РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1234

 

 

гр. Пловдив, 07.06.2019 год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                     

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ : ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                                               ПЕТЪР КАСАБОВ

               

при секретаря Д.Т.и с участието на прокурора Петър Петров, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 1005 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

              Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба, предявена от М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез адв.И.С. със съдебен адрес:***, оф.2 срещу Решение № 444/11.03.2019г., постановено по АНД № 7481/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-1030-010236/19.12.2016 г. на Началник група при сектор „Пътна полиция“ – гр.Пловдив, към ОДМВР – Пловдив, с което на касационния жалбоподател е  наложено административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

            Касационният жалбоподател намира решението на първоинстанционния съд за постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира отмяната на съдебния акт.

Ответникът по касационната жалба  - ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не се представлява и не излага становище по касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че  първоинстанционното решение следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от М.М.М., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 16-1030-010236/19.12.2016 г. на Началник група при сектор „Пътна полиция“ – гр.Пловдив, към ОДМВР – Пловдив, с което му е  наложено административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

         Районният съд е установил следната фактическа обстановка:

На 17.11.2016 г. М.М. *** лек автомобил „Ауди А4” с рег. № ***, собственост на друго лице – на Д.А.Ч., като за този автомобил към датата на управлението му от М. сключен и действащ договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите – последно действащият договор за такава застраховка – по застрахователна полица № BG/22/116000400558 със застраховател ЗК „ЛЕВИНС” АД, бил прекратен на 09.11.2016 г. Около 15.00 ч. на кръстовището на ул. „Болград” и бул. „Александър Стамболийски” в гр. Пловдив М. бил спрян за полицейска проверка с управлявания от него автомобил описан по-горе от служители на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, сред които Г.Д.– полицейски инспектор, който установил липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите по отношение на управлявания от М. автомобил. За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ от 17.11.2016г., в който нарушението е квалифицирано по чл.638 ал.3 от КЗ. АУАН е подписан от нарушителя без възражения, като такива не са депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

         Последвало е издаването на № 16-1030-010236/19.12.2016 г. на Началник група при сектор „Пътна полиция“ – гр.Пловдив, към ОДМВР – Пловдив.

В хода на първоинстанционното съдебно производство като свидетел е разпитан актосъставителят Г.Д., който след предявяване на АУАН е потвърдил, че е съставил и подписал акта.

         С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е потвърдил процесното наказателно постановление, като въз основа на събраните по делото и писмени и гласни доказателства е приел за безспорно установено извършването на процесното нарушение. Направен е извод, че НП е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, като в тази насока е цитирал съдържащата се по преписката оправомощителна заповед – Заповед № 317з-3807-24.10.2016 г. на Директора на ОД на МВР Пловдив, с която са оправомощени определени длъжностни лице да издават НП за нарушения по чл.638 ал.1-3 и ал.5 и чл.639 от КЗ, като сред тях са и Началник Група „Административно наказателна дейност и отчет на водачите” в Сектор „Пътна полиция”, и Началник Група  „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” пак в Сектор „Пътна полиция”. В мотивите си съдът е посочил, че не е съществено нарушение непосочването в атакуваното НП като Началник на коя Група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив действа административно – наказващият орган. Според районния съд правилно е приложена и съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл.638 ал.3 от КЗ, като по отношение на размерът на глобата е изложено, че същият е конкретно определен от законодателя. Направен е извод, че доколкото самото нарушение не се квалифицира с някаква по – ниска степен на обществена опасност от което и да е друго нарушение от същия вид, няма и многобройни и/или някакви изключителни смекчаващи административната отговорност обстоятелства, случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН. Посочено е, че процесният случай не е инцидентен за този многократен нарушител като водач на моторни превозни средства.  В заключение е посочено, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

            Касационният съд намира, че въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. В решението си съдебният състав е достигнал до обосновани изводи.

          Настоящия съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че нарушението е установено по безспорен начин, като в тази връзка следва да се отбележи, че липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите по отношение на управлявания от жалбоподателя автомобил, не се оспорва нито пред районен съд, нито пред касационна инстанция.

Фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд, се споделят  изяло от настоящата инстанция, което прави излишно тяхното преповтаряне. 

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е обсъдил направените пред него възражения в пункт 2 от жалбата, видно от която М. е направил възражение, че административнонаказателното обвинение е повдигнато за това, че допуска административно нарушение по ЗДвП. В тази насока районния съд е посочил, че нарушението е правилно подведено към уреждащата състава му правна норма, а при излагане на обстоятелствата на нарушението са описани всички от значение за правилната правна и фактическа преценка, а и по начин да не ограничават субектът на административната отговорност във възможността от разбиране на вмененото нарушение и неговите елементи. За пълнота касационна инстанция следва да отбележи, че нито в АУАН, нито в НП е посочено, че касационният жалбоподател е допуснал процесното нарушение. А и видно от съдържанието на чл. 638 ал.3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Такъв именно е настоящия случай.

Що се отнася до възражението за компетентността на административно наказващия орган, както правилно е отбелязал районния съд, видно от приложената по преписката оправомощителна заповед – Заповед № 317з-3807-24.10.2016 г. на Директора на ОД на МВР Пловдив, със същата са оправомощени определени длъжностни лице да издават НП за нарушения по чл.638 ал.1-3 и ал.5 и чл.639 от КЗ, като сред тях са и Началник Група „Административно наказателна дейност и отчет на водачите” в Сектор „Пътна полиция”, и Началник Група  „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” пак в Сектор „Пътна полиция”. Не е съществено нарушение непосочването в атакуваното НП като Началник на коя Група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив действа административно – наказващият орган.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения на материалния и процесуален закон. При това положение съдебният акт на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила.

              По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ  състав

 

Р Е Ш И:

 

              ОСТАВЯ в сила Решение № 444 от 11.03.2019г. на Пловдивски районен съд, постановено по АНД № 7481 по описа на същия съд за 2018г.

 

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                       2.