Р Е Ш Е Н И Е

 

 № 1386

 Гр. Пловдив, 20.06.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЯВОР КОЛЕВ

    ЧЛЕНОВЕ:  ЯНКО АНГЕЛОВ

                                ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА  КАНД № 1015 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, предявена от В.А.Д., ЕГН **********, чрез адв. Д., против Решение № 252 от 11.02.2019 г. на Районен съд гр. Пловдив, XX н.с., постановено по а.н.д. № 4946 по описа на същия съд за 2018 г., с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № НК-11/07.09.2017 г., издадено от началник на второ РУ на МВР - гр. Пловдив, с което на В.А.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за извършено от нея нарушение по 218б  във връзка с чл.194 ал.1 от НК.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК във връзка чл.63 от ЗАНН. Според касатора, при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, но решаващият състав не е коментирал нито едно от наведените в жалбата оплаквания. Твърди се също така, че наказаното лице не е било запознато нито с материалите по прокурорската преписка, нито със съставения АУАН. Твърди се и, че изводите на съда са базирани на показанията, дадени от Д.  хода на прокурорската преписка, както и, че е опорочена процедурата по оглед на  записа. Излага доводи и в насока, че при издаване на НП, АНО не е взел предвид възраженията на Д., изложени в АУАН-а. Иска се отмяна на обжалваното  решение на ПРС и отмяна на НП. Претендират се разноски по делото, както и разноските, направени пред РС – Пловдив.

Ответникът по касационната жалба – второ РУ при ОД на МВР – Пловдив, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Административен съд - Пловдив, ХХІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:

Настоящият състав на съда намира постановеното решение за правилно.

В оспореното НП е посочено, че същото издадено въз основа на АУАН серия Р № 372934 от 29.08.2017 г. за това, че на 14.02.2017 г. в 07:25 ч. в гр. П., СУ „**“, бул. „**“ № *, е отнела чужди движими вещи – един чифт дамски ръкавици, собственост на С.И.Г., като ръкавиците са върнати впоследствие, стойността на отнетата вещ е между 80 и 100 лв., като с тези си действия Д. виновно е нарушила чл.194 ал.3 във връзка с чл.218б ат НК, поради което и на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.218б ал.1 от НК и е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

В хода на първоинстанционното производство, като доказателство по делото е приобщена пр. пр. № 1322/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, в която се съдържа постановление за отказ да се образува досъдебно производство с № 1322/2017 г. от 07.06.2017 г., в което е описано, че извършеното от Д. деяние съответства на правната квалификация на престъпление по чл.194 ал.3 във връзка с ал.1 от НК – маловажен случай на кражба. Посочено е също така, че съгласно разпоредбата на чл.281б от НК, за такъв вид дейния, следващото се наказание е глоба, наложена оп административен ред, когато предметът на престъплението е възстановен или заместен, какъвто е настоящият случай.

В постановлението е посочено също, че от приложената справка за съдимост В.А.Д. не е осъждана, няма регистрирани криминални прояви до момента, както и не и е налагано административно наказание за такива дейния, поради което, на основание чл.424 ал.5, изр.II от НК преписката следва да бъде изпратена на началника на 02 РУ при ОД на МВР Пловдив.

С цитираното постановление на РП - Пловдив е постановен отказ да се образува  досъдебно производство и е прекратена преписката с вх. № 1322/2017 г. по описа на РП - Пловдив.

Копие от постановлението е изпратено на началника на 02 РУ при ОД на МВР Пловдив /за изпълнение/.

За да потвърди наказателното постановление първоинстанционният съд приел, че в случая при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.Установената фактическа обстановка е потвърдена от събраните при съдебното следствие писмени и гласни доказателства, както и, че самата Д. не е отрекла пред съда, че знае за образуваната прокурорска преписка, предвид на което е приел, че е налице пълно съответствие със събраните по делото доказателства и обясненията на жалбоподателя. След прегледа на записа, на жалбоподателя е дадена възможност да даде обяснения, на които съдът не е дал вяра, тъй като обясненията не са или убедителни, което е потвърдено и от записа, тъй като поведението демонстрирано в него, води до единствения категоричен извод, че същата е знаела, че ръкавиците са чужди, поради което ги отнася със себе си, прикрити с други предмети.

Според ПРС, обсъдено е и възражението относно неяснотата при съставяне на НП, като съдът подробно е анализирал разпоредбата на чл.36 ал.2 от ЗАНН, както и изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, сроковете за издаване на АУАН, като е посочено, че и АУАН и НП са съставени от компетентни лица. Приел е също така, че от обективна страна няма съмнение, че жалбоподателят е отнел чужди движими вещи - ръкавици, с малка стойност, които са върнати на собственика, и е налице умисъл, обективиран в действията, предприети от Д..

Съдът е обсъдил и въпросът за приложението на чл.28 от ЗАНН., и е приел, че наложеното наказание е в минимално предвидения от закона размер и не подлежи на редуциране.

Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изложените в решението мотиви, като намира, че районният съд правилно е преценил събраните по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.36 ал.2 от ЗАНН без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган.

Цитираната норма е категорична, че без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. Законът не поставя каквито и да било други условия в такава хипотеза.

В НП деянието, за което наказаното лице е подведено под административнонаказателна отговорност, е индивидуализирано в достатъчна степен откъм време, място и специфика на извършеното, като същевременно АНО се е позовал на съставения АУАН, изготвен въз основа на изпратеното до него постановление за отказ да се образува наказателно производство, в което е извършено изключително подробно описание на деянието откъм обективните и субективните му елементи. При това положение за наказаното лице няма основание да възникне каквото и да било съмнение относно причината, поради която се подвежда под административнонаказателна отговорност.

Настоящият състав на съда намира, че постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. По делото са ангажирани достатъчно, убедителни и непротиворечиви доказателства относно извършеното нарушение.

Безспорно в случая е приложима нормата на чл.36 ал.2 от ЗАНН, независимо че е съставен АУАН. Доколкото цитираната разпоредба предвижда отклонение от общото правило - образуване на административно-наказателна преписка без съставен акт, в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора, по аргумент на по-силното основание, следва да се приеме, че тази хипотеза ще е налице и при отказ за образуване на досъдебно производство, още повече, че предпоставките и за двете са идентични – чл.24 НПК. Безспорно е също така, че в случая с постановлението на районния прокурор също изрично е постановено, че се прекратява производството по преписката, с което кумулативно дадените в чл.36 ал.2 от ЗАНН предпоставки са налице.

В този смисъл, неоснователно е възражението на Д., че не е била запозната с материалите по прокурорската преписка. Напротив, в дадените от нея обяснения пред въззивната инстанция, тя е посочила, че е знаела за образуваната прокурорска преписка.

Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че основанието за налагане на административното наказание е именно чл.218б ал.1 от НК, настоящата инстанция изцяло споделя изводите на съда за липса на съществени нарушения при издаването на НП, довели до накърняване правото на защита на наказаното лице, още повече, че първоинстанционният съд е дал възможност на Д. да даде лично обяснения във връзка и с изгледания запис, поради което и възраженията относно истинността на записа, тъй като същият е приет като доказателство по делото в с. з. 20.12.2018 г. - надлежно запечатан в плик диск, съдържащ се в прокурорската преписка, който е предявен на страните и материалът е възпроизведен с помощта на технически помощник за възпроизвеждане в съдебно заседание. Видно от същия протокол, възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподателката в тази насока не е направено, а същото се прави едва в настоящата инстанция.   

Преценката дали едно нарушение е съществено или не се прави конкретно за всеки казус, като съществено е само онова нарушение, което води до нарушаване на правата на нарушителя и конкретно – до препятстване възможността да узнае в какво се състои неговото нарушение, както и да се защити по съответния законово предвиден ред.

На следващо място следва да се посочи, че съгласно посочената в НП като административно наказателна разпоредба на чл.218 б НК, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен.

Същевременно съдът отчита, че нарушението е за първи път, което е посочено и в постановлението за отказ да се образува досъдебно производство. Не се констатират изобщо обстоятелства, които да мотивират налагането на санкция над посочения законов минимум от 100 лв., като правилно АНО е определил същата. 

По направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски – определяне на адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното: В чл.84 от ЗАНН се предвижда субсидиарно приложение на НПК за неуредените въпроси в производството по ЗАНН. В мотивите на ТР № 2/03.06.2009 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, издадено при действащият НПК е изложено, че при разглеждане на касационните жалби редът на АПК относно правилата на касационното производство следва да се прилага ограничително. Препращането в разпоредбата на чл.63 ал.1 ЗАНН към глава ХІІ АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд, и доколкото не противоречи на НПК. Изрично в мотивите е отбелязано, че в производството пред РС по обжалване на НП по ЗАНН не се заплаща държавна такса, поради което и при подаване на касационна жалба срещу решението не се дължи държавна такса. Освен това в касационното производство по чл.63 ал.1 ЗАНН не се присъждат и разноски, които не са предвидени в първоинстанционното производство по ЗАНН, защото и в двата случая не се прилага препращането по чл.228 АПК към първоинстанционното производство по АПК. Поради това касационният състав намира, че искането следва да се остави без уважение, тъй като в касационното производство по ЗАНН разноски не следва да се присъждат, както за въззивната, така и за касационната инстанция.

При това положение, съдът намира жалбата за неоснователна, а постановеното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХХI състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 252 от 11.02.2019 г. на Районен съд гр. Пловдив, XX н.с., постановено по а.н.д. № 4946 по описа на същия съд за 2018 г.,

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                     2.