Р Е Ш Е Н И Е

1129

гр. Пловдив, двадесет и втори май  2019 г.

 

В   И  М  Е  Т  О     НА    Н  А  Р  О  Д   А

 

Административен съд-Пловдив, ІХ гсъстав, в публично съдебно заседание на шестнадесети  април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                        Председател;   Велизар Русинов

При участието на секретаря М.  Г. сложи за разглеждане , докладваното от Председателя  адм. дело  1069 по описа за 2018 година,;за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Производството е образувано е по жалба на жалбоподател- И.Б.И. ЕГН********** адрес по чл.8 от ДОПК ; ***“ ,чрез  адв.К.  А.Т. ***, срещу  ревизионен акт/РА/ № Р-16002617003237-091-001/03.01.2018 г., предмет на настоящото производство, който е потвърден и изменен с Решение №137/19.03.2018г. на Директора на Дирекция “ОДОП” Пловдив.По доводи в жалбата;о.с.з;и писм.бележки се твърди незаконосъобразност на РА, респ. на потвърждаващото го и изменящо решение.  Предвид изложените доводи в жалбата се твърди, че процесния РА е незаконосъобразен, като се оспорва РА в частта, с която е потвърден, респ. изменен с решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив и се иска да бъде отменен като незаконосъобразен.Претендира разноски,по списък,оспорен от ответника в частта за размера на адв.хонорар на проц.представител с твърдения за прекомерност на същия.             Ответникът Директор на Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез проц.представител по доводи  в оспорения РА ,Решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив ;о.с.з;и писм.защита  твърди за неоснователност на жалбата,съответно за  законосъобразност на РА, предмет на спора,респ. на потвърждаващото го и изменящо решение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи съдържащи се в оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го решение.  Претендира разноски ,оспорва претендираните разноски  от жалбоподателя  в частта за размера на претендирания адв.хонорар на проц.представител на жалбоподателя с твърдения за прекомерност на същия.Контролиращата страна Окръжна прокуратура Пловдив, не изпраща представител,не дава заключение.Настоящата инстанция намира, че РА е издаден от  компетентни органи, посочени в чл. 118, ал. 2 ДОПК и  чл. 119, ал. 2 ДОПК  ,предвид заповеди /л.16-л.20/по делото,както и РА, педставен на магнитен носител,ведно с файл генериран при подписването им с квалифициран  електонен подпис по делото ,приложен  с адм. преписка от ответника с вх. №8367/25.04.2018г. по по описа на Административен съд-Пловдив  , приети без възражения от жалбоподателя в о.с.з.;като взе предвид и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №5 от 13.12.2016г. на ВАС- ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ПЪРВА И ВТОРА КОЛЕГИЯ по Т.Д.№10 по описа на ВАС за 2016г.;Съставът като съобрази доказателствата по отделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:жалбата е подадена от И.Б.И.,с адрес *** Адрес по чл.8 от ДОПК         ***срещу Ревизионен ак/РА/№ Р -16002617003237-091-001/03.01.2018 г., издаден от  Началник сектор, възложила ревизията и Старши инспектор по приходите - ръководител на ревизията, взех предвид следното от фактическа и правна страна:Жалбата е допустима ,по същество е неоснователна. Възразява се  срещу направените констатации в РА № Р -16002617003237-091-001/03.01.2018 г., в резултат на което са установени задължения за: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 440,50 лв. и лихви в размер на 119,87 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 9 379,50 лв. и лихви в размер на 1 597,42 лв.; данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 883,80 лв. и лихви в размер на 60,89 лв. и допълнително дължими суми за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ на самоосигуряващото се лице, както следва:Вноски за ДОО         2014г.главница 790,24 лв.;лихва215,05 лв.; Вноски за ДОО     2015 г.       главница 3 993,60 лв.  ;лихва 680,15 лв;Вноски за ДОО  2016 г. главница1 666,24 лв.; лихва114,79 лв; Вноски за 30 2014 г.       главница 467,68 лв.; лихва127,27 лв.;Вноски за 30 2015 г.         главница 2 294,40 лв.; лихва95,49 лв.;Вноски за 30         2016 г. главница764,33 лв. ;лихва59,92 лв.;Вноски за ДЗПО - УПФ          2014 г.       главница 308,69 лв.;лихва 84,00 лв.;Вноски за ДЗПО - УПФ2015 г.главница 1560,00 лв.;  лихва 265,68 лв.;Вноски за ДЗПО - УПФ2016 г. главница603,71 лв.; лихва       41,59 лв.;При разглеждане на възраженията в жалбата са съобразени ДОПК, ЗДДФЛ, КСО, 330, Наредбата за обществено осигуряване на самоосшуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.   Относно 3ДДФЛ ревизията е за установяване задълженията на И.Б.И. за данък върху дохода обхваща периода 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. Ревизираното лице/РЛ/жалбоподател/ по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни/календарни/ години, попадащи в обхвата на ревизията. Установено е, че за ревизираните периоди лицето не е подавало декларации по чл.50 от ЗДДФЛ и не е декларирало получаване на доходи .На И.Б.И. е връчено ИПДПОЗЛ Изх.№ Р- 16002617003237-040-001/ 26.06.2017г., с което са изискани документи, удостоверяващи получени доходи за периода от 01.01.2013 г. - 31.12.2016 г. В представените писмени обяснения лицето моли служебно ревизиращият екип да се сдобие с документи за получените доходи през проверявания период - от трудови възнаграждения, изплатени обезщетения и др., както и с документи от 2000 г. и следващите. От лицето не са предоставени документи за получени доходи. И.И. предоставя информация, че има придобити по дарение парични суми от родителите си преди проверявания период. В хода на ревизионното производство не са предоставени документи във връзка с получени парични суми чрез дарение. Извършена е проверка в информационната система на НАП, относно получени доходи от лицето И.Б.И. за периода 01.01.2013 г.-31.12.2016 г., при която е установено следното: от лицето И.Б.И. няма подадена декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за получени доходи през проверявания период. При проверката се установява, че лицето е работило по трудови правоотношения до 29.04.2009 г. и няма получени доходи от трудови, извънтрудови правоотношения или други изплатени доходи за ревизирания период и преди него. Няма данни за осигуряване на И.И. като самоосигуряващо се лице. В отговор на връчено искане за представяне на документи И.И. предоставя информация с вх.№ Р- 12031 от 10.07.2017 г., че е получил 4 броя заеми в общ размер 34 000 евро от двама турски граждани, получени на територията наРепублика Турция. Лицето предоставя договори за заем и разписки на турски език и легализиран превод на документите както следва: от17.06.2015 г. за сума в размер на 8 000 евро, получена от Д.Ш.К.; от20.12.2015г. за сума в размер на 9 000 евро, получена от Б.Д.; от17.03.2016     г. за сума в размер на9000евро, получена от Д.Ш.К.; от 06.04.2016 г. за сума в размер на 000 евро от Б.Д. О..При ревизията е установено, че лицето /жалбоподател/е придобило движимо и недвижимо имущество както следва:По договор за покупко-продажба от 31.03.2016 г. в режим на СИО е придобит автомобил ХЮНДАЙ ГЕТЦ за сума в размер на 1684,66лв. /1/2 от цената/.По договор за покупко-продажба от 25.07.2014 г. в режим на СИО е придобит автомобил БМВ 520И за сума в размер на 150,00лв./1/2 от цената/.По договор за покупко-продажба от 28.01.2015 г. в режим на СИО е придобит автомобил МЕРЦЕДЕС СЛК 200 за сума в размер на 1 097,91 лв. /1/2 от цената/.По договор за покупко-продажба от 04.03.2015 г. в режим на СИО е придобит автомобил ШЕВРОЛЕТ АВЕО за сума в размер на 300,00лв. /1/2 от цената/.По договор за покупко-продажба от 19.05.2015г. в режим на СИО е придобит автомобил ДЖИП ГРАНД ЧЕРОКИ за сума в размер на 500,00 лв. /1/2 от цената/По договор за покупко-продажба от 19.12.2014 г. в режим на СИО е придобит автомобил РЕНО ЕСПЕЙС за сума в размер на 250,00 лв. /1/2 от цената режим на СИО е закупен автомобил РЕНО МЕГАН за сума в размер на 489,00 лв. /1/2 от цената/.С Протокол № 1436477/22.11.2017 г. от досието на съпругата на жъалбопудатиля С.М.И.са присъединени НА за покупка на недвижими имоти и договори за покупко-продажба на МПС, закупени в режим на СИО;С НА № 13 от 10.09.2015 г. е закупен недвижим имот търговски обект за кафе - аператив, 92,93 кв.м. за сума в размер на24362,50 лв. /1/2 от цената на имота/.С НА № 66/22.10.2015 г. е закупен недвижим имот търговски обект - магазин № 2 с площ 14 кв.м. за сума в размер на 4 250,00 лв. /1/2 от цената на имота/.С договор за покупко-продажба от 30.07.2015 г. е закупен МПС лек автомобил МЕРЦЕДЕС ЦЛ 500 за сума в размер на 500,00 лв. /1/2 от цената/;По договор за покупко-продажба от 11.10.2015г. е закупен ДЖИП ТОЙОТА РАВ 4 за сума в размер на1000лв. /1/2 от цената/.В хода на ревизията са събрани доказателства за доходите и имуществено състояние на лицето/жалбоподател. След анализ на събраните доказателства органите по приходите са направили следния извод: „... И.И. е придобил в режим на СИО имущество, недвижими имоти и МПС, извършил е разходи за задгранични пътувания и плащане на текущи разходи, за които е използвал парични средства от доходи, недекларирани по законовия ред.“ Установено е несъответствие между декларираните и придобити от лицето доходи и неговото имуществено и финансово състояние. И.И. не е посочил и не е предоставил данни за източниците на средствата, послужили за финансиране на несъответствието. В хода на ревизионните действия, по реда на ДОПК са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения със справки на ревизираното лице, както и на трети лица - службите по вписванията, отдел „Местни данъци и такси”, банките, Областна дирекция „Полиция”. С оглед изследването на приходите и ресурсите за извършените сделки при получените посочени като декларирани по-горе доходи се извършва съпоставка на извършените разходи и доказаните приходи, за установяване на наличието на съответствие между тях, с цел евентуално последващо прилагане на разпоредбата на чл.123 от ДОПК.При тези обстоятелства, в ревизионния доклад, респективно в ревизионния акт, е посочено, че за тези данъчни периоди са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 07 /декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период/ от ДОПК за определяне на данъчните основи, по години по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. На И.Б.И., на основание чл. 124, ал.1 от ДОПК е връчено уведомление и са връчени за попълване декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.