Р      Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер     654          Година  2016, 31.03.          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – І отд., III състав

 

  на 24.11.2015 година

 

в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: Д.К.

                                        

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 1644 по описа за 2014 година и като обсъди :

 

Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от СД „Г.-2000 Б. и сие“, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: ******** сре­щу Акт за установяване на задълже­ние по декларация /АУЗД/ №32 от 24.01. 2014г. на Гл. инспектор в служба “Местни данъци и такси” към отдел „Финанси“, при Община „Родопи“, мълчаливо потвърден по реда на чл.156, ал.4 ДОПК, в ЧАСТТА, с която е определена дължимата от дружеството такса за битови от­падъци (т. II от акта), за периоди: 01.01.2009 г. - 31.12.2009г., 01.03.2010 г. - 31.12.2010 г., 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г., 01. 01. 2013 г. - 31.12.2013 г., в общ размер на 24 214,35 лв., ведно с дължимите лихви.

Недоволна от така издадения акт в посочената му част, мълчаливо пот­върден от по - горестоящия орган, оспорващото дружество обосновава множе­ство твър­де­ния за незаконосъобразността му, поради което настоява за отмя­ната му. Твърденията в тази насока са, че такса „битови отпадъци“ не се дължи, тъй като Община Родопи не е предоставяла нито една от услугите по сметосъ­биране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съ­оръжения, както и поддържането на чистота в териториите за обществено пол­зване. Оспорва се дъл­жимостта и на определеното задължение за ТБО докол­кото се твърди, че методът за определяне на дължимата такса, установен в на­редбата на Общинския съвет и приложен в процесния акт като процентна такса и за трите видове дейности върху общата отчетна стойност на декларираните недвижими имоти противоречи на изричните разпоредби на ЗМДТ.

Излагат се доводи, че разходите за предоставяне на услугата по съби­рането, извозването и обезвреждане на депа, както и за поддържането на чисто­тата на териториите за обществено ползване в населените места, се определят съобразно одобрената план-сметка, а конкретният размер на таксата се опреде­ля съобразно количеството битови отпадъци. Претендират се сто­рените по де­лото раз­носки. Подробни съображения се излагат в писмена защита.

Ответникът по жалбата – Директора на Дирекция “Местни данъци и такси” при Община Родопи, чрез процесуалния представител юрк. Юлиян К. ос­порва жалбата и настоява за отхвърлянето й. Претендира присъждане на разноски. Представя писмена защита.

Пловдивският Административен Съд – Първо отделение, трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ­ст­во доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната допустимост.

Според нарочна разписка (л. 20, т. 1), процесният АУЗД (л. 10, т. 1) е връчен на 04.02.2014 г. на С.Т. Б. - управител на СД „Г.-2000 Б. и сие“. Против акта е подадена жалба с Вх. № 94-00-281 от 18.02. 2014 г. (л. 8 и сл., т. 1), адресирана до Началника на служба „Местни данъци и такси“ към отдел „Финанси“ при община Родопи.

Според чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал.1-5 от закона. От своя страна, разпоредбата на чл. 4, ал.1 от ЗМДТ гласи, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съобразно разпоредбата на чл. 146 от ДОПК, началникът на служба МДТ  е следвало да изпрати комплектуваната пре­писка на решаващия орган в 7-дневен срок от постъпването й в общинската ад­министрация или най-късно до 25.02.2014 г. Считано от 26.02.2014 г. тече 60-дневният срок по чл.156 ал.1 от ДОПК за постановяване на мотивирано решение от ответника, който срок в случая изтича на 26.04.2014г. Предвид непроизнася­нето на решаващия орган в законоустановения 60-дневен срок, налице е мъл­чаливо потвърждение на процесния АУЗД, поради което същият може да бъде обжалван по съдебен ред в 30-дневен срок, считано от изтичане на срока за про­изнасяне на решаващия орган. Съответно, крайният срок за подаване на жалба до съда е 26.05.2014г. Следователно, подаването на 26.05.2014 г. на жалбата се явява направено в съответствие с изискването за срочност на заявеното оспор­ване. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, след като е направено оспорване на акта по административен ред, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна се установява, че от К.А.Д. на длъжност главен инспектор в Служба “МДТ” към Отдел “Финан­си”, при Община Родопи, е извършена проверка във връзка с установяване на да­нъч­ни задълже­ния по декларация на “Г.-2000 Б. и с-ие” СД за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2013 г. по подадени декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № F 443081 /01.11.2002г, вх. № 1612000028/09.09.2005г., вх. № F 46108/13.06.2011 г. и декла­рации по чл.14 с вх. № 1179/31.05.2011г., вх. № 1265/ 13.06.2011 г.

