РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2215

 

гр. Пловдив,13.11. 2015 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав в открито заседание на  двадесет и първи откомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА П.  

ЧЛЕНОВЕ:          МИЛЕНА ДИЧЕВА

                            МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                              

при секретаря Р.П. и участието на прокурора СТЕФАНИ ЧЕРЕШАРОВА, като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА П. касационно НАХД № 1845 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Д.П.К., с адрес ***, против Решение № 1407/18.06.2015 г. на Пловдивски районен съд, постановено по НАХД № 2332/2015 г. по описа на същия съд, потвърждаващо Наказателно постановление /НП/ № ХІІ-Б-66/23.02.2015 г. на Директора на РЗИ гр. Пловдив, с което на жалбоподателката, на основание чл. 294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛХМ/ е наложена ГЛОБА в размер на 1000 лв., за извършено нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 4 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се решението на ПРС и НП да бъдат отменени, като се твърди, че се касае за маловажен случай.

3. Ответникът по касационната жалба – РЗИ гр. Пловдив не взема становище по касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от Д.П.К. срещу НП № ХІІ-Б-66/23.02.2015 г. на Директора на РЗИ - Пловдив, с което му е наложена ГЛОБА в размер на 1000 лв., за извършено нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 вр с чл. 24, ал. 4 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 000608 от 04.02.2015 г., съставен от И.И.Л, на длъжност държавен здравен инспектор в РЗИ – гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 02.02.2015 г. в аптека, находящ се в гр. Пловдив, ул. “Раковски” № 34 е установено, че ръководителят на аптеката магистър-фармацевт Д.П.К. не осъществява ефективен контрол в обекта, поради което не се вписват ежедневно в дневник температурата на помещенията и хладилниците в аптеката /последна заверка и отчитане в температурния дневник е на 29.01.2015 г./

Прието е, че с горното е нарушен чл. 20, ал. 1, т. 1 вр с чл. 24, ал. 4 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, поради което и на осн. чл. 294 от ЗЛПХМ е наложена глоба в размер на 1000 лв.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. За да потвърди наказателното постановление, районният съд от правна страна е приел, че обективно е осъществено административно нарушение, изразяващо се в нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1 вр с чл. 24, ал. 4 от Наредба № 28 от 9.12.2008 г. на МЗ. Приел е също така, че наказателното постановление е издадено при спазване на административнопроизводствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и че не е налице маловажен случай.

ІV. За правото :

8. Така постановеното решение е неправилно.

9. Настоящият съдебен състав споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и преценката, че нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Решаващият съд обаче не е съобразил, че процесното деяние следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

За маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).  

10. Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи обстоятелства (нарушението е извършено за първи път; не са настъпили вредни последици; касае за изключително кратък период от време – 3 дни, през който в процесния дневник не е отчитана температурата на помещенията и хладилниците в аптеката, два от които са събота и неделя), деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

11. Следва да се посочи, че административнонаказващият орган е игнорирал задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.

Вярно е, че обществените отношения, регулирани от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и подзаконовите актове за неговото прилагане, са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай каза се, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и очевидно е маловажен случай на нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1 вр с чл. 24, ал. 4 от Наредба № 28 от 9.12.2008 г. на МЗ. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. 12. Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд при постановяването на обжалваното в настоящото производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява неправилен и като такъв ще следва да бъде отменен. Това има за последица и отмяна на оспореното НП.

 

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 1407 от 18.06.2015 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХVІ н.с., постановено по н.а.х.д. № 2332 по описа на съда за 2015 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ХІІ-Б-66/23.02.2015 г. на Директора на РЗИ гр. Пловдив, с което на Д.П.К., с адрес ***, на основание чл. 294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛХМ/ е наложена ГЛОБА в размер на 1000 лв., за извършено нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 4 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                          

         2.