Установено е, че наличните парични средства, с които лицето/жалбоподател е можело да разполага в началото на ревизирания период е0,00 лв. Позовавайки се на чл. 122, ал. 2, т. 7 от ДОПК, органите по приходите са определили пазарни цени на движимото и недвижимо имущество, придобито от лицето, чрез възложена по реда на чл. 60 от ДОПК експертиза. В резултат на направената съпоставка между стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларираните и получени от него доходи е установено несъответствие по години, както следва: за 2014 г. в размер на 6 173,78 лв.; за 2015 г. в размер на101844,88 лв.; за 2016 г. в размер на 12074,21 лв. След тези констатации органите по приходите са приели за облагаем доход на лицето установеното несъотвествие и след приспадане на дължимите осигурителни вноски с изчислена основа за облагане и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, с прилежащите лихви за просрочие, предмет на  жалбата.Жалбоподателят оспорва  констатациите на ответника с мотиви в следните насоки:Извършената експертиза на придобитите моторни превозни средства не отговаря на методите за определяне на пазарна цена. Според жалбоподателят е следвало да бъде изискана информация за продажните цени от продавачите и да се уточни дали те са получили повече парични средства от тези, описани в договорите за покупко-продажба;Неправилно бил приложен  според жалбоподателя особения ред за определяне на основата за облагане, тъй като не са налице законовите основания за това;Необосновано според жалбоподателя не били приети от ответника  за получени твърдяни от жалбоподателя за получени от същия заеми от турски граждани;Според жалбоподателя неправилно била определена от ответника и пазарна цена на закупен недвижим имот. Органите по приходите определят като допълнителна сума и правото на строеж, което според жалбоподателят е участвало два пъти при определяне на цената на придобиване;С допълнителна жалба жалбоподателя представя пред ответника протокол за извършена проверка на имущественото му състояние от 19.09.2017 г., която обхваща периодите 2011 г. и 2012 г. Жалбоподателят твърди, че при проверката не било установено да има различия във финансовото му състояние и не била според жалбоподателя определена основа за облагане.  Жалбоподателят твърди, че издаването на два коренно различни акта;касаещи един и същи период и издадени от една и съща администрация е показателно за извършената му „поръчкова“ ревизия. Излагат се доводи от жалбоподателя в производството пред ответника  и относно обезпечителните мерки и по точно по цената на имуществото му, която е взета предвид при обезпечаване на задълженията му.От друга страна доказателствата събрани при извършване на проверка на жалбоподателя за имущественото и финансовото му състояние, приобщени по реда на ДОПК и впоследствие при извършване на ревизията показват, че са налице предпоставките и се реализира съставът на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 07 от ДОПК, от тук и възможността за определяне на данъчната основа и данъка по реда на ал. 2 от чл. 122 на ДОПК при спазване  на чл. 123 от Д0ПК.  и особените правила на чл. 124 от Д0ПК. Действията на органите по приходите в тази  насока са правилни и обосновани. Определянето на данъчната основа чрез съпоставката на разходите е доказаните приходи е особен процесуален начин,  извън регламентираните такива в ЗДДФЛ. Понеже тези предпоставки представляват действия или бездействия на данъчния субект, с оглед общия принцип и цел, заложени в разпоредбата, законодателят е приел, че определянето на данъчната основа в тези случаи ще се извършва от органа по приходите. Конкретният размер на данъчната основа се определя чрез прилагане на критериите, установени в ал. 2, но без да е задължително да се  приложат всички те. Ясно е, че определената данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК ще се доближава до истинската, без да бъде напълно  точна;Разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК регламентира, че в тежест на физическото лице е да проведе пълно насрещно доказване и да опровергае констатациите на ревизиращите органи. В настоящия случай, изложените от И.Б.И. твърдения, за получени суми от заеми, в жалбата не са подкрепени с доказателства. В този аспект действията на ревизиращите за неприемане на доходите от заеми от физически лица са правилни и законосъобразни. В РД /стр.13 и стр.14/ органите по приходите са анализирали представените от лицето доказателства и са направили правилен извод относно реалността на представените договори за заеми. Освен, че няма доказателства за предаване на въпросните суми на жалбоподателя, не са представени доказателства за внасяне на сумите от Република Турция в Република България, няма доказателства и за обмен на валута. Разгледани в своята съвкупност тези факти потвърждават извода на ревизиращият екип по отношение на действителността и реалността на въпросните договори. Видно е, че с твърденията си жалбоподателя не доказва произхода на сумите и не оборват констатациите на ревизиращите. При положение, че липсва, какъвто и да е материален интерес и не е налице каквото и да е било действие, предприето от страна на заемодателите с оглед запазване на интересите им е видно, че въпросните заеми не обективират действително установени отношения, а са с цел да послужат в хода на ревизионното производство, в полза на лицето. Очевидно е, че договорите са съставени в хода на ревизията с цел доказване на средствата за извършените разходи.