Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1297

 

гр. Пловдив, 14 юни 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на седми юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                 ЗДРАВКА ДИЕВА,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ,

при секретаря Таня Костадинова и с участието на прокурора Стефани Черешарова, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1470 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.7а, ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП).

Областен отдел “Автомобилна администрация” (ОО”АА”), гр. Пловдив, при Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” (ИА”АА”), представляван от И.В.- началник, обжалва Решение №664 от 29.03.2019г. по Н.А.Х дело №8233 по описа на Районен съд- Пловдив за 2018г., VІІІ-ми наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) с №36-0000207 от 17.05.2018г., издадено от главен инспектор в ОО”АА”- Пловдив при ИА”АА”, с което на “П.А.БГ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Константин Геров” №10, ЕИК 160074586, е наложена имуществена санкция в размер от 3 000,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение по същество, с което да се потвърди изцяло процесното НП.  

Ответникът по делото- “П.А.БГ” ЕООД, чрез адвокат П.М.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Стефани Черешарова, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:  

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.  

Съдът приема за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и събраните по делото доказателства, че в рамките на извършена тематична проверка от служители на ОО”АА”- Пловдив при ИА”АА” е прието за установено, че дружеството ответник, в качеството му на лицензиран превозвач, притежаващ Лиценз на Общността №2168 за международен автомобилен превоз на товари, валиден до 30.01.2027г., е допуснало извършването на административно нарушение. Дружеството ответник е допуснало извършването на международен превоз на товари с влекач “Мерцедес”, с Рег.№***. Прието е за установено, че водачът на посочения влекач В.Г.Г., ЕГН **********, е командирован със Заповед №3256 от 08.08.2017г. на Петко Петков- управител на “П.А.БГ” ЕООД, за периода 08.08.2017г. – 22.08.2017г. Според справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване на В.Г.Г., ЕГН **********, в регистъра няма данни за това лице (В.Г.Г.), поради което е прието за установено, че Григоров не отговаря на изискванията за психологическа годност. За установеното в рамките на проверката се съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №247356 от 26.04.2018г., с който деянието на ответника “П.А.БГ” ЕООД, изразяващо се допускане на извършване на международен превоз на товари с влекач “Мерцедес”, с Рег.№***, за което водачът В.Г.Г. е командирован със Заповед №3256 от 08.08.2017г., и който водач не отговаря на изискванията за психологическа годност, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.7а, ал.2, пр. последно (3) от ЗАвП.

По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е издадено процесното НП.  

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като отменя процесното НП, предвид издаването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.  

Според разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на ответника, лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Според разпоредбата на чл.96г., ал.1 от ЗАвП, посочена като основание за издаване на процесното НП, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.

Видно от направеното описание на разглежданото нарушение в АУАН и в НП, ответникът в настоящето производство е “допуснал да се извърши международен превоз на товари от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност”. Съответно, налице е хипотезата на предложение 2 от чл.96г., ал.1 от ЗАвП, докато в процесното НП е посочено, че се издава на основание чл.96г., ал.1 пр.1 от ЗАвП (назначаване на работа на водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му).

На следващо място, наредба по смисъла на чл.7, ал.3 от ЗАвП се явява Наредба №33 от 3.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България (Наредба №33), според чл.87, т.2 от която наредба (в редакция към 08.08.2017г.), водачът на автомобил за обществен превоз на товари трябва да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Наредба по смисъла на чл.7, ал.3 от ЗАвП се явява и Наредба №11 от 31.10.2022г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба №11), според чл.58, ал.1, т.3 от която наредба (в редакция към 08.08.2017г.), водачът на превозно средство, извършващо международен превоз на пътници и товари, трябва да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. Освен това, с разпоредбата на чл.57, ал.1 от Наредба №11 е установено, че лицето по чл.2, ал.1 (едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице) допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни.

Наредба по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗАвП се явява Наредба №Н-8 от 27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка (Наредба №Н-8), в чиито норми няма изисквания за психологическа годност на водачите, извършващи превоз за собствена сметка.

Наредба по смисъла на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП се явява Наредба №36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (Наредба №36), според чл.1, ал.1, т.4 от която наредба, с наредбата се определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари. Според чл.7 от Наредба №36, (1) Всяко психологическо изследване завършва със заключение за психологическа годност; (2) При положително заключение от психологическото изследване на изследваното лице се издава “Удостоверение за психологическа годност” (приложение №1). А според чл.39, ал.2 от Наредба №36, ИА”АА” създава и поддържа централизирана база данни за проведените изследвания, дадените заключения и издадените удостоверения за психологическа годност.

Написа се вече, че в процесното НП като основание за издаването му е посочена разпоредбата на чл.96г., ал.1, пр.1 от ЗАвП, докато приетата за установена фактическа обстановка предпоставя извод за наличието на хипотезата на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.

Освен това, както правилно посочва районният съд, в описанието на вмененото на ответника административно нарушение няма точно посочване на нормата, от която следва неизпълнението на задължението за притежаване на психологическа годност от страна на водача, осъществяващ превоза на товари.

Ето защо, изводът на районния съд, че процесното НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, се явява правилен и като постановява отмяната на същото, районният съд постановява правилно решение. Също така, решението на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №664 от 29.03.2019г. по Н.А.Х дело №8233 по описа на Районен съд- Пловдив за 2018г., VІІІ-ми наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление с №36-0000207 от 17.05.2018г., издадено от главен инспектор в Областен отдел “Автомобилна администрация”, гр. Пловдив, при Изпълнителна агенция ”Автомобилна администрация”, с което на “П.А.БГ” ЕООД, ЕИК 160074586, е наложена имуществена санкция в размер от 3 000,00 лева.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/…………….

 

ЧЛЕНОВЕ:   1…/П/……………

 

2…/П/……………