Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1326

 

град Пловдив, 17.06.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 1269 описа за 2019 година, взе предвид следното:

 

Производство пред първа инстанция.

Делото е образувано по исковата молба предявена от И.А.К., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адв. П., срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна админитрация“ - София.

Производството е по чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като се предявява иск за заплащане на имуществени вреди в размер общо на 1000 лева, причинени на ищеца, в резултат от незаконосъобразното Наказателно постановление № 36-0000477/31.10.2018 година, издадено от Главен инспектор при ОО-Пловдив на ИААА, което е отменено с влязъл в сила съдебен акт – решение № 75 от 15.01.2019 година по АНД № 7687 от 2018 година по описа на Районен съд Пловдив, XXVІ наказателен състав и оставено в сила с Решение № 963/25.04.2019 година по КАНД № 508/2019 година по описа на Административен съд – Пловдив, ХХI състав, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление пред двете съдебни инстанции. Иска се присъждане на разноските направени и по настоящото дело.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писмена защита адв. П. поддържа исковата претенция, излага подробни съображения по същество на спора. Претендира и присъждане на направените по настоящото дело разноски.

Ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, не се представлява в съдебно заседание, а в писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И., счита иска за частично основателен, като моли да се постанови решение при условията на чл. 237 от ГПК, като относно разноските се приложи хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Прокуратурата на Република България, чрез Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, счита исковата пренеция за основателна и моли да бъде уважена.

Пловдивският административен съд, като прецени доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от  ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита предявеният иск за процесуално допустим, а по същество за основателен, по следните съображения:

При признаване на иска от ответника делото не се прекратява, а се постановява решение, вкл. и по реда на чл. 237 от ГПК. /Определение № 9766 от 24.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10340/2015 г., I о./. За да бъде прекратено съдебното дирене обаче, ищецът следва да е изразил желание за това – "да поиска прекратяване на съдебното дирене" /ал.1/. В случая такова искане не е налице и по тази причина настоящият състав следва да се произнесе по общия ред – чл. 235 и сл. от ГПК /Решение № 51 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5299/2014 г., I г. о., ГК/, като следва да се мотивира по основателността на исковата претенция, съобразно събраните в хода на производството доказателства и относимите към предмета на спора нормативни разпоредби.

В процесния случай е неприложима  разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, според която законът не се прилага, ако в друг закон или указ е предвиден специален начин на обезщетение.

Ответникът не е възразил и не е представил доказателства за наличие на "специален начин на обезщетяване" по смисъла на чл.8, ал.3 ЗОДОВ, което да изключва търсенето на имуществена отговорност за вреди, причинени от незаконен административен акт по реда на чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Неснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че ищецът не е поискал възстановяване на сумата. Законът не предвижда като елемент от фактическия състава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ „поканата“ за възстановяване на сумата, а и също така не се установява след призоваването на ответника по настоящото дело да е заявено неговото желание за постигане на съдебна спогодба.

Няма спор, че Наказателно постановление № 36-0000477/31.10.2018 година, издадено от Главен инспектор при ОО-Пловдив на ИААА, е отменено с влязъл в сила съдебен акт.

Не е спорно, че по АНД № 7687/2018 година по описа на Районен съд – Пловдив и по КАНД № 508/2019 година по описа на Административен съд – Пловдив, са представени договори за правна помощ и съдействие, съответно от 10.12.2018г. и от 29.01.2019 година, сключени между И.К. и адвокат С.П., от които е видно, че е договорена сумата от по 500 лева представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делата пред двете съдебни инстанции, като същате суми са платени „в брой“ при подписването на договора.

Платената на адвоката сума за целите на обжалването и отмяната на наказателното постановление има характер на възнаграждение. По правилата на ЗЗД получаването на възнаграждение се свързва с изпълнение на договор за поръчка, сключен между наказаното лице и адвоката и упълномощаване на втория от първия като едностранна правна сделка. Чрез договора страната доказва наличието на споразумение относно обхвата на правната услуга, размера на възнаграждението и начина на плащане, както удостоверяване на факта на плащане в частта, в която същият служи като разписка.

С действията на своите служители по издаване на порочното наказателно постановление ответната организация – юридическо лице, е причинила имуществена вреда на ищеца, изразяваща се в заплащане на хонорар на адвокат С.П. в размер общо на 1000 лева, с която сума ищецът е бил увреден. С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.

По делото се установява, че И.К. действително е бил защитаван по визирания по - горе договор, като упълномощеният адвокат е извършвал съответните процесуални действия, видно от всички протоколи за проведените съдебни заседания по АНД № 7687 от 2018 година по описа на Районен съд – Пловдив, XXVІ наказателен състав, както и по КАНД № 508/2019 година по описа на Административен съд – Пловдив, ХХI състав.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства съдът съобрази следното от правна страна:

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт).

В този смисъл от съда не следва да бъде споделен довода, че в случая отмененото наказателно постановление не представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него, нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ.

Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици.

Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 година, постановено по т. д. № 2/ 2014 година на ВКС и ВАС.

Налице са в случая и останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от отменения акт. В тази връзка неоснователен е доводът на ответника, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Този извод се основава на съображения, че заплащането на възнаграждение по договор за поръчка не е пряка и непосредствена последица от административен акт и тъй като ангажирането на правна помощ в производството по ЗАНН не е задължително, то и направените за адвокатска защита разходи не са пряка и непосредствена последица от издаденото и отменено впоследствие наказателно постановление. Настоящият състав приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът в случая не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган.

Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по наказателни от административен характер дела, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на И.К. вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвиканно от издаването на наказателното постановление, с което е наложена санкция, която ищецът е считал за незаконосъобразна.

В този смисъл обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.

Следва да бъде съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди. Искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, а те се констатираха в размер на 410 лв. за адвокатско възнаграждание и държавна такса.

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., Десети състав :

 

Р      Е      Ш      И:

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна админитрация“ – София да заплати на И.А.К., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер общо на 1000 лева /хиляда лева/, за имуществените вреди, причинени на ищеца, в резултат от незаконосъобразното Наказателно постановление № 36-0000477/31.10.2018 година, издадено от Главен инспектор при ОО-Пловдив на ИААА, отменено с влязъл в сила съдебен акт – решение № 75 от 15.01.2019 година по АНД № 7687 от 2018 година по описа на Районен съд Пловдив, XXVІ наказателен състав и оставено в сила с Решение № 963/25.04.2019 година по КАНД № 508/2019 година по описа на Административен съд – Пловдив, ХХI състав, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление пред двете съдебни инстанции, по договори за правна помощ и съдействие, сключени съответно на 10.12.2018г. и на 29.01.2019 година между И.К. и адвокат С.П., както и разноски за това съдебно производство в размер на 410 лв. /четиристотин и десет лева/ за заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: