Р Е Ш Е Н И Е

№……..

 

гр. Пловдив, 14 юли 2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, ІV-ти състав, в открито заседание на тринадесети юли, две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                              НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря М.Чиракова, като разгледа административно дело №1148 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), а понастоящем Закон за българските лични документи (ЗБЛД).

И.Г.К.,***, представляван от адвокат Т.Д.- пълномощник, обжалва Заповед №з-7677 от 23.07.2009г. на директора на Областна дирекция “МВР”, гр. Пловдив, с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)- забрана напускането на Република България и издаването на паспорти или заместващи ги документи, считано от 23.07.2009г. до отпадане на основанието за това (чл.76, т.3 от ЗБДС). Претендира се обявяване нищожността на акта, алтернативно отмяната му поради незаконосъобразност.

Ответникът- директор на Областна дирекция “МВР” (ОД”МВР”), гр. Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Георги Пенев, изразява становище за основателност на жалбата в частта и относно държавите-членки на Европейския съюз.

По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:

Видно от направеното върху процесната заповед (лист 21) отбелязване, същата е била връчена на жалбоподателя на 13.05.2010г. От своя страна, жалбата (листи 3-4) е подадена чрез административния орган на 27.05.2010г., т.е. в рамките на установения за целта 14-дневен срок. Следователно, като подадена в установения от закона срок и при наличието на правен интерес, жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производство е започнало по искане на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Мариана Обретенова с Изх.№12430 от 15.06.2009г. (лист 22), за нуждите по изпълнително дело №433 по описа на ЧСИ Обретенова за 2006г., с което, съгласно чл.16 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и чл.12, ал.1 от Инструкция №Із-849 за условията и реда, при които органите на МВР оказват съдействие на частните и държавните съдебни изпълнители при изпълнение на техните правомощия (Инструкция №Із-849), във връзка с чл.76, т.3 от ЗБДС, редакция към 15.06.2009г., е направено предложение за налагане на процесната ПАМ по отношение на И.Г.К., ЕГН **********, длъжник по изпълнителното дело, образувано по изпълнителен лист от 26.07.2006г. (лист 23), издаден от Районен съд- Пловдив в полза на взискателя “Банка ДСК” ЕАД за сумата от 68 261,14 лева, от която 59 848,67 лева дължима главница по кредита, 5 154,42 лева дължима лихва от 28.11.2005г. до 21.07.2006г., 1 919,60 лева такса закъснение за периода 28.11.2005г. – 21.07.2006г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2006г. до окончателното и изплащане, в която се включва и сумата от 1 338,45 лева. Към предложението е приложена и карта №0758061, Обр. ЗП-003 (лист 24). С писмо Изх.№ИЯ/БДС-5317 от 22.06.2009г. (лист 26) жалбоподателят бил уведомен за започналото производство и му била дадена възможност в 7-дневен срок да представи възражения и доказателства по преписката, съгласно разпоредбите на чл.чл.26 и 34 от АПК. Писмото било получено на 24.06.2009г., видно от приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 25), като по делото не са ангажирани доказателства К. да е упражнил правата си, след което последвало издаването на процесната заповед.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

На следващо място, съдът намира заповедта за издадена в съответствие с изискванията за форма на административния акт, тъй като съдържа подробно посочени фактически и правни основания за издаването и, съгласно изискването на чл.78, ал.1 от ЗБДС принудителните административни мерки по смисъла на закона да се налагат с мотивирана заповед. Също така, в заповедта е посочен и срока за налагането на ПАМ, а именно- до отпадане на основанието за налагането и.

Освен това, по делото е прието заверено копие на Заповед №Із-1003 от 17.08.2008г. на министъра на вътрешните работи (листи 27-30), с която, на основание чл.78, ал.ал.1 и 3 от ЗБДС/ЗБЛД, е делегирал редица свои правомощия по ЗБДС/ЗБЛД на директорите и заместник директорите на областните дирекции “МВР”, между които и издаването на заповеди от вида на оспорената. Посоченото делегиране на правомощия съдът намира за надлежно направено, предвид изрично установената от закона възможност за това (чл.78, ал.1 от ЗБДС), поради което обжалваната заповед се явява издадена от компетентен орган.