При проверката е установено, че с декларация по чл.17 ЗМДТ с вх. F 43081 от 01.11.2002 г. е деклариран нежилищен имот: парцел УПИ 050214, из­вън строителните граници на с. Брани поле, състоящ се от земя с отчетна стой­ност 51 000, 00 лв. и сгради с отчетна стойност 10 000,00 лв. по партида М 6121095_021101. Земята и сградите са придобити към 24.10.2002 г. Партидата е закрита към 31.12.2010 г.

С декларация по чл.17 от ЗМДТ с вх. № 1612000028/ 09.09.2005г. е декла­риран нежилищен имот: нежилищен имот, парцел УПИ XII, кв. 2, извън строи­телни граници с. Брани поле, състоящ се от триетажна сграда - производствен цех, РЗП 840 кв. м. с отчетна стойност 1 560 991,59 лв.  За имота има открита партида М 117_050909. Със закриването на партида  М 6121095_021101, счита­но от 01. 01. 2011 г., земята с площ 4 412 кв. м. с отчетна стойност 51 000,00 лв. и сградите, РЗП 1 334 кв. м. с обща отчетна стойност 10 000,00 лв. се прехвър­лят към партида М 117_050909, която партида е закрита към 30.06.2011 г.

С Декларация вх. № F 46108/13.06.2011 г. по чл. 17 ЗМДТ, поради промяна в обстоятелствата декларираният имот УПИ XII, кв. 2, извън строителни граници с. Брани поле, по партида М117_050909 се декларира считано от 01.07.2011г. като земя с площ 4412 кв. м. с отчетна стойност 51 000 лв. и сгради със застрое­на площ 862 кв. м., представляващи: триетажна сграда-производствен цех, РЗП 840 кв. м., отчетна стойност 1 560 991, 49 лв.; сгради, РЗП 582 кв. м., с обща от­четна стойност 5 200,00 лв.,от които канцелария, РЗП 190 кв. м.,  с отчетна стой­ност  2 100,00 лв.; столова, РЗП 224 кв. м. с отчетна стойност 2 500,00 лв., склад, РЗП 168 кв. м. , с отчетна стойност 600,00 лв. За имота има открита партида М 325_11613, която е била актуална към момента на проверката. Подадени са дек­ларации по чл.14 ЗМДТ с вх. № 1179/31.05.2011г.,закрита към 30.06.2011 г. и вх. № 1265/13.06.2011 г., актуална към момента на проверката.

По подадените декларации жалбоподателят “Г.-2000 Б. и с-ие” СД е декларирал, че е собственик на имота, намиращ се в землището на с. Брани поле, Община Родопи. Установено е, че общата дължима сума за ТБО по от­ношение на този имот за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г., е в размер на 24 214,35 лева, ведно със законната лихва върху тях в размер общо на 3 737, 21 лева.

По преписката са налични заповеди № № 1000/24.09.2008 г., № 999/ 18.09.2009 г. /същата отменена със Заповед № 515/28.05.2010г. на Кмета на Община Родопи/, № 832/30.09.2010г., № 689/24.10.2011г. и Заповед № 644/12. 10.2012г. /л.288-301/, с които  в изпълнение на чл.63 ал.2 от ЗМДТ Кметът на Об­щина "Родопи" определя границите на районите, видът на предлаганите услуги и честотата на сметоизвозването по населени места. Във всички заповеди е посо­чено, че общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване, под­държане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депо за имотите "на населението и на фирмите", нахо­дящи се в регулационните граници на с. „Брани поле“. Честотата на предос­тавяне е един път седмично. Услугите се предоставят целогодишно.

Представени са също и Решения на Общински съвет-Родопи за приемане на план-сметките за приходите и разходите за дейностите по сметосъбирането и сметоизвозването, депонирането и обезвреждането на битовите отпадъци и чис­тотата на териториите за обществено ползване и определяне на промилите за облагане с такса битови отпадъци.