Искането на жалбоподателя да не се взема предвид при определяне на данъчната основа направената експертна оценка на стойността на движимото и недвижимото имущество, тъй като не били прецизни ,правилно е прието от ответника за неоснователна. В текстът на чл. 122, ал. 2, т. 7 от ДОПК, е изяснено, че органите по приходите (включително и при хипотезата на чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК) определят основата за облагане след анализ на капитала и пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването”. При наличните по време на ревизията данни и факти органите по приходите правилно са възложили експертиза по реда на чл. 60 и следващите от ДОПК за определяне на пазарната цена на съответното имущество. Съгласно горецитираната разпоредба експертиза се възлага от органите по приходите, когато за изясняване на някои възникнали в производството въпроси са нужни специални знания, каквито органът по приходите няма. В експертното заключение подробно са описани и посочени извършените действия, проверените документи и обсъдените данни и факти в тях, характеристиките на имотите, констатациите, използваните справочници, методи и изчисленията на цените и стойностите на строителните работи. Вещото лице е изготвило правилно пазарната цена въз основа на методи, залегнали в Наредба № Н 9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Мотивите в жалбата за включване на правото на строеж два пъти в оценката също са неоснователни. При преглед на доказателствата не се установява да е включена два пъти в оценката стойността на правото на строеж.Мотивите на жалбоподателя представени с допълнителната жалба пред ответника правилно  са приети за неоснователни . Първо, периодите на цитираната проверка обхващат 2011 г. и 2012 г., а обхватът на ревизията е от 2013 г. до 2016 г., включително. Освен това органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице.След анализ на установената в хода на ревизията фактическа обстановка, приложените към административната преписка писмени доказателства и направените от ревизираното лице възражения правилен е изводът на ответника, че обжалваният РА е постановен при изяснена фактическа обстановка, мотивиран е правилно и законосъобразно и и е потвърден.Относно КСО и 330ревизията е за установяване задълженията на жалбоподателя за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и за здравно осигуряване е първа по ред и обхваща периода 01.01.2013 г. - 31.12.2016 г. Жъалбопудатиля обжалва изцяло РА, в т.ч. констатациите и допълнително определените задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, без  конкретни доводи в частта по КСО и 330.В хода на ревизионното производство е установено, че за ревизирания период в информационната система на НАП липсват данни за регистрация на лицето/жалбоподател като самоосигуряващо се по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 или 4 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/. Няма декларирани данни и за сключени трудови договори със жалбоподателе, както и информация за възнаграждения по трудово или без трудово правоотношение.В резултат на извършените процесуални действия и анализ на събраните при ревизията доказателства е установено, че за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. са налице данни И.Б.И. да е придобил доходи, които не е декларирал и които са му послужили за покриване на извършените от него разходи. От органите по приходите е констатирано наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 07 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице/жалбоподател  не съответстват на имущественото му и финансово състояние за ревизирания период. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на ЗЛ/жалбоподател  е връчено уведомление, с което ревизираното лице е уведомено, че осигурителният доход, върху който се дължат задължителните осигурителни вноски и основата за облагане с преки данъци ще бъдат определени по реда на чл.122 от от ДОПК .След извършен анализ на относимите обстоятелства но чл.122, ал.2 от ДОПК, органът по приходите е установил доход на жалбоподателя с недоказан произход за 2014 г. в размер на 6 173,78 лв., за 2015 г. в размер на 101 844,88 лв. и за 2016 г. в размер на 12 074,21 лв. Ревизираното лице не е представило доказателства за произхода на средствата, необходими за покриване на извършените от него разходи през посочените години, поради което органът по приходите е приел, че И.Б.И. е извършвал  трудова дейност, от която са реализирани доходи и на основание чл. 124а от ДОПК следва да се установят задълженията му за ЗОВ в качеството му на самоосигуряващо се лице върху дохода с неустановен произход, определен по реда на чл.122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл.124„а” от ДОПК. Върху установения с ревизията нов размер на осигурителния доход на задълженото лице, определен на база дохода с неустановен произход, на основание чл.6, ал.8 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от 330, във връзка с чл.124а от ДОПК, органът по приходите е определил задължения за ЗОВ за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., както и прилежащите лихви, на основание чл.113 от КСО и чл.107 от 330, във връзка с чл.175, ал.1 от ДОПК, които са предмет на обжалване.Производството по реда на чл. 122 от ДОПК представлява особен процесуален ред, който дава възможност на органите по приходите да установяват задължения и в случаите, когато не са налице необходимите данни за извършване на ревизионното производство по общия ред. С оглед възможността да бъдат установявани задължения за ЗОВ, след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./, органите по приходите прилагат разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК съответно и за установяване на задълженията за задължителни осигурителни вноски. Когато органите по приходите установят данни за укрити доходи и задълженото лице не може да предостави доказателства за произхода на средствата, това дава основание да се приеме, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими ЗОВ като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и 330, върху установения доход по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК. Нормата на чл. 124а от ДОПК препраща към реда по чл. 122 от с.