССЕ, следователно Съдът и тук стига до горепосочените изводи, а именно постановеният отказ за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по тези доставки е законосъобразен. Изложеното до тук от фактическа и правна страна е съобразено от органа по приходите в необходимата пълнота. Това като крайна последица сочи, че процесният ревизионен акт, в потвърдената му част, е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Той ще следва да бъде потвърден, а жалбата, като неоснователна, ще следва да бъде отхвърлена.
V. За разноските :

На основание чл. 161 ал.1 от ДОПК на приходната администрация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат, които при липсата на данни за изплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.8 във връзка с чл. 7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / Издадена от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г./ се констатираха в размер на 176.86 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 160 ал.1 от ДОПК, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ "Д.-Д.Д." със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. "Юри Венелин" 2, БУЛСТАТ 020899050 чрез управителя Д.Н.Д., с ЕГН ********** против Ревизионен акт 26000692 от 27. 07. 2007 г. издаден от Ася Младенова Котетерова, на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП- гр. Хасково в частта, потвърдена с Решение 894 от 28.09.2007г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която е отказан данъчен кредит в размер на 1 488,92 лв. и прилежащите лихви за просрочие за данъчните периоди: 01.01.2002 г. - 31.01.2002 г., 01.02.2002 Г.-28.02.2002 г., 01.03.2002 г.-31.03.2002 г., 01.10.2002 г. - 31.10.2002 г. и 01.11.2002 г.-30.11.2002 г.
          ОСЪЖДА ЕТ "Д.-Д.Д." със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. "Юри Венелин" 2, БУЛСТАТ 020899050, представляван от Д.Н.Д., с ЕГН **********, да заплати на Национална агенция за приходите -Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив сумата от 176.86 лв. / сто седемдесет и шест лева и 86 ст. /, представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:Л.Н.