Подадено е заявление от “Г.-2000 Б. и с-ие” СД с вх. № 94-00-2033/05.12.2013г., ведно с приложена към него нотариално заверена деклара­ция, че от дружеството не е използвана услугата „сметосъбиране и сметоизвоз­ване“ за 2013 г., във връзка с което е изпратен отговор от Община Родопи, че декларациите по приложение №16 за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване се подават до 30 ноември на предходната година, поради което съгласно чл. 68 ЗМДТ не се допускат изменения в приетите от Общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци в течение на годи­ната.

С цел доказване фактическото предостяване на услугите и в изпълнение разпореждането съда за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, ответната страна предостави и съответно бяха приети писмени доказателства.

От последните се установява още, че на 16.05.2008 г. между Общи­на Родопи и "КМД" ЕООД е бил сключен договор № 41 с предмет "сметосъби­ране и сметоизвозване" на твърди битови отпадъци в община "Родопи", със срок петна­десет години. Представен е маршрутен график за извършване на услугата. До­пълнително са ангажирани маршрутни графици, схема за обслужване на съ­дове тип „Бобър“ и тип „Кука“. В хода на съдебното производство са приобщени като доказателства и документи по проведена обществена поръчка за избор на из­пълнител -„КМД“ ЕООД.

 На 28.05.2009 г. и на 15.03.2010 г. между Община Пловдив и Община Ро­допи са били сключени договори за предаване за депониране на битови отпа­дъци в Регионално депо за неопасни отпадъци, с. Цалапица, последният дого­вор със срок до 31.12.2010 г.

Представени са още копия от трудови договори и длъжностни характерис­тики на лицата, заети с дейностите по поддържането на чистотата на територи­ите за обществено ползване в с.Брани поле за процесния период.

Отделно от това от доказателствата по делото е видно и че на 01.01.2013 г. между „Г. 2000-Б. и СИЕ“ СД и „КМД“ ЕООД е сключен договор за извозване на смесени битови отпадъци чрез разполагане на 1 бр. контейнер, тип „бобър“, 2 пъти месечно.

По делото е изслушано заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), прието без заявени резерви от страните. Констатациите на вещото лице се свеждат до следното:

От страна на жалбоподателя СД "Г. - 2000 Б. и сие " Пловдив за периода 2009 г. – 2013 г. вкл. са извършени плащания за услуги за такси би­тови отпадъци по партиди, на дати и в размер на обща стойност за 2009г. - 590, 61 лева, за следващите години от процесния период към Община Родопи няма извършени.

Счетоводството е автоматизирано на компютър със счетоводна програма. Регистрите и дневниците на СД " Г. - 2000 Б. и сие" - Пловдив са надлежно заведени; води се дневник на покупките и дневник на продажбите съгласно изискванията на ЗДДС; стопанските операции са записани в хронологи­чен регистър.

 Вещото лице е изчислило размера на задълженията в общ размер на 24 812,23 лв. като при изчисляването не са включени извършените частични пла­щания.

Експертът е констатирал, че количествата битови отпадъци, които са де­понирани от Община Родопи на депото за битови отпадъци - Пловдив, находящо се в землището на с. Цалапица, общ. Родопи за периода от 01.01.2009г. до 31. 12.2013г. е общо за периода са 64 554 333 кг.

Относно паричните задължения на Община Пловдив към Община Родопи е посочено, че неразплатеният остатък за периода 01.01.2009 г.-31.12.2013 г. е 443 188,65 лева, а прехвърлената сума към Община Родопи от други 4 кметства към 31.12.2012 г. са в размер на 291 506,91 лв.

В допълнителното заключение е посочено още, че от страна на жалбопо­дателя е извършено и друго плащане от 1008,00 лв. на КМД за извозване на отпадъци с контейнер, тип бобър 24 броя.

В с.з. експертът е посочил, че  за 2009 г. и за 2010 г. дружеството не е по­давало декларация за един брой „Бобър“

Разпитана е свидетелката  Ф.Ю.Ф., която е дала пока­зания, че  работи във фирмата от 13 години като чистачка. Описва, че имотът на жалбоподателя е извън селото. В селото чистели трима души, които не почистят имота на дружеството. Идвал е камион два пъти в седмицата, който е извър­швал почистването срещу заплащане.

При така установеното и в изпълнение на задълженията си по чл.168 ал.1 във връзка с чл. 146 от Административнопроцесуалния кодекс, за служебна про­вер­­ка на обстоятелствата, Съдът констатира, че административният акт е изда­ден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуално­правните разпоредби по издаването му, но неправилно е приложен материалния закон.

С измененото на чл.9б ЗМДТ (ДВ, бр.98 от 2010г., в сила от 01.01. 2011г.) законодателят предвиди, че “установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 – 5”. С послед­ващо изменение на чл.9б от ЗМДТ (ДВ, бр. 19 от 2011г., в сила от 8.03.2011г.) се добави и второ изречение, съ­об­разно което “Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред”.

От своя страна чл.4, ал.1 – 5 ЗМДТ предвижда, че установяването, обез­пе­ча­ването и събирането на местните данъци се извършват от служители на об­щин­ската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Невнесените в срок данъци по този закон се събират за­едно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други по­добни дър­жав­ни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълни­те­ли по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. В това произ­вод­ствата служителите на общинската администрация имат правата и задълже­ния­та на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни за­дължения - на публични изпълнители. Същите се определят със за­повед на кме­та на общината.

Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152 ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съот­ветната об­щи­на - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Анализът на последноцитираните законови разпоредби, налага извода, че от 01.01.2011 г. производствата по издаването и обжалването на актовете за уста­но­вяване на местните такси, се урежда от нормите на ДОПК.

Изложеното до тук, съотнесено към конкретиката на настоящия казус нала­га да се приеме,че производството по установяване на ТБО по отношения на жал­­боподателя за притежавания от него имот, е по реда за установяване на ТБО, предвиден в ДОПК и по-конкретно чл. 107, ал. 1 - 4. Посоченият норма­тивен текст в своите алинеи предвижда, че когато органът по приходите устано­вява раз­ме­ра на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на по­дадена от за­дълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, пред­ви­ден в съответния закон като неговият размер се съобщава на за­дълженото ли­це. По искане на последното органът по приходите издава акт за установяване на за­дължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, по­лу­чени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103 от ДОПК, както и когато не е подадена декларация или задълже­нието не е платено в срок и не е извършена ревизия. 

Доколкото в случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че за процесните периоди ТБО не е била заплатена от оспорващия то са били на лице предпоставките за служебно издаване на акта по чл.107 от ДОПК.

По отношение на приложимия материален закон на първо място следва да се посочи, че в новелата на чл.141 ал.3 от Конс­ти­туцията на Република Бъл­гария е предвидено правомощие на Общинските съвети да определят размера на местните такси, по ред установен със закон.

В разпоредбата на чл.8 ал.1 ЗМДТ е регламентирано правото на тази съ­ве­ти да издават Наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по–висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значе­ние.

Същевременно съгласно чл.62 ЗМДТ такса за битови отпадъци се запла­ща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на те­риториите за обществено ползване в населените места, като размера на так­са­та се определя по реда на чл.66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно – сметосъ­би­ране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или дру­ги съоръ­жения; чистотата на териториите за обществено ползване.

Съгласно чл.63, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ в редакцията, действаща към момента на издаване на АУЗД, за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на те­риториите за обществено ползване. Границите на районите и видът на предла­ганите услуги в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се опре­делят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година.

Съгласно чл. 67, ал.4 във вр. с ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, когато не може да се устано­ви количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя в лево­ве на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет; таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползва­не в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

От съдържанието на цитираните текстове на чл.67 ал.1 и ал.2 ЗМДТ се налага извода, че е установена поредност при прилагането на двата способа за определяне на размера на таксата битови отпадъци. Първият способ, който е рег­ламентиран в ал.1, е определяне на размера според количеството на бито­ви­те отпадъци и само при невъзможност за прилагането му следва да намери приложение ал.2, според която размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от Общинския съвет.

Способите по ал.1 и ал.2 за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евент­уал­ност – в посочената в закона последователност.

Определянето и администрирането на местните такси и в частност на так­сата за битови отпадъци е предоставено на Общинския съвет съгласно раз­по­редбите на чл.9 ЗМДТ и чл.66 ал.1 ЗМДТ, който орган приема Наредба за оп­ределянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място, въз основа на одобрена план-cметка за разходите за всяка дейност, включваща раз­ходите, посочени в чл. 66, ал.1, т. 14 ЗМДТ.

По делото е представена Наредба №7 за определянето и администрира­нето на местните такси и цени на услуги (Наредбата),  в редакцията й към мо­мента на издаване на АУЗД.  Според чл. 10, ал.9 от Наредбата, размерът на так­сата за битови отпадъци се определя според количеството генерирани битови отпадъци, като в случай на обективна невъзможност, таксата се определя на ба­за на данъчната оценка/отчетна стойност и се заплаща заедно с данъка върху недвижими имоти. При определяне на количеството битов отпадък, генериран от едно физическо лице, утвърдена от МОСВ при съблюдаване особеностите на района. Според ал. 6 на същата разпоредба таксата се определя според количе­ството на битовите отпадъци, задължените лица подават декларация с указания за вид и брой на съдовете за събиране на битови отпадъци. Т.е. ясно е разпи­сано как се определя таксата за битовите отпадъци.

От представената по делото административна преписка се установява, че в изпълнение изискванията на наредбата размерът на таксата за битови отпадъ­ци е определян за всяка услуга поотделно с решения на Общински съвет – Родопи за всяка от процес­ните години/така негови: Ре­шение № 279, взето с Протокол №16 от 19.12.2008г. /относимо за 2009г., 2010г. доколкото не се спори, а и това е изрично отразено в атакувания АУЗД, че Решение № 538, взето с протокол № 28 от 28.12.2009г. и коригиращо го Решение № 540, взето с протокол № 29 от 28.01.2010г. са оспорени със Заповед № ЗД-06-01 от 29.2010г. и Заповед № ЗД-06-02 от 18.02.2010г и двете на Областен управител на Област Пловидв/, Решение № 828, взето с Протокол №42 от 31.01. 2011г. /последното върнато със Заповед № 09-13-2 от 10.02.2011г. на Областен управител на Област Пловдив, съответно е прието ново Решение № 867 от 02.03.2011г. на Общински съвет – Родопи,  л.77, съобразно което и за 2011г. е в сила размерът на ТБО утвърден с Решение № 279, взето с протокол № 16 от 19.12.2008г. на Общински съвет – Родопи, като единствено са утвърдени постъпилите декларации в срок до 30.11.2010г. по образец Приложение № 16 към ал.11 на чл.10 от Наредба № 7 и подалите ли лица са освободени от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2011г., вкл. са утвърдени и постъпилите декларации от юридически лица за определяне на таксата битови отпадъци според количеството на битовите отпадъци за 2011г., съобразно отразеното в процесния АУЗД оспорващият не дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2011г./, Решение № 21, взето с Протокол №5 от 29.12. 2011г., съобразно което за 2012г. СД”Г. – 2000 Б. и СИЕ” не дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване /л.81-88/, и Решение № 2, прието с протокол № 02 от 03.01.2013г. на Общински съвет Родопи, с което е определен размерът на ТБО за 2013г., конкретно за юридическите лица в размер общо на 6,6 на хиляда.

Съгласно представените по делото заповеди на кмета на Община Родопи издадени на осн. чл. 62 и чл. 63 от ЗМДТ са определени границите на районите, в които ще се извършват дейности по събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци, както следва :

Със Заповед № 1000/24.09.2008г. през 2009 г. за с.Брани поле – “за имоти в регулация на населението и на фирмите”.

В Заповед № 999/18.09.2009г. е предвидено през 2010 г. във всички населени места на територията на Общината да се предоставят услугите по събиране и сметоизвозване; обезвреждане на твърди битови отпадъци; и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В т.3 от заповедта, наименована “Граници” е посочено, че ще се обслужват всички жилищни и нежилищни имоти на граждани, фирми и ЕТ, както и всички урегулирани поземлени имоти извън урбанизираните територии. Последно посочената заповед е отменена със Заповед № 515/28.05.2010г. на Кмета на Община Родопи, с която заповед изрично е посочено, че 2010г. действат границите на районите, така както са определени за 2009г., т.е. съобразно Заповед № 1000 от 24.09.2008г. на същия орган.

Със Заповед № 832/30.09.2010г. е предвидено през 2011г. да се предоставят всички видове услуги по чл.62 от ЗМДТ конкретно за с.Брани поле - за имоти в регулацията на населението, фирмите и обекти по смисъла на чл.16в от ЗУО – целогодишно, като честотата на сметосъбиране и сметоизвозване е един път седмично.

Със Заповед № 689/24.10.2011 г. е предвидено през 2012 г. услугите за които се заплаща ТБО за с. Брани поле да се предоставят за имотите в регулация и за обекти по смисъла на чл. 16в от ЗУО.

Съответно със Заповед № 644/12.10.2012г. е предвидено през 2013г. за всички населени места на територията на Община Родопи – Област Пловдив, да се предоставят целогодишно и трите вида услуги по чл.62 от ЗМДТ, като конкретно за с.Брани поле границите на районите, в които същите се предоставят са определени “за имоти в регулация на населеното място, на обекти по смисъла на чл.12 от ЗУО, на територията на стопанския двор”.

Безспорно е установено по делото, че имотът, собственост на жалбопо­да­теля, доколкото представлява урегулиран поземлен имот, като попада извън регулация, поради което не може да се приеме, че същият попада в границите на районите в които се предоставят услугите по чл.62 от ЗМДТ, така както същите са определени изрично с цитираните Заповеди на Кмета на Община Пловдив по чл.63 ал.2 от ЗМДТ.

На следващо място таксата за сметосъби­ране и сметоизвозване и по аргумент от разпоредбата на чл.71 т.1 ЗМДТ се само ако ответната Община е организирала по­соче­ната дейност по сметосъбиране и сметоизвозване и реално е предоставяла такава, като в нейна доказателствена тежест е установяване на релевантните факти за това и то при усло­вия­та на пълно доказване.

За 2009 г., 2010 г., 2011 г. е удостоверено от кметството на с. Брани поле, че дейността не е била организирана по отношение имота на жалбоподателя. В тази връзка са представени служебни бележки – изх. № 32/07.06.2011 г., № 35/ 28.06.2011 г.

Видно от АУЗД за таксата за битови отпадъци за 2009 г. и за 2010 г. е била направена корекция на задължението по партида М 117_050909, като същата  от 6396,00 лв. е била намалена с 4074,83 лв. Въпреки вмененото задължение ответната страна не представи по делото доказателства това да е сторено въз основа на нарочен административен акт, респ. доказателства за това не бе поискано да се съберат допълнително и от оспорващия, поради което и съдът приема, че посочената корекция не е сторена въз основа на влязъл в сила административен акт.

Дължимата такса битови отпадъци  за 2009 г. и 2010 г. е била определена на база 1 брой съд от тип - бобър, а за честотата на териториите за обществено ползване - върху отчетната стойност на декларираните имоти, като е разпреде­лена пропорционално по двете партиди.

За 2013 г. е определен размера на такса битови отпадъци - 6,6 на хиляда, съответно - 3,5 на хиляда - за сметосъбиране и сметоизвозване; 1,6 на хиляда-за обезвреждане на битови отпадъци; 1,5 на хиляда за чистотата на териториите за обществено ползване.

Определеното задължение за 2011 г. и 2012 г. за ТБО е само за обезвреж­дане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за чистота на те­риториите за обществено ползване, като за сметосъбиране и сметоизвозване е посочена сума - 0,00 лв. В АУЗД изрично е посочено, че „фирмата е освободена от такса за сметосъбиране и сметоизвозване“.

С разпореждане на Съда от 04.07.2014г. на страните са дадени указания относно разпределение на доказателствената тежест, като изрично е указано на ответния административен орган, че е изцяло в негова доказателствена тежест да установи включването на процесните имоти в границите на район, определен от Кмета на Общината  със заповедта по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, както и реалното предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и за поддържа­нето на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, включително и доказателства за наличието на депо или друго съоръжение за обезвреждането на битови отпадъци.

Таксата битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект – чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изиск­ва, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата в отделните компоненти.

В своите решения Върховният административен съд многократно е прие­мал, че с оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани /така например Решение № 5734/19.05.2015 г. по адм. дело № 13463/2014 г., седмо отделение на ВАС/.

Относно услугите "сметосъбиране и сметоизвозване" и "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" е необходимо да се посочи, че за да е налице задължение за заплащането на тези услуги е необходимо об­щината да е престирала същите. Без да са предоставяни тази услуги, за лицето не възниква задължение за заплащането им предвид изрично регламентираното в разпоредбата на чл. 71, т. 1 и 2 ЗМДТ.

Отделно от това, за да е дължим всеки един от посочените компоненти на ТБО Кметът на общината трябва да е включил същите в заповедта си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и да е определил границите на районите, в които съответната услуга ще се предоставя. Необходимо е недвижимият имот, за който се заплаща так­сата, да бъде в рамките на границите на района, определен от кмета на общи­ната и общината фактически да е извършвала дейността.

В конкретния случай, както вече бе казано, ежегодно с цитираните по-горе заповеди в изпълнение на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, кметът на Община "Родопи" е определял границите на районите, видът на предлаганите услуги и честотата на сметоизвозването по населени места. От съдържанието на тези заповеди се ус­тановява, че всяка една от услугите по чл.62 от ЗМДТ за с. Брани поле, е пред­видено да бъдат предоставяни само за имоти, които се намират в регулацията на населеното място. По делото не се спори, че имотът на жалбоподателката се намира извън регулационните граници на селото, т.е. същият не попада в посочените от Кмета на общината граници на районите.

За с. Брани поле не е конкретизирана местност извън регулацията, която да е обхваната от изпълнение на услугите по чл.62 ЗМДТ. Няма определени землищни граници и територии с променено предназначение.

Така определените граници на районите обслужвани с услуги по събиране и извозване на отпадъци по чл.62 ЗМДТ изключват дори принципната въз­можност за имота на жалбоподателя да се е ползвала услуга по сметосъбиране и сметоизвозване.

Отделно от това за проверявани периоди – 2009 г., 2010 г. и 2011 г., 2012 г., 2013 г., е представен договор № 41/16.05.2008 г., сключен между Община Ро­допи и "КМД" ЕООД за извършване на услугите сметосъбиране и сметоизвозва­не на твърди битови отпадъци в общината, който обаче сам по себе си не до­казва фактическото извършване на услугите. Не доказват престиране на услуга­та и представеният по делото маршрутен график, нито списъкът на автомобили­те определени за изпълнение на обществената поръчка по райони за сметосъ­биране и сметоизвозване, нито приложените схеми за обслужване на съдове тип “кука” и “бобър” на населени места Община Родопи /още повече, че посочи се по-горе процесния имот не попада в границите на което и да е от “населените места”/. По делото въпреки изричните указания към ответника, дадени в съдеб­но заседание от 04.11.2014г. по реда на чл.170 ал.4 от АПК, не бяха ангажирани пътни листове, отчети за конкретно извършена работа, в случая – протоколи за приета работа съгласна сключени договор.

Т.е. при доказателствена тежест за ответника същият не ангажира кате­горични доказателства във връзка с фактическото предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване по отношение имота на оспорващия, поради което и съдът приема, че такава не е била предоставяне през процесните пе­риоди.

Относно услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществе­но ползване" също не се събраха достатъчно доказателства, които по несъмнен начин да обосноват фактическото й престиране.

В тази връзка по делото са представени трудови договори и длъжностни характеристика, от които отново по никакъв начин не може да се изведе извод, че лицата, с които тези договори и споразумения са сключени, фактически са из­вършвали услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" в с. Брани поле.

Условията, при което не се събира такса за някоя от услугите по чл. 62 ЗМДТ са посочени в чл. 71 от ЗМДТ  и от тълкуването на т. 2 от цитирания зако­нов текст следва изводът, че такса за поддържане на териториите за общест­вено ползване не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината. При условие, че липсва изготвен акт за допълнителна територия, която да се почист­ва извън определените в заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, за да се дължи так­сата е необходимо услугата да се извършва реално, а в случая липсват каквито и да е доказателства в тази насока. Предвид липсата на доказателства за реал­но извършване на услугите по поддържане на чистотата на териториите за об­ществено ползване в района на местността "Анчов бунар", извън регулацията на с.Брани поле от страна на общината, както и при липсата на доказателства за това, че териториите извън регулацията на селото изобщо са включени в райо­ните, посочени в заповедите на кмета на Община Родопи по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, таксата за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" не се дължи.( Така решение № 12642/ 12.10.2012 г. по адм. дело № 5175/2012г., седмо отделение на ВАС).

 В тази насока е необходимо да се констатира, че от съдържанието на представените трудов договор, се установява, че К.Ш.Н. и Иван Костадинов Краешки са били до 31.12.2008 г. (преди проверявания период).

Разпитания свидетел твърди, че имотът на жалбоподателката се почиства срещу заплащане от лица, различни от тези, които чистят в с. Брани поле.

Третият вид услуга – обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане, завършва визираното в чл. 7, ал. 1 ЗУО задължение на лицата, при чиято дейност се образуват битовите от­падъци. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползва­не, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Именно с оглед на това в Закона за управление на отпа­дъците са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да стане. Законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депа или други съ­оръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Тъй като тази услуга също не е обвързана изцяло с фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, досежно нея не е налице възможност предварително да се деклари­ра неползването й.

И тук в тежест на ответника е да докаже, че за процесните периоди община Родопи е ползвала депо за обезвреждане на битови отпадъци чрез относими и допустими доказателствени средства.

Съгласно текста на чл. 71 т.3 ЗМДТ не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръ­жения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

Съгласно чл. 66 ал.1 от Закона за местните данъци и такси, годишният раз­мер на таксата се определя с решение на Общинският съвет. Решението на об­щинския съвет и заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са също правни предпоставки за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ, които общи­ната трябва да осигури наред с фактическото престиране на услугата, за да въз­никне задължение за такса.

В случая посочи се по-горе за всяка една от спорните години Кметът на Общината е издавал заповеди по чл.63 ал.2 от ЗМДТ, но съобразно съдържа­нието на същите имотът на оспорващия не е включен в границите на районите, в които е предвидено да се предоставят всяка една от услугите по чл.62 от ЗМДТ – вкл. и тази по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане. Изложеното води до извода, че не е изпъл­нена една от правните предпоставки, съобразно тълкуването на закона изложе­но по-горе, във връзка с възникване на задължението за заплащане и на този компонент от ТБО.

Отделно от това следва да се посочи, че по делото са ангажирани единствено и само Договорите с Община Пловдив във връзка с депониране на битови отпадъци на Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Плов­див, Марица, Калояново, Стамболийски, Родопи, Перущица, Кричим, Съедине­ние, Асеновград, Раковски, Садово, Брезово и Първомай, в землището на с.Ца­лапица относно 2009г. и 2010г., като такива доказателства не са ангажирани за останалите процесни години – 2011г., 2012г. и 2013г.

За да бъде законосъобразен актът, с който са установени задълженията, е необходимо да бъдат надлежно доказани в процеса всяка една от цитираните предпоставки – прави и фактически. Както наличието на всеки един от релевант­ните юридически факти, при осъществяването, на които възниква задължението за заплащане на ТБО, съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК е в до­казателствената тежест на органа, с последната същият не се справи в про­цеса.

Изготвената по делото ССЕ не променят в никаква степен възприетите до тук изводи.

При това положение, крайният извод на съда е, че таксите за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване", както и за услугите "поддържане на чисто­тата на териториите за обществено ползване" и обезвреждане на битови отпа­дъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане за 2009 г., 2010 г. и 2011 г., и 2012 г. и 2013 г. не се дължат от жалбоподателя, тъй като от данните по делото не се установява наличието нито един от юридическите факти въз основа на които може да се приеме, че е възникнало задължението за заплащането й.

Консеквентно на изложеното жалбата се явява изцяло основателна и като такава ще следва да бъде уважена.

При този изход на спора Община Родопи, следва да бъде осъдена да зап­лати на оспорващия направените в хода на съдебното производство разнос­ки, които се установиха в общ размер на 2 830 лева / 50,00 лева заплатена ДТ, изпла­тен 2 580 лева адвокатско хонорар по договор за правна защита и съдей­ствие на /л. 429, т. 2 / и 200 лв.-депозит вещо лице от настоящото дело/.

 

Водим от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задълже­ние по декларация №32 от 24. 01.2014г. на Гл. инспектор в служба “Местни данъци и такси” към отдел „Фи­нанси“, при Община „Родопи“, мълчаливо потвърден по реда на чл.156, ал.4 ДОПК от Началник отдел “Финанси - Местни данъци и такси” при Община Ро­допи в ЧАСТТА, с която е оп­ределена на СД „Г.-2000 Б. и сие“, ЕИК ****, седалище и адрес на управление******* като дължима такса за битови отпадъци (т.II от акта), за периоди: 01. 01.2009 г. - 31.12.2009г., 01.03.2010 г. - 31.12.2010 г., 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г., 01. 01. 2013 г. - 31.12.2013 г., в общ размер на 24  214,35 лева, ведно с прилежащи лихви за забава, като НЕЗАКО­НОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Община Родопи да заплати на „Г. - 2000 Б. и сие“ СД, със седалище и адрес на управление; ********* сумата от 2830 (две хиляди осемстотин и тридесет) лева, разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/