Р Е Ш Е Н И Е

 

   № 1639

 

гр. Пловдив, 24 юли 2019г.

 

В       И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДИЧО ДИЧЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ:    ТАНЯ КОМСАЛОВА

                                                                                            ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурора  Т.П., като разгледа  КАНД № 1757 по описа на съда за 2019г., докладвано от съдията Й. Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, против решение № 767 от 17.04.2019 г., постановено по АНД № 261 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година, VIII наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление № 366789-F405674 от 23.10.2018г., издадено от началник Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на „Атена Трейд“ ЕООД, с ЕИК  ***е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 700 лева за извършено нарушение на разпоредбите на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2016г. на МФ и на чл. 118,ал.1 от ЗДДС. Твърди се, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска от съда на отмени решението и да потвърди наказателното постановление. 

Ответникът по касация- Атена Трейд“ ЕООД, редовно призован, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, с което намира жалбата за неоснователна и предлага да се потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд Пловдив, ХХ състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и е процесуално допустима. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка касационната жалба е основателна, поради следните съображения:

За да постанови своя акт районният съд е приел, че наказателното обвинение в пълнота е доказано. Издаденото наказателно постановление не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна. Сметнал е ,че случаят е маловажен и генералната и индивидуална превенция на наказанието е постигната още с наказване на физическото лице- продавач. 

Обжалваното решение е неправилно.

Районният съд е изяснил в пълнота фактическата страна на казуса въз основа на събраните пред него доказателства и това не налага нейното повтаряне. Установеното при проверката е било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2008г. във вр. с чл. чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Въз основа на съставения и връчен АУАН № F405674/10.09.2018г. е издадено и спорното НП. 

По делото е безспорно установено, че търговецът не е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, за което му е наложена имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № Н-18/13.12.2006 г., същата се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС. Санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагане на глоба, респ. имуществена санкция за този, който не издаде документ по чл. 118, ал. 1. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е посочил, че не е било изпълнено задължението за издаване на фискален бон от въведено в експлоатация ФУ или от кочан с ръчни касови бележки чрез, което представлява по същността си излагане на мотиви за приложимост на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, тъй като нарушението е довело до неотразяване на приходи. Следва да се съобрази обстоятелството, че след като е извършена продажба и е получена съответна сума, то е налице приход, който не е бил отразен по реда на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., а търговецът не е дал никакво обяснение (по време на проверката или като възражение срещу АУАН) на какво се дължи установеното неиздаване на фискален бон.

Неправилни са изводите на въззивния съд за маловажност на извършеното нарушение. С текста на чл. 28 ЗАНН на наказващия орган е предоставена възможност да не наложи наказание, ако прецени, че е налице маловажен случай на нарушение. Критерият за маловажност винаги е обвързан с преценката за обществена опасност. Издаването но фискален бон при всяка продажба е задължително, а обратното води до невъзможност да се проследи паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност по ЗДДС. В този смисъл е необосновано от правна и фактическа гледна точка да се приеме, че нарушаване на установено с наредбата задължение, да представлява маловажен случай, защото неотчетената сума била на ниска стойност. Налице е формално административно нарушение. Без значение за този извод е, че сумата, за която не е издаден фискален бон е на стойност 9,00лв., доколкото същата, макар и незначителна, не опровергава констатациите на наказващия орган за несъблюдаване на правилата за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, въведени с цел препятстване възможността за укриване на обороти и произтичащото от това невнасяне на дължимите върху тях данъци в държавния бюджет. Обстоятелството, че се касае за първо по ред нарушение, също не е в състояние да обуслови маловажност на случая, тъй като само по себе си не е достатъчно да обоснове по-ниска обществена опасност на същото от обичайните нарушения от същия вид. В обобщение на гореизложеното, касационната инстанция не споделя направения от районния съд извод, че санкционираното неизпълнение на задължение съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Не се споделя и приетото от ПРС, че още със санкционирането на лицето Божидар Синапов, носещо пряка и непосредствена отговорност за нерегистрирането и отчитането на всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, целта както на генералната, така и на специалната превенции е била постигната. Отговорността на посоченото лице е ангажирана по реда на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС, който казва, че „В случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.“. Дружеството-ответник е отговорно по реда на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, който е самостоятелен текст и държи отговорни субектите, които стопанисват търговския обект. 

В случая имуществената санкция е определена в размер, отговарящ на целите на административното наказание. Въззивното решение следва да бъде отменено и съдът да потвърди издаденото наказателно постановление. 

Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХ касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 767 от 17.04.2019 г., постановено по АНД № 261 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година, VIII наказателен състав и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 366789-F405674 от 23.10.2018г., издадено от началник Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на „Атена Трейд“ ЕООД, с ЕИК  ***е наложено административно наказание ГЛОБА в размер 700 лева за извършено нарушение на разпоредбите на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2016г. на МФ и на чл. 118,ал.1 от ЗДДС.

Решението е окончателно. 

 

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

 

   

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: