Р Е Ш Е Н И Е

№1583

Град Пловдив, 19 юли 2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесети юни,  две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

                                                  Председател: Анелия Харитева

                                                           Членове: Стоил Ботев

                                                                                   Георги Пасков

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдия Ботев к.а.н.д. № 1247 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М.С.П. , чрез адв. Я. , със съдебен адрес *** против решение № 492 от 15,03,2019г., постановено по а.н.д. № 449 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година, 5-ти наказателен състав в частта, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-1030-010054 от 30.11.2018 г., издадено Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна Полиция“, с което на П., на основание чл. 179 ал. 3 т. 4 Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание – глоба, в размер на 300 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 139 ал. 5 ЗДвП.

 Според касатора решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Цитира се съдебна практика и се иска  отмяна на обжалваното решение ведно с оспореното НП.

Ответникът не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна, поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, за  установено по безспорен начин, че П. на 01.11.2018 г.  около 11:20 часа  в община Родопи, обл. Пловдив, на път II-86, км 3+500, част от републиканската пътна мрежа, управлявала  лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Г-500“ с рег. № РВ*****  собственост на „Рентал Груп“ ЕООД, като не е залепен /поставен/ валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата при движение по републиканските пътища в долния десен ъгъл на предното обзорно стъкло на МПС.

Бил съставен АУАН с бл. № 947221/01.11.2018 г., с който на жалбоподателката било вменено нарушение по чл. 139 ал. 5 ЗДвП, а впоследствие и оспореното НП.

РС е приел за  установена горната обстановка , въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел А.Вълчев, кредитирани като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност.

От правна страна са изложени мотиви, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като и че материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и са спазени  и сроковете по чл. 34  от ЗАНН.

Изложени са мотиви, че РС счита за неоснователно и възражението, че в текстовата част на АУАН и НП е описан състава на нарушението на чл.100 ал.2 от ЗДвП, а видно от съдържанието на АУАН и НП е посочено, че няма заплатен /поставен/ валиден винетен стикер за платена винетна такса. Обсъдена е и съдебна практика на настоящия съд. Изрично е посочено , че не е на лице разминаване между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация, както и че не са налице основанията за приложението на чл. 28, б. „а“  от ЗАНН.

В настоящата жалба отново се твърдят горните пороци.

Решението е правилно.

Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Съдът намира, че не са налице касационни основания по чл.348, ал.1 НПК, поради което обжалваното решение като правилно, допустимо и обосновано следва да бъде оставено в сила.

 Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

Р  Е  Ш  И  :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 492 от 15,03,2019г., постановено по а.н.д. № 449 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година, 5-ти наказателен състав.

Решението е окончателно.

                                                             Председател:                                                                                                                            

                                                                      Членове: