РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

  

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1652

 

гр. Пловдив, 26.07.2019 год.

 

   

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесетата  година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

 при секретаря Д. Й.  и прокурор Й. Т., като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИ ПАСКОВ административно дело № 1031 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производство по реда на чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал.2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.         

  Образувано е по искова молба на М.Ж.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощника й адв. Т.А., за присъж­дане на обез­ще­те­ние в размер на 400 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, представляващо обезщетение за при­чинените му имуществени вреди за направените разходи за ад­во­катско въз­наг­раждение в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление № 778 от 19.06.2018г издадено от Зам. Кмет „Транспорт“ в Община Пловдив с което на основание чл. 40, ал.3 от Наредбата за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив на ищцата е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.,  отменено като незаконосъобразно с Решение № 512 от 18.03.2019г. постановено по АНД № 4398/2018г. по описа на ПРС.

346 от 29.02.2016г. , постановено по АНД № 7872/2016г. по описа на ПРС.

Ищецът претендира при­съждане на направените по настоящото дело разноски.

Ответникът – Община Пловдив, чрез пълномощника му гл. ю-т Т. смита иска за неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност на претенцията.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на исковата молба, като поддържа становището на ответника за прекомерност на претенцията.

Искът е предявен от надлежна страна и в срок, затова същият е процесуално допустим. Разгледан по същество е  НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения :

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

С Наказателно постановление № 778 от 19.06.2018г издадено от Зам. Кмет „Транспорт“ в Община Пловдив,  на основание чл. 40, ал.3 от Наредбата за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив на ищцата е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.

С Решение № 512 от 18.03.2019г. постановено по АНД № 4398/2018г. по описа на ПРС, НП е било отменено като незаконосъобразно.

Решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 03.04.2019г.

От правна страна съдът намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – Община Пловдив, която е пасивно легитимиран ответник  по смисъла на  чл. 205 АПК.

По аргумент на чл.204 ал.1 от АПК, допустимостта на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка чл.203 ал.1 от АПК, се обуславя от наличието на административен акт, отменен по съответния ред.

На първо място следва да бъде съобразено Тълкувателно постановление №  2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Според висшите магистрати, дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

Все в тази насока е необходимо да бъде съобразено още следното:

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази разпоредба обаче, е неприложима към настоящия случай, тъй като не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. С плащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно НП, тъй като същият е упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес. Освен това нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК, предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо повече в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена;  незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, каза се следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт).

Следва да се отбележи обаче, че по делото не са представени доказателства за това, че ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по обжалване на Наказателно постановление № 778 от 19.06.2018г издадено от Зам. Кмет „Транспорт“ в Община Пловдив. Видно от приложеното за послужване АНД № 4398/2018г. по описа на ПРС е, че в производството пред ПРС не е представен цитирания от ищцата  Договор за правна помощ от 28.06.2018г., сочен като доказателство за изплатеното от нея  възнаграждение в размер на 400 лв.  Същият не е представен и в хода на настоящето производство.

Предвид горното съдът намира, че не е доказано по делото на ищеца да са били причинени вреди, т.е искът не е доказан както по основание така и по размер.   

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският Административен съд, ХІІІ състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на М.Ж.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощника й адв. Т.А., за присъж­дане на обез­ще­те­ние в размер на 400 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, представляващо обезщетение за при­чинените му имуществени вреди за направените разходи за ад­во­катско въз­наг­раждение в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление № 778 от 19.06.2018г издадено от Зам. Кмет „Транспорт“ в Община Пловдив с което на основание чл. 40, ал.3 от Наредбата за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив на ищцата е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.,  

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: