ОПРЕДЕЛЕНИЕ

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ ХУШ състав, в закрито заседание на десети юни две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

сложи за разглеждане административно дело № 1166 по описа за 2008 година на Административен съд - Пловдив , XVIII състав, докладвано от съдията Йордан Русев.

Производство по реда на чл. 60 от АПК.

Постъпила е жалба от И.Б.Х. ***, с която се иска от съда да наложи обезпечителна мярка-"спиране на срока" на Решение № 2003/106 от 13.06.2003г. на ТЕЛК-Пловдив. В жалбата не са формулирани точни основавания, относно това, че от изпълнението на акта ще последва значителна или трудно поправима вреда.

Административен съд - Пловдив, осемнадесети състав, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя намира, че съгласно чл.112, ал.1, т.З от Закон за здравето решенията на ТЕЛК могат да обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК.

Предмет на искането е да бъде спрян срокът на изпълнение на Решение № 2003/106 от 13.06.2003г. на ТЕЛК-Пловдив. Решенията на ТЕЛК, с които се определя процент намалена работоспособност не  е административен акт, който подлежи на самостоятелно обжалване пред съд. Както беше посочено по-горе решенията на ТЕЛК подлежат на обжалване по административен ред пред по-висшестоящия административен орган НЕЛК. Разпоредбата на чл. 112, ал.1, т.4 от Закон за здравето посочва съдебния ред за обжалване на решението на НЕЛК- Административния съд - град София по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В настоящият казус е видно, че административният акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на нормативен акт, тоест при допускане на предварително изпълнение, органът издал акта не е длъжен да излага мотиви относно съществуването на някое от предвидените в чл. 60, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ условия. Приложение намира текста на чл. 113, ал.З от Закон за здравето, според който Решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната, т.е. обжалваният административен акт се привежда в изпълнение щом специалната законова норма определя конкретни случай на предварително изпълнение. Именно такъв е настоящия случай на допуснато предварително изпълнение. При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела, като основен критерий възможността за настъпване на евентуални неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта. Целта на спиране изпълнението на административния акт, чрез неговото обжалване е да се осигури защита на лицата, които са подали жалбата. В настоящия случай жалбоподателят не е посочил конкретни аргументи и доказателства, които да обосноват извода, че от изпълнението на акта за него биха настъпили непоправими вреди. Основните доводи на жалбоподателя са, че ще предяви иск относно дължимите действия на ТЕЛК по Решение № 2003/05г. Тези доводи настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

Водим   от   изложеното    Административен    съд   -   Пловдив, осемнадесети състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от И.Б.Х. *** за налагане на обезпечителна мярка-"спиране на срока" на Решение № 2003/106 от 13.06.2003г. на ТЕЛК-Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.

Да се съобщи определението на жалбоподателя чрез връчване на препис.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.Р.