з. и е във връзка с дължимостта на задължителни осигурителни вноски, а не само на данъците. Същата регламентира съответното приложение на чл. 122 - 124 от ДОПК и оправомощава органите по приходите при провеждане на особеното ревизионно производство по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК да определят и задължителните осигурителни вноски. В хода на ревизионното производство е доказано наличието на предпоставка за преминаване към особения ред за облагане с преки данъци по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, от което пък следва и приложимостта на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК, след като лицето не е посочило източника на приходите/доходите за покриване на извършените разходи, т.е. не са представени доказателства, че същите са придобити от дейност, за която то няма задължението да се осигурява по КСО и 330, изводът на ревизиращите органи, че е налице периодично получаване на доходи/приходи от дейност, която не е инцидентна и се определя като дейност на самоосигуряващото се лице, е правилен и законосъобразен.Жалбоподателят с незаконосъобразното си поведение, а именно недеклариране на доходи и избягване на заплащане на данъчни и осигурителни задължения, е дал повод да бъде обложен по реда на чл.122 - 124а от ДОПК. Доказателствената тежест да посочи и докаже произхода и източника на укритите доходи е на жалбоподателя. След като същият не е представил доказателства за характера на дохода и неговия източник, върху този доход следва да се определят задължения за задължителни осигурителни вноски. Не може да се черпят благоприятни последици от факта на укриване на доходи и облагането да зависи от добросъвестността на ревизираното лице да посочи източника на дохода. Така задължените лица ще бъдат стимулирани да укриват доходи и макар и да бъдат установени от органа по приходите по реда на чл.122 от ДОПК, да останат необложени със задължителни осигурителни вноски, поради това, че лицата не представят обяснение за източника на укрития доход. В случая ревизираното лице следва да докаже, че източника на доход, послужил за нарастване на финансовото и имуществено му състояние, не е трудов. Самото прилагане на нормата на чл. 122, ал. 1, т. 07 от ДОПК означава, че поради  поведението  на лицето не е възможно да се определи нито характера на източника, нита вида на дохода.Въпреки правилния подход за определяне на нов размер на осигурителния доход на задълженото лице за ревизирания период по реда на чл. 122-124 от ДОПК, във връзка с чл.124а  от ДОПК ,ответникът в своето решение е установил,че  от органите по приходите са допуснати грешки при определяне размера на дължимата вноска за здравно осигуряване за 2014 г. и размера на дължимата вноска за ДОО за 2016 г., какго следва:при изчисляване на здравноосигурителната вноска за годишно изравняване за 2014 г. е приложен размер на вноската 12,8% върху определения с ревизията осигурителен доход. С разпоредбата на чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2014 г. размерът на здравноосигурителната вноска е определен на 8 на сто. В резултат на направената грешка с РА е установена здравноосигурителна вноска за довнасяне от задълженото лице в размер на 467,68 лв., вместо в размер на 292,30 лв.При определяне на дължимата осигурителна вноска за ДОО за 2016 г. е приложен размер на вноска 13,8%. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО размерът на дължимата вноска за фонд „Пенсии“ лицата родени след 31 декември 1959 г. е 12,8%. В резултат на направената грешка с РА е установена дължима вноска за ДОО за довнасяне в размер на 1666,24 лв., вместо в размер на1545,50 лв.,като РА правилно е изменен от ответника  в тази му част и е потвърден в останалата му част.Предмет на настоящия спор са допълнително установени задължения по ЗДДФЛ за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. и здравни и осигурителни вноски по 30 и КСО за периода 2014 г., 2015 г. и 2016 г.Подробната фактическа обстановка и съответните мотиви за допълнително начислените данъчни задължения,които става споделя, са изложени както в Решение № 137/19.03.2018 г. на Директора ,на Дирекция ОДОП Пловдив, така и в РД № Р-1600-2617003237-092-001/007.12.2017 г., неразделна част от обжалвания ревизионен акт. Констатациите на органите по приходите относно допълнително определените данъчни задължения са правилни и законосъобразни, подкрепени и документирани с годни доказателства.Тъй като ревизията е протекла по особения ред на чл. 122 и следващите от ДОПК, на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в тежест на жалбоподателя беше да проведе пълно насрещно доказване, което да опровергае  фактическите констатации на органа по приходите. Въпреки това от страна на процесуалния представител на жалбоподателя не бяха представени безспорни доказателства в качествен и количествен аспект по време на съдебното обжалване на процесния ревизионен акт пред административния съд, които да оборят констатациите на органите по приходите,въпреки четено определение по тежестта на доказване и осигуряване проц. Възможност на жалбоподателя с проведени множество о.с.з . Не бяха ангажирани доказателства, които да поставят под съмнение мотивите на приходния орган за установяване на допълнителни данъчни задължения в тежест на жалбоподателя.Правният спор се свежда до размерът на начално салдо към 01.01.2014 г., размерът на извършените разходи от жалбоподателя през ревизирания период, касаещи реалната сума на придобитото движимо и недвижимо имущество и реалното получаване на заемните суми от жалбоподателя от четири лица през 2016 г.Относно констатацията на приходния орган за невъзможността за реалното получаване на заемната сума от процесиите заемодатели следва да се посочи, че като по време на ревизионното така и по време на съдебното производство не бяха събрани дезспорни доказателства за получаването им от страна на жалбоподателя. В решението на горестоящия административен орган правилно е посочено, че няма доказателства за предаване на въпросните суми на жалбоподателя, не са представени доказателства за внасяне на сумите от Република Турция в Република БЪЛГАРИЯ и няма доказателства и за обмен на валута. Видно е, че жалбоподателят не доказва произхода на сумите и следователно не оборва констатациите на ревизиращите. При положение, че липсва, какъвто и да е материален интерес и не е налице каквото и да е било действие, предприето от страна на заемодателите с оглед запазване на интересите им е видно, че въпросните заеми не обективират действително установени отношения, а са с цел да послужат в хода на ревизионното производство, в полза на лицето. Очевидно е, че договорите са съставени в хода на ревизията с цел доказване на средствата за извършените разходи.Недоказана остана и твърдяната сума в размер на25000лв. от страна на жалбоподателя за налична към началото на 2014 г. Следва да се посочи, че периодът през който жалбоподателя твърди да е получил сумата и началото на ревизирания период са отдалечени един от друг, което е индикация за възможността сумата да е била изхарчена за текущи и луксозни нужди и да не е била налична към началото на посочения период. От друга страна не бяха представени обяснения и доказателства как и къде е била съхранявана сумата до началото на 2014 г.От приобщената по време на ревизията експертиза и изготвената съдебно-оценителна експертиза от вещото лице А.Н. е видно, че е налице значително занижаване на цените в процесните договори на процесиите два имота, придобити от жалбоподателя с нотариални актове от 10.09.2015 г. и 22.10.2015 г. Видно от наличните в административната преписка две експертизи и съдебно автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице В.С. е, че също е налице значително отклонение от цените на закупените автомобили посочени в договорите за покупко-продажба и пазарните цени на същите. От получените отговор от трето неучастващо по делото лице, а именно ЗК „Лев Инс“ АД е видно, че и застрахователната стойност на процесиите автомобили в п   ъ   т   и      н а д в и ш а в а    покупната стойност на процесните автомобили.Изготвените по време на ревизионното и съдебно производство експертизи са законосъобразни, изготвени съгласно изискванията на Наредба № Н9 от 14.08.2016 г. и методите на пар. 1, т. 10 от ДР на ДОПК. Пазарната стойност на движимото, съответно недвижимо имущество в експертизите е почти една и съща, съществено отклоняваща се сумите в разглежданите нотариални актове и договори за покупко-продажби. Следователно въпросът се свежда до коя експертиза следва да бъде кредитирана - тези изготвени по време на ревизията или тези по време на съдебното производство. Сставът приема доводите на ответника, че следва да бъдат кредитирани първите предвид следното: от значение е неправилното твърдение, че щом две вещи лица посочват различните суми на пазарните стойности, то едната експертиза е невярна или неправилно изготвена. Обратно възможно е поради големия обем на информация да е налице статистическо отклонение. Така например за пазарната стойност на един автомобил е от значение не само марката и годината на производство, но и региона, в който се продава, техническото му състояние и наличните екстри. В заключението на вещото лице В.С. средната пазарна стойност на автомобил Тойота Рав 4 е16 012 лв., а в изготвената експертиза по време на ревизията е25080 лв. В писмото на третото неучастващо лице по делото ЗК „Лев Инс“ АД е посочено, че застрахователната стойност на автомобил Тойота Рав 4 е 20778 лв., т.е. осреднена стойност между двете експертизи. Следователно вещите лица са работили с показатели приближаващи се един до друг отговарящи на реалната стопанска действителност. Съгласно чл. 202 от ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Не е спорно между страните, че жалбоподателят не е реализирал никакъв доход по време на ревизирания период като в същото време е закупувал значително движимо и недвижимо имущество в режим на СИО на   з а н и ж е н и   цени. Следователно ако се възприемат по-ниските пазарни стойности в съдебни експертизи то следва, че жалбоподателят ще бъде облагодетелстван от своето противоправно поведение - недеклариране на получени доходи и избягване заплащането на съответните данъчни и осигурителни задължения. Основен принцип в правото е, че никой не може да извлича ползи от своето противоправно поведение. Именно поради това следва да се възприемат пазарните стойности на имуществото посочени в експертизите, изготвени по време на ревизионното производство. Това от своя страна ще има възпиращ и дисциплиниращ ефект върху жалбоподателя за евентуалното му бъдещо противоправно поведение насочено срещу избягване плащането на данъчни и осигурителни задължения.Предвид горното ставът не кредитира заключението по  ССЕ, , тъй като експертът е включил в изготвената съпоставка на имуществото на жалбоподателя за ревизирания период недоказани приходи и занижени суми на извършени разходи, свързани с придобиването на движимо и недвижимо имущество,впрочем както е поискал жалбоподателя ,предвид поставените от него задачи  по ССЕ ,в рамките на които вещото лице е изготвило и своето заключение ,което не кореспондира с останалите доказателства по делото.Поради което органът по приходите правилно е приел, че жалбоподателя е извършвала трудова дейност, от която са реализирани доходи и на основание чл. 124а от ДОПК следва да се установят задълженията й  за ЗОВ в качеството й на самоосигуряващо се лице върху дохода с неустановен произход, определен по реда на чл.122 – 124 от ДОПК, във връзка с чл.124„а” от ДОПК.  Върху установения с ревизията нов размер на осигурителния доход на задълженото лице, определен на база дохода с неустановен произход, на основание чл.6, ал.8 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, във връзка с чл.124а от ДОПК, органът по приходите е определил задължения за ЗОВ за 2011 г., както и прилежащите лихви, на основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл.175, ал.1 от ДОПК, които са предмет на обжалване.Производството по реда на чл.122 от ДОПК представлява особен процесуален ред, който дава възможност на органите по приходите да установяват задължения и в случаите, когато не са налице необходимите данни за извършване на ревизионното производство по общия ред. С оглед възможността да бъдат установявани задължения за ЗОВ, след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./, органите по приходите прилагат разпоредбите на чл.122 – 124 от ДОПК съответно и за установяване на задълженията за задължителни осигурителни вноски. Разпоредбата на чл.124а от ДОПК  регламентира съответното приложение на чл.122 - 124 от ДОПК при установяването на задължителни осигурителни вноски.  В хода на ревизионното производство е доказано наличието на  предпоставка за преминаване към особения ред за облагане с преки данъци по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, от което пък следва и приложимостта на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК. Когато органите по приходите установят данни за доходи с неустановен произход и задълженото лице не може да предостави доказателства за произхода на средствата, това дава основание да се приеме, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими ЗОВ като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО, върху установения доход по реда на чл.122 – 124 от ДОПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК, след като лицето не е посочило източника на приходите/доходите за покриване на извършените разходи, т.е. не са представени доказателства, че същите са придобити от дейност, за която то няма задължението да се осигурява по КСО и ЗЗО, изводът на ревизиращите органи, че е налице периодично получаване на доходи/приходи от дейност, която не е инцидентна и се определя като дейност на самоосигуряващото се лице, е правилен и законосъобразен. Горните обстоятелства по силата на чл. 124а от ДОПК са дали основание на органите по приходите да определят осигурителния доход за ЗОВ на жалбоподателя по същия особен процесуален ред. Правният извод е, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т.07 от ДОПК, във връзка с чл.123 от ДОПК, което предопределя определяне на основата за облагане с пряк данък по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а оттам и определяне на окончателния размер на осигурителния доход и следващите се осигурителни вноски, в хипотезата на чл. 124а от ДОПК. В тази насока са и решения на ВАС -  Решение № 10417 от 10.007.2013 г. и Решение № 5234 от 15.04.2014 г., съгласно които в производството по реда на чл.122 от ДОПК законосъобразно определеният облагаем доход по този ред е основание за допълнително определяне на задължения за ЗОВ. Искането, от страна на жалбоподателя, по безспорен начин да бъде установен източникът на укрития доход, е неоснователно. Задължителните осигурителни вноски се дължат по силата на нормите, съдържащи се в материалните закони – КСО и ЗЗО. Съгласно чл. 6, ал. 2 КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Ревизия може да се извърши по общия ред, когато се установят недекларирани доходи от конкретен източник. По реда на чл.122, ал. 2 ДОПК се определят недекларираните доходи. В случая се презюмира, че определената по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК основа за облагане с данъци представлява недеклариран доход или печалба, подлежащи на облагане. Нормата на чл.124а препраща към реда по чл. 122 от ДОПК и във връзка с дължимостта на ЗОВ, а не само на данъците. След като при ревизията е установено, че е налице укрит доход, то съгласно разпоредбата на чл.124а от ДОПК, следва да се приеме, че той е доход /определен по реда на чл.122 -124 от ДОПК/ от дейност на самоосигуряващо се лице и върху него се следват съответните задължителни осигурителни вноски.А съгласно чл.124, ал. 3 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. С оглед гореизложеното, ревизиращият орган правилно е приложил нормата на чл. 122 ал. 1 и ал. 2 от ДОПК и законосъобразно е установил спорните задължения за данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ   със съответните лихви, съгласно чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ,както органът по приходите е приел, че жалбоподателя е извършвал трудова дейност, от която са реализирани доходи и на основание чл. 124а от ДОПК следва да се установят задълженията му  за ЗОВ в качеството му на самоосигуряващо се лице върху дохода с неустановен произход, определен по реда на чл.122 – 124 от ДОПК, във връзка с чл.124„а” от ДОПК. и задълженията за ЗОВ във връзка с чл.124а  от ДОПК.Съгласно разпоредбата на чл.122 ал.2 от ДОПК данъчната основа по чл.122 ал.1, се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в т.т. 1 - 16 от ал.1 на чл.122 от ДОПК. При определяне на данъчната основа по особения ред на чл.122 ал.1 от ДОПК, органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал.2, с оглед тяхната разностранност. Достатъчно е да  направи анализ на онези от тях, които биха му позволили да определи данъчната основа по възможно най-достоверния начин по отношение на конкретния ревизиран субект. В случая, ревизиращите органи са извършили анализ на обстоятелствата по ал.2, които са приели за относими към данъчната основа, и които са способствали за определянето й по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение ревизирания субект. Неминуемо, така определената данъчна основа, ще се различава от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице/жалбоподателя/. Същото разполага с процесуална възможност, в хода на производството по обжалване на ревизионния акт да опровергае установените фактически констатации /които съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК се считат за верни до доказване на противното/, като ангажира съответните доказателства, във връзка с обективно осъществения данъчен фактически състав и докаже, чрез проведено пълно насрещно доказване, че размерът на облагаемата му данъчната основа е друг, а не приетия от ревизиращите органи. Това в настоящия случай не е сторено, като, посочи се по-горе, че жалбоподателят не ангажира необходимата пълнота от доказателства, които да обосновават по категоричен начин поддържаното от него становище,напротив прояви процесуално бездействие и в настоящото производство. Обратно, в случая органите на приходната администрация, установиха по безспорен начин съществуването на фактите, от който черпят правомощието си да определят данъчната основа за облагане на жалбоподателя по реда на чл. 122 от ДОПК, като фактическите констатации на ревизиращите са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Предвид   чл.122,ал.1,т.7от  ДОПК органът по приходите може да приложи  установения  от съответния закон размер  на данъка към определена  от ответника  по реда на чл.122 ал. 2 от ДОПК основа ,това органът по приходите може да направи ,когато са налице данни за укрити приходи или доходи ,какъвто е и процесния случай.Събраните в хода на ревизията писмени доказателства със значението по смисъла на чл.49 от ДОПК , писмени обяснения /чл.57  във връзка с чл.57 ал.4 от ДОПК / и писмените обяснения от РЛ /чл.56 ал.1 от ДОПК/ са съобразени в хода на ревизията, като писмените обяснения на ревизираното лице са зачетени с оглед установяването на фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство.При изпълнение предпоставките на особеното производство, регламентирано в чл.122 и сл. от ДОПК, като на основание чл.124 ал.2 ДОПК, фактическите констатации се смятат за верни, и тъй като наличието на основанието по чл.122 ал.1 т.7 ДОПК се подкрепя от събраните доказателства, се е достигнало до извод за промяна на основата за облагане за посочения данък за  процесните периоди Съобразявайки правилото по чл.124 ал.2,във вр.чл.124а от ДОПК, следва да се приеме, че в случая не се представиха доказателства, които да опровергаят по несъмнен начин, изложените в оспорената част на процесния ревизионен акт факти и обстоятелства,предвид процесуалното  поведение на жалбоподателя и в настоящото производство.                                                                     Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата против ревизионния акт в оспорената му част е неоснователна и недоказана, и като такава следва да бъде отхвърлена.                                                                     При посочения изход на спора, на основание чл.161 ал.1 изр.3 от ДОПК на Дирекция “ОДОП“ – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, което се констатира в размер на1326,89(хиляда триста двадесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки) лева, изчислено съгласно чл.8 във връзка с чл.07 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.                                                                                     Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд-Пловдив, първо отделение, IХ гсъстав;

Р       Е       Ш       И :

         Отхвърля жалбата на И.Б.И. ЕГН********** адрес по чл.8 от ДОПК;***“ , срещу  Ревизионен акт/РА/№Р-16002617003237-091-001/03.01.2018 г., в оспорената част предмет на настоящото производство, който е потвърден и изменен с Решение №137/19.03.2018г. на Директора на Дирекция “ОДОП” Пловдив.     Осъжда И.Б.И. ЕГН**********,с адрес по чл.8 от ДОПК;***“да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, при  Централно Управление на Национална агенция по приходите сумата от 1326,89(хиляда триста двадесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки) лева, разноски по делото. Препис от акта да бъде изпратен на страните.                 Решението може да бъде  обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.                                                                                         Съдия;