Според посочената като основание за налагане на оспорената ПАМ разпоредба на чл.76, т.3 от ЗБДС/ЗБЛД, в редакция към 23.07.2009г., може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. “Парични задължения в големи размери” по смисъла на закона са тези, които надхвърлят 5 000,00 лева, съгласно легалното определение на §1, т.5 от ДР на ЗБДС/ЗБЛД. В случая, процесната ПАМ е била наложена по направено предложение от ЧСИ заради наличието на парично задължение към българско юридическо лице- “Банка ДСК” ЕАД. Към момента, в който е направено предложението от ЧСИ, само размерът на главницата от 59 848,67 лева, представляваща част от цялото задължение, се явява парично задължение в големи размери по смисъла на закона.

На следващо място, паричното задължение в голям размер трябва да е установено със съдебен акт. Както вече бе посочено, изпълнителното дело е било образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение по частно гражданско дело №5882 по описа на Районен съд- Пловдив за 2006г. Следователно, само по себе си наличието на изпълнителен лист доказва несъмнено, че установяването на парично задължение в голям размер е направено по съдебен ред. По делото не са ангажирани доказателства относно личното имущество на жалбоподателя, за да може да се прецени дали то покрива задължението, нито пък са ангажирани доказателства за представянето на надлежно обезпечение, при установена доказателствена тежест за жалбоподателя, поради което установената от ЧСИ в рамките на изпълнителното дело и надлежно отразено в картата Обр. ЗП-003, съгласно чл.13, ал.4, т.7 от Инструкция Із-849, липса на имущество, годно да обезпечи вземането, съдът приема за установена. От своя страна, нормата на чл.76 от ЗБДС/ЗБЛД, в редакция към 23.07.2009г., е диспозитивна и предоставя на административния орган правото да прецени, при осъществяване на предвидените от закона предпоставки, дали да наложи или да не наложи предвидените от закона ПАМ. Тази негова преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол подлежи единствено преценката дали е налице някое от алтернативно посочените условия в разпоредбите на чл.76, т.т.1 - 9 от ЗБДС/ЗБЛД, в редакция към 23.07.2009г., като съдът намира за безспорно установена именно хипотезата на чл.76, т.3 от закона, която е посочена за фактическо основание на наложената ПАМ. Следователно, обжалваната заповед е постановена в съответствие с материалния закон.

Независимо от посочените обстоятелства обаче, чл.27, ал.1 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки (Директива 2004/38/ЕО), предвижда възможност за ограничаване свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, само по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве и изрично забранява позоваването на такива съображения за икономически цели.

В случая, основанието за налагането на оспорената ПАМ по чл.76, т.3 от ЗБДС/ЗБЛД, в редакция към 23.07.2009г., е защита финансовия интерес на частно лице– кредитор по парично вземане, поради което това основание не попада сред изчерпателно изброените основания в Директива 2004/38/ЕО и по-конкретно не представлява съображение за обществен ред. Посочената директива има директен ефект и по силата на примата на общностното право над националното право прилагането на разпоредбата на чл.76, т.3 от ЗБДС/ЗБЛД, в редакция към 23.07.2009г., следва да бъде дерогирано, предвид наложеното с нея ограничение извън изрично посочените хипотези в чл.27, ал.1 от Директива 2004/38/ЕО. Ето защо обжалваната заповед се явява незаконосъобразна в частта и, относно забраната за напускане на страната по отношение на държавите-членки на Европейския съюз поради противоречие с цитираната материалноправна разпоредба на директивата.

Поради изложените съображения, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискването за форма на акта, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с целта на закона, поради което липсват сочените от жалбоподателя пороци на същата, които да обуславят нейната нищожност. Доколкото обаче частта от заповедта за налагане забрана за напускане страната по отношение на държави-членки на ЕС, противоречи на Директива 2004/38/ЕО, то същата се явява незаконосъобразна и като такава ще следва да бъде отменена. По делото няма направено искане за присъждане на разноски, поради което такива няма да бъдат присъждани.

            Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №з-7677 от 23.07.2009г. на директора на Областна дирекция “МВР”, гр. Пловдив, с която на И.Г.К. е наложена ПАМ- забрана напускането на Република България и издаването на паспорти или заместващи ги документи, считано от 23.07.2009г. до отпадане на основанието за това, по отношение на държавите-членки на Европейския съюз.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.К.,***, против Заповед №з-7677 от 23.07.2009г. на директора на Областна дирекция “МВР”, гр. Пловдив, с която му е наложена ПАМ- забрана напускането на Република България и издаването на паспорти или заместващи ги документи, считано от 23.07.2009г. до отпадане на основанието за това, в останалата и част.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Адм. съдия:.........................

/Н.Бекиров/