РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

 

№ 1601

 

град Пловдив,   22.07. 2019  год.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХI с., в открито заседание на  двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета  година,  в състав:

       Председател:  Милена Несторова - Дичева  

                                                         

при секретаря Д. Й.  и участието на прокурора …,  като разгледа   докладваното от председателя административно  дело № 1494 по описа за 2019 г.,  за да се произнесе,  взе предвид следното:

         Производството е по реда на Дял Трети,  Глава Десета, Раздел Първи  от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

         Образувано е по жалба на П.Р.Т.,***, ЕГН **********, чрез адв.П.,  срещу ПАМ от 17.05.2019 г. за принудително преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство.

         Иска се отмяна на наложената ПАМ с твърдения за незаконосъобразност на същата поради  нарушение на чл.171, т.5, б.“Б“ от ЗДвП.

         Като конкретен довод, обосноваващ незаконосъобразността на заповедта, е посочен липсващ в случая неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.
         Твърди се, че липсват и останалите предпоставки за приложение на ПАМ, тъй като спрения автомобил нито е създавал опасност, нито е правел невъзможно преминаването на пътни превозни средства, за да бъде приложена ПАМ.

         Излагат се и аргументи, че наложената ПАМ е нищожна и приложена в противоречие с целта на закона.

         В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.

         Ответникът по жалбата –  полицейски орган към сектор Общинска полиция Пловдив при ОД на МВР Пловдив, ст.полицай М.в група ООР, се явява лично в съдебно заседание, оспорва жалбата с твърдения за законосъобразното репатриране на автомобила като паркиран в нарушение на изискванията.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /ПАМ е наложена на 17.05.2019 г., а самата жалба срещу нея е подадена  на 20.05.2019 г. видно от входящия ѝ номер/ и при наличието на правен интерес, а по същество за   неоснователна, предвид следното установено от  фактическа и правна  страна:

Предмет на оспорване в настоящото производство е приложена спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка /ПАМ/, а именно преместване на пътно превозно средство без съгласието на неговия собственик, когато  превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение – чл.171, т.5, б.”б” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. В случая няма спор, че по отношение на  въпросното МПС е предприета процедура по преместването му, за реализирането на която сочи и представеното като доказателство по делото фотокопие на фискалния бон. Тази процедура е законово регламентирана  в ЗДвП –чл.168, ал.1 и чл.171, т.5, б.”б”, а също така е уредена  в рамките на Община Пловдив с надлежна заповед за определяне на компетентни органи  /на л.22 и 23 по делото/ и със съответните подзаконови НА – Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ към Община Пловдив и Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община Пловдив.

В конкретния случай настоящият състав на АС-Пловдив счита, че процесната ПАМ е наложена при наличието на предвидените в закона /чл. чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП/ материално-правни предпоставки за това – репатрираният автомобил е бил паркиран неправилно – той е паркиран в зоната на действие на пътен знак „В 27“ с допълнителна табела „Т-17“, указваща, че нарушителите се репатрират.

Съдът приема за доказано неправилното паркиране на процесния автомобил – той е паркиран в зоната на действие на пътен знак „В 27“ с допълнителна табела „Т-17“, указваща, че нарушителите се репатрират, кредитирайки представените по делото писмени доказателства  - докладна записка на М.М.– ст.полицай в сектор Общинска полиция Пловдив при ОД на МВР Пловдив – л.20 по делото. Този факт, довел и да налагането на процесната ПАМ, не бе опроверган по делото. От страна на жалбоподателя не бе проявена процесуална активност за доказване на твърдяните от него в жалбата факти и обстоятелства. Едновременно с това, видно от становището в хода по същество на ст.полицай Михов,  се потвърждава, че колата на жалбоподателя е била неправилно паркирана – същата е била на платното за движение на бул.“Шести септември“, след спирката, до пътния знак В 27 и допълнителната табела за репатриране. Въпросното обстоятелство ясно личи и от представения снимков материал.

При това положение се налага извода за законосъобразно налагане на процесната ПАМ в хипотезата на предложение първо на  чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП.

По аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, не е задължителна писмената форма за мярката по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, като прилагането й по същество представлява властническо волеизявление на административния орган, осъществено чрез действие.

Неоснователни са и доводите по жалбата за нищожност на процесната ПАМ – същата е наложена от компетентен орган, определен с надлежни заповеди за определяне на компетентни органи, представени по делото  на л.22 и 23, при условията на допустима от закона делегация – чл.168, ал.1 от ЗДвП.

Не налице и нарушение на целта на закона.

Принудителната административна мярка, макар подобно на наказанието – за административно нарушение или за престъпление, да е по своята същност държавна принуда, има друга цел. Принудителната административна мярка не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а е насочена към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното нарушение – чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 ЗДвП и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката е наложена именно на водач на МПС, който е паркирал в нарушение на законовите изисквания с цел преустановяване на същото.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, а подадената жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

         Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на  П.Р.Т.,***, ЕГН **********, срещу ПАМ от 17.05.2019 г. за принудително преместване на паркирано пътно превозно средство  без знанието на неговия собственик – репатриране на лек автомобил с рег.№ РВ 6786 ВС, марка и модел „Опел“, цвят сив, собственост на жалбоподателя.

 

         Решението е окончателно.                                                                  

                             Председател: