РЕШЕНИЕ

Град Пловдив, 9 юни 2008 година

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД ПЛОВДИВ,  II  отделение,  IV състав,  в  открито заседание на пети юни две хиляди и осма година, в състав:

Административен съдия: А.Х. при секретар С.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1011 по описа на съда за 2008 година, за да произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във връзка д чл.84 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М.Г., гражданин на Армения, с адрес: град Пловдив, ул."Ком" № 8, против решение № УП-45 от 07.04.2008 г. на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, тъй като е немотивирано, не са обсъдени новонастъпилите факти и обстоятелства, които са причина жалбоподателят да изпитва основателен страх от преследване страната си на произход. Административният орган формално се е позовал на наличната в ДАБ информация за изграждане в Армения на демокрация от западен тип и присъединяване на страната към европейските структури. Навеждат се доводи за нарушение на административно- производствените правила и неправилно приложение на закона.

Ответният административен орган не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че жалбата следва да се отхвърли и да се потвърди решението на Държавната агенция за бежанците при МС. Жалбата е неоснователна и недоказана.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, извърши проверка на оспорения административен акт, намира жалбата за допустима, като подадена в преклузивния 7-дневен срок от надлежна страна срещу решение по чл.70, ал.1, т.1 ЗУБ, връчено срещу подпис на жалбоподателя на 13.05.2008 г., но разгледана по същество намира същата за неоснователна поради следните съображения:

С молба с вх.№ 158, рег. № 4870 от 23.01.2001 г. жалбоподателят е поискал да му се предостави убежище, тъй като е роден в Азербайджан и след започване на войната е дошъл с децата си в България. Не е възможно връщането му в Армения, защото го грози съдебен процес. От представения протокол за първоначално интервю рег. № 4870 от 23.01.2001 г. е ведно, че М.Г. е роден на 14.03.1944 г. в гр.Кировабат, Азербайджан, гражданин на Армения и постоянно живее в Армения, по народност арменец, християнин, със средно образование, владее арменски и руски език, женен за Вегануш Мъкъртиян, има две пълнолетни деца- Микаел, роден на 11.12.1975 г., и Тигрян, роден на 21.09.1977 г.

От проведеното интервю (протокол рег. № 4870 от 22.02.2001 г.) в присъствието на преводач, се установява, че за първи път жалбоподателят е дошъл в България през 1994 г. като турист, след което два пъти се е връщал в Армения, за да смени паспорта си и паспортите на синовете си. При тези посещения не е имал проблеми с граничните власти и полицията. Отговорите му сочат, че причина за напускане на Армения е настъпилата тежка икономическа криза, липсата на постоянна работа. Не е бил преследван поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена обществена група или политически убеждения. Тези факти са дали основание на председателя на Агенцията за бежанците с решение № 4068 от 21.06.2001 г. да откаже да предостави статут на бежанец на М.Г., който маже да се върне в Армения, защото тя е сигурна страна на произход, където животът и свободата му не са застрашени. Това решение на председателя на Агенцията за бежанците е било обжалвано пред Върховния административен съд, който с решение № 1917 от 28.02.2002 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна.

На 02.04.2008 г. с молба с вх.№ 705 и с рег.№ 4870 от същата дата М.Г. е поискал издаване на документ за легитимиране пред полицията, за да може да остане в България при децата си. От приложения регистрационен лист, подписан от жалбоподателя на български език с изявление, че текстът му е бил преведен на руски език, който разбира и няма възражения, е видно, че децата на жалбоподателя продължават да живеят от 1994 г. до сега в България. М.Г. има нов национален документ за самоличност, издаден в Армения на 09.06.2006 г. Други нови обстоятелства, различни от посочените при проведеното производство през 2001 г., жалбоподателят не е посочил.

От приложената към административната преписка справка за М.Г. се установява, че по отношение на него са предприети принудителни административни мерки по Закона за чужденците в РБ, от които последната - забрана за влизане в страната е със срок от 28.12.2005 г. до 28.12.2010 г.

След предварително отправена покана на 03.04.2008 г. е проведено интервю с жалбо­подателя, за което е съставен протокол рег.№ 4870 от 03.04.2008 г. Интервюто е проведено с участието на преводач от руски език. От отговорите на поставените му въпроси, се установява, че М.Г. след първия отказ да му бъде предоставен статут на бежанец е останал още 2,5 години в България без разрешение. През 2006 г. е бил депортиран. Четири пъти му е била отказвана българска входна виза. На 16/17.03.2008 г. е влязъл нелегално в България от Турция. Не желае да се върне в Армения, защото там няма роднини, няма достатъчно средства за издръжка.

В административното производство е поискана и представена справка за държавата Армения с вх.№ 2680 от 13.09.2007 г., изготвена от служители на ДАБ, в която подробно е изложена актуалната обществено-политическа обстановка и състоянието на човешките права. С оспореното решение № УП-45 ат 07.04.2008 г. е отхвърлена молбата на М.Г. за статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като по отношение на лицето не са налице условията за предоставяне статут на бежанец по чл.8, ал.1 и 9 ЗУБ, т.е. не е чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея, и на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, 6 и 8 ЗУБ, т.е. не е чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, или по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

При тези факти настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е законосъобразно, като постановено в изискуемата форма и със съдържание съгласно разпоредбата на чл.59 АПК и специалния закон, от компетентен орган в кръга на предоставената му компетентност по чл.70, ал.1 ЗУБ.

От административната преписка се установява, че настоящата молба е последваща, след като през 2001 г. на жалбоподателя е било отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Както се каза по-горе, в хода на настоящото производство пред административния орган, както и в настоящото съдебно производство жалбоподателят не сочи новонастъпили факти и обстоятелства. Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението за нарушение на административно - производствените правила поради необсъждане на такива факти. Административният орган е преценил отново всички факти от значение за произнасяне по искането на М.Г.. Сочените от него факти -постоянното пребиваване на синовете му в България от 1994 година и липсата на роднини и достатъчно средства за издръжка в Армения - са извън кръга на фактите и обстоятелствата по смисъла на Закона за убежището и бежанците, които имат значение за предоставянето на искания статут. От страна на жалбоподателя не е доказано съществуването на нито една от тези предпоставки, поради което настоящият съдебен състав намира, че административният орган правилно е приложил закона. Хипотезите, при които се предоставя статут на бежанец или хуманитарен статут са изчерпателно изброени, административният орган действа при условията на обвързана компетентност и затова съдът намира, че материалният закон е правилно приложен. Издаденото решение е законосъобразно и липсват основания за неговото изменение или отмяна.

Съдебният състав не споделя становището на жалбоподателя, че липсва произнасяне на административния орган относно сигурността в Армения. В приложената административна преписка, както се каза и по-горе, се съдържа справка за държавата Армения, която е обсъдена от интервюиращия орган при постановяване на оспореното решение и въз основа на нея е направен извод, че арменското правителство е обявило за своя цел изграждането на парламентарна демокрация от западен тип и присъединяване на страната към европейските структури, няма данни за груби нарушения на човешките права, липсват новонастъпили обстоятелства от съществено значение за държавата му на произход от изложените при предишното производство, когато е направен категоричен извод, че Армения е сигурна страна на произход.

Предвид изложеното, настоящият състав на Административен съд Пловдив намира, че жалбата като неоснователна ще следва да се отхвърли. За явяване на назначения преводач в съдебното заседание му се дължи възнаграждение от бюджета на съда, макар че не е изпълнил пряко възложената му работа поради неявяване на жалбоподателя, и това възнаграждение следва да бъде определено в размер на 15 лева.

Ето защо и на основание чл. 172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, II отделение, IV състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М.Г., гражданин на Армения, с адрес: град Пловдив, ул."Ком" № 8, против решение № УП-45 от 07.04.2008 г. на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

ОПРЕДЕЛЯ на преводача Н.В. Апракян възнаграждение в размер на 15 (петнадесет) лева, платими от бюджета на съда, за което да се издаде разходен касов ордер.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците.

                Административен съдия: