РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Описание: logo

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1235

 

 

гр. Пловдив, 07.06.2019 год.

 

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                    

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ : ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                                               ПЕТЪР КАСАБОВ

               

при секретаря Д.Т.и с участието на прокурора Петър Петров, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 1063 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

              Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

              Образувано е по касационна жалба, предявена от А.М.М., ЕГН **********,***, подадена чрез адв.С.Ш. със съдебен адрес:***, срещу Решение № 52/13.03.2019г., постановено по АНД № 872/2018 г. по описа на Районен съд – Карлово, II наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-0281-001240/30.11.2018 г. на Началник РУ на МВР – Карлово, с което на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 74 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание  глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, както и са му отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз -2539 на МВР за нарушението.

            Касационният жалбоподател намира решението на първоинстанционния съд за несправедливо, необосновано и незаконосъобразно. Изложено е, че съдът неправилно е интерпретирал събраните по делото доказателства. Посочени са съображения за маловажност на случая. Според жалбоподателя в атакуваното НП не е упоменато чия собственост е автомобила, което било от съществено значение за случая и по този начин му е нарушено правото на защита. В жалбата е посочено, че не е конкретизирано мястото на извършване на нарушението. Претендира отмяната на съдебния акт.

Ответникът по касационната жалба  - ОД на МВР Пловдив, РУ Карлово не се представлява и не излага становище по касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че  първоинстанционното решение следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

          Карловският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от А.М.М. с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 18-0281-001240/30.11.2018 г. на Началник РУ на МВР – Карлово, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 74 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание  глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, както и са му отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз -2539 на МВР за нарушението.

         Районният съд е установил следната фактическа обстановка:

На 10.11.2018г. изпълнявайки служебните си задължения по контрол на безопасността на движението, служителите на РУ на МВР Карлово, Г.и К., около 21.05ч. в с. Анево, на ул. „Първа“, до № 45 спрели за проверка движещ се в посока запад-изток лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ***, управляван от А.М.М., като последният управлявал автомобила с включени допълнителни светлини за мъгла, без видимостта да била намалена. Превозното средство било собственост на А.М.М., който го бил закупил на 19.03.2018г., като в двумесечен срок от придобиване на собствеността не бил регистрирал автомобила, което е установено чрез проверка в мобилна система РСОД. Автомобилът бил  с поставените регистрационни табели от предходната регистрация. За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ от 10.11.2018г., в който нарушенията са квалифицирани по чл. 74 ал. 1 от ЗДвП и по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП и изрично е отразено, че М. няма  възражения.

         Последвало е издаването на Наказателно постановление 18-0281-001240/30.11.2018 г.

В хода на първоинстанционното съдебно производство като свидетели са разпитани актосъставителят Л.Г., който е потвърдил фактическите констатации в АУАН и П.К..

         С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е потвърдил процесното наказателно постановление, като въз основа на събраните по делото и писмени и гласни доказателства е приел за безспорно установено извършването на процесните нарушения. Направен е извод, че правилно са определени съответстващите санкционни разпоредби, и че в случая наложените на М. кумулативни наказания са в минималния предвиден размер. В мотивите си съдът е посочил, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическата установеност не сочи на маловажност по смисъла на посочената разпоредба, както и че се касае за повече от едно извършени нарушения на процесната дата. За неоснователно е счетено възражението за

накърнено право на защита, като в тази насока съдът е изложил, че собствеността на автомобила не е елемент от обективния състав на нарушението, както и че мястото на нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано.

            Касационният съд намира, че въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. В решението си съдебният състав е достигнал до обосновани изводи.

          Настоящия съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че нарушенията  са установени по безспорен начин.

Фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд, се споделят  изяло от настоящата инстанция, което прави излишно тяхното преповтаряне. 

Безспорно са установени нарушенията. Що се отнася до възражението за накърненото право на защита, касационна инстанция счита същото за напълно неоснователно, като в тази насока районен съд е изложил подробни мотиви. Съгласно чл. 175 ал.3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Санкционната разпоредба предвижда наказание за водача, а не за собственикът на автомобила. А относно мястото на извършване на нарушението, същото е в достатъчна степен индивидуализирано, като е посочено, населеното място, улицата и посоката на движение. Както е изложено и в мотивите на оспореното решение посочването „до 45“ не буди съмнение, че касае номер на улица, но дори и изобщо да не беше посочен такъв, не би било налице нарушение, засягащо правата на нарушителя, още повече, че настоящия случай се отнася за малко населено място.

Установените по делото факти не обосновават извод и за наличие на хипотезата на чл.28 от ЗАНН, като случаят не е маловажен, с оглед характера на нарушението и степента на обществената му опасност, точно както е приел и първостепенния съд.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения на материалния и процесуален закон. При това положение съдебният акт на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила.

              По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ  състав

 

 

Р Е Ш И:

 

              ОСТАВЯ в сила Решение № 52 от 13.03.2019г. на Карловски районен съд, постановено по АНД № 872 по описа на същия съд за 2018г.

              РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                       2.