Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1301

 

гр. Пловдив, 14 юни 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на седми юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЗДРАВКА ДИЕВА,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ,

 при секретаря Таня Костадинова и с участието на прокурора Стефани Черешарова, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1385 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч).

Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), представлявана от юрисконсулт С.П.- пълномощник, обжалва Решение №560 от 21.03.2019г. по Н.А.Х. дело №1103 по описа на Районен съд- Пловдив за 2019г., ХХVІ-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) с №384336-F405973 от 29.11.2018г., издадено от заместник-директор на ТД- Пловдив на НАП, с което на “Емили 1881” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Полковник Бонев” №20, ет.4, ЕИК 200212496, е наложена имуществена санкция в размер от 200,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение по същество, с което да се потвърди изцяло процесното НП.

Ответникът в производството- “Емили 1881” ООД, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Чрез Районен съд- Пловдив е представено писмено възражение против касационната жалба, в което се твърди, че жалбата е неоснователна.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Стефани Черешарова, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:  

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че в ТД- Пловдив на НАП постъпва информация от Централното управление (ЦУ) на НАП, по повод направено уведомление от страна на Агенцията по вписванията, относно непубликуване на годишния финансов отчет (ГФО) за 2017г. в срок до 30.06.2018г. (всъщност до 02.07.2018г., тъй като 30.06. и 01.07.2018г. са неприсъствени дни). Прието е за установено, че дружеството ответник подава годишна данъчна декларация (ГДД) по смисъла на чл.92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2017г. с Вх.№1600И0592898 от 02.04.2018г., към която е приложен годишен отчет за дейността. Според цитираната ГДД (част V), ответникът в настоящето производство декларира нетни приходи от продажби през 2017г. в общ размер от 143 100,05 лв. До “Емили 1881” ООД е изпратена нарочна покана с Изх.№70-00-9631-108 от 22.08.2018г., с която представляващите дружеството Е.Й.А.и Х.Х.Х.- управители на “Емили 1881” ООД, са поканени да се явят в ТД- Пловдив на НАП, в 7-дневен срок от уведомяването им, за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за необявяване в срок на ГФО за 2017г., в Търговския регистър (ТР), съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Според нарочна разпечатка на удостоверение за извършено връчване по електронен път, посочената покана е получена по електронна поща от ответника в производството на 24.08.2018г. Според нарочна разпечатка от сайта на ТР в интернет от 11.09.2018г., на 28.08.2018г. е подадено заявление Г2 (годишен финансов отчет) с резултат “обработва се”.

На 11.09.2018г. се съставя АУАН с №F405973, с който деянието на дружеството ответник, в качеството му на търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), изразяващо се в незаявяване за вписване и непредставяне за обявяване в ТР в срок до 02.07.2018г. на ГФО за 2017г., се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗСч.

Против съставения АУАН постъпва заявление (възражение) с Вх.№70-00-10279 от 11.09.2018г., след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като отменя процесното НП, предвид наличието на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

При липсата на легално определение в ЗАНН на “маловажен случай” и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен случай” следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).

            В случая, както правилно приема районният съд, доказателствата по делото предпоставят извод, че процесното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност, тъй като нарушението е извършено за първи път, а ГФО за 2017г. е заявен за вписване и представен за обявяване в ТР на 28.08.2018г. или преди още да бъде съставен АУАН. Съответно, налице е маловажен случай на административно нарушение и като постановява отмяна на процесното НП, районният съд постановява решението си при правилно прилагане на закона.

            Предвид гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №560 от 21.03.2019г. по Н.А.Х. дело №1103 по описа на Районен съд- Пловдив за 2019г., ХХVІ-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление №384336-F405973 от 29.11.2018г., издадено от заместник-директор на ТД- Пловдив на НАП, с което на “Емили 1881” ООД, ЕИК 200212496, е наложена имуществена санкция в размер от 200,00 лева.

            Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/…………….

 

ЧЛЕНОВЕ: 1…/П/……………

 

2…/П/……………