Р Е Ш Е Н И Е

 

  №1563

 

  гр. Пловдив, 18 юли 2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, осемнадесети състав в съдебно заседание на дванадесети юли, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

 

        при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Й. Русев административно дело № 1645 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на А.Д.П., ЕГН **********, чрез адв. М.Д. срещу принудителна административна мярка - принудителното задържане на пътно превозно средство марка „Мерцедес“ с рег. № ***, извършено на 29.05.2019г., около 13,24ч. на бул. „Марица-Север“-Новотел, гр. Пловдив, чрез техническо средство – скоба, поставено от Д.Д.– блокиращ оператор в общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив.  

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и нищожност на наложената мярка, понеже служителите, които са я наложили нямат надлежно оправомощаване да сторят това. По същество се твърди, че не е извършено нарушение. Иска се отмяна на мярката и присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

Ответникът –скобар/блокиращ оператор в общинско предприятие /ОП/ „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив, редовно призован, не взема становище по жалбата. 

Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

На 29.05.2019г., в 13,24 часа, след установяване на нарушение от инкасатора ***, П.Ж.– водач на блокиращ автомобил и ***– блокиращ оператор, в качеството на длъжностни лица при ОП „Паркиране и репатриране при община Пловдив“, са съставили Констативен протокол за принудително блокиране № 0043836 от същата дата, в който е отразено действие по принудително блокиране на пътно превозно средство, марка „Мерцедес“ с рег. № ***, с водач А.Д.П., извършено на 29.05.2019г. на бул.“Марица-Север“-Новотела. След заплащане с касов бон № 000553 (представен по делото) автомобилът е отблокиран. Протоколът е подписан от водача и посочените длъжностни лица. По делото е представен снимковият материал към протокола.

Видно от представената схема на вертикална сигнализация на бул. „Марица-Север“ в участъка на Гранд хотел Пловдив/Новотел/ от ул. „Белград“ до пешеходния мост е поставена и табела Т17 обозначаваща режим на принудително репатриране. 

За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 12ОА680/23.03.2012г. на и.д. кмет на община Пловдив, с която на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, чл.167, ал.2, т.2 и чл.168 от ЗДвП и чл.27 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на град Пловдив, ОП „Паркиране и репатриране” е определено за звено при община Пловдив, което да осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране - „блокиране на колелото на неправилно паркирало ППС”, на територията на община Пловдив. Според т. II от заповедта определените от директора на предприятието служители на ОП „Паркиране и репатриране” използват техническо средство за принудително задържане тип „скоба”, на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране, определена от Общински съвет - Пловдив, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. Представена е също и заповед № 5А/17.01.2019г., с която директорът на ОП „Паркиране и репатриране” при община Пловдив е определил служителите *** и *** да използват техническо средство за принудително задържане и блокиране тип „скоба“ в изпълнение на т. II от заповед № 12ОА680/23.03.2012г.

Според трудов договор № 9/24.02.2016г. и допълнително споразумение № 252/25.04.2018г., ответникът ***, считано от 01.05.2018г., е заел длъжността „скобар“ в ОП „Паркиране и репатриране“ – Пловдив. Представена е също длъжностна характеристика за длъжност „скобар“ код 96220001, получена от Д.на 26.04.2018 г. срещу подпис, според която сред задълженията му спада организацията и осъществяването на блокирането на колелата на неправилно паркирани автомобили с технически средства (скоби) за принудително задържане на автомобили, чиито водачи не са заплатили такса за платено паркиране.

При тези фактически установявания съдът направи своите правни изводи.

Според чл. 99, ал. 1 – ал. 3 от ЗДвП в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието;  местата за паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране; общинският съвет определя цената за паркиране на обозначените места, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.

Съгласно чл.10, ал. 1 – ал. 3 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив /приета с Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19. 01. 2012 г. на територията на града се определят райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране /„Синя зона”/ в определени часове на денонощието, от понеделник до събота включително, с изключение на обявените с нормативен акт официални национални празници, в часовия диапазон от  08.30 до 17.30 часа. За паркиране в „Синя зона” се заплаща цена в размер, определен с Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив. Обхватът на „Синя зона” се определя от Общински съвет - Пловдив, съгласно одобрен списък, Приложение № 1 към Наредбата. Условията и редът за паркиране в зоната, се указват с хоризонтална маркировка и вертикална пътна сигнализация от съответните звена на Община Пловдив, при спазване на действащите нормативни разпоредби и действащия Генерален план за организация на движението в гр. Пловдив.

В цитираното Приложение № 1 „Списък на булеварди, улици и площади с разрешено краткотрайно платено паркиране (Синя Зона)” към Наредбата, под т. 51 е включен бул. „Марица-Север“, гр. Пловдив.

Разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, предвижда, че служби за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. 

Съгласно чл. 27 от Наредбата поставянето на „скоба” може да се извършва само от звеното на общината, определено със заповед на кмета на общината, на основание чл.167 ал.2, т.2 от ЗДвП. По правилото на чл. 35, ал. 1 вр. ал. 2, т. 3 от същия подзаконов нормативен акт, кметът на общината или определено с негова писмена заповед звено на общината и длъжностни лица осъществяват контрол по спазването на наредбата, който контрол включва използването на техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото  средство.

Според т. 5 и т. 8 от Инструкция по изпълнението на заповед № 12ОА680/23.03.2012г. на и.д. кмет на община Пловдив, утвърдената от директора на ОП „Паркиране и репатриране” при община Пловдив, установяването на нарушенията при паркирането се извършва от инкасатори на плащания, разположени на улиците на „Синя зона“, които до 10 минути уведомяват диспечерите на Общинското предприятие и след пристигането на блокиращия екип оказва пълно съдействие при съставянето на констативен протокол и принудителното блокиране със скоба.

Принудителното задържане на пътно превозно средство чрез техническо средство - скоба по своя характер представлява проява на властта на съответния орган едностранно да предизвика промяна в правната сфера на адресата на принудата и следователно има белезите на принудителна административна мярка - индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, която следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 от АПК. В частност, за да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. 

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения. Целта на процесната принудителна мярка е да се отстранят вредните последици от констатирано правонарушение като се гарантира паркиране на определените за целта места - общинската собственост, след заплащане на дължимата такса по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. 

Фактическият състав на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП изисква да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Елементите на фактическия състав трябва да са налице кумулативно. 

Законът не предвижда съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на конкретната мярка. Аргумент в тази насока се извлича при тълкуване на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според която изброените в чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По аргумент на противното за мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП не се изисква писмена форма. Същата се налага чрез фактически действия – използване на техническо средство за принудително задържане. 

Видно от обсъдената правна уредба, не може да има съмнение, че компетентността по прилагане на процесната мярка нормативно е предоставена на кмета на общината, като ръководител на службата за контрол. Предвидена е също изрична възможност мярката да се прилага и от оправомощени длъжностни лица. Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“, по смисъла на чл. 52, ал.1 от Закона за общинската собствеността, не е юридическо лице – правен субект, а е структурна единица от администрацията на община Пловдив. В този аспект като определено звено за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП във вр. § 1, т. 1 от ДР на АПК предприятието няма качеството на контролен административен орган. Този извод се подкрепя от текста на чл. 35, ал. 1 от Наредбата, в който изрично е предвидено контролът по спазването й да се извършва от кмета на общината или чрез определено с негова писмена заповед „звено на общината и длъжностни лица”. При наличието на изричен административен акт - заповед № 12ОА680/23.03.2012г. на и.д. кмет на община Пловдив, по аргумент от чл. 167, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 172, ал. 1от ЗДвП, в случая компетентни да прилагат мярката се определени от директора на общинското предприятие служители. Именно тези длъжностни лица могат да бъдат носител на властническото правомощие да наложат принудителната административна мярка, но тяхното правомощие не изхожда пряко от правната норма, нито от обстоятелство, че са служител на звеното за контрол. Тук следва да се съобрази, че възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму /така Тълкувателно решение № 4/22.04.2004г. по т. дело № ТР-4/2002 г. на Общото събрание на съдиите на ВАС/. Както в правната теория, така и в съдебната практика не съществува спор, че за да е валидно делегирането на правомощия, освен предвидено като възможност в правната норма, следва да е извършено в надлежна писмена форма с акт на делегиращия орган, който да сочи изрично правомощията, периода и случаите, за които се оправомощава съответното длъжностно лице. Доколкото актът за оправомощаване запълва диспозитива на съответната материалноправна норма същият следва да бъде прецизен, точен и ясен, така че да не оставя съмнение относно волята на делегиращия орган. Това е израз на общото задължение на органа да упражнява правомощията си при спазване принципите за законност и прозрачност, залегнали в чл. 4 и чл. 12 от АПК. Точността при възлагане на правомощия е гаранция за валидното й упражняване и създава яснота на адресатите на принудителната мярка за правния субект, спрямо когото може ефективно да упражни конституционното си право на съдебна защита.

Каза се,  в случая директорът на ОП „Паркиране и репатриране” при община Пловдив е издал заповед № 5А/17.01.2019г., с което е изпълнил  задължението си по т. II от заповед № 12ОА680 от 23.03.2012г. на и.д. кмет на община Пловдив и изрично е определил длъжностните лица, които да прилагат мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, сред които в т. 8 е посочен и ***. При това положение възражението на жалбоподателя за нищожност на принудителната мярка, поради некомпетентност на ответния административен орган, се явява неоснователно.

Не се подкрепят от събраните доказателства и твърденията, че мястото на което е паркирано процесното превозно средство не е обозначено като „синя зона“. Действително в протокол № 0043836 некоректно е отразено, че принудителното блокиране е извършено на бул. „Марица-Север“-Новотел. Въпреки това съдът намира, че това не е съществено процесуално нарушение от категорията, даващи самостоятелно основание за отмяна на приложената мярка, тъй като е ноторен фактът, че хотелът „Гранд хотел Пловдив“, дълги години беше част от френската верига „Новотел“ и така беше известен в  града. Посоченият хотел на бул. „Марица-Север“ е надлежно обозначен в протокола на блокиращия оператор, което е достатъчно, за да се индивидуализира мястото на извършване на нарушението. В този аспект не седи и спор между страните, тъй като жалбоподателят не отрича, че на 29.05.2019г. в 13:24 часа е спрял процесния автомобил на посоченото в протокола място в гр. Пловдив. Каза се, булевард „Марица-Север“ се установява като надлежно определен за зона на платено паркиране. След като е определена за „синя зона“ и за мястото на което е паркирал жалбоподателят не се доказва да е определен друг режим на паркиране, освен платеният, то без съмнение жалбоподателят в диапазона за таксуване между 08.30 и 17.30 часа като е паркирал автомобила в „синя зона“ без да заплати дължимата сума  е осъществил състава на нарушение по чл. 10, ал. 2 от Наредбата на ОбС Пловдив за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив.

Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспорената принудителна административна мярка е валиден акт, приложена е по установения в закона ред без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона, поради което подадената жалба се явява неоснователна.

Ето защо Съдът,

                                       Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.П., ЕГН ********** срещу принудителна административна мярка - принудителното задържане на пътно превозно средство марка „Мерцедес“ с рег. № ***, извършено на 29.05.2019г., около 13,24ч. на бул. „Марица-Север“-Новотел, гр. Пловдив, чрез техническо средство – скоба, поставено от Д.Д.– блокиращ оператор в общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив.  

        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :