РЕШЕНИЕ

 

  1101

 

гр. Пловдив,  17.05.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                                                                                                

като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1454 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производство e по чл.294 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

2. Образувано е по жалба на П.Д.К. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, чрез адвокат М.Д. ***, против действия по принудително изпълнение на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Южен централен район /РДНСК -ЮЦР/, обективирани в писмо изх. № ЮЦР-ПД-597-00-264 от 24.04.2019 г. Жалбоподателят твърди, че действията по принудително изпълнение са нищожни и незаконосъобразни. Поддържа, че посоченото писмо не му е съобщено редовно като за съществуването му разбрал едва на 14.05.2019г. във връзка със служебното си положение в администрацията на община Марица. Сочи се, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като писмото не е адресирано до оспорващия, с което е преградено правото му на зашита срещу действията на органа по изпълнението. Възразява се, че срокът за извършване на действията в писмо изх. № ЮЦР-ПД-597-00-663/17.10.2017г. на началника на РДНСК - ЮЦР, във връзка с което е издадено писмо изх. № ЮЦР-ПД-597-00-264 от 24.04.2019 г., е изтекъл. Поддържа се, че писмо изх. № ЮЦР-ПД-597-00-694 от 31.10.2017 г. на началник на РДНСК - ЮЦР, с което е удължен срокът за изпълнение на действията в писмо изх. № ЮЦР-ПД-597-00-663/17.10.2017г., е с неясно съдържание и не е редовно връчено на оспорващия, поради което не е годно да породи правно действие. Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски.

С жалбата е направено и искане за спиране изпълнението на действията на органа по изпълнението до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.

3. Ответникът - Началника на РДНСК – ЮЦР, поддържа, че жалбата е неоснователна. Твърди, че е налице влязло в сила изпълнително основание, което подлежи на принудително изпълнение, тъй като в предоставения срок за доброволно изпълнение оспорващият не е премахнала незаконния строеж. Поддържа се, че действията на органа по изпълнението са законосъобразни, съобразени с издадените по случая съдебни актове и скрепени с разрешение за влизане и оставяне в имота на оспорващия, с цел изпълнение на заповедта. По искането за спиране на принудителното изпълнение ответникът сочи, че същото не е подкрепено с доказателства и се явява неоснователно.

ІІ. За допустимостта:

4. Според чл. 295 от АПК право на жалба в производството по изпълнението имат страните, както и третите лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него. Съгласно чл. 296, ал. 1 от АПК  жалбата се подава чрез органа по изпълнението до административния съд по мястото на изпълнението в 7-дневен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието.

В случая ответният административен орган не ангажира доказателства писмо изх. № ЮЦР-ПД-597-00-264 от 24.04.2019 г. да е съобщено на оспорващия, който като адресат на изпълнителното основание, дало повод за предприемането на действията по принудителното изпълнение, се явява надлежна страна – длъжник по изпълнението. При това положение съдът намира, че в случая 7 – дневният срок тече от узнаване на действието - 14.05.2019г., така както е посочено в жалбата, която е подадена на 16.05.2019г. При това положение оспорването е рамките на установения за това преклузивен процесуален срок, при наличието на правен интерес и срещу подлежащо на съдебен контрол действие на орган по изпълнението, поради което е ДОПУСТИМО.

ІІІ. За фактите:

5. Изпълнителното основание, въз основа на което е образувано производство по принудително изпълнение е влязла в сила Заповед  № ДК-02-ЮЦР-18/19.01.2012 г., по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, издадена от Началника на РДНСК - ЮЦР за премахване на незаконен строеж: „„Масивна сграда“, находяща се в поземлен имот /ПИ/ № ****и **** по кадастралната карата на с. Войводиново, община Марица, област Пловдив, с извършител П.Д.К. ...“.

6. До жалбоподателя е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № ЮЦР-Пд-597-00-783/02.04.2013г. Съобщаването на същата е извършено на 19.09.2013г., по  реда на §4, ал. 1 ДР на ЗУТ, като това обстоятелство е удостоверено със служебна бележка  и констативен протокол № ЮЦР-Пд-597 от същата дата и съобщение, публикувано на интернет страницата на ДНСК от 01.10.2013г.

7. Съставен е протокол от 06.01.2014г., в който е отразен резултатът от извършена проверка, при която е установено, че незаконният строеж не е премахната в срока за доброволно изпълнение

8. На 15.12.2014г. работна група от представители на РО „НСК“ Пловдив са извършили проучване относно начина на принудителното изпълнение, при което е съставен протокол, с който се предлага машинно премахване на строежа.

9. С писмо изх. № ПД-2382-04-030/10.09.2016г. Началникът на ДНСК е възложил на „Марбис“ ООД, съгласно сключен договор № ФО-13-285/10.09.2016г., от 10:00 часа на 19.09.2016г. до 17:30 часа на 21.09.2016г. да извърши действията по принудително изпълнение чрез премахване на незаконен строеж – „Масивна сграда“, находяща се в поземлен имот /ПИ/ № ****и **** по кадастралната карата на с. Войводиново, община Марица, област Пловдив. Писмото е получено от жалбоподателя на 12.09.2016 г., лично срещу подпис.

10. Оспорващият, с уведомление вх. № М-225-04-874/16.09.2016г., е възразил пред Началника на РДНСК - ЮЦР срещу действията по принудително изпълнение и е заявил, че не дава съгласие служителите на контролните органи или на изпълнителя да влизат в сградата, предмет на премахване.

11. По жалба на П.Д.К. против възложеното принудително изпълнение с писмо с изх.№ ПД-2382-04-030 от 10.09.2016г. на началника на ДНСК е образувано административно дело № 2204 по описа на Административен съд- Пловдив за 2016г., ХХVІІ-ми състав, по което е произнесено решение №1690 от 20.09.2016г., с което са отменени насрочените действия по принудителното изпълнение на Заповед №ДК-02-ЮЦР-18 от 19.01.2012г.

12. С определение № 1810/01.11.2016 г., постановено по адм. д. № 2546 /2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив е дадено разрешение на Дирекцията за национален строителен контрол, чрез свои служители и/или работници, както и на “Марбис” ООД, ЕИК 160107901, чрез свои служители и/или работници, за влизане и оставане в ПИ с идентификатор №11845.16.141, ПИ с идентификатор №**** и “масивна сграда”, изпълнена в ПИ с идентификатор №****и в ПИ с идентификатор №**** по КК и КР на село Войводиново, община Марица, област Пловдив, без съгласието на собствениците на посочените два имота, за принудителното изпълнение на Заповед №ДК-02-ЮЦР-18 от 19.01.2012г. на началника на РДНСК-ЮЦР. Посоченият съдебен акт е оставен в сила с определение № 10744/01.09.2017г. по адм. дело № 13648/2016 г. на Върховен административен съд.

13. За изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-18/19.01.2012 г. на Началника на РДНСК - ЮЦР е издадено възлагателно писмо изх. № ПД-2382-03-632/05.09.2017г. на Началника на ДНСК – София, което по жаба на П.Д.К. е обявено за нищожно с решение № 1530/21.09.2017 г. по адм. дело № 2584 по описа за 2017 г. на Административен съд – Пловдив, поради липса на компетентност за органа по принудителното изпълнение.

14. Издадено е писмо с изх. № ЮЦР-ПД-597-00-663/17.10.2017г. на Началника на РДНСК - ЮЦР, с което е възложено принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-18/19.01.2012г. на Началника на РДНСК - ЮЦР да се извърши в периода от 10:00 часа на 26.10.2017г. до 17:30 часа на 31.10.2017г. Цитираното писмо е съобщено по реда на §4 от ДР на ЗУТ, чрез залепване на съобщение на адреса на незаконния строеж и на информационното табло на община Марица, както и на кметството на с. Войводиново и е публикувано на интернет страницата на ДНСК на 18.10.2017г., поради невъзможност адресатът да бъде открит.

15. На 24.10.2017г. съпругата на П.К. - В.В.К., е подала жалба против Заповед № ДК-02-ЮЦР18/19.01.2012г. на Началника на РДНСК - ЮЦР пред Административен съд - Пловдив. Съдът с определение № 2104/25.10.2017г. по адм. дело № 2956/2017г. е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството.

С писмо изх. ЮЦР-Пд-597-00-694/31.10.2017г. на Началника на РДНСК - ЮЦР е удължил срока за принудително изпълнение на заповедта за премахване до 20 работни дни от приключване на образуваното съдебно производство с окончателен съдебен акт.

Определението № 2104/25.10.2017г. по адм. дело № 2956/2017г. е обжалвано пред Върховния административен съд, който с определение № 519/15.01.2018г. по адм. дело 14020/2017г. го е отменил и е върнал делото на Административен съд - Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. Със съдебно решение № 1347/14.06.2018г. по адм. дело 2956/2017г. по описа на Административен съд - Пловдив, VIII състав, жалбата на В.К.е отхвърлена. Произнесеният съдебен акт е оставен в сила с решение № 5825/17.04.2019г. по адм. дело №9693/2018г. на ВАС.

16. С писмо изх. № ЮЦР-Пд-597-00-264/24.04.2019г. на Началника на РДНСК — ЮЦР изпълнението на премахването на незаконен строеж: „Масивна сграда", намиращ се в поземлен имот /ПИ/ № ****и № ****, кв. 6 по плана на Кадастралната карта на с. Войводиново, общ, Марица, обл. Пловдив, с извършител П.Д.К., е определено за дата 20.05.2019г. от 10.30 часа.

IV. За правото

17. Според чл. 268, ал. 1 от АПК влезлите в сила индивидуални административни актове представляват изпълнително основание. В случая е налице влязла в сила заповед № ДК-02-ЮЦР-18/19.01.2012 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, която представлява валидно изпълнително основание, тоест по отношение на жалбоподателя е налице изпълняемо задължение като материалноправна предпоставка на принудителното изпълнение. Тази заповед се явява влязла в сила и подлежи на изпълнение и по отношение на съпругата на оспорващия.

Съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 1, т. 1 от АПК орган по изпълнението срещу граждани и организации е административният орган, който е издал административния акт. В процесния случай административният акт е издаден от началника на РДНСК-ЮЦР. Действията по принудително изпълнение също са предприети от началникът на РДНСК-ЮЦР. При това положение се установява наличие на материална и териториална компетентност за органа извършил оспорените действия по принудително изпълнение. Възраженията на оспорващия в тази насока са неоснователни.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на изпълнението съществени процесуални нарушения. Обстоятелството, че същият не е посочен като адресат на писмо изх. № ЮЦР-ПД-597-00-264 от 24.04.2019г. не дава самостоятелно основание за отмяна на обективираното в него действие по изпълнение на заповед № ДК-02-ЮЦР-18/19.01.2012г. На оспорващия е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № ЮЦР-Пд-597-00-783/02.04.2013г., в която е даден 14-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта. По делото не е спорно, че поканата за доброволно изпълнение е съобщена редовото на задълженото лице на 19.09.2013 г. като и към настоящия момент безспорно не е последвало доброволно изпълнение на заповедта за премахване. При неизпълнение на задължението за доброволно изпълнение на влязлата в сила заповед в указания в поканата срок, за органа по изпълнение възниква правомощие да пристъпи към принудително изпълнение. При съобразяване правилото на чл. 7 от Наредба № 13 от 2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на дирекцията за национален строителен контрол /обн., ДВ, бр. 69 от 7.08.2001 г./ органът по изпълнението е определил изпълнител на действията по фактическо премахване на незаконното строителство и с писмо с изх. № ЮЦР-ПД-597-00-663/17.10.2017г. е уведомил жалбоподателя за датата и часа на изпълнението. Посоченото писмо е съобщено надлежно по реда на § 4 от ПЗР на Закона за устройство на територията, за което обстоятелство са ангажирани неоспорени по съответния ред писмени доказателства, представляващи официални свидетелстващи документи с обвързваща съда материална доказателствена сила. Не може да има съмнение, че оспорващият е бил наясно с насоченото срещу имуществото ми принудително изпълнение. Този извод се подкрепя от факта на водените съдебни производства, включително и тези по адм. дело № 2956/2017г. по описа на Административен съд – Пловдив и адм. дело 14020/2017г. по описа на ВАС. Именно в тази връзка органът по изпълнението е издал и писмо изх. ЮЦР-ПД-597-00-694/31.10.2017г., с което е удължил срока за принудително изпълнение на заповедта за премахване до 20 работни дни от приключване на образуваното съдебно производство с окончателен съдебен акт. Съдържанието на това писмо, противно на твърденията на оспорващия, е ясно и не буди съмнение, че волята на органа по изпълнението е да обезпечи фактическото му извършване като предвиди необходим за това срок, който в случая не е изтекъл. Жалбоподателя не предлага доброволно изпълнение, поради което единственият възможен способ за изпълнение на заместимото задължение е този по чл. 286 от АПК. В този аспект за законосъобразността на насроченото за 20.05.2019г. действие по принудително изпълнение е ирелевантно обстоятелството дали жалбоподателя е посочен като адресат на писмо изх. № ЮЦР-ПД-597-00-264 от 24.04.2019г. Този извод се подкрепя и от смисъла на чл. 274, ал. 1 във вр. чл. 296, ал. 1 от АПК, които предоставят възможност за съдебна зашита срещу действията на органа по изпълнението както на длъжникът по изпълнението, така и на засегнатите от него трети лица. Иначе казано, съобщаването резп. узнаването на посоченото действие по изпълнението има отношение към срока за съдебната защита, която в случая е упражнена.

На следващо място е преодоляна и липсата на съгласие от страна на жалбоподателя за доброволно изпълнение. Каза се, с влязло в сила определение № 1810 /01.11.2016 г., постановено по адм. д. № 2546 /2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, е дадено разрешение на органите на Дирекцията за национален строителен контрол, чрез свои служители и/или работници, както и такива на фирмата изпълнител, да влязат в имота на оспорващия с цел изпълнение на заповедта. Тук следва да се отбележи, че разрешението по чл. 272, ал. 2 от АПК е противопоставимо както по отношение на длъжника по изпълнението, така и спрямо всяко трето лице обитател на имота.

Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспорените действия по принудително изпълнение са извършени от материално компетентен орган в предписаната от закона форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу тях жалба се явява неоснователна. Не се установява и нарушение на принципа за съразмерност, доколкото с действията по принудително изпълнение не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на административния орган.

18. Според чл. 297, ал. 4 от АПК, жалбата срещу действията по принудително изпълнение не спира изпълнението, но съдът може да го спре до окончателното й решаване. Именно в тази връзка е направено и искане за спиране на принудителното изпълнение до окончателното решаване на спора по настоящата жалба. Удовлетворяване на това искане предполага наличие на особено важен за жалбоподателя интерес, който съпоставен с основанията за принудителното изпълнение да обоснове необходимост от превес на защита на личния интерес на оспорващия спрямо държавния интерес. Посочената норма не сочи кои са съответните предпоставки за основателност на едно такова искане. Настоящия състав на съда намира, че това следва да са факти и обстоятелства от категорията на тези посочени в чл.166, ал. 1 от АПК сиреч, такива, които биха могли да причинят на оспорващия значителна или трудно поправима вреда при осъществяване на принудителното изпълнение на акта. Респективно да е налице явна несъразмерност, в нарушение на принципа по чл.6, ал.2 от АПК, въвеждащ забрана с административния акт и неговото изпълнение да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава актът. В случая жалбоподателят не е конкретизирал финансови параметри на евентуални вредите, нито е навел и подкрепил с доказателства  доводи, че една такава вреда би била трудно поправима. Презумираният имущественият интерес на жалбоподателя не може да се противопостави по значимост на защитения държавен интерес. Недопустимо е оспорващият като се стреми да прегради защитата на държавния интерес да черпи благоприятни правни последици от собственото си недобросъвестно поведение, изразяващо се в неизпълнение на влязлото в сила изпълнително основание. Прочие, жалбоподателят не сочи конкретни интереси и права, които да са засегнати повече от необходимото за целта, за която е издаден административният акт. С оглед на горното следва да се приеме, че не са налице основания за спиране на действията по принудително изпълнение до окончателното решаване на спора по настоящата жалба.

V. За разноските:

19. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на П.Д.К. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, срещу действията по принудително изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-18/19.01.2012 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, обективирани с писмо изх. № ЮЦР-ПД-597-00-264 от 24.04.2019 г. на началника на РДНСК – ЮЦР.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.Д.К. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, за спиране на действията по принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-18/19.01.2012 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, обективирани с писмо изх. № ЮЦР-ПД-597-00-264 от 24.04.2019 г. на началника на РДНСК – ЮЦР.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Административен съдия: